Р Е Ш Е Н И Е
№ 4547 28.11.2019 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Брачно отделение, ІV брачен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря
София Чаушева,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4918 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК.
Производството е образувано по
искова молба на Й.Р.М., ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетната си дъщеря И.И.И., ЕГН ********** и двете с адрес: *** против И.С.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че Й.М. и И.И. са родители на малолетната И.И.И..
Детето се родило два месеца преди термина на ***г. с вродени аномалии - ***** и
веднага било оперирано с цел ******, била й направена ******. На 9 август
2018г. се наложила нова оперативна интервенция на ******. На 11 ноември 2018г.
на детето била направена ******. На 22 февруари 2019г. у детето било констатирано и ****** и било включено
във физикална терапия и рехабилитационна програма, включваща кинезитерапия,
електроетимулация и гермотерапия ежемесечно по 10 дни занапред.
И.
била освидетелствана от ТЕЛК към УМБАЛ П. АД със 75% неработоспособност на 5
декември 2018г. за срок от 1 година и оттогава получавала по 450 лева месечно
пенсионно възнаграждение. Наред с това майката на детето получавала и
обезщетение за майчинство в размер на 560 лева месечно.
Майката
денонощно се грижила за дъщеря си в клиниките и след това и в дома им. Помагали
й единствено родителите й със средства, транспорт; обслужване и емпатия, както и центърът за деца с увреждания, които
превеждали средства за операциите и клапите.
Ответникът
по никакъв начин не участвал в издръжката и отглеждането на дъщеря си от самото
й раждане – нито икономически, нито физически, дори си позволил да поиска от
инвалидната й пенсия пари за ремонт на колата си. На 22 февруари 2019г.
ответникът напуснал жилището в което живеел заедно с ищцата
и детето, находящо се в с. К. при
това с категорично признание, че не може да се справи и не вижда начин да участва
и да помага в отглеждането на детето.
Предвид горното е направено искане съдът да постанови решение, с
което да
осъди ответника да заплаща на
малолетното си дете чрез неговата майка и
законен представител месечна
издръжка в размер на 400 лева,
платима до 20-то число на месеца за който се отнася, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 29.03.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 149 от СК е
направено искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника
да заплати на малолетното си
дете издръжка за минал период от време в
размер отново на 400 лева месечно,
а именно считано от раждането на детето - ***г. до датата на завеждане
на исковата молба – 29.03.2019г., ведно
със законна лихва при просрочие.
Претендират
се направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Не се
оспорва, че ответникът е
баща на ищцата. Твърди, че посоченото
в исковата молба обстоятелство, че ответникът по никакъв начин не участва в
издръжката и отглеждането на детето не отговаряло на фактическата
действителност. Майката на ищцата и
ответникът живели заедно до месец март тази година, когато между тях е
настъпила и фактическата раздяла. До този момент ответникът винаги е полагал
безусловни грижи, както за детето си, така и за цялото семейство. Ответникът
винаги се интересувал и бил полагал напълно адекватни грижи за дъщеря си. Той
също така се бил грижил и финансово за семейството си с цел именно задоволяване
на всички нужди, които детето и неговата майка имали. Считано от настъпването
на фактическата раздяла между страните и към настоящия момент именно майката на
детето не позволявала на ответника да се среща с него и отказвала на ответника
да се вижда с дъщеря си абсолютно неоснователно.
На
следващо място следвало да се има предвид, че въпреки опитите на ответника да
заплаща месечна издръжка на детето именно майката възпрепятствала тази
възможност. На 09.04.2019 г. ответникът изпратил на майката на детето си паричен превод в размер на 140.00 лева и с
основание издръжка за месец април 2019 г., но същият не бил приет по неизвестни
причини. Именно поради тази причина на 02.05.2019 г. ответникът открил в
„Уникредит Булбанк“ АД сметка на името на дъщеря си И.И.И., по която сметка
същият да заплаща месечна издръжка. Към настоящия момент ответникът бил заплатил месечна издръжка за месец април и
месец май 2019 г. в общ размер от 280.00 лева или по 140.00 лева месечно.
Действително
предвид възрастта и здравословното състояние на детето и с оглед на неговите
нужди, същото имало нужда от месечна издръжка, но ответникът считал, че
издръжката следва да бъде в размер на 140.00 лева месечно, тъй като този размер
отговарял напълно на нуждите на детето. Така претендираният от ищцата размер на
месечната издръжка за детето, а именно сума в размер на 400.00 лв. се явявал
крайно завишен с оглед нуждите на детето, както и с неговата възраст. Съобразно
здравословното състояние на детето следвало да се има предвид, че детето
получава сума в размер на 450.00 лв. месечно, поради което счита, че
здравословното състояние на детето също не може да обоснове нуждата от издръжка
в претендирания от ищцата размер. Още повече, следвало да се има предвид и
обстоятелството, че ответникът няма и възможност да заплаща издръжка в по-висок
размер, тъй като финансовото му състояние било значително затруднено.
Ответникът бил назначен на длъжност *****
по трудов договор със срок за изпитване, сключен на 16.04.2019 г. и съгласно
който същият получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 573.44 лева.
Минимално определеният размер на месечната издръжка бил обусловен и предвид
обстоятелството, че считано от 17.01.2018 г. ответникът изплащал всеки месец
потребителски кредит в размер на общо 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева към
„Банка ДСК“ ЕАД. Към настоящия момент ответникът погасявал посочения кредит,
като заплащал всеки месец сума в размер на 204.48 лв. Потребителският кредит
бил изтеглен от ответника само и единствено за нуждите на детето и неговата
майка, като сумата била предоставена на майката с цел извършване на търговска
дейност от нейния баща. Освен това, считано от 14.06.2015 г. ответникът
изплащал всеки месец потребителски кредит с продължителност от 72 месеца в
размер на 7 519.00 лева и общо дължима сума по него в размер на 10 976.58 лева
към „Уникредит Булбанк“ АД. Към настоящия момент ответникът погасявал посочения
кредит, като заплащал всеки месец сума в размер на 152.45 лв. Поради посочените
съображения за ответника била налице възможност да отделя средства за издръжка
в посочения по-горе размер.
Ето
защо, предвид изложеното е направено искане съдът да постанови решение, с което да
определи размер на издръжката от 140.00 лева месечно, като над тази част моли искът
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Между страните не се
спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че И.И.И.,
ЕГН ********** е родена на *** г., от майка Й.Р.М., ЕГН ********** и баща И.С.И.,
ЕГН **********.
От
приложеното по делото ЕР на ТЕЛК № *****, се установява, че на детето И.И. са
определени: 75% вид и степен на увреждане без чужда помощ, с водеща диагноза: *************.
По делото са приети множество документи, установяващи здравословното състояние
на детето от раждането му: Епикриза, издадена от УМБАЛ ****** от 04.08.2018 г.;
Епикриза, издадена от УМБАЛ „****** от 08.08.2018 г.; Епикриза,
издадена от УМБАЛ ****** от 05.09.2018 г.; Епикриза, издадена от УМБАЛ ******
от Клиника по Неврохирургия; Епикриза, издадена от УМБАЛ ********, К-ка по
физикална и рехабилитационна медицина, детски сектор, с отразяване, че детето е
постъпило на 22.02.2019 г. и е изписано на 05.03.2019 г. с окончателна
диагноза: ********. Друга ******. Придружаващи заболявания: *****************,
с посочени в епикризата препоръки: детето се нуждае от комплексна болнична
рехабилитация ежемесечно; родителят, който е обучен като котерапевт да продължи
рехабилитационния режим; контролни прегледи на 10-ти и 20-ти ден от
дехоспитализацията, като е включена и препоръка за системно насочване за
болнична рехабилитация. Издаден е и амбулаторен лист от 20.02.2019 г.; Епикриза,
издадена от МБАЛ по неврология и психиатрия ****** за постъпване на лечение на
10.07.2019 г., с изписване на 15.07.2019 г. с посочена окончателна диагноза: *******;
Епикриза, издадена от УМБАЛ *******, Клиника по педиатрия, за постъпване за
лечение на 10.06.2019 г. и изписване на 17.06.2019 г. с окончателна диагноза: **************.
От лист за платен преглед № 15 от 01.07.2019 г., се установява, че на детето е
изписана терапия за *********. От епикриза, издадена от ******* от 01.09.2019
г., се установява, че в графа диагноза е посочено: ****************, като в
графа „препоръки и назначения“, е посочено рехабилитацията да продължи веднага
след приключване на настоящия рехабилитационен курс. Годишен план за
терапевтично поведение – провеждане на рехабилитация по КП № 260 12 броя
годишно, като препоръките са за активно наблюдение.
От
приложения по делото социален доклад, изготвен от ДСП Х., се установява, че основни
грижи за детето се полагат от неговата майка Й.М.. В подкрепа на грижите за
детето се включват бащата и майката на Й. – Р. и И., както и по-малката сестра
на Й. – Р., както и баба й по бащина линия – Й. М.. Базовите потребности на
детето са задоволени. На детето е осигурено жилище, добри битови и хигиенни
условия, редовно хранене, налични дрехи според възрастта и сезона, памперси,
кът и място за спане и отопление, играчки. Води се на прегледи и имунизации при
личен лекар, при лекари – специалисти, често влиза в болница. Детето разпознава
само най-близкия кръг от хора около него, привързано е към майка си. Съществува
ограничение в контактите на детето с бащата. И. реагира с усмивка и на чужди
хора, макар и да не ги познава. Майката живее в едно домакинство с баща си,
майка си, сестра си и баба си. В отглеждането на детето участват всички. бабата
и дядото подпомагат майката и детето физически и финансово-плащат тока и водата
в къщата, купуват храна и дрехи, водят детето по лекари. Майката и дядото
споделят, че много го обичат. Отношенията в семейството са добри. Бащата на И.
и бабата по бащина линия са заявили, че искат да виждат момичето.
Социално-битовите условия в дома, където се отглежда детето са много добри. Майката
и разшИ.ото семейство посочват за пример част от сумите, които се изразходват
месечно за детето: детска кухня – 105 лева; транспортни разходи само за 10 дни
физикална рехабилитация – около 200 лева, като поясняват, че не може да се
съвместява с друг тип лечение едновременно – например с ****, защото е силно
натоварващо за детето. На основание чл. 50, 51 КСО Й.М. получава обезщетение за
раждане и отглеждане на дете в размер на 560 лева от НОИ и на основание чл. 8д
ЗСПД получава месечни добавки в размер на 450 лева от Дирекция Социално подпомагане.
От
представените по делото доказателства, се установява, че за извършен първичен
преглед на детето при д-р ******, във връзка с което е издаден лист за платен
преглед № 15 от 01.07.2019 г., майката е заплатила сумата от 40 лева.
Представени са и фискални бонове за закупено гориво в размер на 74,99 лева от
01.07.2019 г., за сумата от 69,98 лева по фискален бон от 15.07.2019 г., за
сумата от 70 лева по фискален бон от 10.07.2019 г. От фактура № ********** от
03.07.2019 г. с приложен към нея фискален бон, се установява, че за курс
терапия ******* на детето, е заплатена сумата от 1600 лева с ДДС. От фискален
бон от 03.05.2019 г., се установява, че за Млечна кухня, майката е заплатила
сумата от 105 лева. Във връзка с престоя на детето в ****, във връзка с което е
издадена и съответна Епикриза за прием на 22.08.2019 г., с дата на изписване:
01.09.2019 г., са представени фискален бон от 01.09.2019 г. за сумата от 28,80
лева, както и фискален бон от 01.09.2019 г. за сумата от 8 лева.
По
делото са представени и доказателства за доходите и имотното състояние на
родителите на детето.
От удостоверение, изх. № 02 от 20.03.2019 г.,
издадено от фирма *****, се установява, че за периода месец март 2018 г., на
майката на детето са изплатени 460,28 лева – нетно възнаграждение, за месец
април, май и юни 2018 г. по 460,29 лева, а за месец юли 2018 г. – сумата от
41,83 лева. От удостоверение от 18.03.2019 г., изходящо от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Х., се установява, че за м. 08.2018 г. на основание чл. 6, ал. 1
ЗСПД на майката на детето са изплатени 250 лева, за м. 02.2019 г. на основание
чл. 6, ал. 6 – 100 лева, а на основание чл. 8д, т. 1 ЗСПД – 1800 лева. От
удостоверение, изходящо от ТД на НОИ – П. от 19.03.2019 г., се установява, че
на Й. М. изплатени обезщетение за временна неработоспособност за м. юли 2018 г.
