Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 състав,
в публично заседание
на първи юли
две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д. № 2221
по описа за 2019 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.53 ВЪВ BP. С ЧЛ.59 ОТ КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ОТНОСНО
ДОГОВОРИТЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНА ПРОДАЖБА НА СТОКИ (Т.НАР. ВИЕНСКА КОНВЕНЦИЯ - ВКМПС)
И ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92 ОТ ЗЗД ВР. ЧЛ. 79 АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Ищецът „Н.У.И.Д.КО“, дружество, учредено и съществуващо съгласно
законите на Китай, с фирмен № (Единен социален кредитен код********(1/1),
представлявано от законния представител Д.Ж., с адрес на управление: В217 Д.К.Зоун,
N0.********Роуд, Нанкин, Дзянсу, Китай, п.к. 210015, чрез адв. М.К.,***, с искова молба от 25.10.2019 г. твърди, че
между „Н.У.И.Д.КО“ и ответника „И.1"
ЕООД са съществували трайни търговски отношения, скрепени с устни и писмени
договорки. Между двете дружества никога не е бил сключван формален договор за
поръчка, който да урежда в пълнота търговските отношения между двете страни. Поръчките
на стоки са се осъществявали посредством имейл кореспонденция. В имейл
кореспонденция през м. август 2017 г. ответното дружество „И.1“ ЕООД, в
качеството си на купувач, е поръчало на ищеца, в качеството му на продавач,
доставката на 1 000 кг. масло от лайка.
За поръчката свидетелства освен
имейл кореспонденцията между страните и издадената от ответника „Поръчка за
покупка № 006 („Purchase order” № 006) от дата 16.08.2017 г„ в
която са описани подробни данни за поръчката - вид на стоката, максимално
количество, качество, единична цена и др. Стоките, на
обща стойност 540 000 щатски долара, са доставени на ответника в две отделни
доставки, за които са издадени съответно две фактури: фактура № 17UINV00918 с дата 18.09.2017 г. за
количество от 400 кг., с единична цена 540 щатски долара за
килограм, за обща сума в размер на 216 000 щатски долара и фактура № 17UINV12011 с дата 1.12.2017
г. за
количество от 600 кг., с единична цена 540 щатски долара за килограм, за обща
сума в размер на 324 000 щатски долара. Ответникът
- купувач по търговските сделки - „И.1” ЕООД е получил стоките без забележки и
е приел фактурите. На 17.10.2017 г.
ответникът е заплатил ищеца - продавач по търговските сделки, 189 000 щатски
долара, която сума представлява цената на 350 кг. масло от лайка. Това е
единственото извършено плащане от купувача към продавача.
С разписка
от 24.06.2018 г. ответникът е потвърдил задължението си да извърши плащане за
още 350 кг масло от лайка и се е ангажирал да заплати дължимата сума в срок
до 15.07.2018 г., а останалите 300 кг масло от лайка се е задължил да върне на
продавача. Задълженията, поети от купувача в посочената
разписка, са потвърдени и в Споразумение от 05.11.2018 г., с което страните са признали за установено, че ищецът е доставил
на ответника 1 000 кг масло от лайка по единична цена 540 щатски долара за
килограм, на обща стойност 540 000 щатски долара, от които купувачът е заплатил
само 189 000 щатски долара, а неизплатената сума е в размер на 315 000 щатски
долара. С посоченото споразумение страните са се договорили купувачът да върне
на продавача 300 кг. масло от лайка, срещу което общата стойност на неговото
задължение за плащане на договорената продажна цена да бъде намалена от 351 000
щатски долара на 189 000 щатски долара, като е уговорен и срок за плащане на
тази остатъчна цена - 5 работни дни от датата на споразумението. Страните са
определили неустойка за забава - 0,3% върху сумата от 189 000 щатски долара за
всеки просрочен ден, считано от 11.11.2018 г.
