МОТИВИ към присъда по НОХД №328/2011г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н.,против М.К. А. и К.М.К.,двамата,обвиняеми
по ДП №119/2011г.по описа на РУП гр.Н. за извършени престъпления по чл.195 ал.1
т.3 предл.1-во и т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20
ал.2 от НК,а именно:В това,че на 22/23.02.2011г.край гр.Н.,обл.Ш. ,в съучастие
като съизвършители,чрез разрушаване на прегради,здраво направени за защита на
имот и чрез използване на техническо средство /чук/ отнели чужди движими вещи
-2бр.медни тави с дръжки,на стойност 105.00лв. и 1бр.медна лозопръскачка –на
стойност 78.00лв.,всичко на обща стойност 183.00лв.,от владението и собственост
на К.Г.К. *** ,без неговото съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвоят.
Подсъдимите се явиха лично и с назначените
им служени защитници-адв.Г.К. /на подс.М.К./ и адв.М.М./на подс.К.М./.Подсъдимите
признаха всички факти,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласиха да не се събират доказателства за тях,като производството беше
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК/съкратено съдебно следствие,конкр.по
чл.371 т.2 от НПК/.
Като прецени самопризнанията на
подсъдимите,преценени в съвкупността им с писмените доказателства,събрани в
хода на ДНП,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите М.К.А. и К.М.К. са баща и
син,трайно безработни,първият от тях е осъждан,но реабилитиран на основание
чл.88а от НК.Двамата живеят в гр.Н.,обл.Ш.,на ул.”***” №*.Бащата - М.К.
познавал свидетеля К.Г.К.,тъй като
по-рано работил на неговото лозе,находящо се в местността “***”,намираща
се в близост до града срещу заплащане.В имота,в който се намирало въпросното
лозе имало вилна постройка в него,с долепен до нея гараж. Тъй като в имота си
той отглеждал животни,К. всеки ден ходел до лозето си,което направил и на
22.02.2011г.След като приключил с ангажиментите си ,той заключил навсякъде и се
прибрал у дома си в гр.Н..
Вечерта
на 22/23.02.2011г.подсъдимият М.К. решил да извърши кражба на вещи от този имот
заедно със сина си-другия подсъдим и без да
го уведомява къде ще ходят и за
какво, го завел в посочения по-горе имот,собственост на К..Бащата влязъл в двора
на лозето,а синът останал извън оградата,за да пази.С помощта на
чук,подсъдимият М.К. разбил катинара на вратата на гаража и проникнал
вътре.Оттам взел 2бр.медни тави и една
лозопръскачка,изнесъл ги от гаража ,като през оградата ги подал на подсъдимия К.К..С
откраднатите вещи двамата се прибрали у дома си,като М.К. начупил тавите и
лозопръскачката,с намерение да ги предаде на пункт да изкупуване на метали,за
да спечели някаква сума за тях.На следващият ден двамата подсъдими,както и съпругата
на първия и майка на втория натоварили тавите и лозопръскачката в количка и ги
откарали в пункт за изкупуване на черни и цветни метали “***”гр.Н. с изкупчик
св.Ж.И.Г..Той претеглил донесените от подсъдимите вещи,чието тегло било
5.800кг.Поискал документи за самоличност на предаващите вещите,при което
подсъдимия М.К. представил своята лична карта,данните от които били закупени от
материално-отговорното лице и съответно то издало покупко-изплащателна сметка
/заверено копие на л.18 по ДНП/-За предадената стока ,св.Г. *** сумата от
41.40лв.Те били взети от съпругата на подсъдимия М.К. и с тях закупили
хранителни продукти и провизии за в къщи.
Кражбата на описаните по-горе вещи от имота
си,св.К. констатирал на следващия ден,когато отишъл да го нагледа .Първоначално впечатление му направил
факта,че входната врата на гаража е отворена откъм улицата,липсвал й
катинара,който предния ден той заключил.Установил ,че му липсват 2бр.медни тави
с диам.70см.и дълбочина 25см.,с дръжки,калайдисани и неупотребявани,а също и
медна лозопръскачка.
За извършената кражба сезирал органите на
РУП гр.Н. ,като след проведените оперативно-издирвателни мероприятия ,авторите
на деянието били разкрити.
От заключението на назначената в хода на ДНП съдебно-оценителна
експертиза,изготвена от вещото лице М.М.,която съдът кредитира с нужното
доверие се установява,че пазарната стойност на противозаконно отнетите движими
вещи към момента на извършване на престъпното посегателство възлиза на
183.00лв.,като до приключване на съдебното следствие причинената на собственика
щета не е възстановена.
За установяване на въпросите страдат ли
двамата подсъдими от психично заболяване,могъл ли е всеки от тях да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,могъл ли е
всеки от тях правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата по време
на деянието,да ги запаметява и възпроизвежда, по ДНП са назначени
съдебно-психиатрични експертизи.Вещото лице д-р С.С.,чиито заключения/на
л.36-41в ДНП/ не бяха оспорени от страните и съдът ги цени с нужното доверие като
задълбочени и компетентно изготвени се установява,че подсъдимия К.М. не е имал
психични заболявания.У него е констатирано изоставане в интелектуалното
развитие-“Лека умствена изостаналост,дебилност лека степен”.Наличният лек
интелектуален дефицит ,според вещото лице,не е пречка К.М. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,да възприема
правилно и точно факти и обстоятелства по време на деянието,както и да ги
запаметява и възпроизвежда.
По отношение на другия подсъдим –М.К.,д-р С. заключава,че също не е имал
психични заболявания.И у него,както и у сина му е констатирано изоставане в
интелектуалното развитие-“Лека умствена изостаналост,дебилност лека
степен”.Това обстоятелство ,според вещото лице,не е пречка М.К. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,да възприема
правилно и точно факти и обстоятелства по време на деянието,както и да ги
запаметява и възпроизвежда.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установи,че на посочената в
обвинителния акт дата и място двамата подсъдими М.К. и К.М.,при условията на
съучастие ,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и
чрез използване на техническо средство/чук/,противозаконно отнели чужди движими
вещи,а именно -2бр.медни тави с дръжки,на стойност 105.00лв. и 1бр.медна
лозопръскачка –на стойност 78.00лв.,всичко на обща стойност 183.00лв.,от
владението и собственост на К.Г.К. *** ,без
неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят,с което от
обективна страна всеки от тях е осъществил състава на престъпление по чл.195
ал.1 т.3 предл.1-во и т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК ,във
вр.чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимите са действували при наличието на пряк
умисъл –осъзнавали са общественоопасния характер на извършеното престъпление и
неговите противоправни последици,като са целяли тяхното настъпване.
За въпросното престъпление законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от една до десет
години.Отчитайки от една страна отекчаващото вината им обстоятелство –високата
обществена опасност на извършеното престъпно деяние,насочено против
собствеността на гражданите,а от друга страна-смекчаващите вината им
обстоятелства –чистото им съдебно минало /подс.К.М. не е осъждан,а по отношение
на подсъдимия М.К. е настъпила реабилитация по смисъла на чл.88а от НК,видно от
приложената по делото справка за съдимост с изх.№***/30.08.2011г.издадена от
Бюро “Съдимост “ при НПРС,по отношение на присъдата,постановена по НОХД
№516/2001г.по описа на НПРС/,материалното им състояние и подбудите за
извършване на престъплението-открадните вещи са продадени,за да си закупят с
получената парична сума хранителни продукти,отчитайки и спецификата на
проведеното производство по реда на чл.371 т.2 от НПК и след като намери,че е
налице превес на смекчаващите вината на всеки от двамата подсъдими
обстоятелства,като и най-ниското наказание се явява несъразмерно тежко за тях с
оглед на извършеното престъпление,съдът счете,че следва да приложи разпоредбата
на чл.55 ал.1 т.1 от НК,като им определи наказание “лишаване от свобода” в размер
,по-нисък от предвидения специален минимум в съответния състав,а именно
–“лишаване от свобода” за срок от пет месеца,чието изтърпяване на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на двамата подсъдими бяха
възложени всички разноски,направени по делото.
Съдът намери,че при така определените
наказания биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция
на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
В този смисъл постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: