№ 98
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.ев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.ова
като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно гражданско дело
№ 20245000500216 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 599/15.02.2024 г. от В. С. Ч. ЕГН **********
против решение № 20/29.01.2024 г., постановено по г. д. № 162/2023 г. по описа на ОС – С. в
частта, с която В. С. Ч. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № 12, чрез особени представители
адвокат С. М. и адвокат Г.Д., да заплати на Г. А. Р. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С., бул. „Б.“ № 6, чрез адвокат Е. Р., сумата от 40 000.00 лева, като дадена без основание,
ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта за
разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части
и да отхвърли иска. Претендира разноски.
Ответникът счита тази жалба за неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. № 1180/26.03.2024 г. от Г. А. Р. ЕГН
********** против решение № 20/29.01.2024 г., постановено по г. д. № 162/2023 г. по описа
на ОС – С. в частта, с която е отхвърлен иска на Г. А. Р. ЕГН ********** да бъде осъден В.
С. Ч. ЕГН ********** да заплати сумата от 40 000.00 лева по договор за заем от 02.04.2018
г., ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта
за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части
и да уважи иска за заплащане на сумата от 40 000.00 лева по договор за заем от 02.04.2018 г.,
1
ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД и
чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД – връщане на дадено без основание.
Предявени от Г. А. Р. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 6,
чрез адвокат Е. Р. против В. С. Ч. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № 12, чрез особени
представители адвокат С. М. и адвокат Г.Д..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата в размер на 40 000.00 лева по договор за заем от 02.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца същата сума като дадена без основание, ведно със законната лихва от 30.03.2023 г.
Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на
императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни
материалноправни норми.
1. по иска за връщане на даденото по договор за заем, с правна квалификация чл.
240 от ЗЗД:
В исковата молба се твърди, между страните е сключен неформален договор са
заем от 02.04.2018 г., по силата на който Г. Р. е предоставил като заем на В. Ч. сумата от
40 000.00 лева, а ответникът се задължавал да я върне в срок до 3 години.
Видно от преводно нареждане от 02.04.2018 г. (л. 5 от делото на ОС) на „И.А.Б.“
АД, ищецът Р. е превел по сметка на ответника В. Ч. в „С.Ж.Е.“ АД сумата от 40 000.00
лева, с посочено основание за плащането „превод по договор“.
Посоченото основание за плащане „превод по договор“, което на практика е
изявления на ищеца, не води до извод за съвпадащи изявления (съгласие) относно
съществените елементи на договора за заем.
Електронната кореспонденция, състояща се от електронни писма, написани от
2
ищеца до ответника от 16.07.2021 г., 29.09.2022 г., 13.10.2022 г. и 10.01.2023 г. (л. 6 – 9 от
делото на ОС) също не доказва договор за заем. За да е налице такъв договор следва да са
има съвпадащи изявления (съгласие) на страните заемодател и заемател, относно
съществените му условия (предоставяне на паричната сума от 40 000.00 лева от ищеца на
ответника, със задължение на последния да я върне). Писмата съдържат единствено
изявления на ищеца.
В съдебно заседание, проведено на 17.05.2024 г., Р. изрично заявява следното:
„Уговорката за заем беше единствено с бащата на В.. Той поиска тези пари да се преведат по
сметка на сина му….. С бащата договаряхме всичко. И В. участваше във всичко това, но той
беше в П..“ В постъпили становища след съдебното заседание се твърди, че изявленията на
Р. не са записани точно. Няма искане за поправка на протокола, поради което съдът е
длъжен да се съобрази със съдържанието на този официален документ.
Показанията на свидетел П. (л. 68 от делото на ОС) не дават информация за
предмета на спора. Същият е присъствал на телефонен разговор между страните, в който
ответникът потвърдил, че ще връща парите на ищеца, но свидетелят не разбрал за какви
пари става дума.
Ето защо не може да бъде прието, че тези показания установяват договорно
задължение на стойност над 5 000.00 лева (чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК), нито признание за
дълг на такава стойност, нито на конкретно договорно основание.
Общият анализ на събраните доказателства води до извод, че не е осъществено
пълно и главно доказване на твърдението на Р. за сключване с В. Ч. на процесния договор за
заем.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
До тази правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
След като главния иск е отхвърлен се дължи произнасяне по евентуално
предявения.
2. по иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Във въззивна жалба вх. № 599/15.02.2024 г. е направено оплакване, че този иск е
нередовен, тъй като не са ясни обстоятелствата, на които се основава.
Това оплакване е неоснователно.
В исковата молба изрично е казано: Дадох на В. 40 000.00 лева. Той не ми ги
връща.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд (протокол л. 65 – 70 от
делото на ОС), ищецът е поискал да бъде допуснато изменение на исковата претенция, с
предявяването в условията на евентуалност, че процесната сума е получена без основание.
Следователно новото обстоятелство, което е наведено е, че парите са дадени без основание,
а искането остава същото – връщане на същата парична сума.
3
При това положение не може да бъде прието, че липсва посочване на фактите, на
които се основава искът за връщане на процесната сума като дадена без основание.
Налице е последващо обективно съединяване на искове по инициатива на ищеца.
Следва да бъде отбелязано, че представителят на ответника изрично е заявил, че
изменението на исковата претенция, което се прави в съдебно заседание е допустимо и не се
противопоставя на това.
Ето защо този иск следва да бъде разгледан по същество.
Както вече беше посочено, видно от преводно нареждане от 02.04.2018 г. (л. 5 от
делото на ОС) на „И.А.Б.“ АД, ищецът Р. е превел по сметка на ответника В. Ч. в „С.Ж.Е.“
АД сумата от 40 000.00 лева. – доказано е даването на процесната сума от Р. на В. Ч..
Няма твърдения или доказателства за наличие на основание за даването.
Няма твърдения или доказателства, че процесната сума е върната.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД е основателен за сумата от 40 000.00 лева, като
следва да бъде осъден ответника да я заплати на ищеца, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба (30.03.2023 г.) до окончателното изплащане.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден В. С. Ч. ЕГН
********** от гр. С., ул. „Т.“ № 12 да заплати:
на Г. А. Р. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 6 сумата от 5
850.00 лева, представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция по
съразмерност;
в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен
съд – Пловдив сумата от 800.00 лева, представляваща дължима, но неплатена такса за
въззивното производство.
Разноски на Р. във връзка с насрещната въззивна жалба не се присъждат, тъй като
същата е приета за неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/29.01.2024 г., постановено по г. д. № 162/2023 г.
по описа на ОС – С..
ОСЪЖДА В. С. Ч. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № 12 да заплати на Г. А. Р.
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 6 сумата от 5 850.00 (пет хиляди
осемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за производството пред въззивната
инстанция по съразмерност.
4
ОСЪЖДА В. С. Ч. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № 12 да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата
от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща дължима, но неплатена такса за въззивното
производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5