Решение по дело №2493/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………

 

гр. Варна, 25.11.2021  г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на шестнадесети  ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря Пенка Михайлова като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №2493/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

 

 

 

 Производството по делото е по реда на чл. 121, ал.2 вр. чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

 

 

 

         Образувано е по жалба от „ЙОН. МГ“ ООД, ЕИК ********* с управител М.С.Й., чрез адв. Л.Д. срещу Решение № 223/23.10.2020 г. издадено от директор на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление № С200003-023-0003060/12.10.2020 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

Жалбоподателят сочи, че оспореното решение не е мотивирано, поради което не се установява наличие на релевантните факти за налагане на обезпечителни мерки.  ПНПОМ на съдържа фактически основания за издаването му, в нарушение на чл. 196, ал.1, т.3 от ДОПК. Не са налице доказателства, че посочените публични задължения ще възникнат. Не са изложени мотиви, наложената ПОМ ще възпрепятства ли дейността на дружеството. Твърди, че всички приходи на дружеството се реализират от възнаграждения, които то получава именно по тази банкова сметка, ***и контрагент. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и ПНПОМ.

В писмено становище от 12.11.2021 г. излага, че без да са налице данни за изпълнение на законоустановената процедура по чл. 121, ал.4 от ДОПК, то по силата на закона наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени. Поради това, че не са налице доказателства, че запорите са отменени за жалбоподателя е налице и към момента правен интерес от оспорването. Липсата на удължаване на срока съгласно чл. 121, ал.4 от ДОПК води до самостоятелно основание за незаконосъобразност на ПНПОМ. Намира, че продължаването на ПОМ е следвало да се извърши от съда, а не от публичния изпълнител, който се е позовал без основание на чл. 121, ал.6 от ДОПК. След като ревизионния акт е отменен по административен ред, поради което счита, че на основание чл. 208, ал.1, вр. чл. 225, ал.1, т.2 от ДОПК следва да се отмени наложеното обезпечение по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК. При новонастъпилите факти, намира че продължава да е налице основание за отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на сторени разноски съобразно представен списък на разноските.

 

 

 

 

 

 

 

 

Директорът на ТД на НАП - гр. Варна, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Е. А.  оспорва жалбата. Излага становище, че оспореното решение е законосъобразно и мотивирано, тъй като оспореното Постановление е законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

 

 

 

 

ІІ. За допустимостта:

Решение № 223/23.10.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на жалбоподателя на 02.11.2020 г.  

 

 

 

Жалбата е подадена на 09.11.2020 г. в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

 

 

 

 

ІІІ. За фактите:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 03000320005138-020-001/26.08.2020 г. е възложена ревизия на „ЙОН. МГ“ ООД с обхват задължения за корпоративен данък от 01.01.2016 г. до 31.12.2009 г. и ДДС от 01.12.2015 г. до 31.07.2020 г., за срок от три месеца от връчване на заповедта, като със ЗВР № 03000320005138-020-001/26.08.2020 г. срокът за извършване на ревизията е удължен до 04.12.2020 г. /л.37-41/.

От органи по приходите при ТД на НАП  - Варна е подадено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03000320005138-039-001/06.10.2020 г., на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, като е поискано от Дирекция „Събиране“ ТД на НАП – Варна да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията, посочено е че очаквания размер на задълженията, които ще се установят с ревизията е 23 600 лева /л.28/.

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК №  С200003-023-0003060/12.10.2020 г. е издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, в което са изложени мотиви, че във връзка с възложената ревизия ще се установи задължение в предполагаем общ размер 23 000 лева. Събирането му ще се затрудни, поради което е постановено налагане на  обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в банка „ДСК“ ЕАД за сумата от 23600 лева /л.27/.

С писмо изх. № 17-10-119309/1/12.10.2020 г. Банка ДСК е уведомила ТД на НАП – Варна, че „ЙОН. МГ“ ООД има разплащателна сметка №23072229 в банка „ДСК“ ЕАД и е наложен запор върху вземанията на длъжника по посочената сметка /л.23/.

ПНПОМ е връчено на жалбоподателя на 14.10.2021 г. /л.24/. Подадена е жалба срещу ПНПОМ на 19.10.2021 г. /л.18-20/. С Решение № 223/23.20.2020 г. на директор на ТД на НАП – Варна е потвърдено Постановление № С200003-023-00030360/12.10.2020 г. за налагане на ПОМ на основание чл.121, ал.1 от ДОПК издадено от Мариана Калудова на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна /л.15-16/.

Относно извършената ревизия е издаден РА № Р-03000320005138-091-001/01.04.2021 г., който е отменен с Решение № 89/24.06.2021 г. на директор на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ н НАП и преписката е върната на органа издал заповедта за възлагане на ревизия от ТД на НАП – Варна, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт на „ЙОН. МГ“ ООД, с който на дружеството да бъдат определение задължения по ЗКПО за 2016 г., 2017, г., 2018 г., 2019 г. и по ЗДДС за д.п.м.12.2015 г. – 08.2020 г. /л.159 – 168/.

Съгласно ЗИЗВР № Р-03000321003684-020-003/05.10.2021 г. ревизията следва да приключи до 03.12.2021 г. /л.173/.  

С Постановление № С210003-139-0000686/02.04.2021 г. на старши публичен изпълнител е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки с Постановление № С20003-023-0003060/12.10.2020 г., с което е наложена обезпечителна мярка – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в банка ДСК АД за сумата от 41943,84 лева /л.175/.

 

 

 

 

 

 

 

 

IV. За правото:

Процесното  

 

 

 

ПНПОМ е издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител в ТД на НАП - гр. Варна, съобразно правомощията му по чл. 167 от ДОПК, в предвидените в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържание, след постъпило мотивирано искане за предварително обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите, на който е възложено да извърши ревизия.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал. 2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. В ал. 3 на чл. 121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

С определение № 2595/14.10.2021 г. на жалбоподателя са деди указания за представяне на доказателства по чл. 197, ал.3 от ДОПК, но такива не са ангажирани, поради което съдът приема, че липсва обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

В нормата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК е предвидена възможност в хода на ревизията органът по приходите да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест законодателя е призумирал наличието на изпълнително основание.

В случая безспорно е налице възложена ревизия на жалбоподателя със ЗВР от 26.08.2020 г., от органа по приходите е направено мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са наложени на 12.10.2020 г., преди приключване на ревизията, която е следвало да завърши на 04.12.2020 г. 

 Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за корпоративен данък и ДДС в общ размер в размер на 23600 лева. Обезпечението е наложено по искане направено по реда на чл. 121 от ДОПК, тоест за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, съответно публичния изпълнител, респективно териториалния директор не разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на административното производство по налагане и обжалване на принудителни административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да контролира посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето защо, следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този посочен от органа по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на жалбоподателя в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. Поради това, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Жалбоподател не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 23600 лева /размера на предполагаемите задължения/, поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121 от ДОПК.

Твърдението на жалбоподателят, че с наложения запор върху банковата сметка на практика се спира цялата търговска дейност на дружеството, не се установява от събраните доказателства. Следва да се има предвиди и това, че в случай на неотложни плащания във връзка с дейността му, дружеството разполага с възможността предвидена с нормата на чл. 229 от ДОПК и по негово искане публичният изпълнител може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметките му суми, да се оставят на негово временно разпореждане. Наличието на сключен договор с DMWAY ROMANIA, от който е представено само приложение от 11.11.2015 г. не доказва, че е препятствана дейността на жалбоподателя.

Неоснователно и е възражението, че е нарушен принципа за съразмерност предвиден в чл. 6 от АПК, тъй като видно от самото постановление за налагане на обезпечителни мерки, извършения запор е до сумата от 23 600 лева, тоест до предполагаемия размер на задълженията, които ще бъдат установени, а не въобще за всички постъпващи и налични суми. В случай, че по банковите сметки са налични суми в по-голям от посочения размер няма пречка лицето да оперира с тях, поради което не е налице несъразмерност на наложеното обезпечение и то не засяга права и законни интереси в по-голям размер от целта, за която се налага обезпечението, а именно да се осигури възможност да се съберат публичните задължения, които ще бъдат установени в хода на образуваното ревизионно производство.

В настоящото производство се разглежда спора относно законосъобразността на Решение № 223/23.10.2020 г. и потвърденото ПНПОМ № С200003-023-0003060/12.10.2020 г. В настоящото производство не се разглежда искане по реда на чл.121, ал.4 от ДОПК за продължаване на обезпечителни мерки. Също така настоящото производство не е с предмет ПНПОМ № С210003-023-0002500/10.09.2021 г., с което е наложен запор върху три банкови сметки на дружеството в размер на 42150 лева, относно нововъзложена ревизия със ЗВР от 01.09.2021 г., поради което доводите на жалбоподателя, че е изтекъл срокът за налагане на обезпечителните мерки е ирелевантен за решаване на настоящия спор.

С оглед на изложеното обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, решението по делото е окончателно.

 

 

 

 

V. За разноските:

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.161, ал.1 от ДОПК е неоснователно и се отхвърля от съда, искането на жалбоподателя за присъждане на държавна такса – 50 лева и възнаграждение за адвокат – 300 лева, представляващи разноски по адм. д. № 2493/2020 г. по описа на Адм. съд – Варна.

Относно искането за присъждане на държавни такси по адм. д. № 3059/2021 г. на ВАС и адм. д. № 9083/2021 г. на ВАС е следвало жалбоподателя да направи искане за допълване на определенията по тези дела, в частта за разноските по аргумент на чл.172а, ал.1, т.7, вр. чл. 228, вр. чл. 236 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК. В случая не е приложим чл.226, ал.3 от АПК, вр. чл. 236 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, поради това че с определенията на ВАС е разрешен окончателно спора по допустимостта на жалбата, който е бил предмет на производствата, съответно не е разглеждан спора по същество на жалбата. В този смисъл настоящия съд не е компетентен да се произнася по исканията за разноски пред ВАС.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от упълномощен юрисконсулт, чрез представяне на писмено становище по спора. Искането е основателно предвид изхода на спора. Нормата на чл.78, ал.8 от ГПК е приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, а не нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК – в този смисъл е решение по адм. дело № 13662/2017 г. на ВАС и определение по адм. д. № 3319/2018 г. на ВАС. На основание чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ТД на НАП – Варна да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, Административен съд – Варна,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „ЙОН. МГ“ ООД, ЕИК ********* с управител М.С.Й. срещу Решение № 223/23.10.2020 г. издадено от директор на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление № С200003-023-0003060/12.10.2020 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА  „ЙОН. МГ“ ООД, ЕИК ********* с управител М.С.Й. да заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: