№ 3392
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100110044 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, вр. чл.535 от ТЗ – за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовата
страна исковата сума, въз основа на издаден на 20.09.2020г. запис на заповед, за
която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В исковата молба се твърди, че на 20.09.2020г. ответникът издал в полза на
ищеца запис на заповед. Въпреки поетото безусловно и неотменяемо задължение
за плащане, ответникът не платил сумите по записа. Претендира разноски.
Ответницата оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ. Твърди , че нито се твърди в ИМ нито
между страните съществува каузална сделка, която да обуслови задължението за
плащане, както и, че записът на заповед не носи подписа й.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т.10 от ГПК, а документът е ценна книга - Запис на заповед от 20.09.2020г., за
сумата от 27 000 лева, за който се не се оспорва, че е издаден от ответника Г. И.
1
/така изявлението на процесуалния му представител в с.з./. Самият ищец не
посочва конкретен източник на заявените вземания, като не свързва издаването на
процесния запис на заповед с възникването или съществуването на някакво
конкретно облигационно правоотношение между него и ответника.
В задължителната практиката на ВКС - т. 17 от Тълкувателно решение 4 от
2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е възприето
становището, че предметът на делото при иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
се определя от конкретно въведеното в исковата молба твърдение за съществуване
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, (впоследствие изменена
чл. 417, т. 10 от ГПК ДВ бр. 102/2017 г.).
При твърдение за издадена на основание чл. 417, т. 10 от ГПК, заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ - предмет на делото е
това вземане, което е възникнало въз основа редовен от външна страна
менителничен ефект – конкретният случай, това е Запис на заповед от 20.09.2020г.
Тъй като записът на заповед е ценна книга, материализираща права и
представляваща доказателство за съществуването на материализираното в нея
вземане - при предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
доказателствената тежест за ищеца се изчерпва с доказване наличието на редовен
от външна страна запис на заповед, удостоверяващ изискуемо и подлежащо на
изпълнение задължение
Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която издателят
безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Съдържа ли
предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, този документ съставлява запис на
заповед, годен да породи задължението по него. Основанието и размера на
претенцията се доказват със самия менителничен ефект в случая - издадения запис
на заповед. Записът на заповед е опростена форма на менителницата, при която
участват две лица издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ
препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими
с естеството на записа на заповед. При записът на заповед издателят не нарежда на
трето лице, а сам поема задължението, иначе казано сам безусловно обещава да
заплати на поемателя определена сума пари /чл. 535, т. 2 от ТЗ/. От правната
същност на записа на заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се
налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание,
както платецът /приемателят/ по една менителница. Като формална сделка, той
трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако
2
са налице всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на
посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. Липсата на елементите по чл. 535 от ТЗ, с
изключение на тези, посочени в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, водят до
нищожност на сделката до липса на валидно възникнало задължение за плащане.
Осъществената от съдебния състав проверка от външна страна на
приложения запис на заповед показва, че ангажирания от ищеца ефект
кореспондира на въведените формални изисквания на закона, а именно в
съдържанието му присъстват предвидените в чл. 535 ТЗ реквизити, което го прави
действителен. Видно е, че в текста на документа се съдържа наименованието
„запис на заповед”, както и изявление на издателя на ценната книга, че обещава
безусловно да плати определена сума пари на поемателя. Вписани са също дата и
място на издаване на записа на заповед, както и място на плащане. Падежът е
определен в съответствие с лимитативно предвидените в разпоредбата на чл. 486,
ал. 1 ТЗ начини, а именно - на определен ден (чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ). На последно
място ефектът носи и подписа на своя издател – ответника Г. И. /така изявлението
на процесуалния й представител/.
Предвид това и съобразявайки представения и приет като доказателство по
делото документ, озаглавен като "запис на заповед", с издател ответника, съдът
констатира, че този запис на заповед е валиден и е породил целените правни
последици - породило се е задължението ответника като издател и платец на записа
на заповед, по отношение на ищеца да му заплати сумата от 27 000 лева на
01.11.2020г.. Ответникът е направил изявлението, че безусловно се задължава да
заплати на ищеца посочената сума, като изявленията са направени в предвидената
от чл. 535 от ТЗ форма и съдържание. С оглед изложеното съдът приема, че
записът на заповед е валидна правна сделка, а задължението за сумата по него е
валидно възникнало и съществува в полза на ищеца, поради което съдът прие, че в
полза на ищеца към ответника съществува вземане в претендирания размер.
От страна на ответника се навежда възражение, че не дължи плащане по
записа на заповед, тъй като не се твърди записът на заповед да е издаден във
връзка с каузално правоотношение между страните. На свой ред ищецът се
протИ.поставя на така изложените от ответника твърдения досежно функцията на
процесния запис на заповед, позовавайки се на абстрактния му характер.
Съгласно решение № 38 от 07.04.2015 г. по т.д. № 1008/2014 г. по описа на
ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, при възражение на длъжника,
че записът на заповед обезпечава задължение по договор за заем, за
3
основателността на релативното възражение на издателя, същият следва да докаже
твърдяното договорно отношение, както и че ефектът е издаден именно във връзка
с него. В този случай ищецът би могъл да посочи и установи каузална причина за
издаване на записа на заповед, но не е длъжен да стори това, като при
непосочването на кауза и/или недоказването й ищецът, не би могъл да бъде
санкциониран с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка /
решение № 248 от 23.01.2015 г. по т.д. № 3437/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.,/.
В случая ответникът не твърди и не установява наличие на договорно
отношение между страните, поради което съдът приема за неоснователно
възражението му, основано на това, че ищецът не е носител на вземане по сочената
от него абстрактна сделка, поради липса на договорно отношение между страните.
Доколкото издаденият и посочен в исковата молба запис на заповед от
20.09.2020г. е редовен от външна страна документ, то въз основа на същия в тежест
на неговия издател Г. И. е възникнало задължение да заплати в полза на поемателя
И. Н. сумата от 27 000 лева, което задължение е с настъпил падеж и съществува.
Предявения иск по чл. 422, във връзка с чл. 535 ТЗ е основателен и следва да бъде
уважен изцяло. Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното
вземане след подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК, което е постановено с
издадената заповед за изпълнение.
По разноските
При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат. В негова
тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски както в заповедното,
така и в исковото производства, съставляващи заплатени ДТ и адвокатско
възнаграждение, което съдът не намира основание да намали – същото е в
размерите, посочени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че а Г. С. И.,
ЕГН:**********, от гр. София, ж.к. *********, дължи на И. Г. Н.,
ЕГН;**********, с адрес в с. Панчарево, ул. *********, сумата 27 000 лева –
главница, поета за плащане по запис на заповед от 20.09.2020г., ведно със законна
лихва за период от 14.04.2021г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
4
25.03.2024г. по ч.гр.д. № 21077/2021г. на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН:**********, от гр. София, ж.к. *********, да
заплати на И. Г. Н., ЕГН;**********, с адрес от с. Панчарево, ул. *********,
сумата от 564.45 лева – разноски в заповедното производство, както и 3 912 лева –
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5