Р Е Ш
Е Н И Е
№ 138/10.07.2020г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на девети юни Година 2020
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 5 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33, представлявано от управителя Валентин Вълков
против решение № 933/28.10.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 1766/2018г., с което са отхвърлени изцяло предявените от дружеството искове срещу
Община Варна ЕИК *********, както следва :
-установителен
иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на
сумата от 289 301.88лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска по т.д. № 1228/2013г. по описа на ВОС
-08.07.2013г. до окончателното плащане на дълга ; мораторна лихва върху главницата в
размер на 71 353.43лв. за периода от 07.02.2011г. до 30.06.201Зг. и 27
464.84лв. - съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист № 309 от 02.06.2016г. по т.дело № 1228/2013г. по описа на ВОС, ТО и е
образувано ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З Д, поради погасяването им
чрез прихващане със сумата в общ размер на 330 050.75лв. и чрез плащане на
сумата в общ размер на 145 180.77лв., както и че ищецът не дължи на ответника и
сума за разноски по изпълнителното производство в размер на 4 846лв.-адвокатско
възнаграждение;
-осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД за присъждане на сумата от 379
256.93 лв., представляваща получена от ответника сума в резултат на проведено
принудително изпълнение по ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З Д, с която
той се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното плащане
на задължението;
-осъдителен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 31 394.04
лв., обезщетение за забава в плащането на главницата от 379 256.93 лева,
считано от датата на получаването й чрез банков превод по ИД № 1396/2016г. от
ЧСИ № 808 З Д до датата на предявяване на иска в съда
и с което дружеството е осъдено да заплати на Община
Варна сторените съдебно-деловодни
разноски за възнаграждение на вещото
лице в размер на 790 лева и юрк. възнаграждение в размер на 450 лева.
Въззивникът счита
решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли
същият да бъде отменен и спорът – решен по същество, като предявените от него
искове срещу Община Варна бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
По иска с правно основание чл.439 ал.1 ГПК :
Безспорно
установено по делото е, че по силата на влязло в сила на 10.05.2016г. решение
№ 949/08.12.2015г., постановено по т.д. № 1228/2013г. на ВОС ищецът е осъден да
заплати на Община Варна 289 301,88лв дължим остатък от неизплатена част в
размер на 449 799 лева от определен за изплащане на съдружници дивидент,
начислен от печалба за 2009г., ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от предявяване на иска – 08.07.2013г. до окончателното
плащане на дълга, на осн.чл.123 от ТЗ вр.чл.14 от дружествения договор; сумата
от 71 353.43 лева, обезщетение за забавено плащане на дивидента за 2009г.
за период на забава от 07.02.2011г. до 30.06.2013г., на осн.чл.86 от ЗЗД и
сумата от 27 464.84 лева, представляваща част от общо направените
съдебно-деловодни разноски, съразмерна на основателната част от претенциите, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК. Въз основа издадения изпълнителен лист № 309 от
02.06.2016г. е образувано изп.дело №
20168080401396 по описа на ЧСИ З Д, с рег. № 808 на КЧСИ.
Безспорно е и това, че между
страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
сключените между тях Договор № Д11-********* от 09.09.2011г., Договор № Д13001202ВН от 20.12.2013г. и Договор
№ Д16000136ВН от 12.02.2016г., с приложими към тях Общите условия за предоставяне на В
и К услуги от В и К оператор „В и К-Варна“ ООД, по силата на което „В и К-Варна“
ООД като изпълнител се задължил да
доставя на възложителя Община Варна питейна вода за питейно-битови и
производствени нужди и да отвежда отпадъчните води срещу заплащане.
С твърдение, че възложителят не е
изпълнил задължението си за заплащане на предоставените му услуги, ищецът
изпратил до общината процесното Компенсационно
изявление с изх. № ВП-1081-1 от 24.06.2016г.- л.42, получено на
27.06.2016г., в което от една страна признал задълженията си в общ размер на 475 231,52лв,
а от друга страна уведомил общината, че има задължения към него в размер на 6 569.76 лева,
присъдени му разноски по т.д. № 1228/2013г.на ВОС; 121 960.74лв., от
които 106 421.25 лв – главница и 15 539.49 лв лихва за забавено
плащане на главницата по издадени и незаплатени фактури по партидата на
общината като платец № 12858, за периода от 30.08.2013г. до 24.06.2016г., както
и 201 520.25 лв., от които 185 359.81 лв – главница и
19 464.27 законна лихва за забава по издадени и незаплатени фактури за ползвани В и К услуги в имоти-общинска
собственост, предоставени за ползване от физически лица (наематели). Според
това изявление общият размер на дължимите на ищеца суми е 330 050.75 лв. Тъй
като според „В и К - Варна” ООД посочените вземания са изискуеми, насрещни и
ликвидни, дружеството е материализирало волеизявление за извънсъдебно прихващане
между двете вземания до размера на по-малкото от тях.
Останалата дължима сума от 145 180.77
лв е изплатена на общината на 6
поредни месечни вноски, видно от приложени по делото преводни нареждания за
периода 29.07.2016г. - 06.12.2016г. Това плащане се потвърждава и от
заключението на ССчЕ. То е признато от общината в
отговора на исковата молба и в нарочна молба до ЧСИ З Д по изпълнителното дело.
По основния спорен въпрос,
пренесен и пред настоящата инстанция – породило ли е компенсационното изявление
целения от него правопогасяващ ефект, настоящият състав намира следното :
Фактическият състав на правото да
се извърши прихващане по чл.103 ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две
действителни вземания/ задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания
да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната,
която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е
вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение,
както и установеното с влязло в сила съдебно решение или със стабилизирана
заповед за изпълнение вземане. Ликвидно е вземането, което е установено както
по основание, така и по размер Ликвидността на вземането е правен и фактически
въпрос, който подлежи на преценка от разглеждащия състав с оглед всички
обстоятелства по делото, процесуалното и извън процесуално поведение на
страните. Преценката за
ликвидност на активното вземане следва да се извърши към момента на
прихващането.
С оглед на горното съдът съобрази
следното :
Сумата от 6 569.76 лв е установена с влязло
в сила решение, поради което тази част от активното вземане е безспорно
установена.
По отношение на другите две суми
обаче - 121 960.74лв., дължими от общината като платец № 12858 за
предоставените В и К услуги за периода от 30.08.2013г. до 24.06.2016г., и 201
520.25 лв., за ползвани В и К услуги в имоти-общинска собственост,
предоставени за ползване от физически лица (наематели) е налице
противопоставяне на тяхната ликвидност от ответника по иска, както съдебно,
така и извънсъдебно.
Така с писмо от 19.01.2017г. Община Варна изрично
уведомява ЧСИ З Д, че между нея и длъжника по изпълнението «В и К – Варна» ООД
не е постигнато споразумение по повод направеното Компенсационно изявление за
прихващане от 24.06.2016г., поради което се настоява за продължаване на
действията по принудително събиране на вземанията по изп.лист от 02.06.2016г. С
писмо от 05.01.2018г. до управителя на «В и К – Варна» ООД Община Варна
посочва, че тъй като към направеното Компенсационно изявление не са приложени
фактури, нито каквито и да е доказателества, които да обосноват дължимост на
сумите по т.2 и т.3 от същото, както и поради факта, че в общината не е
постъпвала информация за такива задължения, както и фактури с искане за
заплащане съобразно утвърдената практика на разплащане между страните, общината
отрича ликвидността и изискуемостта на вземанията по изявлението. Установено е
още от фактическа страна, че след получаване на Компенсационното изявление и
извършени справки между различни отдели на общината, действията по принудително
събиране на вземанията по изп. лист от 02.06.2016г. са продължени.
От заключението на ССчЕ, прието пред първана инстанция,
се установява, че в счетоводството на Община Варна не са извършвани счетоводни
записвания за отразяване на Компенсационното изявление, липсва счетоводно
отчитане на твърдените към ищеца задължения.
По отношение на сумата от
201 520.25 лв Община Варна потвърждава наличието на договорни отношения с
наематели на общински жилища за периода 10.09.2013г. – 23.06.2016г. с 56 лица
по-малко, за които ищецът е начислил вземания на стойност от 6 139.19 лева. В
счетоводството на ответника не се водят задължения към „В и К-Варна“ ООД за
ползвани В и К услуги от наемателите, тъй като финансовите отношения с
наемателите се осъществяват от районните администрации. Както при ищеца, така и при ответника липсват
писма за потвърждение на счетоводни салда относно твърдените по
компенсационното изявление задължения към ищеца. Според вещото лице за периода
от 30.08.2013г. до 31.12.2016г. Община Варна е извършила плащания към ищцовото
дружество с основание „вода“ общо в размер на 404 781.82 лева, вкл. сумата
от 137 244.80 лева, част от фактурирано задължение, съгл.
приложение към компенсационно изявление. Тъй като част от твърдяното
задължение е заплатено, с тази сума компенсация не би могла да се извършва.
По отношение на претендираните от
В и К оператора вземания не е спазена и процедурата за тяхното събиране,
разписана в подписаните между страните писмени договори. Така съгласно чл.9 на
същите възложителят е задължен да заплаща дължимата по договора
сума за ползваните услуги в срок до 30 дни от датата на фактурирането. За целта
изпълнителят издава еднократно за отчетния период известие и фактура на всеки
отделен платец, включващи потреблението
и му ги изпраща по електронен път. Известието съдържа данни за генерирани
фактури в края на всеки месец. След плащането дружеството изпраща
фактура-оригинал. Твърдението на общината, че не е получило известията и
фактурите за претендираните вземания по т.2 и т.3 на Компенсационното изявление
не беше опровергано доказателствено.
С оглед на горното съдът намира, че Компенсационното
изявление е породило своя погасителен ефект единствено по отношение на сумата
от 6 569,76лв – разноски по т.д. № 1228/13г. на ВОС. Сумите по т.2 и т.3
на изявлението се оспорват от Община Варна както съдебно, така и извън съдебно.
Тяхната дължимост не беше установена и в хода на настоящото исково
производство. Ето защо същите не се явяват погасени в резултат на извършеното
процесно извънсъдебно изявление за прихващане.
Пред вид на това исковата претенция се явява основателна
за сумата от 6 569,76лв – поради извършена компенсация и неоснователна в
останалата си част.
По отношение
на иска с правно основание чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД :
Същият е предявен в условията на евентуалност – ако бъде
уважен отрицателният установителен иск Община Варна да бъде осъдена да заплати
на „В и К – Варна“ ООД сумата от общо
379 256,93лв, получена от ответника в резултат на проведено принудително
изпълнение по изп.дело № 1396/16г. на ЧСИ З Д, с която той се е обогатил за
сметка на ищеца, който се е обеднил със същата, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от дата на предявяване на иска в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху тази главница в размер
на 31 394,04лв, считано от датата на получаването й чрез банков превод по
изп.дело № 1396/16г. на ЧСИ З Д – 28.12.2017г. до датата на предявяване на иска в съда –
02.11.2018г.
От заключението на ССчЕ и съобразно материалите по
изп.дело се установява, че от банковата сметка на ищеца в „ЦКБ“ АД на 28.12.2017г. е постъпил превод
по сметка на ЧСИ в размер на 541 086.83 лева, като на 03.01.2018г. като
надвесена е върната сумата от 147 466.42 лева. От сметката на ищеца в „Уникредит
Булбанк“ АД са преведени 541 408.28 лева в периода от 29.12.2017г. до 02.01.2018г.
вкл. , които на 03.01.2018г. са изцяло върнати като надвнесени. На същата дата
– 03.01.2018г. съдебният изпълнител превел по банковата сметка на Община Варна сума в
размер на 374 410.93 лв.
Съгласно писмо на ЧСИ З Д до Директора на Дирекция ФСД при Община Варна изх.№
1214/16.01.2018г. – л.128 на изп. дело тази сума включва : 47 640.41 лева – част от
неолихвяемо вземане, обезщетение за забава в общ размер на 71 353,43лв; 289 301.88
лв – главница и 37 468.64 лв -
законна лихва за забава върху 289 301,88лв от 08.07.2013г. до
28.12.2017г.
Дължимата сума по изпълнителния
лист от 02.06.2016г. е в общ размер на 519 591,15
лв и включва : 289 301,88лв – главница + 131 471лв –
мораторна лихва върху главницата за периода 08.07.2013г. – 28.12.2017г. + 71 353,43лв
– обезщетение за забавено плащане на дивидента за 2009г. за периода от
07.02.2011г. до 30.06.2013г. + 27 464,84лв – съдебни разноски.
С писмо от 24.12.17г. – л.94 на
изп.дело, до ЧСИ З Д, Община Варна, признавайки заплатената сума от
145 180,77лв, посочва актуален размер на дълга на длъжника - 289 301,88лв – главница,
47 640,41лв - остатък от забавено
плащане на дивидента за 2009г. и законна лихва върху главницата, считано от
06.12.2016г. / 519 591,15лв – 145 180,77лв.= 374 410,38лв/.
След извършеното разпределение на
постъпилите суми от 28.12.2017г. – л.96 на изп.дело като неплатен предмет на
изпълнение е останала сумата от 4 846лв – разноски по изпълнението, които
на 29.12.17г. са преведени на ЧСИ З Д – л.98.
От преведената на общината сума
недължима поради извършената извънсъдебна компенсация се явява сумата от 6 569,76лв. Същата подлежи
на връщане, ведно със законната лихва за забава от датата на извършения превод
– 03.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 02.11.2018г. и
е в размер на 554,72лв.
Предвид на това, че исковата
претенция е уважена за минимална сума от 6 569,76лв заплатеното в
изпълнителното производство юрк.възнаграждение от 4 846лв не подлежи на
редукция. В тази й част исковата претенция е също неоснователна.
Определяйки
дължимите на страните разноски съдът съобразява, че предмет на настоящото
произнасяне са три искови претенции : по чл.439 ГПК с цена на иска 392 966,15лв,
по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД с цена на иска 379 256,93лв и по чл.86 ал.1 ЗЗД с
цена на иска 31 394,04лв. Ищецът е направил разноски за двете инстанции в
общ размер на 49 607,04лв / 33 234,69лв + 16 372,35лв/.
Съобразно уважената част на исковете му се дължат 845,34лв. Ответникът е направил разноски за двете инстанции в общ
размер на 1 390лв / 1 090лв + 300лв/. Съобразно отхвърлената част на
исковете му се дължат 1 366,31лв.
Изчислени по компенсация на ответникът се дължат 520,97лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 933/28.10.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1766/2018г., в частта, с която са отхвърлени предявените от „В и К –Варна“
ООД срещу Община Варна искове, както
следва :
установителен иск с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 6 569,76лв по
издаден в полза на Община Варна изпълнителен лист № 309 от 02.06.2016г. по т.д.
№ 1228/13г. на ВОС, ТО, по който е образувано ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ
№ 808 З Д, поради погасяването й чрез извънсъдебно прихващане, осъществено с
отправено до общината Компенсационно
изявление с изх. № ВП-1081-1 от 24.06.2016г.;
осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД за присъждане на сумата от 6 569,76лв,
представляваща получена от ответника сума в резултат на проведено принудително
изпълнение по ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З Д, с която той се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска в съда - 02.11.2018г. до окончателното плащане на
задължението,
осъдителен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 554,72
лв., обезщетение за забава в плащането на главницата от 6 569,76лв,
считано от датата на получаването й чрез банков превод по ИД № 1396/2016г. от
ЧСИ № 808 З Д - 03.01.2018г. до датата
на предявяване на иска в съда – 02.11.2018г. и в частта, с която „В и К –
Варна“ ООД е осъдено да заплати на
Община Варна сторените съдебно-деловодни
разноски за горницата над 520,97лв до
присъдените 1 240лв, като вместо него
П О С Т А Н О В Я
В А :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че „В и К – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33, представлявано от управителя Валентин Вълков НЕ ДЪЛЖИ на Община Варна сумата от
6 569,76лв по издаден в полза на Община Варна изпълнителен лист № 309 от
02.06.2016г. по т.д. № 1228/13г. на ВОС, ТО, по който е образувано ИД №
1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З Д, поради погасяването й чрез извънсъдебно
прихващане, осъществено с отправено до общината Компенсационно изявление с изх. № ВП-1081-1 от 24.06.2016г.
ОСЪЖДА
Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на „В и К – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33,
представлявано от управителя Валентин Вълков сумата от 6 569,76лв
по издаден в полза на Община Варна изпълнителен лист № 309 от 02.06.2016г. по
т.д. № 1228/13г. на ВОС, ТО, по който е образувано ИД № 1396/2016г. по описа на
ЧСИ № 808 З Д, поради погасяването й чрез извънсъдебно прихващане, осъществено
с отправено до общината Компенсационно
изявление с изх. № ВП-1081-1 от 24.06.2016г, ведно със законната лихва
върху нея от датата на извършения превод – 03.01.2018г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.11.2018г.
в размер на 554,72лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: