№ 24
гр. Ямбол, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело №
20212300900063 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по предявен от ищеца „Лемекон”АД със
седалище в гр.Елхово иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.505, ал.1 и чл.535 ТЗ за
признаване за установено по отношение на ответника "Топлофикация-Ямбол"ЕАД гр.Ямбол
съществуването на вземане на ищеца в размер на сумата 120 000лв. по запис на заповед от
01.12.2015г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№2796/2021г. по описа на ЯРС, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Твърдените от ищеца обстоятелства са, че в негова полза на 01.12.2015г.
ответникът е издал редовен от външна страна действителен запис на заповед, задължавайки
се да му заплати на падежа 08.12.2018г. сумата по менителничния ефект в размер на
120 000лв. Записът на заповед бил издаден за обезпечаване сключен между страните
договор за заем от 08.12.2014г. за сумата от 40 000 лева със срок от една година. Уговорено
било между страните в срок до три дни от изтичане на срока на договора заетата сума да
бъде върната ведно с лихва в размер на 8 % годишно. На 01.12.2015г. страните сключили
анекс към договора за заем, с който постигнали съгласие да удължат срока за връщане на
сумата с три години, т.е. до 08.12.2018г. и уговорили клауза за обезпечаване на договора за
заем с процесния запис на заповед за сумата от 120 000 лева. Предоставената в заем сума
била във връзка със задължения на ответника "Топлофикация-Ямбол"ЕАД по образувани
изпълнителни дела срещу него от кредитори. Ищецът представил сумата за погасяване на
задължение на ответното дружество по образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ И.
Х., като сумата била преведена на 09.12.2014г. по сключено споразумение относно
образувани дела срещу ответника от различни кредитори и във връзка с посочения договор
за заем между „Топлофикация-Ямбол" ЕАД и „Лемекон" АД. С преведената сума била
покрита част от задължението на ответника "Топлофикация-Ямбол"ЕАД към кредиторите и
за да се спре принудително изпълнение върху недвижими имоти, собственост на ответното
дружество. Кредиторът-ищецът твърди, че е изпълнил поетото договорно задължение, но
ответникът като заемател не изпълнил своето задължение за връщане на сумата по договора
за заем, ведно с уговорената лихва, както и поетото от ответното дружество задължение по
записа на заповед, включително и след водените разговори. Поради това ищецът се снабдил
със заповед за незабавно изпълнение за сумата по записа на заповед по ч.гр.д.2796/2021г. по
описа на Районен съд Ямбол. Тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение, се породил правния интерес за ищеца от предявяване на
настоящия иск за установяване на вземането му срещу ответника.
В допълнителната искова молба ищецът е изразил становище за неоснователност
1
на всички възражения, направени ответника.
С депозираните отговор и допълнителен отговор на исковата молба ответникът
"Топлофикация-Ямбол"ЕАД е оспорил изцяло предявения иск, като е противопоставил
абсолютните си възражения срещу записа на заповед, а също и лични възражения, свързани
с каузалното правоотношение между страните. Ответникът е възразил срещу формата и
съдържанието на записа на заповед с твърдение, че не е индивидуализиран конкретно
издателят на записа на заповед, тъй като от текста на документа не я ясно дали това е Х. К.
в качеството му на представляващ "Лемекон"АД или като представляващ "Топлофикация -
Ямбол"ЕАД при съобразяване, че дружеството "Топлофикация -Ямбол"ЕАД е било
представлявано от Съвет на директорите, чийто член е бил "Лемекон" АД в периода
09.11.2012г.- 22.08.2016г. и е налице сключена сделка без представителна власт, на която на
основание чл.301 от ТЗ ответникът се е противопоставил. Ответникът е оспорил датата, на
която е издаден записа на заповед с твърдение, че същият е антидатиран документ, създаден
за нуждите на настоящия процес, на който е придаден вид, че е подписан или наистина е
подписан от лице, представлявало в миналото ответника, а именно Х. К.. Записът на заповед
е оспорен и като нищожен на основание чл.38, ал.1 ЗЗД, тъй като е налице хипотезата на
"договаряне сам със себе си", тъй като е издаден от Х. К., като представляващ "Лемекон"
АД, което дружество е представлявало "Топлофикация-Ямбол" ЕАД. Записът на заповед е
оспорен също като неавтентичен документ относно авторството на подписа на издателя му.
Във връзка с каузалното правоотношение ответникът е възразил, че договорът за
заем от 08.12.2014г. и анекса от 01.12.2015г. са нищожни, поради липса на съгласие и
представителна власт, тъй като "Топлофикация - Ямбол"ЕАД не е било представлявано от
Х. Г. К., а от "Лемекон"АД, както и че договорът и анекса към него са антидатирани, като са
подписани на дата, към която липсва представителна власт на лицето, която липсва и към
датата на предаване на заетата сума, която е релевантна при договора за заем, който е реален
по своя характер и предаването на заетата сума е част от фактическия състав на сключване
на сделката. Договорът за заем и анексът към него ответникът е оспорил и като
неавтентични документи. С оглед така заявените оспорвания ответникът е навел довод, че
не съществува задължение по самия запис на заповед, тъй като обезпеченото каузално
правоотношение - договор за заем и анекс към него не са породили насрещни задължения.
Наред с това ответникът е оспорил предаването на заемната сума по договора за заем от
08.12.2014г. с твърдение, че сумата не е предадена на заемополучателя, както и че не е
предавана на основание сключения договор за заем от 08.12.14г., а паричната сума,
преведена от "Лемекон"АД по сметка на ЧСИ е за погасяване на задължения на ответника
към трети лица. На основание чл.40 ЗЗД ответникът е заявил оспорване на анекса към
договора за заем от 01.12.2015г. въз основа на който е издаден записа на заповед с
твърдение, че е сключен във вреда на ответника, чрез физическото лице Х. К., тъй като с
анекса ответникът е задължен с клауза да заплати тройния размер на главницата при
невръщането й в срок до 08.12.2018г. Наред с това ответникът е поддържал, че за 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г. дружеството е отчитало счетоводна печалба и не е имало пречки да
заплаща задълженията си, при което договорът е без основание, а от своя страна за 2014г.
ищецът "Лемекон"АД е отчел счетоводна печалба преди облагане в размер на 12 000лева и
не е имал налични активи за предоставяне на заем в размер на 40 000 лева, като нито
задължението по процесния запис на заповед, нито задълженията по обезпечения от него
договор за заем са осчетоводени, не са декларирани в ГДД за 2014 год. и за 2015 год. от
двете дружества. Относно неустоечната клауза в анекса от 01.12.2015г. ответникът е заявил
възражение за нищожност, като накърняваща добрите нрави, тъй като предвижда санкция в
размер на тройния размер на главницата, с което неустойка излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора. В заключение ответникът е оспорил иска за
съществуване на задължението по записа на заповед и поради това, че задължението по
договора за заем от 08.12.2014г., дори такова да е възникнало, е погасено с 5-годишна
давност, като давността е започнала да тече на 08.12.2015г. и е изтекла на 08.12.2020г., а
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано след тази дата. Според
ответника погасяването по давност на евентуално възникнало задължение по договора за
заем от 08.12.2014г. обуславя липса на задължение и по процесния запис на заповед.
В о.с.з. искът се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца - адв. П., който
моли и за присъждане на съдебните разноски по делото, като представя подробна писмена
защита.
Ответникът, чрез адв.Д., пледира за отхвърляне на иска и също настоява за
2
присъждане на сторените по делото разноски. Представя и писмена защита с подробно
изложени съображения.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът "Лемекон"АД гр.Елхово е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 120 000лв. срещу длъжника "Топлофикация-
Ямбол"ЕАД. Документът, от който произтича вземането е запис на заповед с падеж
08.12.2018г., издаден на 01.12.2015г. от "Топлофикация-Ямбол"ЕАД, представлявано от Х.
Г. К.. По образуваното ч.гр.д. №2796/2021г. Ямболският районен съд е постановил
разпореждане от 23.09.2021г. и Заповед №1213/23.09.2021г. за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК, разпореждайки "Топлофикация-Ямбол"ЕАД да заплати на "Лемекон" АД
сумата 120 000 лв., дължима по записа на заповед от 01.12.2015г., ведно със законната лихва
от 07.09.2021г. до изплащане на вземането.
Издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист е получен от
упълномощен от заявителя ЧСИ на 28.09.2021г., по делото липсват данни кога поканата за
доброволно изпълнение, заедно със заповедта за изпълнение, са връчени на длъжника
"Топлофикация-Ямбол"ЕАД, но същият на 28.09.2021г., т.е. преди връчване на заповедта за
изпълнение, очевидно узнавайки за нея, е подал възражение срещу нея, или възражението е
подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и искът е допустим.
В заповедното производство в оригинал и към исковата молба в заверено копие е
представен и приет като доказателство записа на заповед, издаден на 01.12.2015г. от
"Топлофикация-Ямбол"ЕАД, представлявано от Х. Г. К., с който неотменимо и безусловно в
полза на ищеца - "Лемекон"АД, представляван от Х. Г. К., е поето задължението за
заплащане на сумата 120 000лева на падежа 08.12.2018г.
С представения от ищеца договор за заем от 08.12.2014г. е установено, че между
страните - "Лемекон"АД като заемодател и "Топлофикация-Ямбол"ЕАД като заемател, двете
дружества, представлявани от един и същи законен представител - Х. Г. К., е постигнато
съгласие ищецът "Лемекон"АД за предостави на ответника "Топлофикация-Ямбол"ЕАД
заем в размер на сумата 40 000лв., като я преведе по банкова сметка на заемателя.
Уговорено е заемът да се отпусне за срок от една година, като заемателят върне заетата сума,
ведно с лихва в размер на 8% годишно.
На 01.12.2015г. страните, представлявани от същия за двете дружества законен
представител - Х. К., са сключили анекс към договора за заем от 08.12.2014г., с който в чл.1
са установили, че заемодателят "Лемекон"АД е предоставил на заемателя "Топлофикация-
Ямбол"ЕАД сумата в размер на 40 000лв. В чл.2 от анекса са постигнали съгласие за
удължаване на срока на договора с три години, т.е. до 08.12.2018г., а съгласно чл.3 от
анекса заемателят "Топлофикация-Ямбол"ЕАД е приел при невръщане на предоставената в
заем сума, да дължи сумата в троен размер, като съгласно чл.4 от анекса, за обезпечаване на
вземането заемателят е приел да подпише запис на заповед за сумата 120 000лв. Останалите
клаузи по договора е прието да останат непроменени.
Ищецът признава, че процесният запис на заповед от 01.12.2015г. е бил издаден
именно, за да обезпечи вземането му по чл.3 от анекса към договора за заем за тройния
размер на предоставената в заем сума.
При извършената служебна справка в Търговския регистър по партидите и на
ищеца, и на ответника, ЯОС установи, че в периода от 12.02.2008г. до 01.11.2021г. законен
представител на ищцовото дружество, негов изпълнителен директор е бил Х. Г. К.. В
периода от 09.11.2012г., включително до 22.08.2016г. ответното дружество "Топлофикация-
Ямбол"ЕАД е представлявано от представляващия юридическото лице, член на Съвета на
директорите - дружеството "Лемекон"АД - Х. Г. К., който е заличен като представител на
ответното дружество на 29.03.2017г.
От заключението на вещото лице инж.Ю.Г., извършило назначената съдебно-
графологична експертиза, по делото е установено, че подписите за "издател" в процесния
запис на заповед от 01.12.2015г., както и подписите в договора за заем от 08.12.2014г. и
анекса към договора за заем от 01.12.2015г., са положени от лицето Х. Г. К.. Относно
времето на полагане на подписите вещото лице е посочило, че не може да се отговори кога
приблизително са положени тези подписи - през 2014г, 2015г. или към 2021г.
От представения по делото кредитен превод от 09.12.2014г. и от заключенията на
3
вещите лица - икономисти Св.Д. и Д.К., извършили съответно първоначалната и повторната
съдебно-икономически експертизи, по делото е установено, че на датата 09.12.2014г. от
сметката на ищцовото дружество "Лемекон"АД в СИБАНК е извършен превод на сумата 40
000лв., която сума е постъпила по сметката на ЧСИ И. Х. с район на действие съдебния
район на ЯОС. Като основание за превода е посочено "По споразумение за дела ТЕЦ
Ямбол/По договор с Топлофикация Ямбол ЕАД". Със заключението на в.л.К. е установено,
че за извършения превод при ищеца е била съставена счетоводна статия, като е била
дебитирана сметка 229"Други предоставени заеми", аналитична сметка - Топлофикация
Ямбол ЕАД, срещу кредитиране на сметка 503-5"Банкови сметки", аналитична сметка
СиБанк АД.
При извършената проверка в деловодството на ЧСИ И. Х. вещото лице Д.К. е
установило, че постъпилата на 09.12.2014г. сума от 40 000лв. по споразумение е била
предназначена за спиране на публична продан на имот на длъжника "Топлофикация-
Ямбол"ЕАД и е следвало да бъде разпределена между негови взискатели по изпълнителни
дела с общ размер на вземанията от 218 097,47лв., като в списъка на взискателите не е била
включена НАП, поради това, че длъжникът е заплащал ежемесечно публичните си
задължения по споразумение. Според вещото лице, постъпилата сума не е била достатъчна
да погаси всички вземания на взискателите, при което са били погасени трудови вземания
на взискателите по следните дела: ИД №734/2011г.-С.Александрова - 9 948.72 лв.; ИД №
102/2012г.-С.Милков- 2 270.98 лв.; ИД №735/2011г. - З.Йовчев - 21 148.01 лв.; ИД №
314/2011г.- „Авко" АД - 6272.55лв. и е останал остатък за разпределение от 359.74 лв.,
предназначен за разпределение с последващи плащания по постигнатото споразумение.
Извършвайки експертизата по задачата редовно ли е водено счетоводството на
страните и какви са били загубите и печалбите на ищцовото дружество през периода 2014г.-
2015г., вещото лице К. е установило, че ответникът "Топлофикация Ямбол" ЕАД не
разполага със счетоводна информация за периода 2014г.-2015г. По отношение на ищеца
„Лемекон"АД експертът е категоричен, че счетоводната операция по превода на сумата 40
000лв. отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и операцията е отразена
коректно от счетоводна гледна точка. Относно годишните финансови отчети и на двете
дружества вещото лице е констатирало, че те са заверени от дипломирани експерт
счетоводители, които са представили своите доклади, според които финансовите отчети на
двете дружества представят достоверно, съгласно НСС всички съществени аспекти на
финансовото им състояние, паричните потоци и резултати от дейността им. Финансовият
резултат за „Лемекон"АД е - за 2014г. печалба от 11хил.лв.; за 2015г. печалба 15 хил. лв., а
за „Топлофикация Ямбол" ЕАД - за 2014г. загуба от 149 хил.лв.; за 2015г. печалба от 249
хил.лв.
Според анализа на вещото лице К. на публикуваните в ТР ГФО на
„Топлофикация Ямбол" ЕАД за периода 2014-2018г., е наблюдаван дефицит на парични
средства и ниска платежоспособност. Изчисленият коефициент на обща ликвидност в
първите два периода е по-малък от единица, което говори за невъзможност на дружеството
да покрие краткосрочните си задължения като използва краткосрочните си активи. В
другите три периода коефициентът е над едно, но това се дължи по-скоро на отнасянето на
краткосрочните задължения към тези с падеж над 1 година. В краткосрочна перспектива
според вещото лице в предприятието е налице недостиг на парични средства за погасяване
на задълженията му. Друг индикатор за недостига на парични средства са високите нива на
задължения, рентабилността на собственият капитал през разглежданите периоди е или
близка до нула, или отрицателна величина, което е признак за недостатъчна възвращаемост
на инвестирания в предприятието капитал. За периода 2014-2018г. в „Топлофикация Ямбол"
ЕАД е налице ниска финансова устойчивост, което означава наличие на проблеми при
изплащане на задълженията в бъдеще, т.е зависимост на предприятието от кредиторите и
загуба на самостоятелност, като за този проблем свидетелства отрицателната величина на
собствения капитал на дружеството през разглежданите периоди.
Извършвайки проверка в ТД на НАП - офис Ямбол на подадените от ищеца и от
ответника ГДД за 2014г. и 2015г., вещото лице К. е установило, че в тях няма данни за
представен и получен заем между двете дружества.
От представения по делото устав на ответното дружество "Топлофикация -
Ямбол"ЕАД се установява, че дружеството е с едностепенна система на управление,
включваща Съвет на директорите (чл.28 от Устава). Съветът на директорите управлява
дружеството колективно, като овластява едно или повече лица от своя състав да
4
представляват дружеството, а ограниченията на представителната власт на овластените лица
нямат действие по отношение на трети добросъвестни лица (чл.36 от Устава). Със
едностепенна система на управление е и ищцовото дружество, съгласно представения Устав
на това дружество.
Разпитан в качеството на свидетел, подписалият процесните запис на заповед,
договор за заем и анекс към него Х. К., е дал показания, че записът на заповед и договорът,
включително анекса, са подписани от него в качеството му на законен представител и на
двете дружества - страни по делото, което е било в изпълнение на решения на съветите на
директорите на двете дружества, които са били обединени в един холдинг. Свидетелят е
поддържал, че договорът за заем е бил сключен, поради големия размер на задълженията на
"Топлофикация -Ямбол"ЕАД към 2014г. и наложените запори върху дружествените сметки,
а заетата сума е била преведена по сметка на ЧСИ, за да бъдат погасени задължения към
бивши работници на ответника и за да бъдат вдигнати запорите върху дружествените
сметки. Според свидетеля, в периода 2014г.-2017г. ответното дружество е било в обективна
невъзможност да върне заетата от ищеца сума, което задължение е могло да бъде изпълнено
след 2017г.
При условията на чл.176 ГПК, вр.с чл.177, ал.1, т.2 ГПК обяснения е дала Д. Б. -
настоящ изпълнителен директор на ищеца, която е посочила, че до 2021г. е работила като
зам.директор и главен счетоводител на дружеството, а в периода 2012-2017г. е била и в СД
на ответното дружество. За заетата на ответника сума от 40 000лв. е поддържала, че не е
върната на ищеца, а за продължаване срока за връщане на тази сума и тройния размер на
сумата при неизпълнение в срок, е имало взето решение на СД на ответника.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
"Лемекон"АД следва да установи наличието на вземане спрямо ответника, което произтича
от документа, въз основа на който му е издадена заповедта по чл.417 ГПК, в случая - записа
на заповед от 01.12.2015г. В същия смисъл са и дадените задължителни за съдилищата
разяснения по т.17 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС - че
предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Съгласно същото ТР, в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК (сега действаща редакция на т.10) въз
основа на запис на заповед, предмет на иска е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. С въвеждането обаче на твърдения или възражения от поемателя или
от издателя на записа на заповед за наличието на каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В този
случай в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. Т.е. навеждането на твърдения за
наличие на каузално правоотношение, послужило като причина за менителничното
задължаване, задължава съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане
след като изследва не само формалната редовност на менителничния ефект, а и валидността
на сделката, основание на записа, евентуално погасяване на задълженията по него.
Необходимостта от изследване на каузата е обусловена от факта, че когато записът на
заповед е издаден в обезпечение на задължения на издателя по каузалното правоотношение,
то недействителността на каузалната сделка би довела не само до невъзможността да
възникнат права и задължения по правоотношението между страните, но и препятства
упражняването на правата и задълженията по записа на заповед. От друга страна,
погасяването на обезпеченото задължение по предвиден от закона способ води до
погасяване и на поетото абстрактно задължение по ценната книга. Когато наред с
абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по
записа на заповед и претенцията на поемателя произтича от каузална сделка, се поражда
необходимост от доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и
паралелно съществуващото облигационно задължение. Съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест и в зависимост от естеството на възраженията на
издателя, поемателят - кредитор ще следва да докаже съществуването на вземането, а
издателят-длъжник, евентуално, че то е погасено.
В изпълнение на тези възложени на съда задължения за изследване редовността
5
на записа на заповед и на каузалното правоотношение между страните, ЯОС намира, че в
случая издаденият в полза на ищцовото дружество запис на заповед от 01.12.2015г. е
редовен от външна. Приложеният в оригинал към заявлението на ищеца в заповедното
производство запис на заповед от 01.12.2015г. съдържа всички задължителни реквизити по
чл.535 ТЗ - запис на заповед в заглавието и в съдържанието, в текста на документа;
безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на
лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване, подпис на издател.
Неоснователно е възражението на ответника, че е неясен издателя на записа на
заповед. От начина, по който в записа е изписан издателя: Х. Г. К., представляващ
"Лемекон"АД, представляващ "Топлофикация - Ямбол"ЕАД, не оставя съмнение, че
издателят на записа на заповед и задължил се по него е именно търговското дружество
"Топлофикация - Ямбол"ЕАД, което е било представлявано от члена на СД "Лемекон"АД с
представител Х. Г. К. - факт, установен и от справката в търговския регистър за
представителството на ответното дружество към датата на издаване на записа на заповед.
Неоснователно е и възражението на ответника, че записът е неавтентичен
документ. От заключението на вещото лице, извършило съдебно-графологичната
експертиза, което съдът кредитира, по делото е установено, че подписът на издател на
записа на заповед е на Х. Г. К., който в периода 09.11.2012г.- 22.08.2016г. е бил вписаният в
Търговския регистър представител на ответното дружество, или не е налице неавтентичен
менителничен ефект.
Направеното от ответника възражение, че записът на заповед е издаден от
представител без представителна власт, също е неоснователно. Органната представителна
власт на търговско дружество е обстоятелство, подлежащо на вписване. Съгласно чл.235,
ал.3 и ал.4 от ТЗ имената на лицата, овластени да представляват акционерното дружество се
вписват в Търговския регистър, като ограниченията на представителната власт на Съвета на
директорите, на Управителния съвет и на овластените от тях лица нямат действие по
отношение на третите лица и не подлежат на вписване в ТР. Трайна е практиката на ВКС, че
вписването в Търговския регистър на подлежащи на вписване обстоятелства има
конститутивно и оповестително действие. Публичността на Търговския регистър изключва
възможността съдът да приеме за недоказан факт, свързан с обективираните в регистъра
данни - арг. от чл.155 ГПК, като на основание чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ съдът се позовава на
вписването, независимо дали вписаното обстоятелство съществува. В случая Х. Г. К. е
вписаният в Търговския регистър представляващ ответното дружество "Топлофикация-
Ямбол"ЕАД в качеството му на представляващ на дружеството "Лемекон"АД, което е
дружеството-член на СД, представляващо ответното дружество.
По направеното от ответника възражение, че процесният запис на заповед е
антидатиран, т.е. че същият е издаден след заличаване на Х. К. като представител на
ответното дружество и за целите на настоящия процес, настоящият решаващ състав на ЯОС
възприема даденото от ВКС разрешение в Решение №167/03.07.2018г. по гр.д.
№4020/2017г., IVг.о., според което юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш
органен представител частен документ с твърдение, че документът е съставен след
прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е "трето лице" по
смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът
обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и
ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други
доказателствени средства, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира
изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ.
С оглед горното и в изпълнение на възложената му доказателствена тежест, в
случая ответникът не ангажира годни доказателства, установяващи съставянето на записа на
заповед на дата, различна от посочената в него. Изслушаното в тази връзка заключение на
вещото лице по графологическата експертиза, което съдът кредитира, е категорично, че
обективно не може да се отговори кога приблизително е положен подписа върху записа на
заповед - през 2014г, 2015г. или към 2021г. От друга страна, от показанията на св. К., които
не бяха опровергани с други доказателствени средства се установи, че именно свидетелят е
подписал процесния запис на заповед на сочената в него дата, към която дата свидетелят е
бил законен представител на ответното дружество. При тези данни и при недоказване от
страна на ответника на твърдението за антидатиране на ценната книга, възражението за
нищожност на записа на заповед поради антидатиране и липса на представителна власт на
6
издалия го представляващ Х. К., е неоснователно.
Както вече бе посочено, в случая ищецът признава, че процесният запис на
заповед е бил издаден във връзка с вземането му по договора за заем от 08.12.2014г. и
анекса към него от 01.12.2015г. за връщане на трикратния размер на заетата по договора
сума, в който случай на изследване подлежи и каузалното правоотношение между страните,
доколкото възраженията, основани на това правоотношение биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед.
Решаващият състав на ЯОС намира, че сключеният между страните договор от
08.12.2014г. е действителен договор за заем, който валидно ги обвързва и по който ищецът е
изправната страна - заемодател. Договорът за заем е неформален, реален договор и
писмената форма е необходима за доказването му, когато е над определена стойност
(предвид ограничението на чл.164, ал.1,т.3 ГПК), но не е условие за действителността му.
Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнато съгласие между страните, едната даде, а другата получи в заем парична сума,
като по иск за присъждане на заетата сума или за установяване на вземането за тази сума
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, а при
оспорване на иска ответникът следва да докаже възражнията си - че средствата са дадени на
друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и пр.
В случая постигнатото между страните съгласие за заемане на сумата от 40000лв.
е установено със сключения на 08.12.2014г. писмен договор за заем, изменен с анекса от
01.12.2015г., а реалното предаване на сумата е установено с представения по делото
кредитен превод и със заключенията на вещите лица по първоначалната и повторната
съдебно-икономически експертизи, които съдът кредитира с доверие. Безспорно с
посочените доказателства по делото се доказа, че предаването на заетата сума не е
извършено с превод на сумата по банкова сметка на ответника, а е била преведена и
постъпила по банкова сметка на ЧСИ за погасяване задължения на ответното дружество към
негови кредитори. Безспорно в преводното нареждане на сумата от 40 000лв. като основание
е вписан сключен с ответника договор, а вещото лице- икономист Д.К. е установило, че със
сумата от 40 000лв. са били погасени именно задължения на ответното дружество към
негови кредитори - взискатели по дела на ЧСИ. Несъмнено основанието, на което е
извършено едно плащане, т.е причината, поради която плащането е било извършено, е от
съществено значение в отношенията между платеца и получилото плащането лице, като
меродавна е волята на платеца. В случая поддържаното от платеца-ищеца твърдение е, че с
превода на сумата от 40 000лв. по сметката на ЧСИ за погасяване задължения на ответника,
е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума по процесния договор, а
ответникът не твърди и не доказа да е налице друго задължение на ищеца към него, т.е. да е
налице друго основание за превода на сумата от 40 000лв. Отделно от това, в чл.1 от анекса
към договора за заем е закрепено изричното изявление на страните, че заетата сума е
предоставена на "Лемекон"АД. В този смисъл и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема, че с
осъществения от ищеца превод на сумата от 40 000лв. по сметката на ЧСИ, която сума
фактически е разходвана за погасяване задължения на ответника, т.е сумата е усвоена от
последния, е изпълнено именно задължението на ищеца като заемодател по договора за заем
от 08.12.2014г., с което е породено задължението на ответника в качеството му на заемател
за връщане на заетата сума.
При установеното по делото предаване на заетата сума, без правно значение е
обстоятелството какъв е източникът на средствата на заетата от ищеца сума, а при липсата
на твърдения и представени от ответника доказателства за връщане на заетата сума или за
погасяване по друг начин на задължението му на заемател, без правно значение е
обстоятелството в периода 2015-2018г. ответното дружество било ли е на счетоводна
печалба и какви са причините - обективни или субективни за неизпълнението на заемодателя
за връщане на заетата сума. Поради това съдът не обсъжда представените от ответника
доказателства - счетоводни баланси на страните, доклади за дейността им, доклади на
независими одитори, ГФО, ГДД и др. При доказано реално предаване на заетата сума, също
без значение за изхода на делото са и обстоятелствата осчетоводени ли са от страните
вземането на ищеца и задължението на ответника и същите декларирани ли са от тях в ГДД
за 2014г. и 2015г.
Безспорно по делото е установено, че договорът за заем от 08.12.2014г. и анекса
към него от 01.12.2015г. са подписани от страните по делото, чрез законния представител на
7
двете дружества, което е едно и също лице - Х. К.. Неоснователно е възражението на
ответника за неавтентичност на договора и анекса, тъй като със заключението на съдебно-
графологическата експертиза се установи, че подписите за заемодател и за заемател са
положени именно от органния представител и на двете дружества - Х. К.. Неоснователно е и
възражението на ответника за антидатиране на договора и анекса по съображенията, които
съдът изложи по-горе към същото възражение по отношение на записа на заповед. Тъй като
договорът за заем и анекса са сключени от органният представител на дружествата,
неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на договора, поради липса на
съгласие и представителна власт.
Неоснователно ответникът счита, че към сключения договор за заем, а и към
записа на заповед, е приложима разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД в тясната хипотеза на
предл.2 (при т.нар. "множествено представителство") към органното представителство на
търговските дружества, когато се касае за сключване на търговска сделка от едно и също
лице като органен представител на две търговски дружества. Съгласно
задължителнителните разяснения, дадени с ТР №3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
дело №3/2013 г., към органното представителство на търговски дружества при сключване на
търговска сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две
търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД за договаряне сам със себе
си. Със същото ТР е прието, че доколкото органният представител на търговското
дружество е неделима част от самото юридическо лице, нему е признато правото волята му
като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото
лице. В случая не е била налице законова пречка едно и също лице – Х. К., като органен
представител по силата на закона на двете търговски дружества - ищеца и ответника, да
представлява същите при сключването на договора за заем и анекса към него. В тази
хипотеза не се прилага забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД, съгласно соченото ТР.
Наведеното от ответника основание за недействителност на договора за заем в
хипотезата на чл.40 ЗЗД също не би могло да се приеме за основателно. Посоченото
основание е мотивирано с довода за уговаряне връщането на заетата сума в троен размер,
което е във вреда на представлявания – "Топлофикация - Ямбол "ЕАД. Неоснователността
на този довод и на възражението за недействителност по чл.40 ЗЗД произтича пряко от
задължителното тълкуване, дадено в соченото Тълкувателно решение №3/2013г. на ОСГТК
на ВКС, според което органното представителство не включва упълномощаване, а външно
изразената воля на органния представител, което не е представителство по ЗЗД.
Следователно, не би могло успешно да се противопостави възражение за споразумяване във
вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД.
Предвид всички изложени съображения ЯОС намира, че ищецът е доказал всички
кумулативно дадени елементи от фактическия състав на чл.240, ал.1 ЗЗД - сключване на
действителен договор за заем, реално получаване на сумата от ответното дружество и
възникване задължението на последното да върне заетата сума. Ответникът не доказа
изпълнение на това свое задължение, като неоснователно е възражението му за погасяване
на задължението, поради изтекла погасителна давност, тъй като падежът на задължението
му с процесния анекс е уговорен на 08.12.2018г., считано от когато и до датата на
предявяване на иска - 02.11.2021г. 5-годишният давностен срок по чл.110 ЗЗД не е изтекъл.
При установената връзка между абстрактното и каузалното правоотношение, искът по
чл.422 ГПК е основателен и доказан до размера на заетата сума от 40 000лв. и следва да се
уважи за тази сума.
За разликата над сумата 40 000лв., до предявения размер от 120 000лв., искът се
прецени за неоснователен, като съображенията са следните:
Цената на иска за обсъжданата разлика е формирана с оглед поетото от ответника
задължение по анекса към договора за заем - да дължи заетата сума в троен размер при
невръщането й в уговорения с чл.3 от анекса срок, което задължение е обезпечено със
записа на заповед. При тълкуване на тази договорна клауза по реда на чл.20 ЗЗД и във
връзка с клаузата по чл.2 от анекса, съдът намира, че действителната воля на страните е била
при неизпълнение на основното договорно задължение на заемателя за връщане на заетата
сума в срок до 08.12.2018г., същият да дължи наред със сумата и неустойка в размер на
двукратния размер на заетата сума, или общо заетата сума в троен размер.
Неустойката, съгласно чл.92,ал.1 ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от
кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна
8
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл.9
ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при сключване на договора,
виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда за изправната
страна право да претендира заплащането й, съгласно чл.92 ЗЗД. За да възникне правото на
неустойка, уговорката за неустойка не трябва да противоречи на императивни правни норми
на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на
принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за
неустойка нищожна по силата на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на
вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в Тълкувателно решение
№1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи
критерии, като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия
размер, вида на неустойката (компесаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението; Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл.26, ал.1 ЗЗД) във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
В случая страните са уговорили неустойката като санкция за неизпълнение на
задължението на заемателя да върне в срок до 08.12.2018г. заетата сума от 40 000лв. Така
както е уговорена, неустойката има мораторен, а не компесаторен характер, тъй като е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неизпълнение на паричното му
задължение в уговорения срок и същевременно да обезщети заемодателя за
предполагаемите вреди в случай на забава. Преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения, според съда размерът на
уговорената мораторна неустойка е в очевиден разрез с присъщите й по закон
обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен с размера и естеството на
обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от забавата. Общият размер на
уговорената по тази начин неустойка възлиза на 80 000лв. и надвишава три и половина пъти
размера от 8% годишно на уговорената по договора за заем възнаградителна лихва за заетата
сума, която възнаградителна лихва се изчисли от датата на сключване на договора до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Размерът на
неустойката надвишава и седем пъти размера на законната лихва за забава, която изчислена
с електронен калкулатор на законната лихва на НАП за периода от падежа 09.12.2018г., до
07.09.2021г. (датата на подаване на заявлението), възлиза на 11 155,56лв. С оглед на горното
този размер на неустойката от 80 000лв. не обезщетява евентуалните вреди от
неизпълнението, а има характера на прекомерна санкция за неизправния длъжник, която не е
адекватна на естеството на поетото задължение, нито на периода на забавата и размера на
незаплатеното задължение. Поради това заплащането на така уговорения размер на
неустойката създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя.
Поради изложеното и с оглед указанията в ТР №1//15.06.2010г. по т.д.№1/2009г.
на ОСТК на ВКС, съдържащата се в чл.3 от анекса от 01.12.2015г. към договора за заем от
08.12.2014г. неустойка, следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Прогласената нищожност на клаузата за неустойка означава липса на валидно възникнал
дълг по каузалната сделка за неустойка, респ. издаденият запис на заповед не обезпечава
такова вземане. За разликата над 40 000лв. до предявения размер от 120 000лв. искът по
чл.422 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на ищеца следва да се присъдат съразмерно с
уважената част от иска разноските, направени пред първата инстанция в размер на
1716,67лв. и в заповедното производство в размер на сумата 800лв. (т.12 от ТР №4/2014г. по
т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски,
9
съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва да му се присъдят в размер на
сумата 2 842лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от "Лемекон" АД със седалище и адрес на управление
гр.Елхово, ул."Александър Стамболийски"№170, с ЕИК *********, представлявано от Н. Й.
Б. и Д. А. Б., против "Топлофикация-Ямбол"ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, ул."Индустриален" №1, с ЕИК *********, представлявано от АНГ. ЯНК. Д., иск
по чл.422 ГПК, вр. с чл.505, ал.1 и чл.535 ТЗ И ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
"Топлофикация-Ямбол"ЕАД дължи на "Лемекон" АД сумата 40 000 лв. (четиридесет хиляди
лева), произтичаща от запис на заповед с дата на издаване 01.12.2015г. и падеж 08.12.2018г.,
ведно със законната лихва от 07.09.2021г. до окончателното й изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч.гр.д. №2796/2021г. по
описа на Ямболски районен съд, КАТО искът за разликата над сумата 40 000лв., до
предявения размер от 120 000лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА "Топлофикация-Ямбол"ЕАД гр.Ямбол, с посочени данни за адрес на
управление, ЕИК и представител, да заплати на "Лемекон" АД гр.Елхово, с посочени адрес
на управление, ЕИК и представители, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото
разноски пред първата инстанция в размер на 1716,67лв. и разноски в заповедното
производство в размер на сумата 800 лв.
ОСЪЖДА "Лемекон" АД гр.Елхово, с посочени адрес на управление, ЕИК и
представители, да заплати на "Топлофикация-Ямбол"ЕАД гр.Ямбол, с посочени данни за
адрес на управление, ЕИК и представител, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по
делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата 2 842лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
10