МОТИВИ
към Решение 260140 по АНД № 1281/2020 год. по описа на РС Сливен,
изготвени на 10.05.2021
год.
С
постановление от 30.09.2020 год. РП-Сливен е направила предложение обвиняемият Н.Г.Б.
да бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б“, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК и бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба“ Предлага на обвиняемата да бъде наложено
административно наказание „глоба“ на основание чл. 78а от НК.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание пледира за
оправдателна присъда и иска от съда налагане на административно наказание.
Защитникът на обвиняемия пледира последният да бъде оправдан,
каквото искане отправя към съда и обв. Б..
След
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Обвиняемият Н.Г.Б. е
роден на *** ***. Същият е български гражданин, не женен, със средно образование,
не работи.
Обвиняемият Байкуски е
правоспособен водач на МПС в категориите В и АМ и притежава валидно СУМПС №
*********. Обвиняемият има предходни нарушения на ЗДвП.
На 18.12.2019 г., следобяд, обвиняемият Б.
управлявал товарен автомобил марка “Дачия“ модел „Докер" с per. № А ****МК,
като до него, на предната дясна седалка пътувала св. С.С., с която Б. живеел на
семейни начала. Непосредствено преди
настъпване на процесното ПТП Б. излизал от отклонението за офис на ф.
„Спиди“, намиращ се в гр. Сливен, на бул. „Стефан Караджа". Обвиняемият спрял
т.а. „Дачия преди да предприеме маневра завой наляво. Междувременно, по бул.
„Стефан Караджа“ в посока с. Самуилово, се движел л.а. „Шкода, модел „Октавия“
с per. № СН****КА, управляван от св. А.А.. Като пътници в колата - на предната
дясна седалка пътувала тъщата на св. А. - св. М.М., а на задната седалка зад
св. М. – дъщерята на св. А. - М.А., родена на *** год., като детето било седнало
в специално столче за кола.
Излизайки от отклонението, където се
намирал паркинга и товарна рампа на спедиторската фирма „Спиди“, обв. Б., предприел
маневра завой на ляво, като навлязал в зоната на кръстовището с бул. „Стефан
Караджа“, потегляйки от място. Излизайки на булеварда, обвиняемият не пропуснал
движещия се по пътя с предимство л.а. „Шкода“, управляван от св. А., в
следствие на което настъпил удар в лявата пътна лента спрямо посоката на
движение на автомобила „Шкода“ между двата автомобила съответно между челната
дясна част на автомобила „Шкода“ и челно-страничната лява предна част на „Дачия“.
При този удар лекият автомобил „Шкода“ е продължил движението си напред и
наляво спрямо предварителната посока. Лекият автомобил „Дачия“ е продължил
движението си при относително странично плъзгане, завъртайки се около
вертикална ос, в посока по часовата стрелка. Двамата водачи спрели.
В следствие на настъпилото ПТП дъщерята на
св. А. -. М.се разплакала и имала кръв по лицето и телесни наранявания.. Св. М.
била изплашена и имала телесни наранявания, довели до болки и страдания.
На мястото пристигнали полицейски
служители от ОД МВР Сливен, сред които и св. Н.С.. Обвиняемият и св. А. били
изпробвани за употреба на алкохол, като пробите били отрицателни. С. съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, протокол за ПТП. На обвиняемия бил съставен АУАН, серия GA, №
93958.
Покрай мястото на процесното ПТП минал и
св. А.В., който се спрял да разговаря с обвиняемия Б., когото познавал.
На място дошла и св. И.С., позната на св. А.,
която по време на ПТП била в офиса на фирма“Спиди“ и която качила в автомобила
си св. М. и детето ., за да ги заведе до МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр.
Сливен, където да бъдат прегледани. На път за болницата, св. И.С. се отбила до работното
място на св. И.А. – майка на детето, която придружила дъщеря си до болницата.
В спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД - гр. Сливен детето М.било прегледано от св. Ф.М. - лекар в отделението. За прегледа, въз основа
на личните си въприятия и съобщеното от св. А. и детето М., св. М. съставила лист
за преглед на пациент, в който била отразена основна диагноза „мозъчно
сътресение“ Детето било насочено и му била извършено рентгеново изследване на
главата.
След като се върнала на мястото на
произшествието от спешното отделение на МБАЛ „Доктор Иван Селимински“ св. И.С.
разговаряла със св. А. за състоянието на детето ..
