№ 6795
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.А Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110157272 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Електроразпределение
Север“ АД, чрез адв. Х. И., срещу „Хипер Врати“ ЕООД, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 100, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
3217,69 лева, представляваща стойността на доставена и потребена, но неотчетена
електрическа енергия, начислена с констативен протокол № 5101065/24.03.2021 г. и фактура
№ **********/29.03.2021 г., за периода от 25.12.2020 г. до 24.03.2021 г. за обект, находящ се
в гр. Варна, ул. „Орех“ № 1 – складова база, клиентски № ********** и абонатен №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 0,89 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.04.2021 г. до 09.04.2021 г.
В исковата молба се твърди, че страните били обвързани от валидно облигационно
отношение, възникнало по силата на договор за пренос и достъп на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД. Ищцовото
дружество изпълнявало точно и пълно поетите договорни ангажименти, като пренасяло и
снабдявало с електрическа енергия обект на ответника, находящ се в гр. Варна, ул. „Орех“ №
1 – складова база, клиентски № ********** и абонатен № **********. На 24.03.2021 г., в
изпълнение на чл. 45 ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ответното дружество от служители на „Електроразпределение Север“
1
АД в присъствието на свидетел, както и на представител на полицията, за което бил
съставен констативен протокол № 5101065/24.03.2021 г. При извършената проверка било
констатирано неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа,
осъществено посредством токови клеми към захранващия кабел. По този начин
консумираната ел. енергия не преминавала през СТИ, не се измервала и не се заплащала от
абоната. Доколкото установеното въздействие по същество не влияело върху изправността
на самото СТИ, служителите на ищцовото дружество само отстранили неправомерно
присъединения проводник и възстановили правилната схема на свързване, без да
демонтират средството за търговско измерване. На основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ била
съставена справка за корекция за периода от 25.12.2020 г. до 24.03.2021 г. и бил изчислен
конкретният размер на задължението за доставената електрическа енергия, за който била
издадена фактура № **********/29.03.2021 г. С писмо от 29.03.2021 г. на ответника били
изпратени констативният протокол и фактурата. Поради неизплащане на стойността на
начислената електрическа енергия за процесния период и на основание чл. 107 ЗЕ ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021
г. по ч. гр. д. № 25827 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Хипер Врати“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
П. Т.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни,
както по основание, така и по размер. На първо място оспорва твърденията на ищеца за
наличие на промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата
електрическа енергия, поради което неоснователно била проведена процедура по чл. 50, ал.
2 ПИКЕЕ. Не било установено допълнително свързаният към електроразпределителната
мрежа кабел кой краен обект захранвал. Не било установено, че това бил обектът на
ответника и че именно последният консумирал доставената електрическа енергия, поради
което не дължал заплащане на нейната стойност. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът „Електроразпределение Север“ АД, редовно призован, се
представлява от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. От
заключението на вещото лице се установявало по безспорен начин, че в случая било налице
неправомерно отклоняване на електрическа енергия, която не се отчитала от средството за
техническо измерване. Това давало основание на ищцовото дружество да извърши корекция
на сметката на абоната в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ. При постановяване на
съдебното решение следвало да бъде взето предвид извършеното от ответника плащане на
2
процесните вземания. Претендира направените по делото разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита в която развива допълнителни доводи и
съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „Хипер Врати“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е молба от адв. Т., в която заявява, че оспорва изцяло предявените
искове по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за
погасяване на претендираните вземания поради извършено в хода на процеса плащане.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която
подробно мотивира направените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че през процесния период между страните е съществувало
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за пренос и достъп на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север“ АД за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Орех“ № 1 – складова база, клиентски №
********** и абонатен № **********. Посоченото обстоятелство е отделено от съда като
ненуждаещо се от доказване.
По заповедното дело са представени Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителни мрежи на „Електроразпределение
Север“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и
допълнени с Решение № ОУ-004 от 06.04.2009 г. на ДКЕВР. По делото няма данни в 30-
дневен срок от влизането в сила на общите условия ответникът да е изразил несъгласие с тях
и да е предложил на ищцовото дружество специални условия, намерили отражение в
подписано между страните допълнително писмено споразумение (чл. 98а, ал. 5 ЗЕ).
Следователно, приложените по делото Общи условия са влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Електроразпределение Север“ АД. Съгласно чл. 4, т. 7 от общите условия „ползвател на
мрежата“ е физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. В чл. 16, т. 5, т. 6 и т. 8 от общите
условия били предвидени следните задължения на ползвателя: да не променя схемата на
свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя
елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда
средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление,
поставено от лица, на които „Електроразпределение Север” АД е възложило дадената
дейност, или овластен държавен орган; да не използва електрическа енергия, без тя да се
отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани съгласно т. 5; да не
допуска присъединяване на трети лица към собствените си електрически уредби без
съгласието на ищеца. Ищцовото дружество извършвало проверки за нарушения на целостта
3
и функционалността на средствата за търговско измерване и свързващите електрически
инсталации, както и за съответствието на последните с изискванията за безопасност и/или
техническите норми (чл. 34, ал. 3 от общите условия). В случай че при тази проверка се
установяло несъответствие с нормираните характеристики, „Електроразпределение Север”
АД съставяло констативен протокол по реда на тези общи условия, а средствата за търговско
измерване се демонтирали и на тяхно място дружеството монтирало изправни такива (чл. 34,
ал. 6 от общите условия). В този случай „Електроразпределение Север” АД изчислявало,
изготвяло справки и коригирало количеството пренесена електрическа енергия за изминал
период, като в 7-дневен срок предоставяло данните на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД за
коригираните количества пренесена електрическа енергия на ползвателя. Ползвателят
получавал уведомление за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане (чл. 37, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от общите условия).
От приет по делото Констативен протокол, бланков № 5101065 се установява, че на
24.03.2021 г. в 11,00 ч. служители на ищцовото дружество посетили обект на ответника,
находящ се в гр. Варна, ул. „Орех“ № 1 – складова база, за извършване на проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации. На място служителите
установили, че електромерното табло за процесния обект се намирало на фасадата на имота,
като липсвали пломби. По време на проверката било установено наличието на извършено
неправомерно свързване към електроразпределителната мрежа, осъществено подземно
22
посредством токови клеми към захранващия ТЕПО кабел СВТ 4х95 мм чрез УИП 4х25 мм,
като три от жилата се ползвали за фази, а едното – за нула. Бил измерен моментен товар І –
1
46,15 А, І – 30,72 А, І – 18,50 А. Консумираната ел. енергия по неправомерно свързания
23
проводник не преминавала през СТИ, не се измервала от последното и съответно не се
заплащала от потребителя. Служителите на ищцовото дружество предприели следните
технически действия: демонтирали неправомерно присъединения проводник, възстановили
правилната схема на свързване, а неправомерното присъединение (муфата) било иззето от
органите на МВР. Видно от отбелязване в констативния протокол, констатациите на
служителите на „Електроразпределение Север” АД били демонстрирани пред независим
свидетел – Георги Илиев Начев, поради отказ на представител на клиента да присъства на
проверката, както и пред служител на ІІІ РУ на МВР – ст. полицай Петьо Николов. В
случаите, регламентирани в чл. 50 – 56 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, се съставя констативен протокол, подписан от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а
при отсъствие или отказ на последните да го подпишат – от свидетел, който не е служител
на оператора (чл. 49, ал. 1 – 3 ПИКЕЕ). За защита както на обществения, така и на личния
интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с ПИКЕЕ е
предвиден съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е
4
постигната с участието на независим орган. В случай че се касае до несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско
измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент,
същото се демонтира и се изпраща на компетентния орган за метрологичен контрол съгласно
чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ. В случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно
присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор
незабавно уведомява за това Министерството на вътрешните работи в изпълнение на
разпоредбата на чл. 58 ПИКЕЕ. Присъствието на представител на полицията по време на
проверката, който с подписа си удостоверява констатациите на служителите на оператора на
съответната мрежа, правят изготвения констативен протокол по чл. 49 ПИКЕЕ официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила (арг. от Решение №
104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г., І Т.О., ВКС). При липса на подпис на служител
на МВР, но при валидно удостоверяване на констатациите в протокола от един независим
свидетел в случаите на отсъствие или отказ на ползвателя да го подпише, констативният
протокол следва да се счита запазил доказателствената си сила на частен свидетелстващ
документ за удостоверените с него неизгодни за потребителя факти (вж. Решение № 50030
от 23.03.2023 г. по гр. д. № 4662/2021 г., III г. о., ВКС). Удостоверените в представения по
делото Констативен протокол, бланков № 5101065 обстоятелства не са оспорени от
ответника.
Въз основа на констатациите от извършената проверка и на основание чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ, със справка № 60613-229А от 25.03.2021 г. била извършена корекция на
количеството електрическа енергия на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Така било изчислено,
че за процесния период общо енергията за корекция възлизала на 16581,60 кВтч. За
дължимата от ответното дружество сума в общ размер на 3217,69 лева била издадена
фактура № **********/29.03.2021 г., със срок за плащане до 08.04.2021 г.
От писмо изх. № 60613_КП5101065_2/29.03.2021 се установява, че
„Електроразпределение Север” АД уведомило ответното дружество, че на 24.03.2021 г. в
процесния имот била извършена проверка, за резултатите от която бил съставен констативен
протокол № 5101065. Съгласно ПИКЕЕ била издадена фактура № **********/29.03.2021 г. за
корекция на сметката за потребена енергия на стойност 3217,69 лева със срок за плащане
08.04.2021 г. Към писмото били приложени както констативният протокол, така и издадената
въз основа на него фактура. Видно от отбелязване в представено по делото известие за
доставяне, писмото било връчено на служител на ответното дружество на 31.03.2021 г.
Не се оспорва от страните и обстоятелството, че на 17.08.2022 г. на касата на ищцовото
дружество ответникът заплатил претендираните в настоящото производство вземания, без
това да представлява признание на предявените искове.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
5
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото доказателства. От заключението се установява, че СТИ с
фабр. № 1127031800348442 било произведено през 2018 г., имало заводска проверка и било
в метрологична годност към момента на извършване на проверката в процесния имот.
Предвид изложените в констативния протокол обстоятелства според вещото лице не било
възможно измерването на цялата консумирана от абоната ел. енергия, тъй като тази, която
преминавала пред допълнителния кабел, не се измервала от СТИ. В констативния протокол
се съдържали данни за осъществено неправомерно свързване. Според вещото лице
математическите изчисления по извършената корекционна процедура били съгласно
действащите ПИКЕЕ и били аритметично точни. Изчисленото количество ел. енергия
можело да премине през СТИ за процесния период. В дадени пред съда устни разяснения
вещото лице уточни, че в случая било извършено следното вмешателство в схемата на
свързване – преди и след електромера към захранващия кабел бил свързан посредством
токови клеми друг проводник, който на практика заобикалял електромера. Т.е. не ставало
дума за проводник, който отивал незнайно къде, тъй като все пак системата трябвало да бъде
затворена, а за кабел, по който протичала ел. енергия, която не се отчитала от СТИ. Според
вещото лице това неправомерно свързване към захранващия кабел представлявало промяна
на схемата на свързване, тъй като в обекта имало монтиран електромер, но посредством
този допълнителен кабел потребената по него ел. енергия не се отчитала. Неправомерно
присъединяване било налице, когато един кабел се свързвал директно към
електроразпределителната мрежа на ищеца, което в случая не било така. Вещото лице
потвърди, че извършената от ищеца корекция била вярна като математически изчисления и
била извършена по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – при промяната в схемата на свързване.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло. Не може да
бъдат приети възраженията, направени в писмените бележки на процесуалния представител
на ответника, че дадените от вещото лице обяснения не кореспондирали със събраните по
делото писмени доказателства, а единствено „удобно“ ги обогатявало на базата на свободни
разсъждения. Всъщност вещото лице не е заявявало, че допълнително присъединеният кабел
заобикаляло захранващия такъв, както се твърди в писмената защита. В дадените пред съда
устни разяснения експертът уточни, че неправомерно присъединеният проводник бил
включен към захранващия кабел посредством токови клеми – с единия си край преди
електромера, а с другия – след него. Тези обяснения на вещото не противоречат по никакъв
начин на констатираното в протокола. Никъде в последния не се посочва, че допълнително
присъединеният кабел е захранвал друг обект или че с единия си край е достигал до такъв
обект. Подобни констатации на служителите на мрежовия оператор липсват. В констативния
протокол не е отразено и обстоятелството, че допълнителният кабел минавал подземно,
както се твърди в отговора на исковата молба. Всъщност в протокола е отразено, че
подземно било осъществено неправомерното свързване към електроразпределителната
мрежа чрез включване към захранващия обекта кабел. Вещото лице обясни по поставени от
ответника въпроси и по достъпен за лица без необходимите специални знания начин какво
6
означават отразените в процесния протокол констатации, като съдът намира, че дадените
устни разяснения не противоречат, нито изопачават изложеното от служителите на
ищцовото дружество.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
100, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 83, ал. 2 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ законодателно е
делегирано на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) правомощието да приеме
подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количествата електрическа енергия,
регламентиращ принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както
и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В
изпълнение на това правомощие КЕВР прие действащите за процесния период ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Разпоредбите на чл. 50 – чл. 56 ПИКЕЕ уреждат правото на
оператора на съответната мрежа при установяване на несъответствия между измерените
количества електрическа енергия и заплатените такива да преизчислява количествата
електрическа енергия по реда, регламентиран в тези правила. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ
дейността по пренос на електрическа енергия, осъществявана от оператора на съответната
мрежа, включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и
тези, възникнали при преизчисляване на количествата електрическа енергия по реда и при
условията на чл. 50 – чл. 56 ПИКЕЕ. Уредбата е в рамките на законовата делегация и не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително и на общото правило, че
за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183 и чл. 200 ЗЗД), която
съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. С новите правила е установено, че
титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната
мрежа (чл. 56 ПИКЕЕ). Следователно, при констатирана по реда, предвиден в ПИКЕЕ,
хипотеза на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ,
крайният клиент дължи заплащане на преизчислената при условията на ПИКЕЕ потребена
електрическа енергия на оператора на електроразпределителната мрежа (вж. Решение № 85
от 27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г., IV г. о., ВКС, Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр.
д. № 3817/2021 г., IV г. о., ВКС, Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., III г.
о., ВКС).
Не се спори между страните, че ищцовото дружество притежава валидна лицензия и
7
към настоящия момент, както и през исковия период е било оператор на
електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. „а“ ДР ЗЕ. В това си качество и
на основание чл. 45 ПИКЕЕ на 24.03.2021 г. служители на „Електроразпределение Север”
АД извършили проверка на измервателната система в обекта, собственост на ответника,
находящ се в гр. Варна, ул. „Орех“ № 1 – складова база, за съответствието й с изискванията
на правилата. За резултатите от проверката и констатациите на служителите на ищцовото
дружество бил съставен констативен протокол, бланков № 5101065. Настоящият съдебен
състав намира, че процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ е била спазена – констативният протокол е
бил подписан от служител на ищеца – оператор на електроразпределителната мрежа като
негов представител, както и от един свидетел поради отказ на представителя на ответника
да го подпише; в констативния протокол са отбелязани присъстващите на проверката, като
поради установено неправомерно присъединяване и намеса в измервателната система
незабавно било уведомено Министерството на вътрешните работи – представителят на
полицията е подписал констативния протокол (чл. 58 ПИКЕЕ). Тези обстоятелства не са
оспорени от ответника.
Единственият спорен по делото въпрос е какъв вид неправомерна намеса е била
извършена по отношение на измервателната система в обекта, собственост на ответника –
промяна в схемата на свързване (чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ) или неправомерно присъединяване на
обект към електрическите мрежи (чл. 51 ПИКЕЕ). Настоящият съдебен състав намира, че в
случая е налице промяна в схемата на свързване, като съображенията за това са следните.
Понятието „неправомерно присъединяване“ има легална дефиниция, дадена в § 1, т. 13 ДР
ПИКЕЕ – това е присъединяване на обект към електропреносната или
електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване
към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ – през процесния период е
действала Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
(отм.). Т.е. ПИКЕЕ урежда хипотези на правомерно (с договор и СТИ) и неправомерно
присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа. И при
електроразпределителните мрежи, както и при водопроводните и канализационните мрежи,
незаконното присъединяване може да се извърши както от лице, което е в договорни
отношения с електроразпределителното дружество, така и от лице, което не е обвързано с
договор (вж. Решение № 198 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 1061/2023 г., III г. о., ВКС, Решение
№ 124 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г., IV г. о., ВКС, Решение № 320 от 14.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 231/2010 г., IV г. о., ВКС). Същественото за хипотезата по чл. 51 ПИКЕЕ е
да има обект, който е бил присъединен не по нормативно установения ред към
електропреносната или електроразпределителната мрежа. В настоящия случай подобни
обстоятелства не се установяват от събрания по делото доказателствен материал. Никъде в
констативния протокол не е посочено, че неправомерно свързаният проводник е захранвал
някакъв обект. Освен това в документа е отбелязано, че свързването към захранващия
процесния обект кабел е било извършено подземно, а не че присъединеният проводник е бил
8
прокаран подземно, поради което изложените в този смисъл твърдения в отговора на
исковата молба не може да бъдат приети. Начинът, по който е било извършено
вмешателството в схемата за свързване, беше обяснен от вещото лице в дадените пред съда
устни разяснения – единият край на неправомерно присъединения проводник посредством
токови клеми е бил свързан със захранващия кабел преди електромера, а другият му край по
същия начин е бил свързан към същия кабел след СТИ. По този проводник е протичало
електричество, което се потвърждава от извършените на място замервания от служителите
на ищцовото дружество, записани в констативния протокол. Тази енергия не се е отчитала и
съответно не е била заплащана от потребителя. Другата част от консумираната електрическа
енергия е преминавала само по захранващия кабел и се е отчитала от електромера. В
светлината на тези разяснения на вещото лице напълно разбираеми стават извършените от
служителите на ищеца технически действия по демонтиране на неправомерно
присъединения проводник – действие, което практически би било трудно осъществимо, ако
последният беше прокаран подземно и достигаше до някакъв обект на неизвестно
разстояние от включването. В тази връзка следва да бъде посочено, че разпределените в
тежест на ищеца обстоятелствата по т. 2 от доклада по делото са изцяло във връзка с
възраженията, направени в отговора на исковата, че не е ясно кой обект е бил захранван от
неправомерно присъединения проводник. Доколкото от събраните по делото доказателства
се установи, че допълнително присъединеният кабел е бил свързан към захранващия
процесния обект проводник, без да е достигал до друг неизвестен обект, то следва да бъде
прието, че ищецът е изпълнил разпределената му доказателствена тежест. При тези данни
следва да бъде прието, че с неправомерното присъединяване на допълнителен проводник
към захранващия кабел била извършена промяна в схемата на свързване, довела до неточно
(непълно) измерване на количеството електрическа енергия – основание за неговото
преизчисляване по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Направените в тази връзка възражения в
отговора на исковата молба са неоснователни.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза математическите
изчисления по приложената корекционна процедура били аритметично точни и извършени
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. В съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 8
ПИКЕЕ, при липса на данни добавеният чужд елемент да е повлиял на изправността на
средството за търговско измерване, служителите на ищцовото дружество са отстранили
неправомерно присъединения кабел и са възстановили схемата на свързване, без да
демонтират средството за търговско измерване. В предвидения в чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ
седемдневен срок от датата на съставяне на констативния протокол, с писмо изх. №
60613_КП5101065_2/29.03.2021 операторът на електроразпределителната мрежа изпратил
до ответното дружество препис от констативния протокол. Към писмото била приложена и
9
издадената фактура № **********/29.03.2021 г. за преизчислените количества електрическа
енергия и извършената корекция на сметката за потребена енергия на стойност 3217,69 лева
със срок за плащане 08.04.2021 г.
С оглед всичко изложено дотук следва да бъде прието, че при наличие на
обстоятелства, попадащи в обхвата на корекционната процедура по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ,
ищцовото дружество законосъобразно е извършило преизчисляване на количеството
електрическа енергия, като сумата в размер на 3217,69 лева, начислена за исковия период, се
дължи от ответното дружество – ползвател. Не се оспорва от страните, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че на 17.08.2022 г. на касата на ищцовото дружество
ответникът заплатил претендираните в настоящото производство вземания в пълен размер.
Съгласно т. 11.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително
извършено в хода на процеса доброволно плащане от страна на длъжника. Съдът не
съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно приетото
в т. 9 от същото тълкувателно решение. С оглед изложеното и при съобразяване на
цитираната задължителна съдебна практика предявеният иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 100, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ следва да
бъде отхвърлен изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Срокът за погасяване на процесното задължение е
посочен в самата фактура – до 08.04.2021 г. Следователно, считано от следващия ден –
09.04.2021 г. ответникът вече е бил в забава. Крайната дата, до която следва да се начислява
мораторната лихва, е посочена от ищеца – 09.04.2021 г. Съдът като взе предвид, че
дължимата главница възлиза на 3217,69 лева (платена в хода на процеса), намира, че и
предявеният иск за мораторна лихва е установен в своето основание. Определен от съда при
условията на чл. 162 ГПК, размерът на дължимата мораторна лихва за 09.04.2021 г. възлиза
на 0,89 лева. Не се оспорва от страните, че на 17.08.2022 г. на касата на ищцовото дружество
ответникът заплатил претендираните в настоящото производство вземания в пълен размер,
включително дължимата мораторна лихва. С оглед изложеното предявеният иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за 08.04.2021 г. –
като неоснователен, а за сумата в размер на 0,89 лева, начислена за 09.04.2021 г. – поради
10
извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило
разноски в общ размер на 114,37 лева, от които 64,37 лева за внесена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника,
а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 114,34
лева за довнесена държавна такса, 400 лева за депозит за вещо лице и 552 лева с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото
плащането на претендираните вземания е извършено от ответника след подаване на
исковата молба в съда, същият е дал повод за завеждане на делото. Ищецът има право на
присъждане на направените разноски и не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал.
2 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат
разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от
Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС). С оглед
изложеното и предвид даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС разрешение, ответникът „Хипер Врати“ ЕООД следва да
бъде осъден да заплати на ищеца „Електроразпределение Север“ АД сумата в общ размер на
1180,71 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства
разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице, заплатено адвокатско
възнаграждение и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
представлявано от членовете на Управителния съвет А.А.К. и Х. П. Х.в, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, „Варна Тауърс-Е“, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, срещу „Хипер Врати“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Р.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост“, ул. „Самоковско шосе“ № 7, сграда „Флорина“, кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 100, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 3217,69 лева,
представляваща стойността на доставена и потребена, но неотчетена електрическа енергия,
начислена с констативен протокол № 5101065/24.03.2021 г. и фактура №
**********/29.03.2021 г., за периода от 25.12.2020 г. до 24.03.2021 г. за обект, находящ се в
гр. Варна, ул. „Орех“ № 1 – складова база, клиентски № ********** и абонатен №
11
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 0,89 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за 09.04.2021 г., поради извършено в хода
на процеса плащане, а иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
08.04.2021 г. – като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Хипер Врати“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя М.Р.Д., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Младост“, ул. „Самоковско шосе“ № 7, сграда „Флорина“, да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, представлявано от членовете на
Управителния съвет А.А.К. и Х. П. Х.в, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район „Владислав Варненчик“, „Варна Тауърс-Е“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
сумата 1180,71 (хиляда сто и осемдесет лева и 71 ст.) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо
лице, заплатено адвокатско възнаграждение и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 25827 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12