Мотиви към Присъда
№ 203, постановена на 12.09.2019г. по
н.о.х.д. № 2204 по описа на Районен съд – Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала първоначално обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство
№ 2017 по описа за 2015г. на 03 РУП при ОД на МВР – гр.
Варна на О.Н.Л. за това, че през периода от неустановен
ден на месец септември 2013г. до 08.07.2014г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст -малолетната П.В.В. - родена на *** год.,
като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значението
на извършеното - престъпление по чл.
149, ал.4, т.2, вр. ал.1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, както и за това, че през периода 09.07.2014г. -
30.10.2015г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - непълнолетната П.В.В. - родена на *** год., като деянието е извършено по
отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното -
престъпление по чл. 150, ал.3, пр.1 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Впоследствие, в последното по
делото съдебно заседание представител на ВРП е изменил обвинението повдигнато
на Л. в следния смисъл: за през периода на неустановен ден на месец октомври
2013 год. /след датата 12.10.2013 год. до неустановен ден на месец юни 2014
год. преди датата 15.06.2014 год./, в град Варна в условията на продължавано
престъпление извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по
отношение на лице ненавършили 14 год. възраст – малолетната П.В.В., родена на *** год. като деянието е извършено по
отношение на лице, което не разбира значението на извършеното и чрез използване
на положение на зависимост и надзор – престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2
т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1
от НК и за това, че през периода на неустановен ден на месец август на 2014
год. /след 16.08.2014 год. до 30.10.2015 год./ в град Варна в условията на
продължавано престъпление чрез използване на положение на зависимост и надзор
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице навършило 14 год. възраст – непълнолетната П.В.В., родена на *** год., като деянието е извършено по
отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното -
престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. Л. е доказана по
безспорен начин от събраните в хода на досъдебната и съдебната фаза на
производството доказателства. Намира, че действително това се е случвало на
неустановени дати и то винаги когато майката на П. била на работа, като тази
дейност е била преустановена в момента в който действията са били възприети от
бабата на детето и то е решило да й сподели случващото се. Акцентира на
заключението на назначената психиатрична експертиза съобразно което св. П.В.
макар и психически незряла за възрастта си е могла да разбира случващото се (от
гледна точка на свойство, но не и на значение), като има възможност да
възприема факти от значение за делото и да дава достоверни показания за тях,
като посочват, че разказаното от нея е и действително преживяно. Пледира на
подсъдимия да бъдат наложени наказания към минималния предвиден в закона
размер, които да бъдат групирани, като му се определи общо най-тежко такова,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим, като
подсъдимият бъде осъден да заплати и сторените по делото разноски.
Защитникът на подс. Л. адв. И. изразява
становище за неоснователност на повдигнатото обвинение, като пледира
подзащитният му да бъде оправдан и по двете предявени му обвинения. В
подробната си пледоария излага пред съда, че още от самото начало на воденото
досъдебно производство разследващите органи са били предубедени и в частност убедени
във виновността на неговия подзащитен, като умишлено не са изискали, приложили
по делото и оценили исканите от страна на защитата писмени доказателства –
справки за задграничните пътувания на Л. през процесните
периоди. По отношение на свидетелските показания, посочва, че майката на П. не
е възприела пряко и непосредствено нищо, показанията на пострадалата (която е
била разпитвана общо три пъти) са изключително противоречиви, хаотични по
време, място в това число и изказ. Що се отнася до бабата на В. – св. М. нейните показания на свой ред били
противоречиви, като не е без значение когато тя твърди, че е възприела блудствените действия какво е било положението на тялото на
подсъдимия спрямо пострадалата (бил ли е той клекнал или наведен), защо
впоследствие свидетелката е допуснала двамата да излязат сами от къщата, за да
отидат на шивач и т.н., защо са изчакали известно време преди да подадат
жалбата пред полицейските органи. Оспорват се заключенията на психиатричните
експертизи като се акцентира на обстоятелството, че въпросите към вещите лица
са били зададени по такъв начин сякаш стореното е било възприето за
действително случило се. Посочва, че подзащитният му и до момента е в добри
отношения с майката на П. и заедно полагат грижи за общото им дете – момиче, в
което имало житейско противоречие, ако заявеното от П. било действително
случило се.
Подс. О.Н.Л., редовно призован,
явява се лично и посочва, че са излъгали за всичко, с бившата му съпруга вчера
били заедно с нейната кола, като не се виждали единствено когато майка й била
при нея.
В предоставеното му право на
последна дума посочва, че моли да бъде оправдан, защото не е виновен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият О.Н. Л. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование,
работи /международен шофьор/, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
О.Н.Л. и свидетелката Н.Г.
живеели на съпружески начала от 2008 г.
От първия си брак св. Г. имала
дъщеря - П.В.В. - родена на *** г., а от съвместното
си съжителство двамата с обвиняемия имали още едно дете - Н., родена през 2011
г.
Всички заедно живеели в ж.к.Владиславово в гр.Варна, като жилището се състояло от две
стаи - хол и кухня, в която св.П.В. спяла сама.
В началото отношението на
обвиняемия към св.П.В. било много добро, той се държал добре с нея.
След раждането на малката
дъщеря Н. обаче отношението на Л. се променило и той
започнал да се държи различно със св. В. -
непрекъснато й правел забележки, обиждал я и и казвал, че ще я изпрати
да живее в с.Стожер при родителите на баща й, като едновременно с това обаче
продължавал да полага ежедневни грижи за нея, когато не отсъствал от страната в
социално-битов аспект.
Тъй като свидетелката Г.
работела и нощни смени, когато била на работа, дъщеря й оставала сама в
жилището, в това число понякога и с подсъдимия Л., когато същият си бил у дома,
а не на работа.
На
30.10.2015 г. на гости в жилището на Л. дошла майката на св. Г. -свидетелката Б.М..
След обяд
свидетелката М. казала на Л., че
трябва да отиде заедно със
св.В. на шивач, за да й скъсят анцуга.
Подсъдимият Л. се съгласил
и отишъл в кухнята, за да извика П.В., като междувременно докато двамата били в
кухнята св. М. решила да види какво се
случва.
Поглеждайки през отворената
врата на кухнята св.М.
видяла, че
внучката й П. е права до мивката, а подсъдимият Л. се бил разположил ръката си между краката й.
Свидетелката М. го попитала какво
прави, а подсъдимият се дръпнал
веднага и казал „Нищо“.
Свидетелката М. в първия момент не реагирала, а св.В. и подсъдимият излезли от жилището и отишли при шивача.
По-късно, след като внучката
й се
върнала (а подс. Л. бил отишъл при свой приятел), св. М. я
попитала какво се е случило.
Тогава тя се разплакала
и казала, че обвиняемият й разкопчавал ципа, за да я пипа
отдолу.
След това започнала да разказва, че
обвиняемият вършел тези неща от много дълго време, като обаче не била в състояние да посочи
конкретно нито от кога бил започнал, нито колко често се случвало това. Обяснила, че такива неща са се случвали когато майка й била нощна смяна. Разказала как обвиняемият я опипвал по половия
орган, как я карал тя също
да го пипа
по половия член и след това
се изпразвал.
Когато свидетелката Г. се прибрала вечерта от работа, св.М. и разказала всичко.
Л. се
прибрал късно вечерта, а на сутринта
св. Г. го помолила да напусне жилището. На следващия ден св. Г., след дълго колебание дали полицейските органи биха повярвали, подала жалба в полицията.
По делото
е била назначена и изготвена Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на П.В.В..
Видно от заключението на вещите лица
е, че освидетелстваната П.В.В.
не страда от психично заболяване. Няма данни за употреба
и зависимост към алкохол и психоактивни вещества.
П.В.В. е с интелектуални
възможности в рамките на граничен вариант
и е психически незряла за възрастта си.
Към момента на извършване
на деянието спрямо нея П.В. е могла да разбира
свойството, но не и значението на извършеното спрямо нея деяние. Не е била в състояние свободно да ръководи
постъпките си поради непълнолетие и малолетие и поради респекта, който е имала от втория
си баща; страховете, че майка й няма да
я разбере и ще й се „разкрещи", както и че ще
бъде изведена от семейството.
Физическото и психическото състояние на Осв. й позволява
да възприема факти, които имат
значение за досъдебното производство и да дава достоверни
показания за тях. Тя е в състояние да
участва адекватно в процесуално следствените действия.
Интелектуалното й ниво,
както и личностовите й черти и особености не позволяват на
фантазията й да има широк спектър,
т.е. момичето не е склонно да
фантазира, но в някои моменти, когато се конкурира
с втория си баща за вниманието
и любовта на майката е възможно да си служи
и с този похват - фантазията.
Локусът на контрола е твърде
неустойчив. Случилото се
с нея е изиграло роля на психична
травма
като разказаното от нея е със
съзнание за действително преживяно.
По делото е била назначена
и изготвена Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на О.Н.Л., чието заключение е, че свидетелстваният О.Н.Л.
не страда от психично заболяване
в тесния смисъл на думата /психоза/,
няма данни и за зависимост към
алкохол и психоактивни вещества. Налице са данни за семейна дезадаптация,
която не е обусловена от психотични
изживявания.
Събирането на информация в сексуалната сфера е трудно и съпроводено със сериозни съпротиви
и защити. Към настоящия
момент не може да се
приеме, че при Л. е налице разстройство в сексуалното влечение и поведение с характеристиките на педофилия.
Видно от изисканата и приложена
по делото справка от работодателя на Л. „Карго А2В
СИА“ същият е работил за дружеството като шофьор на камион в периода от
11.08.2013г. до 21.01.2019г. по безсрочен трудов договор № 529, като същият е
бил в командировка в Кралство Дания в следните периоди от 11.08.2013г. до
12.10.2013г.; от 10.11.2013г. до 18.01.2014г.; от 09.03.2014г. до 10.05.2014г.;
от 15.06.2014г. до 16.08.2014г.; от 14.09.2014г. до 29.11.2014г.; от
18.01.2015г. до 21.03.2015г. и от 26.04.2015г. до 27.06.2015г.
Видно от заключението на
назначената съдебно-медицинска експертиза при извършения медицински преглед на П.В.
се установило, че по главата, тялото и крайниците й не са налице видими следи
от механични увреждания, както и следи от биологичен произход, половият орган е
без следи от травматични увреждания, девствената ципа е здрава и еластична,
като отворът е с ширина от около 1,2-1,5 см., непозволяващ извършването на
полов акт без разкъсване на ципата, по и около аналното отвърстие не са
установени следи от травматични увреждания.
Изложената фактическа
обстановка се установи от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: частично от показанията на св. П.В., частично от
показанията на св. Б.Н.М. (депозирани в съдебно заседание и приобщени по реда
на чл. 281 НПК), както и от показанията на св. Н.П. И., както и частично от
обясненията на подс. О.Н.Л.. Наред с изложените
гласни доказателства съдът даде изцяло вяра на всички приобщени по делото
писмени материали, в това число справка за съдимост на подсъдимия, справка за задгранични пътувания на същия,
справка с описание на командировките му за инкриминираните периоди, представени
от работодателя, както и заключенията по назначените в хода на досъдебното
производство и приети от съда съдебно-медицинска и комплексни
съдебно-психологични и психиатрични експертизи.
На първо място, показанията на
св. Н.П. И. съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени, но по съществото
си същите не установяват нито авторството на деянието, нито неговия евентуален
извършител, като единствено преповтарят заявеното от св. М. и В.. Именно от
нейните показания съдът установи, че подсъдимият Л. и неговата доведена дъщеря
били в силно обтегнати отношения от раждането на малката им дъщеря, като той
бил груб и никой нямал обяснение защо се случило това, като. Нещо повече, със
собствената си дъщеря Л. се държал добре – бил грижовен и мил. И. посочва, че
след като дъщеря й се отпуснала, за да сподели с нея тя нито веднъж не е
посочила точно и недвусмислено ясно какво и кога се е случвало, като посочила
само, че О. я карал да се съблича и се „изпразвал върху корема й“ (термин,
който свидетелката е категорична, че не е употребявала в присъствието на дъщеря
си и тя вероятно е научила от Интернет). Поради обстоятелството, че дъщеря й е
с намалена адаптация, че често се смее, когато говори за притеснителни за нея
моменти, трудна времева и пространствена адаптация, св. И. се е забавила в
преценката си дали да подаде жалба в полицията, но в крайна сметка и с оглед
тежестта на разказаното е решила да го стори.
Централно място при анализа на доказателствените материали, съдът отреди на показанията на
св. В. и М..
Разпитана в съдебно заседание
св. П.В. не е в състояние да посочи конкретно кога са започнали според нея
сексуалните посегателства, като твърди, че е била на около 13 години, шести или
седми клас, винаги когато майка й е била нощна смяна в завода в гр. Девня.
Посочва, че понятие за секса е
добила от филмите по телевизията, като твърди, че подсъдимият се е изпразвал
(върху нея на корема й имало някаква жълта на цвят течност) и я карал да лапа
половият му орган.
Не посочва конкретно нито колко
често, нито от кога са започнали действията му, като ориентировъчно ги свързва
единствено с момента следващ раждането на сестра й Н., от когато Л. започнал да
се отнася по-лошо с нея.
В конкретния ден когато баба й
била вкъщи я опивал по блузата, докато баба й била в съседната стая и после
отишли заедно някъде, тъй като имала проблем с панталона, имала дупка на
крачола.
От друга страна от показанията
на св. М. се установява, че на 30.10.2015г. когато тримата с подсъдимия били
вкъщи тя видяла как Л. е клекнал пред П. (която била с лице към нея) и двете му
ръце били между краката й, а тя държала в едната си ръка панталона, който щели
да носят за скъсяване същия ден.
Същата свидетелка на досъдебното
производство е заявила, че П. е била права до мивката, а О. бил наведен и й бъркал между чатала,
като тя ясно видяла как се мъчи да откопчае ципа на дънките.
След това тъй като тя не
реагирала двамата излезли до шивача, а едва след като се върнали св. М.
започнала да разпитва П. и тя разказала обстойно на какво е била подложена от
неустановен момент когато е била на 13, шести или седми клас, след раждането на
сестра й или откогато започнали да й растат гърдите.
При така изложените от двете
свидетелки фактически твърдения съдът прецени, че не може да даде вяра на нито
една от тях тъй като видно от самите показания взети поотделно и в съвкупност
същите са изключително противоречиви, с общо, неконкретно съдържание, като В.
твърди, че на 30.10. Л. я опипвал по блузата, а баба й че веднъж бил клекнал
пред нея, веднъж наведен над нея й бъркал с ръце между краката вероятно с
идеята да й свали ципа на дънките, но без да са били
конкретно възприети действия в тази посока.
При наличието на изложените
противоречия и липса на времева конкретика, като взе
предвид обстоятелството, че св. В. и подс. Л. са били
в обтегнати отношения, като е била налице известна конкуренция за вниманието на
св. Н. И. съдът не можа да се довери безкритично на показанията на В. и на
нейната баба св. М..
Посоченото се налага и в
светлината на заключенията по назначените съдебно медицинска и психологични и
психиатрични експертизи видно от които по В. няма никакви следи от сексуално
насилие, интелектуалното й ниво, както и личностовите
й черти и особености макар да не
позволяват на фантазията й да има широк спектър, в някои моменти, когато се
конкурира с втория си баща за вниманието и любовта на майката е възможно да си
служи и с този похват – фантазията, като същевременно при Л. не са налице
основания за да се приеме, че същият има разстройство в сексуалното влечение и
поведение с характеристиките на педофилия.
Посоченото съчетано с липсата
на всякаква конкретика за това кога са започнали
посегателствата, през какъв интензитет и период от време са се случвали не
позволиха на съда да си послужи с тях при формиране на своите изводи от
фактическа страна.
Доколкото изготвените и
приобщени по делото заключения на изготвените експертизи са пълни, конкретни и
компетентно изготвени съдът не намери основания да не даде вяра на същите,
независимо от възраженията на защитата на подс. Л.
досежно начина по който са били зададени въпросите от органите на досъдебното
производство.
По същество в нито едно от
заключенията не се съдържат обективни данни за предубеденост на вещите лица,
респ. твърдения за доказаност на повдигнатите
обвинения, като същите са анализирали единствено изложените от св. В., респ. подс. Л. твърдения с цялата им условност до постановяване
на влязла в сила присъда.
Що се отнася до обясненията на подс. Л. съдът ги анализира внимателно като не пропусна да
съобрази тяхната двойнствена природа – основно
средство за защита на подсъдимото лице в наказателния процес и доказателствено средство, като даде категорично вяра на
онази част от тях описваща проблемните комуникационни отношения между Л. и
доведената му дъщеря, както и обстоятелството, че в по-голямата част от
инкриминирания период подсъдимият на практика не се е намирал на територията на
Република Българя, тъй като е изпълнявал служебните си задължения в Кралство
Дания.
Последното обстоятелство съдът
прие за несъмнено установено доколкото се потвърди документално от изисканата
от съда и представена справка от работодателя на лицето за всички задгранични
курсове, които е изпълнило подсъдимото лице за периода от 11.08.2013г. до
21.01.2019г. по безсрочен трудов договор № 529.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че от анализа на
събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод за
виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираните деяния.
На първо място, основателни са
възраженията на защитата, че преди да повдигне обвинение на лицето, представителят
на ВРП е следвало да събере в пълнота и анализира всички относими
доказателства и доказателствени средства, за да не се
стига впоследствие до необходимостта от предприемане на действия по изменение
на обвинението, но също така вярно е и че според действащата законодателна
уредба съдебната е централната фаза в наказателното производство и съдът на
свой ред има неотменимото задължение да попълни делото с всички необходими и относими доказателствени
материали.
Именно след като строи това
съдът установи, че в по-голямата част от инкриминирания период подсъдимият на
практика не се е намирал на територията на Република Българя, тъй като е
изпълнявал служебните си задължения в Кралство Дания. Доколкото обаче
представените от работодателя дати установяват през кои дати лицето е
изпълнявало служебните си задължения в Дания, а не установяват с категоричност
кога се е намирал на територията на гр. Варна, още по-малко в семейното жилище
то за съда на практика става невъзможно да установи кога същият е бил в реална
възможност да извърши описаното в първата част на обвинението.
На следващо място, за описаните
в обвинителния акт като извършени от подсъдимия действия спрямо В. в периода от
неустановен ден на месец октомври 2013 год. /след датата 12.10.2013 год. до
неустановен ден на месец юни 2014 год. преди датата 15.06.2014 год./, в град
Варна в условията на продължавано престъпление с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание по отношение на лице ненавършили 14 год. възраст – малолетната П.В.В., родена на *** год. като деянието е извършено по
отношение на лице, което не разбира значението на извършеното и чрез използване
на положение на зависимост и надзор – престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК на практика свидетелства единствено В.,
която не може да посочи с конкретика нито кога се е
случвало описаното, нито колко често, като действията всеки път са описвани
общо, с еднотипни изрази и са изхождали от лице, с което тя е имала обтегнати
отношения, което е било често грубо с нея и с което тя е следвало да „дели“
вниманието на майка си.
Без да оспорва истинността на
заявеното, съдът не може безкритично да приеме същото доколкото то не се
подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, поради което и
съществуващото съмнение съобразно съществуващата в процесуалния закон презумпция
за невиновност, следва да се тълкува в полза на подсъдимото лице.
По отношение на второто
обвинение за престъпление по чл. 150, ал.3, пр.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК съдът отново намери, че не са налице достатъчно категорични
доказателства, установяващи наличието на сексуално посегателство на
30.10.2015г.
На първо място, това е така тъй
като показанията на св. В. и М. са индивидуално и взаимно противоречиви (за
което стана дума по-горе в изложението), като единственото безспорно установено
е, че ръцете на Л. са се намирали на чатала на В., като това изолирано действие
съдът не може да тълкува като такова годно да възбуди и/или удовлетвори полово
желание, доколкото панталоните на В. са били закопчани, баба й се е намирала в
съседната стая, а двамата с Л. са се готвели да ходят на шивач, като теоритично възможно е дори в конкретния момент той да е
преценявал нещо, свързано с дължината на подкъсяването
на дрехата.
Във всички случаи възможни са
много нееднозначни обяснения на развилата се ситуация, поради което и съдът е
поставен в практическа невъзможност да приеме за установено от правна страна
извършването на блудствени действия.
С оглед на така приетото за
установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия
състав на съда прие, че и двете повдигнати срещу Л. обвинения не са доказани по
несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъде същият признат
за виновен.
Предвид гореизложеното съдът,
съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, намери, че следва да признае подс. Л. за
невинен, поради което и го оправда изцяло по така повдигнатите му обвинения.
Съобразно разпоредбата на
чл.190, ал.1 от НПК, деловодните разноски следва да останат за сметка на
Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: