РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. В., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС В. в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л.В.Л.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от Л.В.Л. Гражданско дело № 20221300100192 по
описа за 2022 година
Производството е по чл.336 и сл. от ГПК във вр. с чл.5 от Закона за лицата и
семейството.
Ищецът П. И. М. от село Н., община Н.С., област В., с ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника си адвокат Р. Р. е подал искова молба за
поставяне под пълно запрещение на пълнолетния му син й И. П. М. с ЕГН
**********. Поддържа се в ИМ, че И. П. М. е с диагноза „атипичен
аутизъм“. Роден е с аутистично разстройство и умствена изостаналост, която
е диагностицирана в детството му, лекуван е и периодично е постъпвал в
психиатрични заведения в периоди на кризи. За ответника се е грижил
неговия баща- ищеца П. М.. Вследствие на заболяването и тежката умствена
изостаналост, ответника не е в състояние да се грижи за себе си и за делата
си, не разпознава парите, трудно изпълнява обикновени дейности, не е
адекватен към заобикалящата го действителност, не разпознава часовника, не
се ориентира във времето и пространството, трудно общува, инфантилен е,
като в периоди на кризи става агресивен, предимно към себе си. Иска се
Съдът да постанови решение, с което да постави ответника под пълно
запрещение, а в условията на евентуалност, респ. ако не са налице условията
за поставяне под пълно запрещение, ответника да бъде поставен под
1
ограничено запрещение.
Към ИМ са приложени следните доказателства: акт за раждане и решение на
ТЕЛК от 28.10.2020г. на П. МБАЛ С.
Ответника И. П. М. не е подала отговор на исковата молба в регламентирания
в Закона срок.
В съдебно заседание ищецът П. И. М., чрез своя представител- адвокат Р. Р.,
заяви, че поддържа предявения иска, който е основателен и моли да бъде
уважен.
Представителят на ОП В. даде заключение, че Съда следва да постанови
решение, с което да уважи исковата молба и постави под пълно запрещение
пълнолетния И. П. М.. Прокурорът изложи съображения, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ответника страда от заболяване, което
му пречи да се грижи за своите работи и да защитата правата си, и в негов
изключителен интерес е да бъде поставен под пълно запрещение.
Ищецът по делото е баща на ответника, чието поставяне под запрещение се
иска, поради което ищецът е легитимирано лице с оглед разпоредбата на
чл.336 ал.1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства – акт за раждане №
332787/20.08.1986г., решение на ТЕЛК № 2388/28.10.2020г. на П. МБАЛ С.
показанията на свидетелката МКИ, от заключението на съдебно-
психиатричната експертиза и от личния разпит на ответника, проведен от
Съда, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се приема за установено
следното от фактическа страна:
Ответникът И. П. М. е роден на 16.08.1986, с родители М.Р.М.-майка и П. И.
М.-баща. Видно от експертно решение на ТЕЛК № 2388/28.10.2020г. на П.
МБАЛ С., на ответника е призната 100% инвалидност с чужда помощ. Като
водеща диагноза и общо заболяване са визирани: „Генерализирано
разстройство на вниманието. Атипичен аутизъм“. Конкретизирано е, че:
„Генерализираното разстройство на развитието- атипичен аутизъм със силно
изразени нарушения в социално- комуникативните умения, индивидуални
възможности в границите на тежка умствена изостаналост, поведенчески
разстройства, стереотипии, автоагресия, инфантилно-зависимо поведение
обуславят 100% ТНР по чл.2, р.5, т.4 с чужда помощ“.
От проведения разпит на ответника, който е задължителен съгласно чл.337
ал.1 от ГПК, Съдът придоби преки впечатления за състоянието на И. П. М..
2
На зададените му въпроси той отговори със затруднение и неадекватно.
Артикулацията му е трудна и почти неразбираема.
Видно от показанията на свидетелката МКИ, която познава ответника от
2007г. и се е грижила за него, той не е в състояние да се грижи за себе си, не
може да се самообслужва, не разпознава парите, трудно изпълнява
обикновени дейности, не е адекватен към заобикалящата го действителност,
не се ориентира във времето и пространството, трудно общува, изпада в
кризи и става агресивен, включително и към себе си.
От заключението на съдебно-психиатрична експертиза от 07.11.2022г.,
изготвено от д-р Б. К., което Съдът приема изцяло като компетентно и
обосновано, се установява, описаното по- долу.
От проведен клиничен преглед, събрани анамнестични данни от бащата на
освидетелствания и свидетеля по делото, са установени данни за понесено в
миналото и в настоящия момент психическо разстройство. Установено след
консултация с детски психиатър, на около 3 годишна възраст на
освидетелствания /ответника И. П. М./: РАЗСТРОЙСТВО НА РАЗВИТИЕТО.
АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ, /Умствено изоставане с аутистични признаци
/,ТЕЖКА УМСТЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ.
Синдромът АУТИЗЪМ /autism/ идва от гръцкия autos-сам, затваряне в себе
си, откъсване от външният свят, потъване в света на собствените
преживявания с отслабване или загуба на контакта с действителността /,
характерен за Детски аутизъм.
Тази група психични разстройства се характеризира с качествени нарушения
в социалните взаимоотношения и начина на комуникация, както и с
ограничен, стереотипен, повтарящ се репертоар от дейности и интереси.
Проявяващо се с абнормен тип функциониране в трите области на социалните
взиаимотношения, на комуникацията и на поведението, което е ограничено и
стереотипно. Среща се по често 3-4 пъти при момчетата.
В повечето случаи развитието е абнормно от ранно детство и се проявява в
първите пет години. Понякога е налице известна степен на общо когнитивно
нарушение, но за определяне на разстройството е важно да има отколения в
поведението спрямо нормалното за умствената възраст на лицето.
Умственото изоставане не е универсален признак на генерализираното р-во на
развитието. Рискът за аутизъм нараства с по-ниския -IQ . Всички нива на IQ
могат да се срещнат в съчетание с аутизъм, но в % от случаите е налице
значително умствено изоставане.
Атипичен аутизъм е група от генерализирано разстройство на развитие,
различаващо се от аутизма по това, че не са изпълнени всичките три
диагностични изискания за диагнозата, а именно СОЦИАЛНИТЕ
ВЗАИМОТНОШЕНИЯ, КОМУНИКАЦИЯТА и ОГРАНИЧЕНОТО
3
СТЕРЕОТИПНО ПОВТАРЯЩО СЕ ПОВЕДЕНИЕ. Тази атипичност възниква
най-често при индивиди с тежко умствено изоставане, поради ниското ниво
на функциониране не остава възможност за изява на специфичните
отклонения в поведението, необходими за диагнозата аутизъм.
Описаните по-горе психични разстройства, от които страда освидетелствания
са с пожизнено протичане с тежка интелектуална недоразвитост обхващаща
всички когнитивни интелектуални процеси и придружено с тежка степен на
личностова недоразвитост на базови умения за самообслужване и адаптиране
в битовото ежедневие. Поради тежката социална дисфункция и дезадаптация
и пълна загуба на автономност, ТЕЛК му е определил 100 % ТНР с чужда
помощ.
За физическото си и емоционално оцеляване се нуждае от непрекъснато
обгрижване и контрол.
За тази група лица с тежка умствена изостаналост и личностова
недоразвитост характерна черта е недостатъчна развитост на асоциативната
способност, поради което не могат да вземат съответните решения и да
извършват правилни действия.
За това те повече или по малко са неспособни да се грижат за своите работи,
да защитават интересите си.
Наличният когнитивен дефицит /слабоумие/ в рамките на умерена към тежка
умствена изостаналост и генерализираното разстройство на развитието го
лишават от ядрото на своята личност, т.е с годността за адекватно
преживяване за себе си и за своето отношение към близките и света.
Освидетелстваният не е в състояние да разбира смисъла и свойството на
своите постъпки, не е в състояние да ги ръководи. Не е в състояние да се
грижи за себе си и да защитава своите интереси.
Налице са критериите на чл.5 ал. 1 от ЗЛС. Медицински /Психиатричен/
наличие на „слабоумие или душевна болест”, както и Юридически
/Психологичен/- „не могат да се грижат за своите работи”, невъзможност сам
да се грижи за своите работи и интереси, поради което е уместно
освидетелствания да бъде поставен под пълно запрещение.
В заключение е посочено, че И. П. М. с ЕГН:*, настанен в Дом за възрастни
хора с психични разстройства с.Б., общ.Б., В. област, страда от:
ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО НА РАЗВИТИЕТО- F 84 по МКБ-10,
АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ- F 84.1 по МКБ-10, ТЕЖКА УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ- F 72 по МКБ-10.
Наличните психични разстройства са с трайно, пожизнено протичане,
дълбоко и качествено променят психичната дейност, правят го напълно
неспособен самостоятелно да се грижи за своите работи,да разбира и
ръководи действията си. Следва да бъде поставен под пълно запрещение.
Видно от становището на вещото лице, с оглед наличието на
ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО НА РАЗВИТИЕТО- F 84 по МКБ-10,
4
АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ- F 84.1 по МКБ-10, ТЕЖКА УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ- F 72 по МКБ-10 в освидетелствания И. П. МИЧЕВ, е
уместно той да бъде поставена под пълно запрещение.
В настоящия процес Съдът е сезиран с конститутивен иск по реда на чл.336 и
сл. от ГПК за поставяне на И. П. МИЧЕВ под пълно запрещение и поради
това следва да се установи съществуване на условията на чл.5 ал.1 от ЗЛС и
степента на недееспособност на ответника.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага безспорният
извод за основателност и доказаност на предявения иск.
Налице са предпоставките на чл.5 ал.1 от ЗЛС. Съгласно цитираната
разпоредба „непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест, не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни“. Следователно законът изисква
кумулативно наличие на двата критерия - медицински /наличие на слабоумие
и душевна болест/ и юридически /неспособността, поради това състояние, да
се грижи за работите си/.
В случая, видно от съдебно- психиатричната експертиза, ответника страда от:
ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО НА РАЗВИТИЕТО- F 84 по МКБ-10,
АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ- F 84.1 по МКБ-10, ТЕЖКА УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ- F 72 по МКБ-10. Поради това, той не е в състояние да
разбира смисъла и свойството на своите постъпки, не е в състояние да ги
ръководи, не е в състояние да се грижи за себе си и своите работи, да прави
правилна преценка на обикновени битови ситуации и да взема правилни
решения, както и да защитава интересите си.
Този извод следва, както от свидетелските показания, така и от личния разпит
на ответника.
Поради изложените съображения, Съдът счита, че предявеният от П. И. М.
против И. П. М. иск с правно основание чл.5 ал.1 от ЗЛС, за поставянето на
ответника под пълно запрещение, е основателен и доказан. Поради това искът
следва да бъде уважен, тъй като това е в интерес на ответника и в интерес на
обществото.
Следва да се съобщи решението на органа по настойничество и
попечителство– Кмета на общината, където е постоянния адрес на ответника
/град С. бул „В.Л.“ *, ет.*, ап.*/, за да се учреди настойничество и да се
определи настойник, на основание чл.338, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Съдът
5
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И. П. М. с ЕГН **********,
настанен в Дом за възрастни хора с психични разстройства с.Б., общ.Б., В.
област, с постоянен адрес: град С. бул „В.Л.“ *, ет.*, ап.*, ПОРАДИ
НАЛИЧИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕ – ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО НА
РАЗВИТИЕТО- F 84 по МКБ-10, АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ- F 84.1 по МКБ-10,
ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ- F 72 по МКБ-10, което е довело до
невъзможност на ответника да се грижи за своите работи.
На основание чл.338, ал.3 от ГПК, препис от решението, след влизането му в
сила, да се изпрати на органа по настойничество по постоянния адрес на
ответника, респ. на Кмета на Столична община за учредяване на
настойничество и определяне на настойник на запретения И. П. М. по реда на
чл.155 и чл.156 от Семейния кодекс.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните и връчване на препис от същото.
Съдия при ОС В.:_______________________
6