Решение по дело №562/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1682
Дата: 13 август 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20217180700562
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1682

град Пловдив, 13.08.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на двадесет и петит май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа административно дело № 562 описа за 2021 година докладваното от председателя, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба от В.Т.Т., със адрес ***, чрез адв.И.Б.,  против Решение №ДОИ-11/1/24.02.2021г. на Кмет на Община Сандански за отказ да му предостави поискана обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация УРИ 1613060157318 от 11.02.2021г.

Жалбоподателят твърди, че отказът за достъп до обществена информация по горецитираното заявление е неправилен и незаконосъобразен. В допълнителна молба, прави уточнение към жалбата. Иска от съда да отмени решението в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6 и т.8 от заявлението. Претендира сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът по жалбата Кмет на община Сандански, редовно призован не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде отхварлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения от фактическа и правна страна:

На основание чл.168, ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия, така и на всички основания по смисъла на чл.146 АПК. В случаят оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма при спазване на задължителните реквизити, отсъствие на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му.

Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност награжданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани, или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани, или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална–такава, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл.10 ЗДОИ/ и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11 ЗДОИ/. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването ѝ, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя пореда на този закон, като законът предвижда ограничение, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становищаиконсултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или отнегово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл.13, ал.2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл.37, ал.1 ЗДОИ, регламентиращо снованията за отказ за предоставяне на обществена информация-когато:1. Исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон;  2. Достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено  съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;  3. Исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 и т.2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее  оборимата презумпция, регламентирана в §1, т.5 ДРЗДОИ. Задължени субекти според разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗДОИ са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите", относно създаваната или съхраняваната от тях обществена информация.

Съгласно чл.38, ал.1 ЗМСМА орган на изпълнителната власт в общината е кметът, следователно ответникът е задължен субект по см. на чл.3, ал.1 ЗДОИ и като е постановил обжалвания отказ той е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия. В настоящия случай жалбоподателят е сезирал ответника със заявление, подадено чрез Платформа за достъп до обществена информация на Министерски съвет на 11.02.2021г. и регистрирано на 12.02.2021г. в Община Сандански с УРИ 1613060157316-11.02.2021,  с което е поискал предоставянето по реда на ЗДОИ на информация относно това: 1. Колко договора за правна защита и съдействие е сключила общината за периода 01.06.2011 г. до 01.06.2020 г. Какво е наложило търсената правна помощ; 2. С какъв номер, на каква стойност и с какъв предмет е всеки един от тях; 3. Колко са платените хонорари, на каква стойност са и кои договори касаят плащанията; 4. Има ли неплатени адвокатски хонорари; 5. На коя дата е сключен всеки един от договорите и на коя дата е извършено плащането; 6. Колко договора за абонаментно правно обслужване е сключила общината за периода 01.06.2011 г. до 01.06.2020 г.; 7. Копия от всички адвокатски договори за правна защита и съдействие за периода 01.06.2011 г. до 01.06.2020 г., като копията на договорите да бъдат със заличени лични данни, съгласно изискванията на закона за защита на личните данни и европейските директиви, отнасящи се за защита на личните данни.; 9. Има ли договорени адвокатски хонорари в размер над предвидения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За кой договори се касае? Безспорно така търсената информация има характера на обществена такава, от категорията служебна обществена информация по см. на чл.11 ЗДОИ – касае се за информация, създадена и съхранявана във връзка с дейността по упражняване на правомощията на кмета на общината. На лице е и вторият белег, определящ търсената информация като обществена такава–даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект, а именно изпълнение на задълженията по управлениена общинската собственост и средствата на общината в интерес на гражданите и обществото. Следва изрично да бъде посочено, че заявителят не е длъжен да мотивира в заявлението си с какво търсената информация ще допринесе да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект – този извод следва, както от разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДОИ, така и от целта на закона, обективирана в чл.2, ал.1 ЗДОИ. Законът предвижда, че заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ отпредоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение – чл.28 ЗДОИ. В конкретния случай ответникът се е произнесъл в предвидения в законовата разпоредба срок с оспореното решение, с което е уведомил заявителя, по т.4 и т.9 от заявлението, че община Сандански няма неплатени адвокотски хонорари, както и няма договорени адвокатски хонорари в размер над предвидения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По т.1, т.2, т.3, т.5, т.6 и т.8 е отказано предоставянето на достъп до търсената информация тъй като исканата информация според ответника е конфиденциална, свързана с отношенията между адвокат и клиент, а от друга страна договорите за правно обслужване съдържат лични данни. Допълнително решението е мотивирано, че данните за водените от община Сандански дела не представляват обществена информация, доколкото тази информация не е свързана с дейността на задължения субект, а отделно ЗДОИ не предвиждал извършването на допълнителни дейности с цел създаване на конкретни отчети и анализи. Така застъпеното становище относно необходимостта от нарочното съставяне на справки, съдържащи информация по конкретно заявление, е принципно правилно и съответно на съдебната практика по приложението на закона. В случая, обаче, съставянето на нарочна справка не е било необходимо, отделно от това не може да се възприеме за вярно твърдението, че задълженият субект не създава и не съхранява исканата информация.

Невярно е и твърдението, че търсената със  заявлението информация не представлява обществена такава. Броят на делата, техният вид, качеството на общината или кмета по тях, касаят пряко осъществяваната от последния дейност поизпълнение на правомощията му. Ето защо търсената информация представлява служебна обществена информация и предоставянето ѝ е дължимо по реда на този закон, в случай, че не е налице някое от основанията за отказ, регламентирани в закона и изчерпателно посочени по-горе. Следва изрично да се посочи, че сумите по договорите за абонаментно правно обслужване са платими от бюджета на общината, след като са за осъществяване на правното ѝ обслужване, съответно обратно на твърдението на ответника е налице надделяващ обществен интерес посм. на закона от предоставяне на исканата информация. Съгласно §1, т.6 ДРЗДОИ "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. До доказване на противното, обществен интерес отразкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл.3, ал.1 относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл.3; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица всъответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определенив договори, по които едната страна е задължен субект по чл.3 -§1, т.5, б.“б“, „в“, „г“ и „е“ ДРЗДОИ. Предвид обстоятелството, че се касае за информация относно суми, заплащани от общинския бюджет, съдът намира, че в случая е налице надделяващ обществен интерес по см. на §1, т.5, б.“б“, „в“ и „г“ ДРЗДОИ. В случай, че е счел, че не е налице надделяващ обществен интерес, административният орган е следвало да се аргументира. Доводи в тази насока, обаче, в оспорения акт не са изложени.

Неоснователно намира съдът и позоваването на отказа на факта, че предоставянето на достъп до търсената информация, касаеща договори за правно обслужване, тъй като същите съдържат лични данни, исканата информация е конфиденциална и е свързана с отношенията между адвокат и клиент. Обосновано е възражението на жалбоподателя, че със заявлението не е поискано предоставянето по реда на този закон на информация, съставляваща лични  данни. Действително са поискани копия от всички адвокатски договори за правна защита и съдействие за периода 01.06.2011 г. до 01.06.2020 г., но изрично е посочено, че копията на договорите следва да бъдат със заличени лични данни, съгласно изискванията на закона за защита на личните данни и европейските директиви, отнасящи се за защита на личните данни, обратно на застъпената от ответника теза. Търсената информация е сведена до това дали за релевантния период общината е възложила правното си обслужване на външен адвокат, съответно какви суми е заплатила общината за тяхното възнаграждение и има ли договорени адвокатски хонорари в размер над предвидения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посоченото категорично не обективира предоставяне на лични данни, а дори такива да са били обхванати от необходимостта да бъде предоставена информацията без изготвянето на нарочни справки то тя е следвало да се предостави със съответното заличаване на личните данни в съответствие с нормата на чл.37, ал.2 ЗДОИ.

По изложените съображения съдът в настоящия му състав намери оспорения отказ за незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му и като такъв той следва да бъде отменен, а делото изпратено като преписка на ответника за ново произнасяне по заявлението в частта на постановения отказ в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна помощ /л.4/ и приложения по делото списък на разноските /л.35/, същото е определено в минимален размер от 500 лева, на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Следва също така да бъде присъдена като разноски и внесената държавна такса по оспорването.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ по жалба на В.Т.Т., отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение №ДОИ-11/1/24.02.2021г. на Кмет на Община Сандански по Заявление за достъп до обществена информация УРИ 1613060157318 от 11.02.2021г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на кмета на Община Сандански за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за достъп  до обществена информация в частта на постановения отказ по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6 и т.8, в 14-дневен срок от съобщаване на решението, при съобразяване на дадените в мотивите му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Сандански да заплати на В.Т.Т., със адрес *** разноските по делото в общ размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ :