МОТИВИ
към Присъда № 31/27.01.20г.
по НОХД № 879/2019год.
по описа на РС-Силистра
Подсъдимият М.Н.Л.
е предаден на съд за това, че на
18.06.2019 год., в с. С., общ. С., обл. С., е повредил противозаконно чужда движима
вещ, като счупил предно панорамно стъкло; счупил задно стъкло; счупил предни
фарове – 2 бр.; счупил задни стопове – 2 бр.; счупил ляво странично стъкло;
счупил дясно странично стъкло, счупил ляво странично огледало; счупил дясно
странично огледало, и причинил побитости по преден капак, преден десен калник и
задна броня, на лек автомобил, марка
„Опел“, модел „Тигра“ с рег. № ******, на обща стойност 783.00 лв. /седемстотин осемдесет и три лева и нула
стотинки/, собственост на А.Б.С. ***– престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Представителя на обвинението пледира за осъдителна
присъда, като указва налагане на наказание „лишаване от свобода” към минимален
размер.
Подсъдимият Л., явява се лично и се признава за виновен,
моли съда да му наложи наказание по справедливост.
Пострадалата страна- А.С., нередовно призована, не се
явява и не изпраща проц.представител. Призовката е върната с цялост с отметка,
че по данни на сестра и, пострадалото лице С. се намира на работа в Англия. Предвид
изложеното по-горе и въпреки неявяването на пострадалото лице, съда счете, че
са налице проц.предпоставки за даване на ход на делото, тъй като според нормата
на чл.271 ал.5 от НПК съда дава ход и в случаите дори когато пострадалата
страна не е намерена на депозирания по делото съдебен адрес за призоваване.
Св.М.Н.Х., нередовно призована, не се явява. Призовката
спрямо нея е върната в цялост с отметка, че лицето отказва да получи
призовката. С оглед на същото и предвид нормата на чл.271 ал.8 от НПК,
съобразно която неявяването на свидетел не е основание за отлагане на съдебното
заседание, ако съдът намери, че и без неговите показания обстоятелствата по
делото могат да бъдат изяснени. В тази връзка настоящия съдебен състав счете,
че обстоятелствата по делото биха могли да бъдат изяснени и без показанията на
св.М.Х. и въпреки отказа и да получи призовката, не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Постр. А.Б.С. притежавала наследствен имот – къща,
находяща се в с. С., обл. С., по ул. „Светлина“, която обитавала предимно през
летния сезон, тъй като от години живеела и работела в чужбина, и ваканциите си
прекарвала там.
На 18.06.2019 год. постр. А.С. си била вкъщи и имала
гости. При нея били св. М.Х. *** и св. Д.Д.. Тримата стояли в двора, пред къщата
на постр. А.С. и си говорели. Около 21.00 часа, пред къщата на А.С. отишъл подс.
М.Л., и я извикал да излезе. Постр. А.С. и подс. М.Л. били съседи, а къщите им
били непосредствено една до друга. Те двамата влезли по-рано в спор за липсата
на купчина пясък, за който постр. А.С. твърдяла, че имала и бил струпан на улицата
пред дома и, както и че подс.М.Л. и неговата майка, с която той живеел в съседната
на нейната къща го били взели, без тя да е дала разрешението си за това. След спречкването
станало по - рано и касаещо липсващия от улицата пясък, вечерта на 18.06.2019
год., подс. М.Л. отишъл до портите на къщата, в която живеела постр. А.С.,
извикал и да излезе, и тогава и казал „Искаш ли сега да ти начупя колата“.
Пострадалата не успяла нищо да каже и да реагира, тъй като тогава подс. М.Л., с
помощта на бухалка, която носел със себе си, започнал да нанася удари по лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Тигра“ с peг. № ******, който бил нейна
собственост. Постр. А.С. в суматохата решила първо да звъни на свой познат по
телефона, за да му съобщи какво става, но той я посъветвал веднага да се обади и
да съобщи за извършеното от постр. М.Л. на национален телефон 112. Подс. М.Л.
повредил автомобила на постр. А.С. до степен той да не може да се ползва по
предназначение.
От заключението на изготвената в хода на разследването
съдебно-ценова експертиза е видно, че стойността на нанесената по автомобила на
постр.С. щета е 783,00 лева. Според становището на вещото лице е безсмислено и
безпредметно да се ремонтира автомобила, тъй като би струвал много повече от
реалната му стойност средства, поради което и правилно обвинението е приело, че
той е бил повреден до степен неговата практическа неизползваемост.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: признаването
на вината на подсъдимият Л. чрез обясненията си, депозираните показания на
свидетелите, заключението на съдебно-ценовата експертиза, както и от приетите
като надлежно доказателство по делото материали по ДП № 1886 ЗМ-314/2019 год.
по описа на РУ на МВР- С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият М.Л. е осъществил състава на престъпление по чл.216 ал.1 от НК– повредил е противозаконно автомобила на постр.А.С., като повредата
възлизала на обща стойност 783,00 лева.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.216
ал.1 от НК са обществените отношения в рамките на които се упражнява правото на
собственост върху движимите и недвижимите вещи, в частност и тези свързани с
осигуряване нормалното състояние, вид и качество на вещите, които ги правят
годни за употребата им по предназначение. Предмет на това престъпление може да
бъде всяка движима и недвижима вещ, която не е собственост на дееца. В
конкретния случай предмет на престъплението са чужди движими вещи- лек
автомобил, собственост на постр.А.С..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и
престъплението е довършено. То е дадено в закона под две форми- повреждане и
унищожаване, като в конкретния казус подс.Л. е повредил чуждите движими вещи,
тъй като същите след неговите действия са негодни за употреба и е безпредметно
да се ремонтират, предвид тяхното значително оскъпяване. Чрез действията си подс.
М.Н.Л. е въздействал върху структурата на лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Тигра“ с рег. № ******, като го е повредил значително. Качественото изменение – повреждане, е
настъпило в резултат на нанесените удари от страна на подсъдимия с помощта на фабрично
обработен елемент, с цилиндрична форма, изработен от текстолит, с дължина – 64 см. и диаметър – 3.9 см., с кафяв дървесен
цвят. Лек автомобил, марка „Опел“, модел „Тигра“ с рег. № ****** може да бъде
използван по предназначението си след подмяна на предни фарове – 2 бр.; задни
стопове – 2 бр.; ляво странично стъкло; дясно странично стъкло, ляво странично
огледало; дясно странично огледало, и отстраняване на побитостите по преден
капак, преден десен калник и задна броня, но е неоправдано, тъй като стойността
на автомобила ще се увеличи значително.
Налице е пряка причинно – следствена връзка между
деянието на подс. М.Н.Л. и причинения престъпен резултат по чл.216, ал. 1 НК – повреденият
лек автомобил, марка „Опел“, модел „Тигра“ с рег. № ******, като щетата е на
стойност 783.00 лв. /седемстотин осемдесет и три лева и нула стотинки/.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на
вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК - деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият Л. е съзнавал всички елементи от състава на престъплението,
действал е виновно с форма на вината умисъл. Съзнавал е, че няма право да поврежда
по този начин автомобила, собственост на постр.А.С., но въпреки това го е
сторил.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на
правните норми регламентиращи
обществените отношения, свързани с правото на собственост и ниското
правосъзнание на подс. Л..
Смекчаващи отговорността обстоятелства- направените
самопризнания от подсъдимият.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – наличието на
предишни осъждания.
При определяне на наказанието си съдът не констатира
наличието на многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното от типичната за този вид престъпление, поради което и не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК. Не е налице възстановяване на щетата, нито дори
опит и желание същата да бъде възстановена на пострадалото лице. Деянието е
извършено от подс.Л. след употребата на алкохол, като престъпното му поведение
е било провокирано от битов скандал и въпреки опитите на присъствалите по време
извършване на деянието странични хора да го успокоят и избегнат нанасянето на
вредоносните последици, същия е продължил и реализирал престъпните си
намерения, повреждайки до такава степен автомобила на пострадалата А.С., че
според изготвената експертиза е бил на практика неизползваем, което е и
наложило неговото предаване на вторични суровини.
Водим от горното и при условията на чл.54 от НК, като
съобрази обществената опасност на подсъдимият Л., която съда приема като
достатъчно висока и извършеното от него, подбудите за извършване на
престъплението и другите обстоятелства от значение за индивидуализиране на
наказателната му отговорност, както и липсата на такива, които да препятстват
реализирането на тази отговорност, но имайки в предвид изразеното съжаление за
постъпката от него, съдебното му минало и предвид обществената опасност на
деянието, извършено от подс. Л., съдът определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието
на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Видно от приложената по делото актуална
справка за съдимост на подс.Л. е, че последното му наказание за извършено от
него престъпление по чл.116 ал.1 т.4 предл.последно и т.11 предл. първо във
вр.с чл.115, чл.18 и чл.29 ал.1 б.“б“ от НК е било изтърпяно от него на
06.05.2014г. като същия е бил освободен от затвора. Следователно сроковете по
чл.88а от НК спрямо него не са изтекли, не е налице и настъпила реабилитация по
право, съобразно нормата на чл.86 от НК. Предвид на липсата на тези представки,
съобразно чието приложение всички предходни наказания следва да бъдат заличени
и да се отменят за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане,
то за настоящия съдебен състав е налице преценката, че наказанието му не може
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, тъй като условията за него не са
налице.
Настоящия съдебен състав приема, че следва да бъде наложено
именно точно това по вид и размер наказание, предвид обстоятелството, че подс.Л.
е бил наказван няколкократно и срока по чл.88а от НК от последното му осъждане не
е изтекъл към момента на извършването на деянието.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема
признаването на вината от страна на подс.Л. и направените от него самопризнания,
изразеното съжаление за постъпката си в съдебно заседание, предвид на което и
му наложи наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер от 3 месеца, което
следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на изтърпяване.
Подсъдимият Л. следва да понесе и разноските по делото,
представляващи възнаграждения на вещи лица в размер на 151,20 лева като ги
заплати по сметка на ОД на МВР-С за разноски по време на досъдебното производство
и в размер на 30 лева, платими по сметка на РС-С. за разноски по време на
съдебната фаза от процеса.
На основание чл.112 от НПК съда отне в полза на държавата
и унищожи съобразно ПАС вещественото доказателство по делото, а именно- фабрично
обработен елемент, с цилиндрична форма, изработен от текстолит, с дължина – 64 см. и диаметър – 3.9 см., с кафяв дървесен
цвят, следващ делото, предвид неговата незначителна стойност.
На основание чл.309 ал.2 от НПК съдът с оглед събраните
по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца и
така наложеното наказание потвърди взетата спрямо него мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе
своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/ М. ХРИСТОВ /