№ 36
гр. Бургас, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120101835 по описа за 2022 година
Повод за образуване на делото са предявените от Е. Ц. Д. против В. А. К. искове за
осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 300 лв., с която се е обогатил
неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - несъществуващо
споразумение между страните за поддръжка на общи части в ЕС - жилищна сграда
“Бахами”, находяща се в *, а евентуално да я върне, като получена на отпаднало основание -
по развалено споразумение, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от
25.03.2022 год. до окончателното й изплащане.
Исковете са с правно основание в чл.55, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, както и в
чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими.
В съдебно заседание адвокатският пълномощник на ищцата поддържа
исковете си. Ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове по
съображения, изложени с отговора по реда на чл.131 от ГПК, в т.ч. и поради изтекла
погасителна давност. Също ангажира доказателства и претендира разноски.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищцата е била етажен собственик в посочената
етажна собственост, притежавайки апартамент с площ от 45 кв.м. и 6.50 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата.
На датата, на която Д. е придобила правото на собственост върху етажния
1
обект, между нея и праводателя й - “С. ВК” ООД, чийто управител е ответникът, е сключен
договор (споразумение), имащо за предмет поддръжка на общите части в жилищната сграда.
По силата на това споразумение ищцата е възложила на “С. ВК” ООД поддръжката, срещу
дължимо от нея годишно възнаграждение в размер на 6 евро на без ДДС на кв.м.
притежавана площ.
На 20.02.2017 год. ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 1562
лв., в която са включени и 300 лв. “поддръжка по споразумение за 2016 год.” Плащането е
отразено от ищцата във водена от нея тетрадка с пренос от страница с дължими суми за
периода от 15.11.2016 год. до 20.02.2017 год.
Страните не спорят, че подписът върху страницата от тетрадката, на която
ищцата е извършила пресмятанията на дължимите от нея суми и е отразено плащането им,
срещу думите “платени на:” принадлежи на ответника, макар да липсват имената му и
качеството, в което е получил въпросното плащане.
Оригиналът на тетрадката, в частност - на поредставените в препис
страници от същата, е представен от ищцата за сверка, инициирана от процесуалния
представител на ответника, при извършване на която е констатирана пълна идентичност на
преписа с оригиналния екземпляр и последният е върнат на автора му.
На 15.06.2022 год. ответникът е превел по банковата сметка на
управляваното от него “С. ВК” ООД сума в размер на 300 лв., с основание за превода
“платени от Е. Д. поддръжка 2016 год. за АО5 сграда 2 Бахами”.
Въз основа на така сложилата се фактическа обстановка, съдът намира
предявените искове за неоснователни.
Противно на твърденията на ответника, съдът приема за установено, че е
получил фактически от ищцата процесната сума от 300 лв. Това е така, не само защото е
положил подписа си, удостоверявайки получаването (оспорване на авторството по см. на
чл.193 от ГПК не е направено), но е и признал изрично получаването, извършвайки превод
на сума от 300 лв. в полза на представляваното от него дружество, посочвайки в
основанието, че са му платени от ищцата.
Но това не е достатъчно за уважаване на исковете по чл.55, ал.1, пр.1, респ.
пр.3 от ЗЗД.
Първо - очевидно е било налице споразумение в писмен вид, противно на
застъпваното от ищцата отсъствие на такова, по което тя е дължала на “С. ВК” ООД
възнаграждение за поддръжка на общи части. Освен това, в нейните записки, т.е. изготвени
от нея, е налице признание за съществуване на подобно споразумение, доколкото тя, а не
друг, саморъчно е вписала, че сумата от 300 лв. е за “поддръжка по споразумение за 2016
г.”. Второ, както вече се каза, в съставената от ищцата записка/разписка, подписана и от
К., не са вписани имената и качеството, в което той е получил сумата, т.е. дали в лично
качество (като физическо лице) или като управител на “С. ВК” ООД, които две качества той
съвместява.
2
Затова, при наличието на споразумение между ищцата и посоченото
дружество, на което ответникът е управител, най-логичният извод е, че администрирайки
разходите за етажната собственост “Бахами” и събирайки таксите (възнагражденията) от
етажните собственици, К. е действал тъкмо в качеството си законен представител на “С. ВК”
ООД, получавайки сумата за представляваното от него дружество. Т.е. не той, а
дружеството, в крайна сметка, е юридическият получател на сумата. Съвсем отделен и
евентуално касаещ фиска на държавата, е въпросът за начина, по който са събирани
възнагражденията за поддръжка, дали и как са внасяни в дружеството, отчитани,
декларирани, облагани и прочее.
Ето защо предявените главни и акцесорен искове подлежат на отхвърляне.
Тези са мотивите, които налагат да се постанови решение в посочения
смисъл, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се присъдят деловодни разноски
в размер на 650 лв.
Воден от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Ц. Д. от *, ЕГН - **********, предявени против В. А. К. от *,
ЕГН - **********, за осъждането му, на основание чл.55, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да й върне сумата от 300 лв., с която се е обогатил
неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - несъществуващо
споразумение между страните за поддръжка на общи части в ЕС - жилищна сграда
“Бахами”, находяща се в *, а евентуално да я върне, като получена на отпаднало основание -
по развалено споразумение ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от
25.03.2022 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. Ц. Д. да заплати на В. А. К. деловодни разноски в размер на
650 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3