Впоследствие, на 27.12.2019 год., детето М.било
прегледано от съдебен лекар, който след личен преглед отразил в издаденото от
него съдебно медицинско удостоверение, че установява при прегледа на детето
контузия на носа с охлузна раничка в областта в основа му и кръвонасядане в
дясното крило; контузия на горната устна – централно, с травматично избиване на
горния ляв централен резец и разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на
горната устна. За констатациите било издадено съдебно-медицинско удостоверение
№ 45/27.12.2019 год.
На 27.12.2019 год. бил извършен преглед и
на св. М.М., като съдебния медик установил натъртване по двете подбедрици, придружени
с болка, контузия на горната устна с разкъсно-контузна рана по вътрешната
повърхност, заздравяла по време на освидетелстването и едва забележим белег,
натъртване в лявото подребрие – гръбно, с болка. медицинското лице заключило че
в своята съвкупност телесните увреди на св. М. са й причинили „болка и
страдание“. За констатациите било издадено съдебно-медицинско удостоверение №
46/27.12.2019 год.
По случая било образувано досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“,
предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК .
В хода на досъдебното производство е
изготвена съдебно-автотехническа експертиза, заключението на която сочи, че скоростта
на движение на лекия автомобил „Шкода“ преди ПТП е около 60 км/ч, а към момента на
удара около 57 км/ч
с опасна зона 49 м.
Скоростта на движение на автомобил „Дачия“ в момента на удара е около 13 kм/ч.
Мястото на удара е в лявата лента за движение спрямо посоката на движение на
автомобил Шкода и спрямо платното на 17,6 m преди напречната мерна линия на ориентира
и на ниво от 1,2 m
до 1,8 m
вляво от мислената разделителната линия на лентите за движение. Водачът на
автомобила Дачия е имал техническата възможност да възприеме движещия се по
пътя с предимство автомобил Шкода и се съобрази със скоростта му на движение и
неговото положение и спре, за да го пропусне. В момента на откриване на
видимостта към автомобила Дачия автомобил Шкода е бил на около 32 m от мястото на удара.
Водачът на автомобила е нямал техническата възможност да го възприеме по-рано,
тъй като в дясно по посоката му на движение е имало паркирани автомобили, които
са закривали видимостта му. Водачът на автомобила Шкода е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение. Налице е навлизане на
автомобила Дачия в опасната му зона за спиране. Водачът на Шкода е имал
техническата възможност да запази движението си в собствената лента при
възприемане на опасността, да предприеме спиране, като в този случай не би
възникнал удар между автомобилите. Технически правилно е при възприемане на
опасност водачът на Шкода да предприеме спиране, не отклоняване на автомобила в
ляво.Техническите причини, довели до възникването на ПТП според експерта са: -
Технически неправилното действие от страна на водача на автомобила Дачия, който
е навлязъл на пътя с предимство от паркинг без да пропусне движещия се направо
лек автомобил Шкода. Технически правилно е водачът на Дачия да спре и пропусне
движещия се по пътя с предимство лек автомобил Шкода и след това да пресече
коридора му на движение; - Движението на автомобила Шкода със скорост по-голяма
от максимално разрешената за населено място. Технически правилно е водачът на
автомобила Шкода да се движи с максимално разрешената скорост на движение.; -
Предприетата технически неправилно маневра от водача на автомобила Шкода, който
е предприел промяна на направлението на движение и е навлязъл в лявата пътна
лента, където е реализиран удар с автомобил Дачия. Технически правилно е при
възприемане на опасност водачът на автомобила да предприеме спиране, като
запази движението си направо.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена и комлексна съдебно-медицинска експертиза, с участието на
вещи лица – съдебен медик и специалист по дентална медицина, които позовавайки
се на наличния по досъдебното производство към момента на изготвянето на
експретизата доказателствен материал, както след преглед извършен на детето М.А.
на 07.04.2020 год., дават заключение, че на А. са били причинени следните
увреждания: контузия на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка;
контузия в областта на носа с наличие на повърхностна рана в областта на
неговата основа с дължина 3-4
мм и кръвонасядане на меките тъкани в дясната му
половина; контузия в областта на устата с наличие на разкъсно-контузна рана по
вътрешната, лигавична повърхност на горната устна, в ляво от срединната линия,
с дължина около 0.5 см
и пълно избиване на горния ляв централен резец (млечен зъб 61). Първите две
увреждания представляват „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, тоест разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Последното
увреждане представлява средна телесна повреда, изразяваща се в „избиване на зъб
- горен ляв централен млечен резец, довело до затрудняване на дъвченето във
фазата на отхапването и говоренето за сравнително продължителен период от
време“.
Изслушани в съдебно заседание на 18.11.2020
год. вещите лица по назначената колективна съдебно-медицинска експретиза
поддържат заключението си, което посочват че са направили въз основа на
наличните към момента на изготвянето й материали, както и личен преглед на
детето. В съдебно заседание заявяват, че не може с категоричност да се твръди,
че падането на зъба е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, доколкото
в лист за преглед на пациент в спешното отделение от 18.12.2019 год. няма
отразено такова нараняване. В хода на съдебното следствие е изискано и
приобщено извършеното рентгеново изследване на детето ., като е назначена
допълнителна колективна съдебно-медицинска експертиза. В заключението си по
тази експертиза вещите лица сочат, че на М.А. зъб 61 не е избит по време па
пътно-транспортното произшествие, настъпило на 18.12.2019 год, като се налага
промяна в заключението им, дадено в предходната експертиза, тъй като тогава не е
била приложената рентгенографията, извършена веднага след произшествието на
18.12.2019 г. Според вещите лица останалите увреждания, получени от М.А. са в
резултат на пътно-транспортното произшествие и са осъществили в своята
съвкупност медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота й. Изслушани в хода на съдебно заседание на 08.04.2021
год. вещите лица поддържат представеното допълнително заключение, касаещо
запознаване с рентгеновия образ. Сочат, че на
рентгенографията е направена снимка на главата и шията на А. на
18.12.2019 г. в 18.22 часа, като снимката е в две проекция - в анфас и в профил, целяща установяване на
евентуални травматични изменения в костните структури. На снимката в анфас ясно
личи, че зъб номер 61 т.е. централния резец в лявата половина на зъбната редица
на горната челюст към момента на извършване на рентгеновото изследване е на
своето място. Вещото лице доктор Т. – специалист Дентална медицина посочва, че
детето е било в такава възраст, когато е започнала смяна на зъбите и е възможно
в резултат на ПТП да е нарушена стабилността на зъба и по-късно да е паднал, но
това не може да се види от снимката и не
може да се твърди. Заявява също, че не може от рентгеновия образ да се установи
дали към момента на изследването зъбчето е било разклатено и дали е било
разклатено още преди ПТП-то. Нито може да се установи дали падането му е в
следствие на настъпилото ПТП.
От престъплението няма
причинени съставомерни имуществени вреди.
Видно от приобщена справка за
съдимост обв. Б. не е осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събравия в хода на досъдебното
и съдебното производство доказателствен материал.
Описаната
фактическа обстановка се установява, от показанията на св. А.А., които съдът
кредитира, а именно в частта им относно това, че на 18.12.2019 год. в гр.
Сливен е управлявал лекия си автомобил „Шкода“, в който са пътували свидетеля М.М.
и детето му М.А.. Кредитира ги и относно това, че се е движил покрай фабрика
Миролио и е пътувал в посока с. Самуилово, както и че от дясната му страна, от
към офиса на фирма Спиди на главния път, по който се е движил е излязъл
автомобила управляван от обвиняемия, който го е ударил в предната дясна врата.
Кредитира ги и относно това, че тъща му – св.М. е била изплашена, детето му е
плачело и е имало кръв по долната устна. Съдът кредитира и показанията му
относно това, че негова позната – св. И.С. е качила в колата си, за да закара тъща му и дететето му в болница, както и че на
27.12.2019 год. е завел детето си на преглед, за да бъде освидетелствано. Съдът
дава вяра на тези му показания, тъй като съответстват на останалия събран по
делото доказателствен материал – изготвената съдебно-автотехническа експретиза,
СМУ № 45 от 27.12.2019 год. /относно датата на извършване на освидитетелстването
на детето му /, събраните гласни доказателства отнасящи се до датата, мястото и
начина на причиняване на пътнотранспортното произшествие – а именно показанията
на св. М.М., И.С., св. С.С. и св. С., св. В..
Съдът не
дава вяра на показанията на св. А. относно изложеното от него, че непоследствено
преди процесното ПТП обвиняемият не е спрял автомобила си преди да навлезе по
бул. „Стефан Караджа“, тъй като противоречи на заключението на изготвената
автотехническа експертиза, както и не дава вяра на показанията му, че непосредствено
след процесното ПТП, когато е видял детето си му е липсвал долен зъб, който то е
държало в ръката си.
Описаното
като факти и обстоятелства се установява и от разпита на св. М., като съдът
кредитира показанията на последната –
баба на детето, относно датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, относно това, че е пътувала заедно с внучето си – М.в автомобила
управляван от св. А., който автомобил е бил блъснат от дясната му страна от
друг автомобил. Кредитира показанията й относно това, че е претърпяла уплаха и
е изпитвала болки, както и че детето е плачело и имало кръв по устата и в
последствие е била откарана в болницата от непозната жена, тъй като се
подкрепят от показанията на св. А., св. И.С., издаденото СМУ № 46/27.12.2019 год.,
както и заключението на изготвената автотехническа експретиза.
Съдът не
кредитира показанията на св. М., че на път за болницата е видяла че горното
зъбче на детето липсва.
Съдът
кредитира показанията на св. И.А. относно факта, че на 18.12.2019 год. след
настъпилото ПТП е придружила детето си до спешното отделение, където му е
извършен преглед, като за прегледа бил издаден амбулаторен лист и че е видяла в
областта на носа на детето синьо, а в областта на устата е имало кръв. Кредитира
ги и относно факта, че на 27.12.2019 год. детето М.е било освидетелствано от
медицинско лице. Горните обстоятелства, изложени от свидетеля А. се подкрепят
от показанията на св. А., св. М., св. И.С., както и от издаденото СМУ №
45/27.12.2019 год. и лист за преглед на пациент.
Съдът не
кредитира показанията й относно изложеното от нея, че след като детето е било
заведено при нея след пътното произшествие е видяла, че й липсва зъб - горният
резец.
Съдът не
кредитира показанията на св. А., че още на мястото на ПТП е видял, че липсва
зъб на детето му, показанията на св. М., че на път за болницата е видяла, че
липсва зъб на детето М., както и на св. А., че след като са й завели детето е
видяла, че му липсва зъб тъй като всички тези показания не кореспондират и
противоречат на първо място на извършеното рентгеново изследване непоследствено
след ПТП на 18.12.2019 год., пренесено на хартиен носител при изготвяне на
допълнителната комплексна съдебно-медицинска експретиза, видно от което централен
резец на детето М.не липсва. Показанията, които съдът не кредитира,
противоречат и на заключението на допълнителната колективна съдебно-медицинска
експертиза, основана именно на направената рентгенография на 18.12.2019 год.,
според което зъб 61 не е избит по време на процесното ПТП. Съдът не кредитира
показанията на бащата на детето св. А. и защото същият сочи, че е липсвал долен
зъб на детето, а от прегледа на 27.12.2019 год е установена липсата на горен
такъв, а и съдът намира за нелогично при разговора му със св. И.С., когато тя
се е върнала на мястото на ПТП, той, ако
действително е бил видял липсата на зъб, да й сподели, че е разговарял със
съпругата си, но не е разбрал дали зъбче, устата или нослето на детето е
ударено. Показанията на св. А., св. А. и св. М. противоречат и на изложеното в
показанията св. М., която споделя, че ако е видяла или й е било съобщено, че
липсва зъб при прегледа на детето е щяла да го отрази в съставения от нея лист
за медицински преглед. В съставения от св. М. лист за преглед липса на зъб не е
отразена. На следващо място съдът съобрази и че тази група свидетели – А., А. и
М., като най-близки роднини на детето, са заинтересовани от изхода на делото.
Описаната
фактическа обстановка се установява и от показанията на св. С.С. относно това,
че е пътувала в управлявания от обвиняемия автомобил при настъпването на
процесното ПТП, като са излизали на главния път от място, наречено от свидетеля
„уличка“ до офис на фирма Спиди, който се намира след фабрика Миролио.
Кредитира показанията й и че автомобилът, управляван от обвиняемия се е ударил
в автомобила, управляван от св. А.. Съдът кредитира показанията й и че в
автомобила на последния са пътували жена и дете, като последното е било в
истерия, както и че жената и детето са били отведени от непозната за свидетеля
жена с кола.
Горните
показания се потвърждават от показанията на св. А., св М., св. И.С., както и от
заключението на изготвената съдебно автотехническа експретиза.
Съдът
кредитира показанията на св. И.С. относно това, че познава св. А., намирала се
е в близост до произшествието и е откарала от там св. М. и детето М.А., което е
плачело през цялото време, а в спешното отделение е видяла, че по устатата му
има кръв. Съдът кредитира и показанията й относно това, че след като си е
тръгнала от там се е върнала на мястото на ПТП и е разговаряла със св. А., от
когото е разбрала, че жена му – св. А., му е казала, че детето е ударено, но не
е разбрал дали зъбче, устатата или нослето му е ударено.
Съдът
кредитира показанията на св. И.С., тъй като се подкрепят от показанията на св. А.,
св. М., св. А..
Показанията
на св. Ф. М. съдът кредитира изцяло, като от тях се установява, че на
18.12.2019 год. е извършен медицински преглед на детето ., като към момента на
извършения преглед е нямало наличие на паднал зъб, а детето е насочено към
извършване на рентгенография. Показанията на св. М. съдът кредитира, тъй като
съответстват както на показанията на св. А., св. И.С..и св. М., от които се
установява, че детето е заведено да му бъде извършен медицински преглед, така и
от съставения от самия св. М. лист за преглед на пациент.
Съдът
кредитира показанията на св. А.В., от които се установява, че на 18.12.2019
год. е настъпило ПТП с участието на обвиняемия Б., както и че детето М.е
плачело и е било изплашено, доколкото това се подкрепя от показанията на св. А.,
св. М., св. С.С., св. И.С., св. Н.С., както и изготвената съдебно
автотехническа експертиза, касателно настъпилото ПТП.
Съдът
кредитира и показанията на св. Н.С. от които се установява също настъпването на
процесното ПТП на 18.12.2019 год, на бул. „Стефан Караджа“, както и че двамата
водачи са били с отрицателни проби за употреба на алкохол и че св. М. и детето М.,
която е плачела, били отведени в болница. Показанията му се подкрепят от
показанията на св. А., св. М., св. С.С., св. И.С., св. А.В., както и
изготвената съдебно автотехническа експертиза, касателно настъпилото ПТП.
Горната
фактическа обстановка се установява и от изготвената по досъдебното
производство келективна съдебно-медицинска експретиза, като съдът кредитира
експретизата в частта й, отнасяща се до обстоятелството, че на детето М.е била
причинена контузия на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка,
контузи в областта на носа с наличие на повърхностна рана в областта на
неговата основа и кръвонасядане на меките тъкани, както и разкъсно контузна
рана по вътрешната, лигавична повърхност на горната устна. Съдът не кредитира обаче
заключението в частта, в която вещите лица заключават, че на А. е причинено
„избиване на зъб - горен ляв централен млечен резец, довело до затрудняване на
дъвченето във фазата на отхапването и говоренето за сравнително продължителен
период от време“, тъй като самите вещи лица, след запознаване с
рентгенографията, приобщена в хода на с.з., в назначената по делото
допълнителна колективна съдебно-медицинска експретиза, а и в съдебно заседание
от 08.04.2021 год. заявяват, че не поддържат заключението си в коментираната
част – относно избиването на зъб 61 Също така видно от приложения снимков
материал към доплънителната експертиза, отразяващ извършеното рентгеново
изследване зъб – централен резец не липсва, за разлика от снимковия материал /стр.
7 от комплексната съдебно-медицинска експретиза по ДП/, приложен към
изготвената на досъдебното призводство експретиза, Съдът кредитира заключението
на вещите лица относно установените други телесни наранявания на детето .,
описани като такива, причиняващи „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“, тоест разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от
Н, тъй като в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, не взети
предвид от вещите лица при изготвянето на назначената по досъдебното
производство колективна съдебно-медицинска експертиза, от които може да се направи
извод, че такива телесни наранявания не се причинени, а и вещите лица,
изготвили заключението в хода на досъдебното опризводство, относно
нараняванията, причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, го подържат в с.з. и след
запознаването с рентгеновото изследваване.
По
изложените по-горе причини съдът кредитира заключението на изготвената
допълнителна колективна съдебно-медицинска експретиза, доколкото същата е
изготвена от компетентни в своята медицинска област лица – съдебен медик и специалист
по дентална медицина, в чиято безспристрастност съдът няма основание да се
съмнява и които запознавайки се и с приобщеното в хода на съдебното следствие
рентгеново изследване от 18.12.2019 год. заключават, че зъб 61 към датата на
извършване на изследването, след настъпване на процесното ПТП не е бил избит и
е бил на мястото си. Съдът кредитира заключението, тъй като от приложения
снимков материал по изготвената допълнителна експретиза, съпоставяйки го със
снимковия материал от експертизата, изготвена по досъдебното производство, е
видно, че на снимките от рентгенографията зъб не липсва. Съдът кредитира
заключението на допълнителна експертиза, доколкото самите вещи лица заявяват,
че не поддържат заключението си относно наличието на избит зъб, а и при
изготвянето на експертизата в досъдебното производство експертите не са били
запознати с рентгенографията направена на детето на 18.11.2019 год.
Заключението
на изготвената допълнителна съдебно-медицинска експретиза, че зъб не е избит в
следствие на процесното ПТП се подкрепя и от показанията на св. М., която
заявява, че ако е видяла при прегледа на детето или й е било съощено от
родителя, че на детето му липсва зъбче е щяла да го опише в издадения от нея
лист за преглед. Подкрепя се от самия лист за медицински преглед, където липсва
такова отбелязване – че зъб липсва.
Съдът
кредитира и заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа
експертиза, като изготвено от компетентно лице, в чиято заентересованост няма
основания да се съмнява. От заключението на изготвената по делото
автотехническа експертиза се установява следното: Скоростта на движение на
лекия автомобил Шкода преди ПТП е около 60 km/h, а към момента на удара около 57 km/h с опасна зона 49 м. Скоростта на движение на
автомобил Дачия в момента на удара е около 13 km/h, като автомобилът е
спрял преди да предприеме маневрата за завой наляво. Мястото на удара е в
лявата лента за движение спрямо посоката на движение на автомобил Шкода и
спрямо платното на 17,6 m
преди напречната мерна линия на ориентира и на ниво от 1,2 m до 1,8 m вляво от мислената
разделителната линия на лентите за движение. Водачът на автомобила Дачия е имал
техническата възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил
Шкода и се съобрази със скоростта му на движение и неговото положение и спре,
за да го пропусне. В момента на откриване на видимостта към автомобила Дачия
автомобил Шкода е бил на около 32
m от мястото на удара. Водачът на автомобила е нямал
техническата възможност да го възприеме по-рано, тъй като в дясно по посоката
му на движение е имало паркирани автомобили, които са закривали видимостта му.
Водачът на автомобила Шкода е нямал техническата възможност да предотврати ПТП
при скоростта на движение. Налице е навлизане на автомобила Дачия в опасната му
зона за спиране. Водачът на Шкода е имал техническата възможност да запази
движението си в собствената лента при възприемане на опасността, да предприеме
спиране, като в този случай не би възникнал удар между автомобилите. Технически
правилно е при възприемане на опасност водачът на Шкода да предприеме спиране,
не отклоняване на автомобила в ляво.Техническите причини, довели до възникването
на ПТП са следните: Технически неправилното действие от страна на водача на
автомобила Дачия, който е навлязъл на пътя с предимство от паркинг без да
пропусне движещия се направо лек автомобил Шкода. Технически правилно е водачът
на Дачия да спре и пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил
Шкода и след това да пресече коридора му на движение; - Движението на
автомобила Шкода със скорост по-голяма от максимално разрешената за населено
място. Технически правилно е водачът на автомобила Шкода да се движи с
максимално разрешената скорост на движение.; - Предприетата технически
неправилно маневра от водача на автомобила Шкода, който е предприел промяна на
направлението на движение и е навлязъл в лявата пътна лента, където е
реализиран удар с автомобил Дачия. Технически правилно е при възприемане на
опасност водачът на автомобила да предприеме спиране, като запази движението си
направо.
Заключението
на вещото лице се подкрепя и от събрания в хода на разследването кредитиран от
съда гласен и писмен доказателствен материал.
Горната
фактическа обстановка се установява и от следния писмен доказателствен
материал, който съдът кредитира, а именно протокол за следствен експеримент, ведно с албум, справки
за нарушител/водач, справки за МПС,
констативен протокол за ПТП, АУАН серия GA, № 93958, протокол за ПТП, описи-заключения по щета, техническа оценка,
удостоверение за раждане, медицинска документация, съдебномедицински
удостоверения № 45 и 46 от 27.12.2019 год., справка съдимост.
Съдът
по реда на чл. 283
от НПК
присъедини към доказателствата по делото всички писмени материали.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Съдът намери, че обвиняемят не е
осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б."б", пр.2,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като го оправда по така повдигнатото му
обвинение.
За да е налице извършено престъпление по
по чл.343, ал.1, б."б", пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК от
обективна и субективна страна е необходимо при управление на МПС да бъдат
нарушени правилата за движение като в следствие на това по непредпазливост бъде
причинена средна телесна повреда.
В настоящия случай, след обстоен анализ на
събрания доказателствен материл съдът счита, че действително обвиняемият Б. при
управление на МПС е допуснал нарушение на правилата за движение. Въпреки че
избиването на зъб, без който се затруднява дъвченето или говореното
представлява средна телесна повреда по смисъла н чл. 129, ал.2 от НК, то
предвид кредитираното заключение на допълнителната колективна съдебно-медицинска
експертиза че зъб 61 не е избит по време на процесното ПТП, както и становището
на вещите лица при изслушването им в с.з на 08.04.2021 год., че не е налице
възможност да се установи дали падането на зъба е в следствие на настъпилото
ПТП или не, то съдът намира, че не може да се установи по несъмнен и
категоричен начин наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и липсата
на централния резец на детето. С оглед изложеното, съдът намира, че е налице
липсата на един от основните елементи от състава на престъплението по чл.343,
ал.1, б."б", пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, а именно причинната
връзка между допуснатото от обвиняемия ПТП и причиняването на средна телесна
повреда на М.А., което влече от своя страна несъставомерност на деянието, за
което е повдигнато обвинение на обв. Б..
Предвид липсата на съставомерност на
деянието от обективна страна, съдът намира, че не следва да коментира и
изследва субективната му страна.
Безспорно се установи в хода на
производството, че причиняването на останалите телесни наранявания на детето М.А.
според изготвените колективна съдебно-медицинска експретиза и допълнителна
такава са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота й
/разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/. Това от
своя страна сочи на причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал.1 от НК, което деяние обаче не попада в обхвата на повдигнатото обвинение на
Б. и в нормата на чл. 343, ал.1, б. „б“, която криминализира причиняване по
непредпазливост на средна или тежка телесна повреда при нарушаване правилата на
движение при управление на МПС.
С
оглед изложеното, съдът призна обвиняемия Б. за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1,
б."б", пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Доколкото обаче както се установи и от
заключението на назначената по делото съдебна-автотехническа експертиза
обвиняемият е нарушил правилата за движение и предвид разпоредбите на чл. 306, ал.5,
вр. чл. 301, ал.4, вр. чл. 378, ал.4, т.2 от НПК съдът наложи на обвиняемия Б.
административно наказание за извършено от него административно нарушение на
ЗДвП.
Съдът намери,
че обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал.3, от ЗДвП, а именно,
„Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по
този път“, като е причинил пътнотранспортно произшествие. Това е така, тъй като
безспорно се установи по делото, че управлявайки процесното МПС - товарен
автомобил марка “Дачия“ мод. „Докер“ с per. № А ****МК на 18.12.2019 год., в
гр. Сливен, излизайки на път – бул. „Стефан Караджа“ от паркинга на офис на фирма
„Спиди“ обвиняемият не е пропуснал движещия се по бул. „Стефан Караджа“ лек
автомобил „Шкода, модел
„Октавия“ с per. № СН****КА, управляван от св. А.А. и е причинил
пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че другата разпоредба на ЗДвП,
описана като нарушена в повдигнатото обвинение на Б. - а именно чл. 25, ал.1 от ЗДвП се явява обща
по отношение на нормата на чл. 37, ал.3 от ЗДвП и в случая не следва да намери
приложение, поради което и не му наложи наказание за нейното нарушение.
За установеното
административно нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал.3 от ЗДвП съдът, на
основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП наложи на Б. административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 лева. Размерът на наложеното наказание е строго фиксиран
и съдът няма законовата възможност да го изменя.
Доколкото при нарушението
на правилата за движение от Б. са причинени телесни наранявания на малолетното
дете М.А., а и на св. М.М., макар и леки такива и причинени по непредпазливост,
както и предвид предходните му нарушения на ЗДвП, то то съдът намира, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и стореното не представлява маловажен случай.
Направените
деловодни разноски в хода на делото на основание чл. 190 от НПК съдът постанови
да останат за сметка на държавата.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: