РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 12.05.2022 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 20204300500355 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постановено е
решение № 55/30.04.2020 година на Луковитски районен съд по гражданско дело № 517/2019
година по описа на същия съд, с което са отхвърлени,
предявените
искове от Д.Г.Т. ***, ЕГН-**********, чрез: адв. В.П. ***, със съдебен адрес,****, *****, искове срещу: ОД МВР - Ловеч с адрес за
призоваване: ***, да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му заплати на основание чл. 140 от КТ,вр. с чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1743,81 лв., представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 12.08.2016г. - 12.08.2019г. ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски като неоснователни и недоказани. Със същото решение на основание
чл.78 от ГПК Т. е осъден
да заплати на ОД
МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул."Стефан Караджа" №
2, сумата 100,00 лева, представляваща разноски по делото за юриск. възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №
2406/ 10.06.2020 година от адв. В.П. ***,
съдебен адрес *** - пълномощник на Д.Г.Т., ЕГН**********,***, против решение № 55/ 30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 517/
Релевира съображения,
че предвид липсата на норма
в специалните нормативни актове, която изрично да изключва приложението на
методика за преобразуване на нощните часове в дневни при отчитане на отработеното
време, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ следва
да намери
приложение по отношение на държавните служители в МВР. Сочи, че такава забрана
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение
на полицейските служители липсва, а и би била противоконституционна тъй като би
поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители - по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения. Позовава се на Хартата за основните права на ЕС.
Не споделя изводът на първоинстанционния
съд, че не се касае за положен извънреден труд и не се следва да се изчислява с
50% увеличение, както го е направило вещото лице по приетата и неоспорена
експертиза. Развива съображения за празнота на законодателството, позовава се на
разпоредбата на чл.187 от ЗМВР за сумарно изчисляване на работното време при
определяне на извънредния труд. Излагат се подробни съображения за нарушение
на материалния закон, позовава се на съдебна практика.
При изложените съображения моли да
бъде постановено решение, с което бъде отменено изцяло решението на райнния
съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и да бъде уважен предявения иск, като им бъдат присъдени
разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор,
от ОД на МВР – Ловеч, с която се оспорва въззивната жалба и молят да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Излагат подробни съображения в този смисъл. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, представя
писмени бележки, поддържа изложеното във въззивната жалба, като счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да
бъде отменено, като бъде уважена исковата претенция. Претендира разноски.
Въззиваемият се представлява от процесуалния си представител гл.юрисконсулт
Р.,поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 517/2019 година по описа на Луковитския районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Не се спори между
страните по делото, че въззивникът - ищец Д.Г.Т. за процесния период е работил на длъжност „**********”, група „ОП“ към РУ-Луковит при ОДМВР Ловеч с
основно възнаграждение 647 лева, считано от датата на встъпване в длъжност,
видно от Заповед №295з-486/02.04.2015 год. на Директора на ОДМВР Ловеч,
като въз основа на тази заповед е
издаден акт за встъпване в длъжност с дата 15.04.2015 година. Със заповед №
295з-2166/21.11.2016г. ищецът е преназначен на
длъжност „***************” към РУ-
Луковит, с основно месечно
възнаграждение 682 лева, въз основа на която е издаден и акт за встъпване в длъжност с дата
22.11.2016г.
В хода на
първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическата експертиза,
от чието заключение се установява, че положения нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа от Т., за процесния период 12.08.2016г. – 12.08.2019г. са 1 793
часа. Няма преобразуване от работодателя на нощен към дневен труд при отчитане
на сумарното работно време. При преобразуване на отработените часове от нощен
към дневен труд с коефициент 1.143 общо за процесния период са 2 049 часа.
Посочено е, че часовете извънреден труд, получени след преобразуването с
горепосочения коефициент, за процесния период са 256 часа, като паричната им
равностойност за целия период е в размер общо на 1 743.81 лева. За нощен
труд за спорния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и
изплатени от работодателя за нощен труд 448,25 лв. /по 0.25 лв. за всеки
отработен час./
При така установените данни, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 256
часа за периода от 12 август 2016 година до 12 август 2019 година, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата по него.
Безспорно
установено по делото е, че за процесният период Д.Г.Т. е бил в служебно правоотношение с Областна дирекция на МВР - Ловеч.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза е видно, че положения нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа от Т., за процесния
период 12.08.2016г. – 12.08.2019г. са 1793 часа, като е заплащано допълнително
възнаграждение в размер на 0.25 лева.
Спорно между
страните е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служителите на МВР са приложими разпоредбите разпоредбите на специалния Закон
за МВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са
приложими общите граждански норми на КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време.
Работното време на
държавните служители в МВР е уредено раздел VІІ от Закона за МВР чл. 187, като
нормалната продължително на работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. При работа на 8-,12- и 24-часови смени, работното
време се отчита на сумирано за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта от 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Редът за
организацията, разпределението, отчитането на работното време и пр. се
определят на наредба на министъра на вътрешните работи. В чл. 179от ЗМВР е
предвидено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, като
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят от
наредба на министъра на МВР, а размерът – с негова заповед.
На основание чл.
187, ал.9 от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. и
отм. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на Наредбата, положеният нощен труд
се умножава по 0.143 и полученото число се се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Наредбата е отменена, считано от 01.04.2015 година с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. отм. ДВ,
бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм.
д. № 7493 по описа за
С оглед
разпоредбите на ал.2, изр. 2 от чл. 179 от ЗМВР в редакцията преди изменението
в бр. 34 от
По делото е
представена и приета Заповед № 295з – 355 / 23.02.2018 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, с която е
регламентиран реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.2
от ЗМВР в ОДМВР – Ловеч.
За да отхвърли
предявения иск първоинстнационния съд е приел, че в конкретния случай при
заплащането на положения нощен труд е приложим специалния закон, а не общите
граждански норми, уреждащи полагането на нощен труд по КТ и НСОРЗ, в частност
чл. 9, ал.2.
По повод преюдициално запитване отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд
Луковит (България) с акт от 15 юни 2020 г. относно тълкуването на член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на членове
20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е постановено
решение на съда на ЕС (втори състав) от 24 февруари 2022 година по дело C‑262/20,
с което е прието, че:1. Член 8 и
член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията
на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд; 2. Членове 20 и 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест
е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Според съда Директива
2003/88 установява минимални общи изисквания, които включват допълнителна
защита за работниците, които полагат нощен труд, като следва да определена
максималната продължителност на нощния труд - чл. 8 от Директивата, налага да е
посочена. Съгласно чл. 12, б. „а“ от Директивата налага предприемането на
мерки, по преценка на държавите-членки, така че работниците, които полагат
нощен труд и на смени, да се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на този вид труд, при спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците.
В мотивите си съдът е посочил, че в светлината на чл. 20 и 31 от
Хартата, Директива 2003/88 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска
нарушение на принципа на равно третиране, поради което е необходимо
националният съд да извърши анализ каква категория работници ползва общия
правен режим на чл. 140 от Кодекса на труда и каква друга е изключена, както и
дали тази „разлика в третирането е обоснована от обективен и разумен критерий,
т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство
и е съизмерима на тази цел“.
При сравняване на нормите, регулиращи полагането на нощен труд –
продължителност, заплащане и други компенсации, с оглед тежестта на този вид
труд и защита безопасността и здравето на полагащите го, настоящият състав
констатира, че не е налице неравноправно третиране на държавните служители от МВР
– пожарникари и полицаи. Други отрасли в които се полага нощен труд са
здравеопазването, строителството, транспорта, отбраната и пр., като са
предвидени различни компенсации – допълнително заплащане, допълнителен отпуск
или намалена продължителност на нощния труд, като е без значение дали се касае
за частния или публичния сектор. Такива норми се съдържат в Закона за лечебните
заведения, отраслови колективни трудови договори, Наредба за организация на
работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния
транспорт, Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Наредба № Н-5 от 2015 г. за условията, реда и нормите
за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия в мирно време и пр.
Настоящият
състав счита, че в конкретния казус не са приложими общите норми, тъй като е
налице специален закон – чл. 179, ал.1 от ЗМВР, в който е
предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда и условията са
били определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер с цитираните
заповеди. В този смисъл не може да бъде споделен и доводът за празнота на
нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал.2 от
Закона за нормативните актове. В този смисъл и решение № 55 от 07.04.2015 г.,
по гр.д. № 5169/
Заплащане за извънреден труд е предвидено в разпоредбата на чл. 187, ал.5,
т. 2 от ЗМВР. В конкретния казус такъв извънреден труд не е установен, тъй като
положения от ищеца нощен труд за процесния период 12.08.2016 година – 12.08.2019
година не такъв по смисъла на чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187 и 187а от ЗМВР.
Предвид гореизложеното предявените
искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени. В този смисъл първоинстанционното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
При този изход от процеса на основание чл. 78, ал.8 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер от 100 лева, предвид
материалния интерес и конкретната фактическа и правна сложност на случая.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 55/30.04.2020 година на Луковитския районен съд по гражданско дело № 517/2019
година по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д.Г.Т.,***, ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване ***
сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК, за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.