Определение по дело №101/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството пред настоящата инстанция е образувано по частен
протест на прокурор от РП – С., ТО – Н.З. срещу определение № 69 / 17.02.2023г. по ЧНД №
96 / 2023г. на РС – Н.З., с което е отхвърлено като неоснователно искането на РП С. по реда
на чл.64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража по
отношение на С. С. А., обвиняем по ДП № 151/2021г. на РУ Н.З., пр. пр. № 1057/2021г. на
РП С. (ТО – НЗ № 958/2021г.) по което е обвинен в извършването на престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и е взета по отношение на същия
обвиняем мярка за неотклонение „Подписка“.
В частния протест се твърди, че протестираното определение е неправилно и са
налице и трите кумулативно дадени предпоставки в чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв. А.. Той бил привлечен за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което
било предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. В хода на досъдебното
производство били събрани достатъчно доказателства, от които можело да се направи
обосновано предположение, че обв. А. действително е извършил престъплението, за което е
привлечен в това качество. По досъдебното производство бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който били иззети дактилоскопни следи. Въпреки че обвиняемият
отричал да е влизал в дома на пострадалия, то видно от заключението на изготвената
дактилоскопна експертиза, неговите пръстови отпечатъци съвпадали с иззетите следи от
местопроизшествието. Следователно обвиняемият А. действително бил на
местопроизшествието. Също така в хода на разследването били събрани доказателства, че
именно обвиняемият А. е отчуждил поне една от инкриминираните вещи - телевизор марка
„Crown“ 32 инча. Налице била и реална опасност, ако обвиняемият не бъде задържан, да
извърши престъпление, както и да се укрие. Предвид факта, че обвиняемият бил привлечен
за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, според презумпцията на чл.
63, ал. 2, т. 1 от НПК, реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление и да се
укрие била налице, доколкото от доказателствата по делото не се установявало противното.
Обв. А. бил осъждан многократно за престъпления против собствеността. Той изтърпявал и
ефективни наказания „лишаване от свобода“, като очевидно това не му оказало възпиращо и
възпитателно въздействие и той продължил да извършва престъпната си дейност. Предвид
събраните до момента доказателства, можело да се направи извод, че той имал трайно
изразена престъпна нагласа и съществувала реална опасност отново да извърши
престъпление, ако не бъде задържан. За опасността обвиняемият да се укрие, сочело и
обстоятелството, че същият не бил трудово ангажиран и доста по-лесно можел да напусне
местоживеенето си и да се премести на неизвестно за органите на досъдебното производство
място. Също така обвиняемият, докато имал качеството на свидетел, бил обявяван за
общодържавно издирване с мярка „Установяване на адрес“. Видно от изготвената докладна
записка от полицейски служител, обвиняемият водил скитнически начин на живот и трудно
можел да бъде открит на адреса, на който бил регистриран. Искането е въззивният съд да
отмени като неправилно Определение от 17.02.2023 г. по ЧНД № 96/2023 г. по описа на PC
Н.З. и да вземе по отношение на обв. С. С. А. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, тъй като само този вид мярка би осигурила срочното и безпрепятствено
приключване на наказателното производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП – С.
поддържа протеста с изложените в него доводи и моли за уважаването му.
Назначеният служебен защитник на обвиняемия счита протеста за неоснователен, а
определението на РС – Н.З. за правилно и законосъобразно. Престъплението, за което било
повдигнато обвинение на С. А. било извършено преди около две години, като през този
период обвиняемият бил задържан и излежал едногодишна присъда в затвора, т.е. дори и да
е имало общодържавно издирване, такова издирване не било необходимо. Досъдебното
1

производство многократно било спирано и продължавано, но не защото той бил издирван.
През този период от време от извършване на престъплението до настоящия момент нямало
данни обвиняемият да е извършил други престъпления, поради което да се приемело, че сега
била налице такава реална и непосредствена опасност същият да се укрие или извърши
престъпление, било несъстоятелно. Моли за потвърждаване на протестираното определение.
Обв. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивната
инстанция.
Съдът, след съвещание и като се запозна с подадения частен протест, атакувания
съдебен акт, като съобрази становищата на явилите се страни, изразени в съдебно заседание,
обсъди доказателствата, събрани в хода на производството до настоящия момент и провери
изцяло атакуваното определение прие, че частния п р о т е с т срещу първоинстанционното
определение е основателен.
С постановление от 01.02.2023г., предявено на 15.02.2023г., С. С. А. е привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 151/2021г. на РУ Н.З., пр. пр. № 1057/2021г. на РП С. (ТО
– НЗ № 958/2021г.) за престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал.
1 от НК за това, че на неустановена дата в периода от началото на месец октомври 2020 г. до
01.03.2021 г., в гр. Н.З., при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот /счупване на стъкло на прозорец/ е отнел чужди
движими вещи, както следва: 1 бр. телевизор марка „Crown“ 32 инча на стойност 174,00
лева, 1 бр. кафеавтомат марка „Saeco“ на стойност 210,00 лева, 3 бр. пердета от тънките с
размери 1,80 на 3,00 м на стойност 42,00 лева, 3 бр. завеси с размери 1,80 на 3,00 м на
стойност 42,00 лева, 2 бр. обикновени стенни часовници на стойност 40,00 лева, 1 бр. голяма
пластмасова ваза за цветя с височина 1 м на стойност 10,00 лева, 1 бр. сервиз от 6 стъклени
чаши и кана за вода на стойност 20,00 лева, 1 бр. сервиз от 6 стъклени чаши за вода на
стойност 20,00 лева, 1 бр. рутер за интернет с 4 антени на стойност 25,00 лева, 1 бр. дамска
чанта, черна на цвят, лачена от изкуствена кожа на стойност 20,00 лева, 3 чифта детски
ботуши размер 38 от изкуствена кожа на стойност 60,00 лева, 1 бр. дамски комплект за баня
– халат, хавлия за коса и чехли на стойност 15,00 лева, 1 бр. сервиз за кафе от 6 чаши,
чинийки, табла и захарница на стойност 70,00 лева, 1 бр. кутия за бижута с размери 50 см на
50 см на стойност 25,00 лева, 1 бр. персийски килим с размери 3 м на 3 м, кремав на
стойност 230,00 лева, 1 бр. 1 персийски килим с размери 4 м на 4 м, червен и бял на цвят на
стойност 350,00 лева, 1 бр. персийски килим с размери 4 м на 4 м, червен на цвят на
стойност 350,00 лева, 3 бр. персийски килим3 с размери 4 м на 4 м, кафяви и бели на цвят на
стойност 1410,00 лева, 2 бр. персийски пътеки с размери 3 м на 1,80 м на стойност 45,00
лева, 2 бр. персийски пътеки с размери 1,50 м на 2,20 м на стойност 45,00 лева, 1 бр. метален
термос с вместимост от 1 литър на стойност 20,00 лева, 3 бр. тави за лютеница на стойност
135,00 лева, 300 бр. порцеланови чинии на стойност 300,00 лева, 1 бр. удължител с макара
на стойност 15,00 лева, 1 бр. удължител с дължина 3 метра на стойност 7,50 лева, 2 бр.
гумирани покривала за дивани на стойност 60,00 лева, 2 бр. персийски пътеки с размери 1,5
м на 1 м на стойност 45,00 лева, 5 бр. одеяла на стойност 50,00 лева, 2 бр. чаршафи за спалня
на стойност 40,00 лева, 1 бр. газова бутилка на стойност 45,00 лева и 1 бр. бързовар на
стойност 10,00 лева – всички вещи на обща стойност 3930,50 лева, от владението на
собственика им Ивайло Йорданов Динев без негово съгласие с намерение противозаконно
да бъдат присвоени.
За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години, т.е. то е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Обв. А. е на 29 години,
неграмотен, безработен, не е женен. Има регистриран постоянен адрес в гр. Н.З., м. „Високо
напрежение“ № 27. Видно от изготвената характеристична справка, той се движи с лица от
криминалния контингент, има данни, че употребява наркотични вещества и алкохол.
Осъждан многократно все за престъпления против собствеността. Последното му осъждане
2

е с влязло в сила на 03.11.2021г. споразумение по НОХД № 409 / 2021г. на РС – Н.З., за
извършено на 05.01.2021г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е
изтърпяно в периода 18.08.2021г. – 10.08.2022г.
Към настоящия момент досъдебното производство не е приключило. На 01.03.2021г.
е извършен оглед на местопроизшествие, при който са иззети дактилоскопни следи. От
заключението на изготвената по досъдебното производство дактилоскопна експертиза е
видно, че две от намерените и иззети дактилоскопни следи при огледа на
местопроизшествието са оставени от обв. А., т.е. той е бил на местопроизшествието.
Разпитани са като свидетели Ивайло Йорданов Динев, Роза Ангелова Ангелова, Стефка
Николова Динева, Катя А.а Ангелова, Младен Динков Иванов, Стефан Асенов Стефанов,
чиито показания са последователни и безпротиворечиви. Обв. А. не се признава за виновен,
дал е кратки обяснения,в които отрича участието си в процесната кражба. Изготвена е и
съдебно-оценителна експертиза на процесните вещи. Една от процесните вещи (телевизор
марка „Crown“ 32 инча) е предадена от свид. Роза Ангелова с протокол за доброволно
предаване. Установено е, че тази вещ е била във фактическа власт на обвиняемия и същият
се е разпоредил с нея. Приложени са писмени доказателства - характеристична справка на
обвиняемия, справка за съдимост. Предстои събирането и на други доказателства.
По повод искането на РП – С., ТО – Н.З. за вземане спрямо обв. А. мярка за
неотклонение Задържане под стража, районният съд е анализирал събраните доказателства и
е приел, че от събраните до момента доказателствени материали не може да се направи
обосновано предположение, че той е негов извършител, както и, че е налице реална
опасност да извърши ново престъпление или да се укрие. Тези изводи на
първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни.
От събраните до момента доказателства и доказателствени средства, посочени по –
горе, може да се направи обосновано предположение, че обв. А. е извършил
престъплението, за което му е предявено обвинение (законът не изисква категоричен извод в
тази насока). Привличането му като обвиняем за тежко умишлено престъпление се явява
резултат от събраните посредством проведените до момента в рамките на досъдебното
производство процесуално[1]следствени действия, писмени, гласни и веществени
доказателства и доказателствени средства, които установяват обвинителното твърдение на
прокуратурата, като по досъдебното производство предстои извършването и на още
действия по разследване, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. За
разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на
предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на обвинението.
Въззивният съд счита, че е налице и втората предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК -
съществува реална опасност както обвиняемият да се укрие, така и да извърши
престъпление. Наличието й се презумира по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК и не е
оборено от събраните доказателства. Действително настоящото деяние е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1 от НК, след като обвиняемият е
осъждан многократно като пълнолетен за тежки умишлени престъпления на лишаване от
свобода и е търпял ефективни наказания лишаване от свобода. Това обстоятелство сочи за
устойчивост на престъпното поведение, както и че наложените наказания лишаване от
свобода не са постигнали целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението на
обвиняемия го характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност и
формирани трайни престъпни навици. Към обстоятелствата обуславящи реалната опасност
обвиняемия да извърши престъпление настоящата инстанция прецени и това, че
обвиняемият е безработен и няма легален източник на доходи, а обкръжението му е от
3

криминално проявени лица. Наличието на установен постоянен адрес не гарантира
изключването на реалната опасност обвиняемият да се укрие - същият въпреки че е редовно
призован, не се яви в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения въззивният съд стигна до извода, че по отношение
на обв. А. следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане
под стража”. Тази мярка за неотклонение се явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал.
3 НПК и отговаря на целите по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв. А. на
настоящия етап от досъдебното производство. Поради това отмени определението на РС –
Н.З., с което по отношение на обв. А. е взета мярка за неотклонение „Подписка“ и взе мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на С. С. А., обвиняем по ДП №
151/2021г. на РУ Н.З., пр. пр. № 1057/2021г. на РП С. (ТО – НЗ № 958/2021г.).
По изложените съображения съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
4

Номер на акта:	78
Дата:	24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200600101
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 февруари 2023 г.

Определение по дело №101/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите