№ 1084
гр. С, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДЙТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110161021 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК ********, с адрес гр. С, пл. „П“
№5 срещу ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр. С, бул. „ЧВ“ №51 Д, с която е предявен
по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за установяване
съществуването на вземане за сумата от 999,43 лв., представляваща неизплатена част от
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение и
разноски за определянето му по щета №470320202001019 /по описа на заявителя/ за вреди на
МПС с рег.№ СВ****НВ от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 02.07.2020 г. в
гр. С, ул. „ББ“, спирка ж.к. Б по вина на водач на МПС „К СТС“ с рег.№ СА****СХ със
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законна лихва от
08.04.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.07.2020 г. в гр. С водачът на МПС „К СТС“ с рег.№
СА****СХ със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, при
движение по ул. „ББ“ с посока от бул. „Д. П“ към ул. „ПП“ и на спирка „ж.к. Б“ поради
недостатъчен контрол над автомобила при заобикаляне реализирал ПТП със спрялото пред
него МПС (автобус) с рег.№ СВ****НВ, управлявано от ЙРС и собственост на „СА“ ЕАД. В
резултат от процесното ПТП били причинени имуществени вреди по МПС с рег.№
СВ****НВ и бил съставен Протокол за ПТП № 1759158/02.07.2020 г. Към датата на ПТП
МПС с рег.№ СВ****НВ било застраховано при ищеца по застраховка „Булстрад Бонус
Каско“, валидна към датата на ПТП. За причинените щети при ищеца била образувана щета
№ 470320202001019 от 02.07.2020 г. и след калкулация на щетите на извършилото ремонта
1
лице била изплатена сумата от 8412,53 лв. Поддържа, че е предявил регресната си претенция
в общ размер от 8437,53 лв., ведно с ликвидационни разноски (в размер от 25 лв.) по
обработка на щетата, с покана до ответника, който изплатил частично посочената сума до
размера от 7438,10 лв., като разликата в размер на 999,43 лв. останала непогасена, поради
което се претендира като дължима в настоящото производство. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва както по основание, така и по размер. Твърди, че във връзка с
процесното ПТП при ответника е образувана щета № 0000-5103-20-5-04485 и е определено е
застрахователно обезщетение в размер на 7413,10 лв. /от които ликвидационни разноски в
размер на 15 лв./, чийто размер не бил оспорен от ищеца. Счита, че претенцията на ищеца е
завишена по размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Поддържа, че с
изплащане на определеното обезщетение в размер на 7413,10 лв. е изпълнил надлежно и в
пълен обем задълженията си, а заплащането на претендираната разлика би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца. Оспорва дължимостта на претенцията за лихва. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до
следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните е, че ищецът е застраховател по застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско“ за МПС с рег.№ СВ****НВ съгласно застрахователна
полица № 5С107232159 със срок на валидност от 20.03.2020 г. до 20.03.2021 г., в рамките на
действие на който на 02.07.2020 г. е настъпило събитие – ПТП на застрахования автомобил с
МПС „К СТС“ с рег.№ СА****СХ със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“. Не се спори между страните и се установява от Протокол за ПТП №
1759158/02.07.2020 г., че на 02.07.2020 г. около 09.15 часа МПС „К СТС“ с рег.№ СА****СХ
при движение по ул. „ББ“ с посока от бул. „Д. П“ към ул. „ПП“ и на спирка „ж.к. Б“ поради
недостатъчен контрол над автомобила при заобикаляне реализирал ПТП със спрялото пред
него МПС (автобус) с рег.№ СВ****НВ, управлявано от ЙРС и собственост на „СА“ ЕАД.
При посоченото ПТП били нанесени щети на застрахованото МПС с рег.№ СВ****НВ, за
репариране на които застрахованият собственик е завел щета № 470320202001019 при
ищеца. Ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 8412,53 лева за
отремонтиране на увредения автомобил и отправил претенция към ответника за изплащане
на застрахователно обезщетение по застраховката ГО на виновния за ПТП водач в размер на
8437,53 лв., ведно с ликвидационни разноски (в размер от 25 лв.), заведена като щета №
0000-5103-20-5-04485 при ответника.
Ответникът признава възникването на задължение за заплащане на обезщетение и
заплаща такова в размер на 7438,10 лева.
При така установените обстоятелства, доказани са основанията за възникване в полза
на ищеца на субрагационно вземане срещу ответника на основание чл. 411 КЗ – сключен е
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
2
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение.
С разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично е определен обемът и съдържанието на
вземането на застрахователя по имуществената застраховка, а именно с оглед
суброгационния му характер същото е в рамките на правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност“ и е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество вследствие използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 КЗ обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда. При частични вреди на МПС
размерът на вредите се изразява в разходите, които е необходимо да бъдат сторени за части
и труд, за да се отстранят причинените увреждания на автомобила. С тези разходи се
намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, тъй като е необходимо
да бъдат сторени, за да се ликвидират последиците от ПТП, а тяхното извършване е в пряка
причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не
следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало
до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е причинена от
виновния водач.
От друга страна размерът на застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка, което се дължи на собственика на увреденото имущество се определя в
съответствие с клаузите на договора, следва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума /чл.386, ал. 1
КЗ/. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното дружество дължи на ищцовото действителната
стойност на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
3
други, без прилагане на обезценка, но до размера на изплатеното обезщетение.
В случая страните спорят за размера на претърпените имуществени вреди. За
установяване на спорните обстоятелства са приети писмени доказателства и заключение на
САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ от техническа гледна точка е налице причинно
следствена връзка между установения механизъм на ПТП и констатираните и описани
повреди. Вещото лице е констатирало, че механизмът на ПТП съответства на степента на
уврежданията, а последната изисква ремонтни действия по вид както е определено от
ищеца, а именно: за подмяна - ъгъл задна броня ляв, стоп долен ляв, капак ДВГ заден ляв и
ключалка капак 2бр.; за ремонт 1-ва степен - основа стоп ляв Г1ВЦ, рамка задна колона лява;
за боядисване - ъгъл задна броня ляв, капак ДВГ заден ляв, основа стоп ляв ПВЦ, рамка
задна колона лява. Според заключението действителната стойност на имуществените вреди
по автобус „Мерцедес“, определена според обичайната практика към датата на процесното
ПТП, е в размер 8343,19 лв., изчислена за възстановяване на детайли както следва: за ъгъл
задна броня ляв - 835,95лв; за стоп долен ляв 124,10 лв; за капак ДВГ заден ляв 6716,04 лв;
за ключалки капак 2 броя 134,96 лв; за основа стоп ляв ПВЦ 244,92 лв; за рамка задна колона
лява 287,22 лв.
Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано и компетентно в
коментираната част по поставената от ищеца задача, поради което и с оглед гореизложеното
го кредитира по отношение на определената действителна стойност на вредите. Не са
налице доказателства, които да опровергават така формираните изводи, нито да установяват
основателност на претенцията на ищеца за по-висока стойност на отстраняване щети по
увреденото МПС. Определената от вещото лице сума съответства на реалната
възстановителна стойност на увреденото имущество, тъй като е адекватна на стойността,
която е необходима за ефективното и надлежно отстраняване на вредите, причинени при
настъпилото ПТП. Поради това и именно в рамките на тази сума ведно с обичайните
ликвидационни разноски в размер на 25 лева /т.е. общо в размер на 8368,19 лева/ се очертава
отговорността на ответника спрямо ищеца за вредите, причинени от противоправното
поведение на виновния водач. Преди образуване на настоящото производство ответникът
доброволно е заплатил сума в размер на 7438,10 лева, поради което непогасено чрез
плащане е вземането на ищеца за разликата до доказания размер, а именно за сумата 930,09
лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за
остатъка до пълния предявен размер - отхвърлен.
Не следва да се сподели възражението на ответника и да се приеме, че обезщетението
следва да се определи при съобразяване стойността на алтернативен ремонт съгласно
поставената задача от ответника към САТЕ. В случая видно от заключението на вещото
лице ремонтът е осъществен с оригинални авточасти в доверен сервиз, а при ремонт в
официалния представител за марката стойността на ремонта би се завишила именно от
цената на труда. Вещото лице е дало заключение, че не може да бъде постигната цена, по-
ниска от калкулираната за труда за отстраняване причинените при ПТП щети, особено като
се отчита и вида на увреденото МПС – автобус, а не лек автомобил. Не следва да бъде
прието и че следва да бъдат използвани алтернативни части или части втора употреба,
поради което и съдът не приема за релевантна за определяне размера на обезщетението
стойността, посочена от вещото лице като предполагаема цена на алтернативен ремонт
/7262,51 лева/ с намиране и влагане на такива части. Вещото лице е констатирало, че
ремонтът не би могъл да се изпълни с алтернативни части от проверените от него
доставчици, а при внос от чужбина се налагат и разходи за доставка и намиране на частите
от различни дестинации, а увреденият, респ. неговия застраховател няма задължение да
4
издирва и влага такива части в ремонта. Освен това вещото лице е изразило становище, че за
авточастите, произведени от алтернативни производители и внасяни в България от
юридически лица, различни от официалния представител на автомобилната марка за
България, не е гарантирано, че отговарят на нормите за качество и пълна пригодност.
Отделно от това не следва да се търси предполагаема възможност за намиране на части
втора употреба, тъй като обезщетението е дължимо без прилагане на коефициент за
овехтяване /в посочения смисъл – решение № 6 от 2.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС,
I ТО; решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, II ТО и др. /.
С оглед уважаването на претенцията по чл. 411 КЗ, на ищеца се дължи и законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното ѝ изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в размер, съответен на
уважената част от иска, а именно - в размер 116,33 лева за исковото производство от общо
сторени и доказани разноски в размер на 125 лева /25 лв - държавна такса и 100 лева за
възнаграждение на вещо лице/ и в размер на 302,45 лева за заповедното производство от
общо 325 лева / 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение/.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията, а
именно - в размер на 13,88 лева от общо 200 лева /100 лева възнаграждение за юрисконсулт
и 100 лева – възнаграждение за вещо лице/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК
********, с адрес: гр. С, бул. „ЧВ“ №51 Д дължи на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК ********, с
адрес гр. С, пл. „П“ №5, на основание чл. 411 КЗ сумата 930,09 лв, представляваща
неизплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение и разноски за определянето му по щета №470320202001019 за вреди на МПС с
рег.№ СВ****НВ от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 02.07.2020 г. в гр. С, ул.
„ББ“, спирка ж.к. Б по вина на водач на МПС „К СТС“ с рег.№ СА****СХ със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законна лихва от 08.04.2021 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2021 г. по ч.гр.д. №19910/2021 г. на СРС, 118-ти състав
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 930,09 лева до пълния предявен размер –
999,43 левa.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр. С,
бул. „ЧВ“ №51 Д да заплати на „БВИГ“ АД, ЕИК ********, с адрес гр. С, пл. „П“ №5
сумата 116,33 лева - разноски за производството и сумата 302,45 лева – разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. №19910/2021 г. на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК „БВИГ“ АД, ЕИК ********, с адрес
гр. С, пл. „П“ №5 да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр. С, бул. „ЧВ“ №51
Д сумата 13,88 лева - разноски за производството.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6