Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Велико
Търново, 01.03.2011г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, V - ти състав, в публично
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
При
секретаря П. И. и с участието на прокурора Светлана И. разгледа докладваното от
съдия Данаилова адм. дело № 936/2010г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Същото е образувано по жалба на ЕТ „Краси и Ачо –
Красимир Атанасов” с. Беленци, ул. „Обзор” № 8, общ. Луковит против Ревизионен
акт № *********/07.09.2010г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово,
потвърден в обжалваната му част с Решение № 457/11.11.2010г. на директора на
Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Велико Търново при ЦУ на НАП
само в частта, с която са определени допълнително задължения за ДДС в размер на
12 272.95 лв. и лихви върху него в размер на 2297.31 лв. за данъчни
периоди от 20.11.2007г. до 28.02.2009г. и от 01.04.2009г. до 31.01.2010г. Не
обжалва РА в частта по ЗДДФЛ, с която му е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ
за 2008г., в размер на 8 991,55 лв. и лихви 1347,27 лв. и в този част РА е
влязъл в сила. В инвентарната книга на фирмата имало заведени 3 бл. МПС и е
приложил инвентарен опис за периода, който са ползвани доставките. Лично ги бил
управлявал и сипвал горивото при доставките. Имал заведена счетоводна отчетност
в ЕТ „Краси и Ачо – Красимир Атанасов”, за всеки месец от ревизирания период
били подавани ГДД и СД по ЗДДС. През ревизирания период във фирмата са работили
над 15 работници, на които са начислявани, плащани заплати и осигуровки за
осъществяване на доставките. Ревизионният акт бил незаконосъобразен, издаден в
нарушение на процесуалните правила. В последно съдебно заседание поддържа
обжалването само в частта по ЗДДС и твърди, че счетоводителките му били
направили грешка, като едната от тях е затрила цялото счетоводство за 2007
година и почти повече от половината за 2008 година, и от там му се губят
доказателства за разходите за гориво. Има само две пътни книжки, в които е отразявал движението на автомобил т.а. „Прага
ВЗС” и т.а. „ЛИАЗ”. Моли да се постанови решение, с което да се отмени в тази част
обжалваният РА.
Ответникът по жалбата – директорът на ДОУИ – гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че жалбата е останала
недоказана и неоснователна, поради което, моли, да се потвърди
административният акт като законосъобразен. Намира, че доказателства за
оборване на констатациите на ревизорите не са представени. Освен това
назначената съдебно-счетоводна експертиза потвърдила изцяло изводите на органа
по приходите. В този смисъл счита, че правилно ревизията е започнала и протекла
по чл. 122 от ДОПК, поради което моли за решение в този смисъл. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 948,18 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново
намира жалбата срещу РА за неоснователна и недоказана. Установената в хода на
ревизията фактическа обстановка била вярна и кореспондирала с доказателствата
по делото. Изводите на органа по приходите не били оборени, нито по отношение
за наличие на основания за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК, нито по отношение на определеният ДДС на жалбоподателя. Нещо повече,
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза подкрепя тези изводи,
поради което предлага да се отхвърли жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на обжалване е Ревизионен акт №
*********/07.09.2010г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден в обжалваната му
част с Решение № 457/11.11.2010г. на директора на Дирекция „Обжалване и
управление на изпълнението” Велико Търново при ЦУ на НАП само в частта, с която
са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от. 20.11.2007г. до
28.02.2009г. и от 01.04.2009г. до 31.01.2010г. е определено допълнително
задължение за ДДС в размер на 12 272.95 лв. и лихви върху него в размер на
2297.31 лв. Потвърдителното Решение на ДОУИ е съобщено на жалбоподателя на 15.11.2010г.
видно от Известие за доставяне на стр. 16 от папка 1А. Жалбата до
Административния съд е подадена от ревизираното лице на 25.11.2010г., видно от входящия
№ 6005/25.11.2010г. и е в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Това прави жалбата
допустима, но по същество същата е неоснователна. Съображенията на съда за този
извод са следните:
Административното производство по издаване на РА №
*********/07.09.2010г. на ТД на НАП Велико Търново е започнало въз основа на
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1000779/26.03.2010г., изменяна със ЗВР
№ 101556/01.06.2010 г. и №1001859/29.06.2010г. За резултата от ревизията е
съставен Ревизионен доклад № 1001859/13.08.2010г., срещу който не е направено
писмено възражение.
С обжалвания
РА са определени данъчни задължения като предмет на обжалване в настоящето
производство са само тези по ЗДДС в размер на 12 272.95 лв. и лихви върху
него в размер на 2297.31 лв. за данъчни периоди от 20.11.2007г. до 28.02.2009г.
и от 01.04.2009г. до 31.01.2010г. За данъчни периоди м. 03.2009г. и м.
02.2010г. не са определяни задължения, като за тези периоди са подадени
справки-декларации по ЗДДС с нулеви данни.
Жалбоподателят в качеството си на ЕТ „Краси и Ачо –
Красимир Атанасов” е осъществявал стопанска дейност търговия на дребно в магазин
за хранителни стоки и кафе аперитив в собствен обект, находящ се в с. Беленци,
ул. „Главна” № 48 за целия ревизиран период, а от 2008г. и строително-ремонтни
дейности. Същият е регистриран по ЗДДС съгласно Акт за регистрация по ЗДДС №
11042070035457/10.12.2007г. на основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, считано от
20.11.2007г.
В хода на ревизионното производство в резултат на
четири броя връчени ИПДПОЗЛ органът по приходите е констатирал наличието на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 2 – налице са данни за
укрити приходи или доходи за 2008г.; по т. 4 липсва и не е представена заведена
счетоводна отчетност за 2007г., а за останалите периоди от 01.01.2008г. до
31.01.2010г. воденото счетоводство не отговаря на изискванията на ЗСч и не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане. За 2008г. са
установени издадени от жалбоподателя фактури,които не са отразени в дневниците
му за продажби, нито е отчетен приход от тях. Последното не се спори от
жалбоподателя, който в писмено обяснение Приложение № 24 към РД потвърждава
издаването на процесните 3 бр. фактури, като изрично посочва, че същите не се
отчетни в счетоводството на фирмата.
За периода 01.01.2008г. до 31.01.2010г. органът по
приходите е констатирал, че са отчетени разходи по фактури за закупено гориво,
респективно упражнено право на приспадане на данъчен кредит, без да са
представени надлежни доказателства за заведени МПС, използвани в дейността на
ревизираното лице, нито са представени пътни листи, товарителници, заповеди за
командировки или други документи, свързани с експлоатацията на МПС,
удостоверяващи реално използване и експлоатация на автомобили, изписване на
закупеното гориво, както и отчитането на разходи за горива. Като текущи разходи
през ревизирания период 2008г. са отразени разходи за външни услуги по фактури,
издадени от „СИЛИКВА” ЕООД и ЕТ „МАКС - Максим Йосифов”, за които при извършени
в хода на ревизията насрещни проверки е установено, че същите не са представили
доказателства за реално извършени услуги, не притежават кадрова и техническа
обезпеченост за извършване на фактурираните от тях услуги.
След служебно извършена проверка съдът
установи, че обжалваният РА е издаден от оправомощен орган, определен на
основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, със ЗОКО № К-1001859/13.08.2010 г., издадена
от н-к сектор “Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. Велико Търново,
в рамките на неговата компетентност и в установения от закона срок. Същият е съставен след приключила ревизия на
жалбоподателя, издаден е в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.
Изслушаното по делото вещото лице, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, дава заключение, че за
2007г. няма заведена счетоводна отчетност съгласно изискванията на ЗСч., а за
периода 01.01.2008г. – 31.01.2010г. не дава възможност за установяване на
данъчната основа за облагане на ревизираното лице. В счетоводството на
жалбоподателя като МПС е заведен само товарен автомобил „Лиаз” ОВ 1179 АМ.
Освен представените пътни книжки на автомобили „Лиаз” ОВ 1179 АМ и „Прага” с
рег. № ОВ 5994 АМ други счетоводни документи, свързани с експлоатацията на МПС
не са представени. Експертизата е заключила и, че не е налице спазването на
изискванията за отчитане на стоково-материалните запаси; не е организирано
аналитично отчитане на счетоводна сметка 304 „Стоки”. В счетоводството на
жалбоподателя не са начислявани амортизации за товарен автомобил „Лиаз”. В инвентарната книга на жалбоподателя, п. 4/10
и ОВ за 2009г. п.3/249 и ОВ за периода 01.01.2010г. до 28.02.2010г. автомобил
„Прага” с рег. № ОВ 5994 АМ не е завеждан като транспортно средство в
счетоводството на жалбоподателя. Освен представената пътна книжка на колата, не
са налице други счетоводни документи за ползването на същия за дейността на
фирмата. При проверка при „СИЛИКВА” ЕООД вещото лице констатира, че дружеството
разполага само с кадрова обезпеченост, но не разполага с материално-техническа
обезпеченост за извършване на фактурираната транспортна услуга. В
счетоводството на ЕТ „МАКС – Максим Йосифов” има осчетоводени разходи от група
60 за извършени услуги, но няма осчетоводявания по отделни обекти, поради което
не могат да се обвържат с фактурираната от доставчика услуга. Няма отчетени
разходи за командировки и други разходи за работници. Лицето не разполага с
материално техническа и кадрова обезпеченост да извърши услугата. В
счетоводството на ЕТ „МАКС – Максим Йосифов” не са налице надеждно измерими
разходи за извършване на услугата. Няма съпоставимост между приходи и разходи
по смисъла на ЗСч. и т. 7.2 от СС 18 „Приходи”. Счетоводна сметка 304 „Стоки”
при жалбоподателя се води само на синтетично ниво, няма аналитичност, не може
да се проследи заскладяването и изписването на стоките „дървен материал” и
„дърва”, предмет на доставките по фактури № 247 и 248 от 30.06.2008г. Не са
налични превозни билети за транспорт на „дървен материал” и „дърва”. При
жалбоподателя не са налице отразени разходи за транспортиране на стоките.
За наличието
на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят е уведомен
писмено с Уведомление изх. № 4344/19.05.2010г. и № 6155/25.06.2010г., като му е
дадена възможност за представяне на документи и вземане на становище. Едновременно
с уведомленията са му връчени ИПДПОЗЛ изх. № 4346/19.05.2010г. и изх. №
6157/25.06.2010г. В указания срок ревизираното лице не е представило становище,
документи, както и декларации за имущественото и финансово състояние. Наличието
дори на едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е достатъчно
основание да се определи основата за облагане по ЗДДС за процесния период по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Органът по приходите законосъобразно е приложил
чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е предели основата за облагане по ЗДДС за
ревизираните периоди от 20.11.2007г. до 31.01.2010г. след извършен анализ на
относимите обстоятелства по т. 1, т. 2, т. 4, т. 8, т. 15, т. 16 от същата
норма.
При определяне на данъчната основа на облагаемите
доставки по ЗДДС за данъчни периоди м. 04.2008г. и м. 07.2008г. е констатирано,
че същата следва да бъде завишена общо със сумата 13 786.35 лв.,
представляваща данъчните основи по трите фактури, издадени от жалбоподателя към
„КОЗАРЕВИ” ООД, „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ” ЕАД и „ПРОЕКТ СТРОЙ” ЕООД за данъчни
периоди м. 04.2008г. и м. 07.2008г. Тези фактури не се спори от жалбоподателя,
че не са отразени в дневниците за продажби и СД за съответните и следващите
периоди, в нарушение на изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС.
Предмет на тези фактури са „камък варовик”, „павета от гранит” и „СМР текущ
ремонт на бл. 158 и бл. 159”, като не са отчетени приходи от продажби на стоки
и услуги от страна на жалбоподателя. Същевременно се установи, че лицата
получатели са упражнили право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури.
Предвид това, с горепосочената сума правилно е извършена корекция, като е
завишена данъчната основа на извършените облагаеми доставки за данъчни периоди
м. 04.2008г. и м. 07.2008г. и законосъобразно е доначислен ДДС общо в размер на
2757.27 лв.
По отношение на доставките, по които жалбоподателят
е получател при определяне на данъчната основа за данъчни периоди от 20.11.2007г. до 28.02.2009г. и от
01.04.2009г. до 31.01.2010г. не следва да се признае част от ползвания данъчен
кредит в размер на 9515.68 лв. За данъчни периоди 20.11.2007г. до 31.12.2007г.,
предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, че не е
представена заведена счетоводна отчетност и никакви първични и вторични
счетоводни документи и регистри, в т. ч. фактури, договори, транспортни
документи, приемо-предавателни протоколи и др., органът по приходите правилно е
приел, че няма доказателства за реално получени доставки на стоки и услуги по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1
и чл. 71, т. 1 от ЗДДС законосъобразно е отказал право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 168.53 лв. за всички получени доставки, отразени в
дневниците за покупки за периода.
За данъчни периоди от 01.01.2008г. до 28.02.2009г. и
от 01.04.2009г. до 31.01.2010г. е отказано право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 4297.15 лв. по фактури за закупено гориво. Ревизираното лице
е ползвало данъчен кредит по фактури за закупено гориво, което е предназначено
за МПС-та, за които няма доказателства, че са използвани за облагаеми доставки.
При ревизията в отговор на връчено ИПДПОЗЛ изх. № 3559/28.04.2010г.
ревизираното лице е представило обяснения, че за дейността си на фирмата ЕТ „Краси и Ачо – Красимир Атанасов” е използвало
товарен автомобил „Лиаз”, с рег. № ОВ 1179 АК и товарен автомобил „Прага” с
рег. № ОВ 5994 АМ и лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ОВ 9666 АН. Относно
товарните автомобили е установено, че същите са били придобити от ЕТ „НАДЕЖДА –
Франка Атанасова”, който впоследствие е прехвърлил предприятието си на ЕТ „Краси
и Ачо – Красимир Атанасов” с договор от 05.11.2007г. В договорът за прехвърляне на предприятието е посочен само
единият товарен автомобил „Лиаз”, с рег. № ОВ 1179 АК. Няма данни за
прехвърлянето на другия товарен автомобил. Такъв не е завеждан в счетоводството
на ревизираното лице, както и не са представяни договори или друг вид документи
за ползване на това МПС за дейността на фирмата. Не са представени пътни листи.
В счетоводството на жалбоподателя е заведен само товарен автомобил „Лиаз”, с
рег. № ОВ 1179 АК, но за него не са начислявани амортизации, поради което
правилен е извода, че лицето само е определило, че този автомобил няма да се
използва за дейността на фирмата и за облагаеми доставки. При извършено
посещение в счетоводството на ЕТ в гр. Луковит, документирано с Протокол №
1003097/29.04.2010г. във връзка с връченото ИПДПОЗЛ изх. № 2684/01.04.2010г.
ревизираното лице е представило декларация, в която писмено е декларирало, че
няма пътни листи за ревизирания период и такива не са съставяни. По отношение
на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ОВ 9666 АН е установено, че броят на
местата за сядане е 4+1, т. е. за него не възниква право на приспадане на
данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. Предвид факта, че
ревизираното лице не притежава пътни листи, твърди само да управлявало
въпросните МПС и няма съставени други документи във връзка с експлоатацията на
МПС, чрез които да докаже реално използване и експлоатация на автомобили,
изписване на закупено гориво, както и отчитането на разходи за материали, за
него не възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактури за гориво на
основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят не притежава пътни листи, с които да докаже, че
превозите са извършени във връзка с търговската му дейност, т. е. за отчетените
разходи за гориво не са представени първични счетоводни документи за неговото
изразходване. Основен принцип на счетоводното отчитане е документалната
обоснованост на стопанските операции - чл. 4, ал. 3 от Закона за
счетоводството. Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО отм. "Документална обоснованост" е документирането чрез
съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно
и точно всяка стопанска операция документи. Не е налице документална
обоснованост, когато е използван неистински документ, документ с невярно
съдържание или преправен документ, които обстоятелства са установени със
съдебен акт, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не
съществува. Предприятията са длъжни да използват счетоводни документи за
отразяването на извършените от тях стопански операции. Основание за
записванията по счетоводните сметки са първичните счетоводни документи. Без
надлежно оформени и достоверни първични документи, стопанските операции и
разходите за тях не са доказани. Фактурата е основаният първичен документ,
доказващ придобиването на горивата. Наличието й действително е задължителен
елемент в процеса на формиране на запасите и изписването им на разход. За
изписването на разход за гориво обаче фактурата не единствено необходимия
документ. За целта е необходимо съставянето на пътен лист тъй като последният
представлява първичен счетоводен документ, който документира извършените
превози със съответното транспортно средство и дават информация за изминатите
километри, изразходваното гориво и вида на превозвания товар (при превоз на
товари). Както счетоводното, така и данъчното законодателства визират
правилото, че като разход следва да се отчита само стойността на фактически
изразходвани горива и смазочни материали. Установяването на данъчната основа за
определяне на дължимите данъци е обусловено от спазването на счетоводните
правила и принципи. След съвкупната преценка на всички приети по делото
доказателства, настоящият състав намира, че в хода на съдебното производство не
се установи достоверността на представените пътни книжки. В експертизата,
изготвена в хода на ревизията са обсъдени автомобилите по тези пътни книжки,
като за единият автомобил е отбелязано, че не е заведен, а за другият автомобил
не са начислявани амортизации. На следващо място, контролът от страна на
управителят независимо дали е ежеседмичен или ежемесечен предполага наличие на
други счетоводни документи (месечна сметка) за отчитане на пътните книжки,
които са били на разположение на ЕТ и е нямало пречка да бъдат представени още в
хода на ревизията. Представените пътни книжки, като частни документи, без
достоверна дата на съставяне не могат да представляват годно доказателство за
изминатите километри и изразходваното гориво. С оглед гореизложеното,
представените пътни книжки не доказват, че са изминати километри и изразходвано
гориво, при което с въпросните автомобили е осъществявана икономическа дейност
на дружеството.
За
данъчен период м. 06.2008г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 3050 лв. по фактури № 247, 248 и 249 от 30.06.2008г., издадени от
„СИЛИКВА” ЕООД. Две от фактурите са с предмет „дървен материал” и „дърва”, а
третата фактура е с предмет „транспорт камък”.
За
данъчен период м. 12.2008г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 2000 лв. по фактура № 3/30.11.2008г., издадена от ЕТ „МАКС – Максим Йосифов”
с предмет „извършване на СМР”.
По
отношение на горните фактури органът по приходите правилно е пиел, че не са
налице данни за реално получени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6
и чл. 9 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от същия закон, поради
което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказал
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5050 лв. Изводът за липса на
реално осъществени доставки органът по приходите е обосновал на база представените
в хода на ревизионното производство документи от страна на жалбоподателя и на
извършените насрещни проверки на издателите на фактурите. Предмет на част от
фактурите са родово определени вещи, правото на собственост върху които се
прехвърля с фактическото предаване на вещта, по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. От страна на жалбоподателя не беше установен положителният факт на реално
съществуване, движение, транспортиране, предаване и приемане на стоките, а за
да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да са налице
реално получени облагаеми доставки.
В хода
на ревизията е извършена насрещна проверка на „СИЛИКВА” ЕООД, за което е
съставен ПИНП № 04-31-1000179/10.05.2010г., ползващ се с доказателствена сила
предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Между „СИЛИКВА” ЕООД и ЕТ „Краси
и Ачо – Красимир Атанасов” няма сключен договор за доставка на дървен материал,
дърва и извършване на транспортни услуги, както и не са представени документи
за предаване и приемане на стоките – приемо-предавателни протоколи, складови
разписки и документи, удостоверяващи реално извършена транспортна услуга. Не са
представени документи придобиването и изписването на стоките „дървен материал”
и „дърва”, предмет на доставките по фактури № 247 и № 248 от 30.06.2008г.
Представените фактури за предходни доставки № 124/05.03.2008г. и №
146/15.05.2008г. не могат да бъдат обвързани с предмета на процесните фактури,
тъй като дружеството не е представило превозни билети за дървен материал и не
води Дневник за постъпилата и експедирана дървесина. Не са представени
доказателства за съхранението и транспортирането на стоките. Транспорта на
стоките по фактури № 247 и № 248 от 30.06.2008г. се твърди да е за сметка на
купувача ЕТ „Краси и Ачо – Красимир Атанасов”, но не са представени никакви
съпътстващи транспортни документи. По фактура № 249/30.06.2008г. с предмет
„транспорт камък” от „СИЛИКВА” ЕООД не са представени доказателства за реално
извършена транспортна услуга; не са налице доказателства за наличие на
собствени транспортни средства, а представения договор за наем от 01.05.2005г.
за товарен автомобил „Волво”, с рег. № С 3003 СТ, сключен с ЕТ „ДЕНИС ГАЛ –
Здравко Йонов” е с изтекъл срок, като не са представени доказателства за
неговото удължаване, поради което ревизиращият орган правилно не е кредитирал
представените товарителници и пътни листи. Същевременно в тях е посочено друго
МПС, поради което няма доказателства за реално извършен транспорт, както и
доказателства за отчетени разходи във връзка с транспортна услуга. Вещото лице по изслушаната
съдебно-икономическа екпертиза, която съдът кредитира потвърждава, че „СИЛИКВА”
ЕООД разполага само с кадрова обезпеченост, но не разполага с
материално-техническа обезпеченост за извършване на фактурираната транспортна
услуга.
С ПИНП
№ 04-31-1000779-1/10.05.2010г. е документирано извършването на насрещна
проверка на ЕТ „МАКС – Максим Йосифов” във връзка с процесната фактура №
3/30.11.2008г., както и опростени фактури № 1/21.05.2008г. и № 2/22.05.2008г.,
отчетени в разходите на ревизираното лице. Лицето не е представило
доказателства на кои обекти са извършвани СМР, тяхното местонахождение и кой е
извършил СМР. Представен е договор от 05.11.2008г., сключен между ЕТ „МАКС –
Максим Йосифов” и ЕТ „Краси и Ачо – Красимир Атанасов” с предмет – полагане на
паважна настилка 1000 кв.м. на стойност 12 000 лв. В договора не е посочен
обектът и неговото местонахождение. Не е представен приемо-предавателен
протокол, какъвто съгласно чл. 4, т. 3 от договора е следвало да бъде съставен.
Към фактурите няма представени количествено-стойностни сметки, актове или
протоколи за извършената работа. Липсват доказателства за калкулиране на цената
на фактурираните СМР услуги и нейните елементи – разходи за труд, материали,
външни услуги и др. В счетоводството на ЕТ „МАКС – Максим Йосифов” няма
осчетоводени разходи по сметка от гр. 60 за извършените услуги по обекти, няма
отчетени разходи за командировки, няма подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ,
няма назначени лица по трудови договори. Предвид всичко това не се доказа, че
доставчикът разполага с кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните
СМР. Същите обстоятелства са установени и по отношение на опростени фактури
1/21.05.2008г. и № 2/22.05.2008г. с предмет „полагане на паважна настилка –
жълт паваж и сив паваж”, като тези фактури са издадени преди регистрацията му
по ЗДДС. Тъй като процесните фактури са за доставка на услуги по смисъла на чл.
9 от ЗДДС и приложението на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС и т. 7.2.
от СС 18 „Приходи” следваше при ЕТ „МАКС – Максим Йосифов” да се установят
надеждно измерени разходи за извършване на сделката, което не беше направено,
включително с изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. След като
не се ангажираха доказателтва за надеждно отчетени и измерими разходи по
процесните услуги, то не може да се приема за доказано настъпило данъчно
събитие и реално осъществени доставки на услуги. Вещото лице потвърждава, че в счетоводството на ЕТ „МАКС – Максим
Йосифов” има осчетоводени разходи от група 60 за извършени услуги, но няма
осчетоводявания по отделни обекти, поради което не могат да се обвържат с
фактурираната от доставчика услуга. Няма отчетени разходи за командировки и
други разходи за работници. Лицето не разполага с материално техническа и кадрова
обезпеченост да извърши услугата. В счетоводството на ЕТ „МАКС – Максим
Йосифов” не са налице надеждно измерими разходи за извършване на услугата. Няма
съпоставимост между приходи и разходи по смисъла на ЗСч. и т. 7.2 от СС 18
„Приходи”. Счетоводна сметка 304 „Стоки” при жалбоподателя се води само на
синтетично ниво, няма аналитичност, не може да се проследи заскладяването и
изписването на стоките „дървен материал” и „дърва”, предмет на доставките по
фактури № 247 и 248 от 30.06.2008г. Не са налични превозни билети за транспорт
на „дървен материал” и „дърва”. При жалбоподателя не са налице отразени разходи
за транспортиране на стоките.
Следва
да се отбележи и обстоятелството, че с отчетените разходи по фактурите,
издадени от „СИЛИКА” ЕООД и ЕТ „МАКС – Максим Йосифов” е увеличен финансовия
резултат на жалбоподателя, а Ревизионният акт по ЗДДФЛ, в тази част не се
обжалва от жалбоподателя.
В резултат на гореизложеното, органът по приходите
позовавайки се на специалната разпоредба на чл. 122, ал. 2 от ДОПК правилно е
определил нова данъчно основа на извършените облагаеми доставки и нова данъчна
основа на получените доставки с право на приспадане на данъчен кредит от ЕТ „Краси
и Ачо – Красимир Атанасов” за процесния период, вследствие на което
законосъобразно е определил допълнително дължимия данък по ЗДДС за тези данъчни
периоди общо в размер на 12 272.95 лв. и съответните лихви върху него в
размер на 2297.31 лв. С оглед на установения ДДС за възстановяване за част от
ревизираните данъчни периоди и след извършено прихващане с обжалвания РА са
определени задължения за довнасяне за ДДС в размер на 5860.13 лв. и лихви
2297.31 лв. При установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК
органът по приходите правилно е определил данъчната основа по особения процесуален
ред. Приложението на особения ред за данъчно облагане по чл. 122 от ДОПК е
пряка последица от неправомерното поведение на ревизираното лице, свързано с
липсата на заведено счетоводство за 2007г., а за останалите периоди от
01.01.2008г. до 31.01.2010г. неотговарящо на изискванията на ЗСч и недаващо
възможност за установяване на действителната данъчна основа за облагане по
ЗДДС. Фактическите констатации не са оборени от ревизираното лице, а същите се
ползват с презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. На жалбоподателя
още с разпореждането за насрочване на делото от 03.12.2010г. е указано, че
съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при
извършена ревизия по чл. 122 от кодекса фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства, поради което в посочения
случай, в негова тежест е да обори констатациите на оспорвания РА.
С тези мотиви, съдът намира оспорвания по съдебен
ред РА, в потвърдената му част от ДОУИ, за постановен в съответствие с
приложимите и обсъдени по-горе разпоредби на ЗДДС, при спазване на
административнопроизводствените правила на ДОПК, в определената форма, от
компетентен орган и в съответствие целта на закона, което го прави
законосъобразен, а подадената жалба срещу него – неоснователна.
При този изход на делото, основателно се явява
искането на ответника за разноски по производството представляващи
юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът присъжда такива на Д „ОУИ” –
Велико Търново при ЦУ на НАП в размер на 741.41 лв. съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения върху материален интерес 14 570.26
лв., какъвто е допълнително определения размер на задължението за ДДС с лихвите.
Претендираното възнаграждение в размер на 948.18 лв. е изчислено върху
материален интерес включващ и задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г., вкл.
лихви, което не е обжалвано и не е било предмет на настоящото дело.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Красимир
Ангелов Атанасов в качеството му на ЕТ „Краси и Ачо – Красимир Атанасов” с.
Беленци, ул. „Обзор” № 8, общ. Луковит против Ревизионен акт №
*********/07.09.2010г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, потвърден в
обжалваната му част с Решение № 457/11.11.2010г. на директора на Дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението” Велико Търново при ЦУ на НАП, с която
са установени задължения по ЗДДС в размер на 12 272.95 лв. и лихви върху
него в размер на 2297.31 лв.
ОСЪЖДА Красимир Ангелов Атанасов, ЕГН: ********** ***, в
качеството му на ЕТ „Краси и Ачо – Красимир Атанасов”, БУЛСТАТ ********* да
заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП сумата от 741.41 лв. (седемстотин четиридесет и един лева
и четиридесет и една стотинки) разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: