РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Перник, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200649 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №631379-0340795/07.04.2022г., издадено
от Т.С.К. - началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ , оправомощен със заповед
на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-1149
от 25.08.2020тг., на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление с. ****, представлявано И.Д.А. – управител, на основание чл.29,
ал.1 от ЗАКОН за административното регулиране на икономическите
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ е
наложена имуществена санкция в размер 25 000.00 лв. за това, че на
17.03.2022г. при извършена проверка на търговски обект - бензиностанция
№****, находяща се на адрес гр. Перник, ****, стопанисвана от „****“
ЕООД, се установило, че дружеството извършва дейност по смисъл на чл.2,
ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП - търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен
произход, без да има активна регистрация по този закон – нарушение на чл.3,
ал.1 от Закона за административното регулиране на икономическите
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от „****“ ЕООД, представлявано от управителя И.А., чрез
пълномощник - адв. Т.В., с която се оспорва процесуалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се излагат
доводи, че не са спазени императивни реквизити, установени към
1
съдържанието му и че е издадено от некомпетентен орган. Аргументира се и
позиция, че установеното нарушение е маловажно и попада в приложното
поле на чл.28 от ЗАНН, на което основание алтернативно се пледира за
отмяна на същото.
Тази позиция пълномощникът поддържа и допълва в съдебното
производство. Претендира и присъждане на направените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител – ю.к. П.П., изразява становище за неоснователност на
възраженията за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като застъпва теза, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в съответствие
с материалния закон. Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление като законосъобразно и правилно и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 17.03.2022 г., 10.35 часа, свидетелят М.Д. Д. и С.А.П. – инспектори
по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – София,
съвместно с представители на МВР, извършили проверка в търговски обект
по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС – бензиностанция №****, находяща
се на адрес гр. Перник, ****, стопанисвана от „****“ ЕООД. В присъствието
на управителя на търговския обект инспекторите по приходите установили,
че бензиностанцията разполага с шест броя бензиноколонки, първата от
които с 1 брой пистолет за дизелово гориво, а останалите с по четири боря
пистолети за бензин А95-Н, за бензин А100-Н, за дизелово гориво, а две от
колонките и за Пропан-Бутан. Всички те функционирали по предназначение -
клиенти зареждали автомобилите си с гориво. Конкролните орагни
установили и изградени на териотрията на бензиностанцията пет броя
резервоари, както следва: резервоар №1 за дизелово гориво с обем 30895 лт.;
резервоар №2 за дизелово гориво с обем 41061 лт., резервоар №3 за бензин
А95-Н с обем 30789 лт.; резервоар №4 за бензин А98-Н с обем 20490 лт.;
резервоар №5 за Пропан -бутан с обем 10257 лт.
В обекта била налична 1 брой Електронна система с фискална памет
/ЕСФП/, тип 31, модел „NEXUS 8“ с ИН ******ФП №****, регистрирана в
НАП с потвърждение №4342717, функционираща от 25.09.2019г. и в работен
режим. В хода на проверката от задълженото лице, чрез управителя на
обекта, било изискано Удостоверение за регистрация на дружеството по реда
на ЗАРИДСНПНП, заверено копие от което следвало да се държи на видно
място в обекта, но такова не било представено до приключването на
проверката.
Констатациите си и установеното фактическо положение инспекторите
2
отразили в протокол за извършена проверка №0056092 от 17.03.2022г.
Протоколът бил подписан без възражения от управителя на обекта,
присъствал на проверката. С протокола законният представител на ЮЛ/негов
пълномощник бил поканен да се яви в ЦУ НАП с указание за представяне на
допълнителни документи сред които и удостоверение за регистрация по реда
на ЗАРИДСНПНП.
Контролните органи извършили проверка в публичния електронен
регистър по чл.16, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, при която установили, че няма
издадено удостоверение към момента на проверката.
На 23.03.2022г. пълномощник на „****“ ЕООД – З.Д. представила в ТД
НАП, ГД „Фискален контрол“ изисканите документи, съгласно опис. Сред
тях нямало издадено на задълженото лице удостоверение за регистрация.
Относно липсата му пълномощникът посочил, че дружеството е подало в
Министерство на икономиката заявление за регистрация с вх. № 05.01-
575/24.01.2020г., което по-късно било оттеглено с молба, вх. № 05-01-
575/18.02.2020г. от предишен управител на обекта, въз основа на което
производството било прекратено. В писмено обяснение пълномощникът
твърдял, че законният представител на дружеството не е бил уведомен за
извършеното оттегляне на заявлението за регистрация, както е че е получил
уведомително писмо изх. № 05-01-575/26.02.2020г. от МИ за прекратяване на
производството на основание оттеглянето на заявлението едва на 17.03.2022г.
За представените допълнително документи бил съставен протокол
№1634389/23.03.2022г.
Въз основа на установеното фактическо положение на същата дата
срещу „****“ ЕООД, в присъствие на упълномощеното лице, било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение №0340795/23.03.2022г., като
актосъставителят М. Д. Д. приел, че е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Закона за административното регулиране на икономическите дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Непосредствено след
съставяне на акта същият бил предявен за запознаване и подписване, при
което пълномощникът подписал акта без обяснения и възражения и приел
връчения препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения..
На 07.04.2022г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53
и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП наложил имуществена санкция на „****“ ЕООД
за нарушението по-горе.
Междувременно дружеството подало ново заявление за регистрация по
този закон, входирано в Министерство на икономиката и индустрията с № 05-
3
01-254/25.03.20200г. На 13.04.2022г. на основание чл.16, ал.3 от
ЗАРИДСНПНП на „****“ ЕООД било издадено удостоверение №2538 от
същата дата за това, че дружеството е вписано в регистъра на лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход , както и че е регистрирано за извършване на дейност :
„Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“ в обект -
бензиностанция гр. Перник ****
Преценявайки събраните гласни и писмени доказателства - показанията
на свидетеля М. Д. Д., акт за установяване на административно нарушение
№0340795/23.03.2022г., заверени копия на пълномощно с нотариална заверка,
рег. №1310/22.03.2022г., протоколи за извършена проверка №0056092 от
17.03.2022г. и №1634389/23.03.2022г. с приложения, заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020г., издадена от изпълнителен директор на НАП, както и
приложените към жалбата срещу наказателното постановление: входящ
номер от подадено заявление, удостоверение № 2538/13.04.2022г., издадено
от МИИ, извадка от регистъра на лицата, осъществяващи икономически
дейности с нефт и нефтопродукти, настоящият съдебен състав приема
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г., на
изпълнителен директор на НАП. Спазени са изискванията към съдържанието
им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод.
Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН досежно изискването за посочване датата на нарушението. Такава ясно
е означена и в акта и в постановлението - 17.03.2022г. и съответства на
фактите на нарушението. Последното се изразява в осъществяване на
дейност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП - търговия на дребно с нефт и
продукти от нефтен произход без регистрация. В този аспект е ирелевантно в
кой точно момент е възникнало задължението за извършване на регистрация
по реда на същия закон, свързано ли е то с конкретен срок и на коя дата
4
същият е изтекъл.Тези обстоятелства биха били евентуално релевантни за
определяне датата на извършване на друго нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на задължение за регистрация в определен срок, каквото не е
процесното. То е описано ясно и се свежда до осъществяване на дейност по
чл.2, ал.1 /търговия на дребно с нефт и нефтопродукти/ без необходимата за
целта регистрация. Следователно, датата на нарушението е тази, на която е
констатирано извършване на дейността без регистрация, което се е случило на
17.03.2022 г. Т.е., в случая датата на извършване на проверката съвпада с
датата на нарушението.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.29, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от
ЗАРИДСНПНП. Доколко те съответстват на обективната действителност и са
установени правилно е въпрос по същество.
Фактите от обективна страна не са спорни по делото. Събраните
доказателствени материали по-горе ги установяват по категоричен начин,
като дават основание да се приеме, че жалбоподателят – „****“ ЕООД, е
извършил вмененото му нарушение. По делото не е спорно, че дружеството е
стопанисвало търговски обект – бензиностанция, находяща се на
горепосочения адрес в гр. Перник, в който е продавало продукти от нефтен
произход като непосредствено са зареждани пътни превозни средства на
клиенти с горива срещу заплащане. Не е спорно, че като лице, което
извършва дейност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП дружеството е адресат
на нормативното предписание в чл.3, ал.1 от с.з. Съгласно §1, т.5, б.а от ДР
на закона "Търговия на дребно е продажба на нефт и продукти от нефтен
произход на крайни потребители чрез бензиностанции…“.
Именно такова фактическо положение е установено в конкретния
казус. При извършената проверка в стопанисвания от „****“ ЕООД обект е
установено, че дружеството извършва продажба на различни видове течни
горива /бензин, дизелово гориво, пропан-бутан/ чрез общо 6 броя
бензиноколонки изградени в бензиностанцията, но без да притежава
изискуемата се регистрация за това.
ЮЛ не попада в кръга на изключенията в чл.3, ал.2 от с.з. За дейностите
по чл.2, ал.2 ЗАРИДСНПНП установява регистрационен режим на лицата,
които ги осъществяват /чл.3, ал.1/, като въвежда редица общи и специални
условия на които да отговарят, за да бъдат регистрирани /глава Втора,
раздел I –III на ЗАРИДСНПНП/. Производството се развива пред министъра
на икономиката и приключва с издаване по реда на чл.16 от Закона на
удостоверение за вписване в регистъра на лицата, осъществяващи
икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход,
съдържащо номер и дата на регистрация, наименование (фирма), седалище и
адрес на управление на заявителя, идентификационни данни на заявителя, вид
на дейността по чл. 2, ал. 1, за която се регистрира, обектите, от които ще се
осъществява дейността, и транспортните средства, с които ще се извършва
5
превоз, респ. с октказ за вписване по реда на чл.19 от с.з.
В съдебното производство горните фактически констатации, закрепени
в протоколите за проверка и в АУАН не са разколебани, а и по същество не
се оспорват. Същите убедително са подкрепени от показанията на свидетеля
М. Д. Д. при разпита му в съдебното следствие и доколкото по същество не са
в противоречие с позицията на жалбоподателя, съдът приема релевантните за
казуса факти за безспорно установени. Те напълно се субсумират в посочения
административнонаказателен състав, поради което формираните от
актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са
обосновани и правилни и законосъобразно срещу жалбоподателя е
образувано административнонаказателно производство за посоченото
административно нарушение.
Представените с жалбата доказателства за предприети веднага след
проверката действия по отстраняване на нарушението - подаване на заявление
за регистрация и издаденото въз основа на него удостоверение по чл.16, ал.3
от ЗАРИДСНПНП за дейност по чл.2, ал.1, т.2 от с.з., не променят нито
установеното фактическо положение, нито формираните въз основа на него
правни изводи. Изтъкваните от пълномощника в хода на документалната
проверка възражения, че подаденото през 2020г. от страна на „****“ ЕООД в
Министерството на икономиката заявление за регистрация е било оттеглено
от служител на дружеството без знанието на законния представител на
задълженото лице, както и че последният до процесната проверка не е знаел
за прекратяването на производството на това основание са несъстоятелни, а и
недоказани, тъй като молбата, с която е извършено оттеглянето не е
представена, нито са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението за
момента на връчване на уведомителното писмо от МИ, изпратено до
управителя на „****“ ЕООД на 26.02.2020г. с изх. № 05-01-575. Отделно от
това, горните възражения са ирелевантни в случая, тъй като отговорността на
ЮЛ е обективна, безвиновна, а и регистърът по чл.16, ал.1 от ЗАРИДСНПНП
е публичен. Търговецът е бил длъжен да приведе дейността си в съответствие
с нормативните изисквания, тъй като регистрацията за осъществяване на
дейност по чл.2, ал.1 ЗАРИДСНПНП е условие за самото й извършване.
Нормата на чл.16, ал.5 от с.з. установява и задължение заверено копие от
удостоверението за извършена регистрация да се държи на видно място в
обекта.
Ангажираните доказателства за отстраняване на нарушението
непосредствено след образуване на административнонаказателното
производство не мотивират и извод за маловажност по чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е формално, определено е от законодателя като такова,
поради което за осъществяването му е достатъчно да се констатира
осъществяване на дейност без необходимата регистрация на търговеца.
Приключването на производството по регистрация с уважаване на подаденото
заявление от 25.03.2022г. съвсем не очертава добросъвестност на търговеца,
6
както е разчетен този факт в жалбата. Достатъчно е да се отбележи, че
дейността е осъществявана от наказаното дружество в нарушение на
нормативното предписание в чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП повече от две
години, предвид датата на потвърждението на регистрацията в НАП на
ЕСФП, монтирана в обекта и датата на подаване на първоначалното заявление
за регистрация на осъществяване на икономическа дейност по чл.2, ал.1, т.2
от ЗАРИДСНПНП /24.01.2020г./, установяваща се от приетото писмо, изх. №
05-01-575/26.02.2020г. на министъра на икономиката.
Освен изложеното, обществените отношения, които регулира законът
се отличават с особена обществена значимост и със засилена защита,
доколкото са свързани с осъществяване на контрол върху лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход, а нормативните изисквания целят постигане на сигурност и
предвидимост в търговията със същите продукти, както и повишаване на
енергийната сигурност на страната /чл.1 от ЗАРИДСНПНП/. Постигането на
залегналите в закона цели е обезпечено и с установени сериозни по размер
административни санкции за констатирани нарушения, което също е
показател за високата степен на значимост на охраняваните обществени
отношения.
Извод за маловажност не може да обоснове и фактът, че се касае за
първо нарушение, констатация за което се съдържа в наказателното
постановление. В случай, че се приеме обратното, то всяко първо нарушение
би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на
обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Това обстоятелство следва
да бъде съобразено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство
при индивидуализация на наказанието, което в случая е сторено, предвид
определения от АНО минимален размер на имуществената санкция.
Съдът не установява наличието на други обстоятелства, които да
очертаят конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Установените в казуса факти сочат, че конкретното нарушение е
типично спрямо останалите от същия вид и не се отличава с особености,
които да мотивират извод за неправилно приложение на закона. В този аспект
преценката на АНО, че нарушението не е маловажно и няма основания за
прилагане на чл.28 ЗАНН е законосъобразна.
Относно индивидуализацията на наказанието:
Административнонаказателната разпоредба на чл.29, ал.1 от
ЗАРИДСНПНП предвижда за юридическо лице, което осъществява дейност
по чл.2, ал. 1 без регистрация, имуществена санкция в размер от 25 000 до 250
000 лв.. В случая е наложена санкция в минимален размер 25000 лв., като
наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е за
първи път и очевидно е счел, че целите по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат
постигнати с минимална по размер имуществена санкция. При това
7
положение и предвид обстоятелството, че производството е образувано по
жалба на наказаното ЮЛ, съдът не може да въздейства спрямо размера на
наложената имуществена санкция в насока увеличаването й. Недопустимо е
и намаляване на санкцията под установения в закона минимален размер.
Тези съображения мотивират потвърждаване на наказателното
постановление.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на възнаграждение на НАП –
ЦУ, чийто орган е издал акта по чл.58д, тъй като е била защитавана от
служител с юридическо образование, който своевременно направи искане за
това .
Предвид горното, на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН на ДАМТН –
София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв. При определяне на
възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не
се отличава с фактическа или правна сложност и е приключило в едно
съдебно заседание, което мотивира присъждане на възнаграждение в
минимален размер, а именно - 80 лева.
При изхода на делото няма основание за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение по чл.63д от ЗАНН на жалбоподателя, каквито са
доказани по делото и се претендират.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №631379-
0340795/07.04.2022г., издадено от Т.С.К. - началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ , оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО №ЗЦУ-1149/ 25.08.2020г., с което на „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. ****, представлявано
И.Д.А. – управител, на основание чл.29, ал.1 от ЗАКОН за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт
и продукти от нефтен произход е наложена имуществена санкция в размер
25000.00 /двадесет и пет хиляди/ лв. за нарушение на чл.3, ал.1 от Закона за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт
8
и продукти от нефтен произход.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление с. ****, представлявано И.Д.А. – управител, да заплати на
Национална агенция за приходите - Централно управление, София, с адрес гр.
София, бул. Цариградско шосе №111, ет.4 юрисконсултско възнаграждение в
размер 80 /осемдесет/ лв.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9