– 463,64 лева; за м. 08.2018 г., м. 09.2018 г. и м. 10.2018 г. по 510 лева; за
м. 11.2018 г. за бременност и раждане на дете по чл. 50 и 51 от КСО – 255 лева;
за м. 11.2018 г. за временна неработоспособност – 255 лева; за м. 12.2018 г. –
за бременност и раждане на дете по чл. 50 и 51 от КСО – 510 лева; за м. 01.2019
г. – 560 лева; за м. 02.2019 г. – 560 лева. От постъпилата по делото информация
от ТД на НАП – гр. П., се установява, че майката на детето работи по трудов
договор, сключен с фирма ****** от 26.11.2008 г., с дата на последно
допълнително споразумение от 01.04.2017 г., като за месеца преди раждане на
детето, а именно м. 06.2018 г., осигурителният доход на майката е в размер на
сумата от 593,17 лева. От извършената справка, се установява, че Й.М. притежава
МПС, марка Тойота, модел Корола Версо, с рег. № ******. От саморъчно написаната
от Й.М., Декларация за семейно и имотно състояние от 16.07.2019 г., се
установява, че същата не притежава недвижими имоти. Притежава само един лек
автомобил – марка Тойота, модел Корола Версо, който ползва за нуждите на детето
си. Получава обезщетение за майчинство в размер на 560 лева, както и 450 лева –
пенсионно възнаграждение за детето си И.И..
От
служебно изготвена справка за предоставяне на данни по разпореждане на съда с
рег. № 437 от 07.05.2019 г., се установява, че ответникът И.С.И., работи по
трудово правоотношение в ******, с дата на сключване на трудовия договор от
16.04.2019 г., на длъжността ******. От представения в заверено копие трудов
договор от 16.04.2019 г., се установява, че ответникът работи в ******, на
длъжността ******* с основно месечно възнаграждение в размер на 560 лева, добавка
за трудов стаж и професионален опит в размер на 2,4% - 13,44 лева или всичко в
размер на 573,44 лева. Договорът е сключен със срок на изпитване от 6 месеца, в
полза на работодателя. От справка, изготвена от ТД на НАП – П. от 14.06.2019
г., се установява, че ответникът И.С.И., работи по трудов договор в посоченото
по-горе дружество *******, с датата на сключване на договора от 16.04.2019 г.,
като за периода 20.06.2018 г. – 01.04.2019 г., същият е работил по трудов
договор в ******. Осигурителният доход на ответника в ****** за м. 06.2018 г. –
344,10 лева; за м. 07.2018 г. е в размер на 862,36 лева; за м. 08.2018 г. – 903
лева; за м. 09.2018 г. – 1108,44 лева; за м. 10.2018 г. – 825 лева; за м.
11.2018 г. – 828,04 лева; за м. 12.2018 г. – 826 лева; за м.01.2019 г. – 825,22
лева; за м. 02.2019 г. – 825 лева; за м. 03.2019 г. – 834 лева. Осигурителният
доход на ответника във фирма ****** за м. 04.2019 г. е в размер на 429,13 лева.
В справката от ТД на НАП – гр. П., е посочено, че ответникът притежава недвижим
имот – земя и сграда, с адрес: гр. Х., ******, с данъчна оценка в размер на
28977,50 лева, както и лек автомобил марка Фиат, модел Пунто с рег. № *****.
Ответникът е представил по делото и Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която се установява, че получава трудово
възнаграждение в размер на 1100 лева. Собственик е на апартамента, в който
живее от 63 кв.м. Лекият автомобил модел Фиат, марка Пунто, с рег. № ****** от *****
г., е собственост на баща му. От удостоверение за доход от 11.07.2019 г.,
изходящо от ****, за периода м. април 2019 г. – м. юни 2019 г., се установява,
че за м. април 2019 г. ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в
размер на 429,13 лева, за м. май 2019 г. – 1288,70 лева, а за месец юни 2019 г.
– 1417,57 лева. С писмо с изх. № 637 от 16.08.2019 г., изходящо от ****, съдът
е уведомен, че ответникът работи в дружеството от 18.04.2019 г., на длъжността ****
с основна заплата 560 лева, като за месец юли 2019 г., същият е получил брутно
трудово възнаграждение в размер на 1417,57 лева. Към писмото е приложен фиш за
заплата за месец юли 2019 г., от който се установява, че брутното трудово възнаграждение
е в размер на 1417,57 лева, а нетното в размер на 1100,03 лева. Представено е и
удостоверение за доход от 15.08.2019 г. от ****, от което се установява, че за
месец юли 2019 г. на ответника е изплатено брутно трудово възнаграждение в
размер на 1417,57 лева. От договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 14.06.2019 г., се установява, че ответникът е продал, притежавания
от него лек автомобил модел Фиат, марка Пунто, на С. И.И. за сумата от 300
лева.
По
делото са приети и разписка за паричен превод от 09.04.2019 г. от ответника на Й.М.
за сумата от 140 лева с посочено основание: издръжка за м. април 2019 г., ведно
с известие за доставяне върху което също е посочено основание за изпращане на превода:
„издръжка за месец април 2019 г.“. От уведомление от „УниКредит Булбанк“ от
02.05.2019 г., адресирано до Районно/Столично Управление „Социално
подпомагане“, се установява, че на името *** И.И. е разкрита банкова сметка. ***.05.2019
г. /л. 43-44/, се установява, че по откритата банкова сметка на детето,
ответникът е превел сумата от 280 лева, с посочено основание: издръжка за месец
април и май 2019 г. От извлечение за движение по сметка, издадено от „Уникредит
Булбанк“ АД, се установява, че на 20.06.2019 г. по сметката на детето, е
преведена сумата от 140 лева с основание: „издържка дете“.
Ответникът
е представил по делото и доказателства за това, че има задължения към две
банкови институции – „Банка ДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД, а именно: вносна
бележка от 25.03.2019 г. за сумата от 200 лева с посочено основание: „вноска за
КТП“; вносна бележка от 19.04.2019 г. за сумата от 200 лева с посочено
основание: „вноска“. Договор за кредит за текущо потребление и договор за
поръчителство от 17.01.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, по
силата на който на последния е отпусната сумата от 15000 лева, ведно с
погасителен план към него, както и договор за потребителски паричен кредит,
сключен между ответника и „Уникредит Булбанк“ АД с отпусната сума в размер на
7300 лева, ведно с приложен погасителен план към него.
В
хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни доказателства
посредством показанията на св. И. Д. М. /б. на ищцата/ и Н. С. И. /с. на
ответника/. От показанията на св. И. М., се установява, че когато се родило
детето, ищцата и ответника живели при тях в с. К.. И.се родила в последния ден от
седмия месец с *******, която била оперирана впоследствие. След това се оказало,
че има ******. Била оперирана, бил поставен ******. След два месец ******* се
запушил и била направена втора операция. Един месец била в кувьоз, другия месец
извикали майката, която си гледала детето в болницата. Изписали я на 5-ти
септември. Оттогава живеят в К.. До 5-ти септември детето било в болница. И.
ходил на работа, рядко идвал в болницата. Ходили всеки ден след работа в
болницата, защото трябвало да носят продукти, храна за майката, памперси за
бебето. Те купували всичко. Ответникът не е помагал нито с пари, нито с
памперси, нито с храна за майката, нито с операцията, която се плащала за
детето. Нищо не е зареждал като храна в К., нищо не е купувал, те сами си
купували всичко. Никакво участие нямало от негова страна. Започнали да ходят по
лекари, защото детето изоставало. Назначили физиотерапия, но когато трябвало да
тръгнат И. на предната вечер решил да си тръгне без дори да целуне детето, на
21-ви февруари. На 1-ви март дошъл да види детето без да подари една мартеница.
На 8-ми март ги подминал на улицата с майката с количката в К. на центъра, без
да си види детето. Не участвал с нищо в издръжката. Всичко те си купували. За
детето абсолютно нищо не носил. Те купували плодове за сокчета, за да може организмът
на детето да укрепне, памперси, чай за разхлабваше, който струва 15 лв. Този
чай се ползва за половин месец. Бащата изпратил веднъж 140 лв., които дъщеря й
не ги получила, защото сметнали, че това е чиста подигравка. Детето за 30 дни в
месеца 25 дни е по лекари. Вчера била изписана от ****** болница, защото
установили, че има *****. След шест месеца пак трябва да отиде и се надяват
бащата поне малко да помогне и да се съгласи да я водят в Т., ако може нещо да
ѝ се помогне, защото казали, че развива ******. Детето денонощно е на
ръце, не стои права, за да може да работи правилно ******. Не говори нищо. Рита
с крачетата, не може да се обръща. На ръце е денонощно с майката, те като се
приберат я сменят – свидетелката и с. на ищцата. Купували детски сироп, който
го няма в България. Има го на прахчета, но в С. казали, че във вид на сироп е
по-добър и близки и роднини им го набавят от чужбина. Две шишенца трябва в
месеца да пие детето. Едното шишенце струва 30 евро и трябва шест месеца да се
пие този сироп, малко се почива и после пак. **** е да може да помогне за
мозъка. На 20-ти този месец е записана на **** за 40 процедури. Една ****, 40
процедури няма да помогнат. Има разходи всеки ден за идване и връщане до П.
Живеят на 25 км от П. и трябва да ходят всеки ден за **** и отделно за
рехабилитация 10 дни в месеца. Сега се развива детето и сега трябва да се вземат
мерки, колкото могат да ѝ помогнат. Сега се развива мозъкът, затова правят
**** и всичко друго, ***** и т.н. Детето има много специални нужди, дори и
играчките са ѝ специални. На рождения ѝ ден, когато дошъл баща
ѝ и е донесъл плюшено слонче и едно потниче и къси панталонки. В нейното
състояние тя не може да играе е плюшени играчки. Те ѝ купили барбарон, в
който да сяда, дори и проходилка и взели, за да може да се раздвижва. Всички
играчки са специални. Ако някой я вземе да се грижи за нея, този някой не и
познава всички навици, за да може да се грижи всеки един момент за нея. Тя не
може да стои права сама, пръстчетата ѝ се огъват, те я крепят, защото
гръбнакът ѝ е слаб. Обляга се на тях, те я крепят, държат кръстчето и
гръбчето й. Всеки месец 105 лв. струва храната и млечната кухня. Тя е на
специална храна. Около 1300 лв. на месец са нужни за детето. Тя дори и по малка
нужда ходи много често, защото трябва да я наливат с много течности и често
сменят памперса.
И.
работи в ******“, но той не е идвал у тях да потърси детето, да попита, не
знае. На ****** имало рожден ден детето и тогава дошъл. Други идвания не е
имал. С полиция е дошъл на рождения ден, като роднините му са били в полицията
под претекст, че тя не му дава да вижда детето, при положение, че той не е
изявявал желание да дойде у тях да го види. Казал е на полицията, че по
телефона не му давала да чуе детето. По телефона няма как детето да му
отговори. Вкъщи не е идвал. Искал е да дойде с родините вкъщи, но полицаят е
казал само с него да дойдат. После е изявил желание с полицията да вземат
детето от вкъщи и да отидат в полицията да го видят роднините му, а детето няма
как да се изкара в такова състояние.
Й.
не поддържа контакт с И. по телефона. Поддържала преди, сега не. Когато
поддържала контакт по телефона единствените му думи били: „Как е малката?“, а
никога не е казвал: „Искам да дойда да я видя“. Дъщеря й не му е отказвала да
види детето. Когато той дошъл у тях с полиция, дъщеря й изкарала детето и той
го е прегърнал за две-три минути. Разделили се с И., защото той казал, че няма
да може да се справи, няма как да отсъства от работа да я води по лекари, по
рехабилитации. Когато детето започнало да расте и проблемите започнали да
излизат наяве, той се отказал от нея и затова се разделили. Знае, че е теглил
кредит преди да бъдат заедно, за друг кредит не знае. Знае, че той има креди от
преди да са заедно, но за следващ кредит, не знае. Известно време не ходил на
работа с колата, че нямал винетка и трябвало нещо да се ремонтира и е попитал
дъщеря й не може ли от на детето парите да се направи нещо и да си направи
ремонт на колата.
Когато
живеели заедно, домакинството им било общо. Със заплатата си той изплащал
неговата си кола и предишен негов кредит, от преди да имат връзка двамата.
Казвал е, че никой не трябва да му държи сметка за цигарите и бирата, които си
купува. Никакви пари не е давал вкъщи.
От
показанията на св. И., се установява, че познава Й.М.. От две години били
заедно с брат й. След като тя родила живеели заедно. Едно дете имат - И. И., на
*****. В К. живели заедно до края на февруари, началото на март тази година.
Като семейство живели. Брат й се грижил за финансовата част, защото Й. не
работела. Брат й работил тогава. Работил в ******. Около 600-700 лв. заплата
получавал. Още И. като се роди оттогава се разбрало, че има някакви
здравословно проблеми. Правили се изследвания, които чакали може би около две
седмици да излязат, отделно има операция на *****. Знае, че детето има ТЕЛК-ово
решение. Знае, че брат й плаща издръжка, след като се срещнал с адвоката си. Издръжката
започнал да я плаща в същия месец откакто са се разделили. Брат й се интересува
от детето. Звъни по телефона постоянно, но Й. не си вдига телефона много често.
Опитва се да разбере какво се случва с неговото дете, но от ответната страна
няма отговор. Ходила е два-три пъти там, където живеели заедно. Отношението му
към детето било много добро, той постоянно я държал за ръчички, разнасял я от
стая в стая, къпел я вечерно време, когато се прибереше постоянно бил около
нея.
Брат
й теглил кредит когато живеели заедно, около 15 000 лв. Й. забременяла и след
като вече се знаело, че е бременна, той е теглил за баща ѝ на бизнеса 15
000 лв. Имат ***** в гр. Х.. Брат й изтеглил парите и ги дал на Й.. 200 лв. плаща
на месец. Има още един кредит, който е теглил преди много години и си е негов.
Едно бебе има нужда от памперси и от мляко най-вече. Свидетелката също има дете
и разходите за бебето й на месец излизали около 100-150 лв. Доколкото знае
държавата ѝ плаща за тези неща, тя има ТЕЛК-ово решение. Доколкото знае
операциите са от Здравната каса. През цялото време докато е ходила и е виждала
майката й задавала въпроси за това дете. През цялото време майката казвала, че
детето е здраво, нищо му няма. Виждала е, че при И.не е така, защото има здраво
дете и знае как се развива. Брат й е момента работи в ******.
Съдът,
отчитайки заинтересоваността на свидетелите с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК
и съпоставяйки ги с другите събрани по делото доказателства /многобройната
медицинска документация, установяваща здравословното състояние на детето и
нуждата от лечение, включително и от рехабилитационни процедури/, намира, че в
случая следва да кредитира показанията на св. И. М., още повече, че същата е
очевидец на отношенията между страните, има преки впечатления от развитието на
детето и неговите нужди, както и от неговото ежедневие. Що се отнася до
показанията на св. И., съдът счита, че не се констатираха противоречия, които
съдът да подложи на самостоятелен анализ, като следва да се отчете
обстоятелството, че същата не е пряк очевидец на развитието на детето и
неговите нужди от издръжка, какъвто е и предмета на настоящото дело.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът
за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен
размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да
бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка на дъщеря си.
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142,
ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Задължението за издръжка
е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в
случая кръвно родство, то е законно - самият закон определя условията, предпоставките,
при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично – неразривно
свързано с личността на задължения и оправомощения. Задължението на родителите
да издържат децата си е в основата си морално задължение, като задължението за
издръжка по чл. 143 СК - при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна
точка на положението на детето.
Същевременно от събраните
доказателства се установява, че бащата е млад, здрав и работоспособен човек, няма
други низходящи, за които да полага грижи, като получава добри доходи. Освен
това същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на
детето. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката
на детето независимо дали същата има възможност за това, работи ли или не, и
какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно задължение на родителя
е да се грижи за децата си, да им осигури условия да отраснат, да се образоват,
за да имат добра житейска реализация.
Поради изложените
съображения съдът намира, че искът на Й.Р.М., ЕГН ********** срещу И.С.И., ЕГН **********
за осъждане на ответника да заплаща чрез нея, като майка и законен представител
на малолетното им дете – И. И.И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400
лева месечно е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в
посочения размер. Безспорно детето има своите нужди. Категорично се установи,
от приетите по делото доказателства, че И. е дете със специални нужди, налагащи
постоянно лечение и рехабилитация, което неминуемо е свързано с множество
разходи, а бащата е в състояние да осигури адекватна издръжка. Съдът приема, че
за издръжката на детето И., с оглед специфичните нужди на детето, които са
безспорно доказани и установени по делото, са необходими около 600 лева месечно
освен сумата, която държавата
заплаща за част от лечението на
детето. В издръжката на детето следва да се включат и разходите за храна,
облекло, отопление, здравни нужди, образователни нужди, развлечения /в рамките
на обикновените, обичайни такива/ за дете на нейната възраст. По-голямата част
от тази издръжка следва да се поеме от бащата – в размер на 400 лева, като се
взема предвид, че майката поема непосредствените грижи за отглеждането на
детето. Съдът намира, че именно този размер на издръжката съответства на
доходите на родителя и на нуждите на детето. При определяне на издръжката съдът
отчете, че бащата получава добър доход и посоченият размер не би го затруднил.
Само с оглед пълнота на
изложението следва да се посочи, че възраженията на ответника, че плаща кредит,
паричните средства по който е предоставил на бащата на ищцата Й.М., са
абсолютно ирелевантни за настоящия спор. Наличието или не на облигационни
отношения във връзка с предоставянето на парични средства от ответника на
бащата на ищцата, не са предмет на настоящото дело и събраните в тази връзка
доказателства не подлежат на обсъждане.
С оглед на правеното искане съдът да постанови издръжката
да се заплаща до 20-то число на месеца за който
се отнася, съдът намира, че следва да уважи това
искане и да постанови издръжката
да се заплаща до 20-то число на месеца за който се отнася.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало време – от раждането на детето – ***г.
до датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2019г., е частично
основателна. В исковата молба се твърди, а същото се установява и от събраните
гласни доказателства, чрез разпита на св. И. М., че до 22.02.2019г. родителите
на детето са живели на семейни начала в с. К.. Съдът приема, че при съвместно
съжителство на родителите и двамата участват в издръжката и гледането на
децата, поради което ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща издръжка
за времето докато страните са се намирали във фактическо съжителство. Такава се
дължи за периода след фактическата им раздяла, а именно от 22.02.2019г. до
датата на завеждане на настоящия иск – 29.03.2019г. Поради изложените
съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от по 400 лева месечно издръжка за минало време за посочения
по-горе период, ведно със законната лихва, като в останалата му част от
уважения до претендирания такъв за периода ***г. – 21.02.2019г., искът следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл. 242, ал.
1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените суми за издръжка.
Ищцата претендира
присъждане на разноски, каквито с оглед изхода на делото безспорно й се дължат.
Такива се претендират в размер на 350 лева адвокатско възнаграждение, като по
съразмерност, с оглед частичното отхвърляне на иска по чл. 149 СК, на ищцата
следва да бъде присъдена сумата от общо 199,31
лева. Ответникът не претендира
разноски и съдът намира, че не дължи произнасяне в тази посока, въпреки,
че е
отхвърлил частично иска по чл. 149 СК.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1
т. 6 и т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПдРС и държавни такси общо в размер на 592 лева,
от които 576 лева държавна такса върху присъдената издръжката занапред и 16
лева държавна такса върху присъдената издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на дъщеря си
И.И.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.Р.М., ЕГН ********** и
двете с адрес: ***, издръжка в
размер на по 400 лева /четиристотин
лева/ месечно, начиная от 29.03.2019г, до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от
падежа до окончателното и изплащане.
ПОСТАНОВЯВА издръжката
да се заплаща до 20-то число на
месеца за който се отнася.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на дъщеря си
И.И.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.Р.М., ЕГН **********
и двете с адрес: ***, издръжка в
размер на 400 лева /четиристотин
лева/ месечно за изминал период от време, а именно за периода от 22.02.2019 г. до 29.03.2019 г., считано от влизане на настоящето решение в сила до
окончателното изплащане на сумата, ведно
със законната лихва за забава от
падежа до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска в частта му за периода от *** г. до
21.02.2019г.
ДОПУСКА,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 592 лева /петстотин, деветдесет
и два лева/ – държавна такса върху
уважените размери на предявените искове.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на дъщеря си
И.И.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.Р.М., ЕГН **********
и двете с адрес: *** направените разноски в производството в размер на 199,31 лева
/сто, деветдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно
с оригинала
С.Ч.