Посоченото споразумение е изпълнено от ответника само
частично. Ответникът е върнал на
ищеца 300 кг масло от лайка, но не е заплатил цената на останалите 350 кг от
доставеното масло от лайка.
С Нотариална покана от 27.03.2019 г., изпратена чрез
нотариус К.Б. с per. № 043 на НК към СРС, връчена лично на представител на
ответното дружество, ищецът е поканил ответника да заплати задълженията си
доброволно, но до настоящия момент ответникът не е извършил дължимото плащане.
Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати продажната
цена на доставените стоки, той
дължи и договорената със спроразумението
неустойка за забава в размер на 0,3% върху дължимата сума от 189 000 щатски долара за всеки
просрочен ден, считано от
6-ия ден след подписването на споразумението, т.е.
от 11.11.2018 г. Сумата на дължимата
неустойка за забава за периода от 11.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба е в размер на
196 182,78 щатски долара, левовата равностойност
на които е 344 744 лева.
Предвид изложеното, моли съда да ги призове на съд и след като се убеди
в основателността на претенциите, да
постанови решение, с което да
осъди ответника „И.1” ЕООД, ЕИК ********, да заплати на „Н.У.И.Д.КО“ сумата 676
866,14 лева (левовата равностойност на 385 182,86 щатски долара), от които: сумата 332 122,14 лева (левовата равностойност на 189 000 щатски
долара), представляваща незаплатена продажна цена за доставени стоки по
търговска сделка, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ; както и сумата 344 744
лева (левовата
равностойност на 196 182,78 щатски долара), представляващи договорна неустойка
за забава за плащането на главницата в размер на 189 000 щатски долара за
периода от 11.11.2018 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба,
на основание чл. 92 от ЗЗД. Моли, съда да осъди
ответника „И.1” ЕООД, ЕИК ********, да заплати на ищеца „Н.У.И.Д.КО“ договорната
неустойка за забава върху главницата от 189 000 щатски долара, считано от датата на предявяване на
настоящата искова молба до окончателното й заплащане, както и да им присъди и
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Прилага писмени
доказателства по опис.
С молба от 13.11.2019 г., подадена във връзка с Разпореждане от 29.10.2019г. на СГС, VI-9 състав, с което исковата
молба е оставена без движение, ищецът уточнява, че данните на банковата сметка
на ищеца са, както следва: Наименование на банката: BANK OF COMMUNICATIONS CO.,
LTD., O. B. C.; Адрес на банката: 188 Y. Z. ROAD, S., CHINA, 200120; SWIFT BIC ***: ********; Номер на
банкова сметка: ***; Бенефициент: N.U.I.D. CO.,
LTD. Представя Удостоверение
за актуално състояние,
издадено на 01.11.2019 г. от компетентния орган в Китайската народна република, с официален превод на
български език. Съгласно чл. 26 от Договора между Република България и
Китайската народна република за съдебна помощ по граждански дела, документи,
издадени или заверени от компетентни органи на договарящите
страни, се освобождават от всякаква
форма на легализация.
Ответникът „И.1“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Д.К.С., със
седалище и адрес на управление:***, с отговор на искова молба от 20.12.2019 г., оспорва предявените искове. Твърди, че не дължи цената за 350 кг масло от лайка в размер на
189 000 щатски долара, поради констатирането на некачествена продукция - неизпълнение на задължението на ищеца за предоставяне
на вещ, определена по своя род, поне от средно качество. До същия извод води и
връщането на друга част от заявената доставка, а именно 300 кг от същото масло
от лайка. Оспорва и твърденията, изложени в исковата молба относно дължима неустойка за забава за периода от 11.11.2018 г. до
подаването на ИМ в размер 344 744 лева, тъй като произтича от споразумение,
което не е подписвано от ответника. Оспорва
представените под опис към ИМ писмени доказателства № 5 и 6. Моли да му бъде дадена възможност да ангажира и други
доказателства, с оглед становището на ищцовото дружество по отговора на ИМ. На
основание гореизложеното и доказателствата, които ще представи, моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и да им присъди разноските по
делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представена Поръчка за закупуване № 006/
16.08.2017 г., с продавач „Н.У.И.Д.КО и купувач - И.1 ЕООД, за ПРОДУКТ: масло от
римска лайка КОЛИЧЕСТВО: 1500-2000 кг.; КАЧЕСТВО:
премиум дестилирано, ДОСТАВКА: възможно най-бързо; при поръчки по
телефон 200/500 кг.; ДОКУМЕНТИ ЗА ДОСТАВКАТА: фактура, опаковъчен
лист, сертификат за анализ, сертификат за произход УСЛОВИЯ ЗА ПЛАЩАНЕ: 100%, ЦЕНА:
540 щ.д./кг, ОБЩО: 810 000/1 100 000 щ.д.
Представена е Проформа фактура № 17UINV00918/ 18.09.2017 г. с получател И.1 ЕООД на стойност общо в размер на 216 000 щ.д; описание на стоките - масло от
римска лайка, Бидони по 50 кг.; количество – 400 кг; при цена - 540,00
щ.д./кг. CIF София, България, по въздух;
Видно от Фактура
№ 17UINV12011/ 01.12.2017 г. , същата е с получател И.1 ЕООД и е на стойност общо в размер на 324 000 щ.д; описанието
на стоките е: масло
от римска лайка; Метални бидони по 50 кг.; количество – 600 кг; при цена
- 540,00
щ.д./кг. CIF София, България, по въздух;
Видно от СПОРАЗУМЕНИЕ от 05.11.2018г., сключено между „И.1“
ЕООД (наричана Страна А)
и „Н.У.И.Д.КО ( като страна Б), страните приемат, че въз основа на Поръчка
№ 006 на страна А от 16 август 2017 г. Страна Б е доставила 1 000
кг. масло от римска лайка - 400 кг. до склада на определения агент в Хонконг на
Страна А на 17 ноември 2017 г. и 600 кг. директно до София на 01 декември 2017
г. съгласно изискванията на поръчката. Цената е 540 щ.д./кг. CIF София, с обща
стойност 540 000 щ.д. Страна А е организирала плащане на 189 000 щ.д. - на 17
октомври 2017 г. Към 4 ноември 2018 г. неплатената сума възлиза на 351 000 щ.д. За
уреждане на проблемите с плащането, страните са се
споразумяват за следните условия: 1. Страна
А да върне 300 кг. масло от римска лайка на цена 540 щ.д./кг. на Страна Б след
потвърждение, че качеството е същото, както на доставката на Страна Б до Страна
А.; 2. Страна А
следва да съдейства Страна Б да получи тези 300 кг. масло от римска лайка от
митницата.; 3. Страна А е длъжна да
заплати остатъчната стойност от 189 000 щ.д. на Страна Б до 5 работни дни от
подписване на настоящото споразумение.; 4. Ако Страна А не успее да заплати сумата навреме, Страна А дължи лихва от 0,3% на ден от
шестия ден от датата на подписване на споразумението, като Страна А е
длъжна да заплати всякакви други разходи, които Страна Б направи, за да получи
това плащане от 189 000 щ.д.
С Нотариална покана от 27.03.2019 г., изпратена чрез
нотариус К.Б. с peг. № 043 на НК към СРС, връчена на 29.03.2019 г. съгласно чл. 47
ал.5 от ГПК, ищецът е поканил
ответника да заплати задълженията си доброволно в 10-дневен срок от съобщението.
Към материалите по делото са
приобщени още – 1.) Разменена между страните кореспонденция по имейл; 2.) Писмо с дата
24.06.2018
г.; 3.) Удостоверение за
актуално състояние на ищеца, издадено на
01.11.2019 г. от компетентния орган в Китайската народна република, с официален
превод на български език. 5.) Справка за размера на
неустойката;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По иска с правно основание чл.53 вр. чл. 59 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки /Виенска конвенция/ за сумата 332 122,14 лева (левовата равностойност на 189 000
щатски долара).
От
събраните в процеса доказателства се установява, че между ищеца „Н.У.И.Д.КО“ и
ответника „И.1” ЕООД са
възникнали и съществували търговски взаимоотношения, породени от договор за
търговска продажба /доставка/ на стоки - масло от римска лайка. Договорът е
неформален, тъй като съгласието на страните не е обективирано в изрично писмено
споразумение, а условията на сделките се доказват чрез издавани за всяка
доставка фактури, отразяващи съществените елементи от съдържанието на договора
за търговска продажба - продавач и купувач, предмет на продажба, цена на
стоката. В изпълнение на сключения договор ищецът „Н.У.И.Д.КО“ в качеството на
продавач е доставил и предал на ответника - купувач „И.1” ЕООД видове и количества
стоки, отразени в отделните фактури, а за ответника е възникнало насрещно
задължение да заплати цената на получените стоки. Поради факта, че седалищата и
мястото на дейност на продавача и на купувача се намират в различни държави,
съотв. Китай и България, правоотношенията между страните по повод сключените
договори за търговска продажба са подчинени на правната уредба, съдържаща се в
тази Конвенция, съгл. чл.1 от същата.
Предмет на
правния спор в настоящото производство е изпълнението на задълженията на
страните, породени от две доставки на стоки, извършени от „Н.У.И.Д.КО“ в полза на
„И.1” ЕООД, за които
продавачът е издал фактури №№ 17UINV00918/ 18.09.2017г и 17UINV12011/ 01.12.2017г. Общата стойност на доставките по тези две фактури е 540
000 щатски долара
Не се спори между страните, че въз основа на поръчка №006/ 16.08.2017г., ищецът е изпратил продукти за чиято стойност са
издадени процесните фактури, както и че тези стоки са получени от купувача „И.1” ЕООД.
Съгласно
чл.53 от Виенската конвенция купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да
приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на
Конвенцията. Плащането на цената съгл. чл.59 от Конвенцията, трябва да стане в
деня, който е определен или може да бъде определен в съответствие с договора
или с Конвенцията, без да е необходимо каквото и да е искане или спазване на
формалности от страна на продавача.
Не е
спорно, а и от данните по делато се установява, че общото
количество на доставените стоки е 1 000
кг, при ед. цена за кг – 540 щ.д., или на
обща стойност 540 000 щ.д..
Безспорно
е и обстоятелството, че ответникът е извършил частично плащане
в полза на ищеца за погасяване цената на така доставените му стоки, като общият
размер на платените суми е 189 000 щ.д.
Същевременно,
видно от представеното по делото Споразумение от 05.11.2018 г.,
не се спори между страните, че ответникът е върнал на
продавача част от доставената му стока, възлизаща на 300 кг., като е поел задължение да
заплати остатъчната стойност на доставеното количество продукти в размер
на 189 000 щ.д., в срок от
5 работни дни, считано от подписване на споразумението.
По своята
правна същност процесното Споразумение представлява установителен договор, с
който вземането за главницата на „Н.У.И.Д.КО“ от ответника е определено от
подписалите го страни като безспорно по своите размер и основание. Същото е
насочено към установяване на действителното правно положение и има декларативно
и регулиращо действие в отношенията между страните по него, като ги и обвързва
ги. В този смисъл и съдът е длъжен да се
съобрази с договорката, постигната между страните и да приеме, че отношенията
между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са
уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки.
Бланкентното оспорване, релевирано с отговора на исковата молба, освен като неконкретизирано по
отношение на фактите и обстоятелствата,
за които се отнася, се явява и изцяло недоказано. Въпреки изричните указания на съда в
определението, съдържащо проекто-доклада по делото с
оглед възприетото от ответника процесуалното поведение не са
ангажирани доказателства във връзка с твърдението, че ответникът не е подписвал
споразумението.
Изложеното по-горе се явява
изцяло относимо и към заявеното като оспорване на писмо от 24.06.2018г., съдържащо
едностранно обективираното от ответника съгласие
за заплащане стойността на 350 кг. от доставената продукция.
Ответникът
- купувач не доказва и наличие на основания, освобождаващи го от
задължение за плащане на процесната сума, от което следва, че такива основания не
съществуват и че ответникът дължи на ищеца посочената сума, на основание чл.53
от Конвенцията. В този смисъл, следва да бъде отбелязано, че изцяло
неоснователно се явява възраженията за недължимост на процесната сума по
претендираната главница поради доставена
некачествена продукция. Независимо от дадените указания ответникът не ангажира доказатетства в този смисъл. Освен това с оглед нормативната уредба, и по-конкретно член 38, т. 1 от Виенската конвенция купувачът следва да провери стоката или да предизвика нейната
проверка в срок толкова кратък, колкото е практически възможно съобразно
обстоятелствата, а съгласно член 39, т. 1 купувачът изгубва правото да се
позовава на несъобразността на стоката, ако не уведоми продавача, посочвайки
естеството на несъобразността, в разумен срок, след като я е открил или е
трябвало да я открие. Следователно, по смисъла на Конвенцията, при получаване на стоката купувачът има две
задължения: да я прегледа в кратък според обстоятелствата срок, и в случай, че
установи несъответствие - в разумен срок след откриването му да уведоми
продавача, посочвайки естеството на несъобразността. В настоящия случай, освен
вида и естеството на несъответствията в качеството на доставената стока,
неустановен остава и евентуално моментът
на тяхното констатиране, като
липсват доказатества и за своеременното
уведомяване на
продавача. С оглед изложеното, възражениета за недължимост
поради доставка на некачествена стока са
неоснователни.
Предвид всичко
изложено, съдът, изхождайки от установените в процеса факти и изложените въз
основа на тях правни изводи, приема, че предявените искове с правно основание
чл.53 вр. 59 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки (Виенска конвенция)
са доказани и основателни в пълен размер – за 332 122,14 лева (левовата равностойност на 189 000 щатски
долара) в какъвто размер и следва да бъдат
уважени.
ПО ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92 ЗЗД
С исковата
молба е предявена акцесорна
претенция, заявена като договорената със спроразумението неустойка за забава в
размер на 0,3% върху дължимата главница
от 189 000 щатски долара за всеки просрочен ден, считано от 6-ия ден след
подписването на споразумението, т.е. от 11.11.2018 г. Сумата на дължимата неустойка за
забава за периода от 11.11.2018 г. до датата на предявяване
на исковата молба е посочена в размер на 196 182,78 щатски долара, левовата равностойност на които е 344 744 лева, като неустойка се
претендира и от
датата на иницииране на
исковото поизводството до окончателното плащане на главницата.
Така
заявената претенция – съдът намира за неоснователна. Аргумените в тази посока
следват от обстоятелството, че за конкретния случая, предвид международния
елемент в отношенията на страните, уредбата на
същите е под прякото подчинение на ВКМПС, последната ползваща се с приоритет пред разпоредбите на ТЗ и ЗЗД относно
международните търговски продажби на стоки. В този смисъл и с оглед
разпоредбата на чл. 78 от Конвецията, ако
страна не плати цената или друга сума, за която е в забава, другата страна може
да иска лихва върху нея. Размерът на лихвата за забава, при липса на
специална уредба във Виенската конвенция, следва да определя по приложимия
закон спрямо договора за продажба на стоки, който по силата на чл. 7, ал. 2 от
Конвенцията, се прилага субсидиарно по всички въпроси, които не са изрично
регулирани от нейните правила. При липсва на изричен
избор на приложимо право от страните, по този въпрос следва да намерят приложение
правилата на правото по обичайното местопребиваване на продавача по договорите.
В действителност, независимо от правато да получи
законната лихва за забава, кредиторът си запазва правото да търси обезщетение,
дължимо в съответствие с чл. 74 от Конвенцията. Според
така посочената разпоредба, обаче обезщетението
за нарушаване на договора от една от страните се състои в сума, равна на
претърпяната загуба и на пропуснатата полза от другата страна поради
нарушението. Това обезщетение не може да надвишава вредите, които страната,
нарушила договора, е предвиждала или е трябвало да предвиди при сключване на
договора като възможна последица от неговото нарушаване, като държи сметка за
фактите, които е знаела или е трябвало да знае.
В съответствие с така изложеното и доколкото в процесния
случая, основанието и размера на претенцията за обезщетение не се
заявява, установява и доказва, по реда на чл. 78, съответно чл. 74 от
Конвенцията, то искането за присъждането на такова по реда на чл. 92 от ЗЗД, се
явява неоснователно и същото подлежи на отхвърляне.
ПО ОТГОВОРНОСТТА НА СТРАНИТЕ ЗА РАЗНОСКИ :
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от иска по чл.53вр. 59 от Конвенцията, в размер на сумата общо на 21 830, 79 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.1“ЕООД,
ЕИК
********, представлявано от управителя Д.К.С., със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „Н.У.И.Д.КО“,
дружество,
учредено и съществуващо съгласно законите на Китай, с фирмен № (Единен социален
кредитен код********(1/1), представлявано от законния представител Д.Ж., с
адрес на управление: В217 Д.К.Зоун, N0.********Роуд, Нанкин, Дзянсу, Китай,
п.к. 210015, чрез адв. М.К.,***, на
основание чл.53 вр. чл. 59 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки /Виенска конвенция/, сумата 332 122,14 лева
(левовата равностойност на 189 000 щатски долара), представляваща незаплатена
продажна цена за доставени стоки по търговска сделка, съгласно издадени фактури №№ 17UINV00918/ 18.09.2017г и 17UINV12011/ 01.12.2017г. и която сума да бъде заплатена по изричното посочената от ищеца
банкова сметка, ***: BANK OF COMMUNICATIONS CO., LTD., OFFSHORE
BANKING CENTER; Адрес на банката: ********SHANGHAI, CHINA, 200120; SWIFT BIC ***:
********; Номер на банкова сметка: ***; Бенефициент: N.U.I.DEVELOPMENT CO.,
LTD.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Н.У.И.Д.КО“,
дружество,
учредено и съществуващо съгласно законите на Китай, с фирмен № (Единен социален
кредитен код********(1/1), представлявано от законния представител Д.Ж., с
адрес на управление: В217 Д.К.Зоун, N0.********Роуд, Нанкин, Дзянсу, Китай,
п.к. 210015, чрез адв. М.К.,*** против „И.1“
ЕООД, ЕИК
********, представлявано от управителя Д.К.С., със седалище и адрес на
управление:***, иск
с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
заплащане на сумата 344 744 лева (левовата равностойност на 196 182,78 щатски
долара),
представляващи договорна неустойка за забава за плащането на главницата в
размер на 189 000 щатски долара за периода от 11.11.2018 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба и за
периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„И.1“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от управителя Д.К.С., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Н.У.И.Д.КО“,
дружество,
учредено и съществуващо съгласно законите на Китай, с фирмен № (Единен социален
кредитен код********(1/1), представлявано от законния представител Д.Ж., с
адрес на управление: В217 Д.К.Зоун, N0.********Роуд, Нанкин, Дзянсу, Китай,
п.к. 210015, чрез адв. М.К.,***, разноски
в размер на 21 830, 79 лв. ( двадесет и една хиляди
осемстотин и тридесет лева и 0,79 ст.), на основание чл.78, ал.1 от ГПК и която сума да бъде заплатена по изричното посочената от ищеца банкова
сметка, ***: BANK
OF COMMUNICATIONS CO., LTD., OFFSHORE BANKING CENTER; Адрес на банката: ********S.,
CHINA, 200120; SWIFT BIC ***: ********; Номер на банкова сметка: ***;
Бенефициент: N.U.I.DEVELOPMENT CO., LTD.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: