Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря А. Т., като разгледа докладваното от съдия Ирена
Аврамова гр. д. № 732 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от М.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.А.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник адв. Т.Д.,***, ЕИК **** и адрес в гр. Харманли,
пл. ***
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на А.Ю. А.. На
26.09.1988 г. общият им наследодател е придобил недвижим имот - лозе от 0,600
дка, който към настоящия момент е ПИ с идентификатор № 77181.23.135 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9
от 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София. Поддържа се, че при
опит за снабдяване със строителните книжа от Община Харманли, ищците
установили, че процесният имот по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ бил записан като
общинска собственост. Изложени са съображения, че от придобиване на имота през
1988 г. до настоящия момент ищците са владели явно, спокойно, несъмнено и
непрекъснато имота, като никога не са го заявявали за възстановяване, защото не
е бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание. Сочи се, че за
процесния имот не важи забраната по чл. 86, ал. 1 от ЗС, нито по чл. 5, ал. 2
от ЗВСОНИ /заличаващ изтеклия до 22.11.1997 г. давностен срок за имоти,
подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ.
Според ищците спрямо наследствения им имот не следва да се прилага и чл. 19 от
ЗСПЗЗ, в чието приложно поле попадат само земеделски земи, подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не заявени за възстановяване в предвидения
от закона срок, т.е. земеделски земи, включени в ТКЗС, ДСЗ или други земеделски
организации, които са били отнети или одържавени в хипотезите по чл. 10 от
ЗСПЗЗ. В тази връзка се отбелязва, че ако имотът не е бил включен в ТКЗС и не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Община Харманли, че М.Р.А.,
Н.А.А., Ю.А.А., И.А.А. и Д.А.А., по силата на договор за покупко-продажба,
наследяване и давностно владение, са собственици на ПИ с идентификатор №
77181.23.135 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли,
одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК
гр. София, с адрес на имота в гр. Харманли, местност „Старите лозя“, с площ от
606 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/,
категория на земята при неполивни условия: 8, номер по предходен план: 729.196,
при съседи: 77181.23.190, 77181.23.487, 77181.23.133, 77181.23.134,
77181.22.136.
В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощника си адв. Т.Д.,
която поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявения иск.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Община Харманли.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт В. Ш.,
който оспорва исковата молба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От
фактическа страна се установява, че на 26.09.1988 г. е сключен договор за покупко-продажба на лозе в
местността „Старите лозя“, по силата на който А. Ю. А. е закупил от Й.М. М.
лозе 0,600 дка при граници - западна П.В.С., южна Г.П. М., северна А.Г.и от
изток път.
Видно от приложеното
удостоверение за наследници А. Ю. А. е починал на 29.06.2008 г. и е оставил
като свои наследници по закон ищците, а именно съпругата си М.Р.А. и децата си Н.А.А.,
Ю.А.А., И.А.А. и Д.А.А..
По делото е
представена Заповед № РД-11-221/10.08.2004 г. на областния управител на област
Хасково, с която е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
местност „Старите лозя“, I-ва част, землище гр. Харманли, общ. Харманли, обл.
Хасково. Видно от списъка на собствениците на имотите преди образуване на ТКЗС
и ДЗС към кадастралния план, за имот № 190196 с площ от 0,606 дка е посочено,
че се е стопанисвал от Община Харманли.
Със
Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК са одобрени
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли и имот с номер по
предходен план 729.196 с площ от 606 кв. м., находящ се в местността „Старите
лозя“ в гр. Харманли е отразен като поземлен имот с идентификатор 77181.23.135,
собственост на Община Харманли.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно
техническа експертиза, от чието заключение се установява, че имотът, описан в
договора за покупко-продажба на лозе в местността „Старите лозя” от 26.09.1988
г., е идентичен с поземлен имот с идентификатор 77181.23.135. След проверка в Община Харманли вещото лице не е
открило документи процесният имот да е бил обект на реституционни процедури, не
е бил отнеман и заявяван за възстановяване, не е бил одържавяван, отчуждаван и
възстановяван. Вещото лице е посочило, че в разписния лист към кадастралния
план за местността
„Старите лозя”, изработен през 1986 г.,
процесният имот е записан на Иво Якимов Мартинов.
В хода на
производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Ю.А. Х. и З. М.К., ангажирани от страна на ищците. От показанията
на свидетеля Х. се установява, че синът му – А.Ю.А. и неговата съпруга - ищцата
М.Р.А. закупили процесния имот през 1988 г., като на следващата година
започнали да строят. Свидетелят разказва, че той и майката на ищцата помогнали
за покупката на имота. От този момент насетне и до сега семейството живее в
имота. Свидетелят Х. си спомня, че познавал само един от съседите на име М.. В
показанията си свидетелят З.К. заявява, че от 33 години живее на 50 м
разстояние от процесния имот, който през 1988 г. бил закупен от А.А.. През 1989
г. построили сграда и от тогава живеели там. Свидетелят не си спомня някой да е
казвал, че имотът не е на ищците. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които непосредствено са
възприели изложените пред съда факти относно процесния имот, като намира същите
за еднопосочни, логически последователни и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е петиторен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за установяване принадлежността на правото на собственост по
отношение на поземлен имот с идентификатор 77181.23.135
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, одобрени със
Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се
в гр. Харманли, местност „Старите лозя”, с площ от 606 кв. м.
Ищците претендират собствеността върху
процесния имот на основание правна сделка, давностно владение и наследствено
правоприемство. Представеният по делото договор за покупко-продажба на лозе в местността
„Старите лозя” от 26.09.1988 г. не легитимира наследодателя на ищците като
собственик на имота, тъй като не е сключен в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД
нотариална форма, поради което не е породил вещноправно действие. От друга
страна обаче този договор служи като доказателство за начало на давностно
владение, доколкото по делото се установява, че именно от този момент е
започнало осъществяването на фактическа власт върху имота.
Преди да се
пристъпи към изследване на фактическия състав на придобивното основание –
давностно владение, следва да се провери дали процесният имот попада в
приложението на реституционните разпоредби на ЗСПЗЗ и приложима ли е забраната
по чл. 86 от ЗС за придобиването му по давност. В трайната съдебна практика се
приема, че не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ. Когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си
на частна собственост и е владян в реални граници, той не попада в приложното
поле на ЗСПЗЗ и по отношение на такъв имот
забраната на чл. 86 от ЗС за придобиване по давност не се прилага. За тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с § 1,
т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в
закона. В този смисъл са редица актове на ВКС по сходни случаи: Определение № 376 от
08.07.2019 г. по гр. д. № 4440/2018 г., Решение
№ 197 от 10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г., Решение № 380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г. и др. В настоящия случай по
делото е установено, че процесният имот не е бил обект на реституционни процедури, не е бил отнеман и заявяван за
възстановяване, не е бил одържавяван, отчуждаван и възстановяван, поради което е неприложима забраната по чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Тук следва
да се отбележи, че ответникът Община Харманли оспорва предявения иск, като се
позовава на Заповед
№ РД-11-221/10.08.2004 г. на областния управител на област Хасково, с която е
одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
местност „Старите лозя“, I-ва част, землище гр. Харманли, общ. Харманли, обл.
Хасково. Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
регламентира прекратяване правото на ползване върху земеделските земи,
предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Същевременно по делото не
са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на извода, че процесният имот е
бил предоставен за ползване и попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Напротив, установено е, че в разписния лист към кадастралния план за местността „Старите лозя”, изработен през 1986 г., имотът е записан на физическо
лице – И. Я.М., а от неформалния договор за покупко-продажба от 26.09.1988 г. е видно, че наследодателят
на ищците е закупил имота от Й. М. М.. При това положение, след като не е доказано, че процесният имот попада в приложното поле на §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, Община Харманли не е придобила правото на собственост върху
него, поради което и не е налице забраната на чл. 86 от ЗС да се придобива по давност
имот общинска собственост, съответно за него не се прилага спирането на
давността с §1 от ЗДЗС.
Оригинерното
придобивно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС е предпоставено от проявлението на
следните юридически факти: в продължение на определен период от време - 10
години да е упражнявана постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно
фактическата власт върху определена вещ /обективен признак на владението/ и
наличие на намерение за своене, а именно вещта да се държи като собствена
/субективен признак на владението/. От показанията на разпитаните по делото
свидетели Ю.А. Х.и З. М.К.се установява, че след като придобили процесния имот през
1988 г. покойният А.А. и съпругата му - ищцата М.А. построили жилищна сграда и
живеели там с децата си. Според свидетелите процесният имот и понастоящем се
използва от ищците, като досега никой не е имал претенции за него.
Следователно от събраните по делото непротиворечиви и неопровергани гласни
доказателства по категоричен начин се доказва обективният признак на придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС, като се установява, че процесният имот се е владеел
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно от ищцата М.А. и от съпруга й А. А. до смъртта му през 2008 г. в
продължение на повече от тридесет години. Същите доказателствени източници
потвърждават наличието и на субективния признак на придобиването по давност, доколкото
се установява, че ищцата М.А. счита имота за свой собствен, а не го владее за
другиго, като е демонстрирала това и заедно с покойния й вече съпруг А.А. пред
свидетелите, които също знаят имота като тяхна собственост. При това положение съдът
приеме за доказано, че ищцата М.Р.А. е придобила правото на собственост върху
имота на основание собственото си давностно владение, както и по наследствено
правоприемство от починалия й съпруг А.А.. По отношение на останали ищци Н.А.А., Ю.А.А., И.А.А. и Д.А.А. правото на
собственост върху процесния имот се основава на наследствено правоприемство от
покойния им баща А. Ю. А., който предвид гореизложеното е придобил
собствеността по давност.
В контекста на изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че предявеният установителен петиторен иск е основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 600 лв.
- 50 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и 400 лв. за
адвокатски хонорар, които се възложат в тежест на ответника Община Харманли.
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Харманли,
ЕИК **** и адрес в гр. Харманли, пл. ***, че М.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици
на основание давностно владение и наследствено правоприемство на поземлен имот
с идентификатор № 77181.23.135 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК гр. София, с адрес на имота в гр. Харманли,
местност „Старите лозя“, с площ от 606 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих
/съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при
неполивни условия: 8, номер по предходен план: 729.196, при съседи:
77181.23.190, 77181.23.487, 77181.23.133, 77181.23.134, 77181.22.136.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК Община Харманли, ЕИК **** и адрес в гр. Харманли, пл. ****, да
заплати на М.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.А.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: