№ 38
гр. Перник, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500680 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №771 от 24.09.2024 г., постановено по гр. д. № 1378/2024г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, Професионална гимназия по облекло и туризъм „Св.Иван
Рилски“ – гр.Перник, със съдебен адрес гр.Перник, ул.“Черешово топче“ №2, ет.3,
оф.12 е осъдена да заплати на М. М. М., с ЕГН ********** с адрес *** сумите, както
следва: сумата от 1148,84 лв. /хиляда сто четиридесет и осем лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща разликата между увеличеното и изплатеното й
трудовото възнаграждение за времето от 01.01.2023 год. до 01.07.2023 год., сумата от
716.00 лв. /седемстотин и шестнадесет лева/, представляваща разликата между
увеличения размер и полученото обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван
годишен отпуск в размер на 71 дни и сумата от 2097,38 лв. /две хиляди деветдесет и
седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща разликата между увеличения
размер и полученото обезщетение, на основание чл.222 ал. 3 от КТ и чл.31 ал.1 т.4 от
КТД за системата на предучилищното и училищното образование с брутно трудово
възнаграждение за 8,5 брутни заплати, ведно със законната лихва върху всяка от
сумите от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2024г. до окончателното им
изплащане, като исковете са отхвърлени до пълния претендиран размер.
Срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, в която предявените искове са
уважени, в срок е постъпила въззивна жалба от Професионална гимназия по облекло и
1
туризъм „Св.Иван Рилски“ – гр.Перник, в която се излагат подробни съображения, въз
основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се,
че неправилно и в противоречие с материалния закон районният съд е приел, че искът
с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ е основателен и доказан, като се
поддържа, че подписаният на 10.08.2023 г. Анекс към КТД №Д01-269/06.12.2022 г. за
системата на предучилищното и училищното образование няма пряко действие и не
може да се приложи по отношение на ответницата по въззивната жалба /ищца в
първоинстанционното производство/, тъй като нейното трудово правоотношение с
работодателя е било прекратено към датата на неговото подписване. Поддържа се, че в
анекса към КТД не се посочва минимален процент на увеличение на заплатите за
непедагогическия персонал, каквато длъжност е заемала ответницата по въззивната
жалба преди пенсионирането си. Поддържа, че въззивният жалбоподател е
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, поради което и е съобразил писмо
№0602-1024/27.09.2023 г. на МОН, с което били дадени указания, че не са налице
законовите предпоставки за изплащане на разликата в трудовите възнаграждения на
служители с прекратени трудови договори. Оспорва редовността на исковата молба,
като поддържа, че във формулирания петитум по претенциите ищцата е претендирала
заплащане на разликата между увеличеното и изплатеното трудово възнаграждение за
времето от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., като не било посочено какво увеличение се
има предвид и с какъв документ е реализирано. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата, като е изложила подробни аргументи за правилност и
законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател чрез пълномощника си адв. Р. Б. от АК-
Перник поддържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.
Претендира разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата М. М. се представлява от пълномощника си адв. С. С. от АК -Перник.
Поддържа представения отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде
отхвърлена по подробно изложени в него аргументи, а първоинстанционното
решение- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната
2
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. М. М., с ЕГН
********** от *** срещу Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван
Рилски“ гр. Перник, 2302 ул. „Силистра“ №10, представлявано от В.Д.Д., в качеството
на директор, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 1150
лв., представляваща разликата между увеличеното и изплатеното й трудовото
възнаграждение за времето от 01.01.2023 год. до 01.07.2023 год., сумата от 716 лв.,
представляваща разликата между увеличения размер и полученото обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 71 дни и сумата от 2099
лв., представляваща разликата между увеличения размер и полученото обезщетение,
на основание чл.222 ал. 3 от КТ и чл.31 ал.1 т.4 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование с брутно трудово възнаграждение за 8,5
брутни заплати, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на
подаване на исковата молба – 28.03.2024г. до окончателното им изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че е работила в ответното
училище на длъжност „Завеждащ административна служба“. Със Заповед №РД-13-
756/28.06.2023г. на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ, трудовото й правоотношение
било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 01.07.2023 г. През 2023г. до прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата е била член на синдикалната организация на СБУ към КНСБ в училището-
ответник. На 10.08.2023г. към КТД №Д01-269 от 06.12.2022г. за системата
предучилищното и училищното образование е подписан Анекс №Д01-192/10.08.2023г,
по силата на който за системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., като за
непедагогическия персонал е посочено изрично, че индивидуалните работни заплати
са не по-малко от минималните основни месечни работни заплати по чл. 28 от КТД,
тоест 125% от МРЗ за страната. Сочи се, че ответникът не й е изплатил дължимите
суми в резултат на горепосоченото увеличение на работната заплата за процесния
период, с което е нарушил императивни разпоредби на КТ и КТД. Претендира
направените разноски по делото.
В подадения отговор на исковата молба ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искови претенции. Не оспорва обстоятелството, че
ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника до 28.06.2023г., когато
3
трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва и че през целия период, докато е работила
при ответника, ищцата е била член на Синдикат на българските учители в
Професионална гимназия по облекло и туризъм „Св.Иван Рилски“ – гр.Перник -
страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г., изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., въз
основа на който са увеличени минималните основни работни заплати от 01.01.2023 г.
Счита, че ищцата няма право да получи увеличение на основната работна заплата със
задна дата, защото към момента на подписването на анекса към колективния трудов
договор - 10.08.2023 г. правоотношението на ищцата с ответника било прекратено и не
съществувало правно основание, от което да могат да произтичат права за минал
период от това правоотношение. Поради това счита, че не дължи на ищцата исковите
суми. Сочи, че в КТД не е определен точен размер на увеличението на
непедагогическия персонал, поради което и поддържа, че индивидуалното месечно
възнаграждение на ищцата надминава минималното основно възнаграждение за
длъжността ЗАС, определено съгласно чл.28 ал.1 т.4 от КТД. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира разноски.
След преценка на ангажираните по делото доказателства във връзка със становищата и
възраженията на страните районният съд е приел, че Анекс № Д01-192 към
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г. е подписан на 10.08.2023 г., но урежда права на
работниците и служителите, които са в трудово правоотношение с работодателя към
01.01.2023 г. и след тази дата, независимо кога е извършено прекратяване на
правоотношението, преди подписване на този анекс или след подписването му.
Съгласно чл. 57, ал. 1 КТ колективния трудов договор има пряко действие по
отношение на работниците и служителите, членове на синдикалната организация,
която е страна по договора. В настоящия случай ищцата била член на СБУ към КНСБ,
който е страна по колективния трудов договор. Предвид на което и предвид обратното
действие на анекса, а именно -считано от 01.01.2023г., изменения с Анекс №Д01
192/10.08.2023 г. КТД №Д01-269 от 06.12.2022г. има пряко действие и спрямо нея, тъй
като за периода от 01.01.2023г. до 01.07.2023 г. е била член на синдикална организация,
което е страна по КТД. Районният съд е приел, че на основание чл. 118, ал. 3 от КТ
работодателят е в правомощията си едностранно да увеличава трудовото
възнаграждение на работника или служителя и е длъжен да измени размера му в
съответствие на КТД. Приел е, че в КТД не е определен точен размер на увеличението
на непедагогическия персонал, но видно от заключението на приетата като неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза, при ответното училище това увеличение е
в размер на 15%.
По изложените съображения, първоинстанционният съд е уважил предявения иск чл.
4
224, ал. 1 КТ в пълния му претендиран размер, а исковете по чл. 128, т. 2 КТ и по
чл.222 ал.3 КТ е уважил до размера на 1148,84 лв., респ. до размера от 2097,38 лв. с
оглед заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Предмет на въззивно обжалване е решението на ПРС в частта, с която са уважени
осъдителните претенции по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ. В
отхвърлителната му част решението не се обжалва и е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора,
поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред
първоинстанционния съд. След преценката им въззивният съд изцяло възприема
фактическата обстановка, установена от районния съд, която се подкрепя от събраните
по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районния съд за начина,
по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните
изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат
анализирани, а на основание чл. 272 ГПК да се препрати към мотивите на
първоинстанционния акт.
По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната
жалба, въззивният съд намира следното:
Неоснователно е възражението на въззивника за неправилност на
първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба –
неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 и т.5 ГПК. Спорният предмет се
въвежда от ищеца, който съгласно чл. 127 ГПК е длъжен ясно и точно да посочи
обстоятелствата, на които се основава иска и въз основа на тях да формулира искането
си в петитума на исковата молба. Предметът на делото е спорното материално право,
индивидуализирано от ищеца с основанието (изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения) и петитума (заявеното искане). Вземанията са
индивидуализирани от ищеца в исковата молба по размер и период, както и
основанието, от което произтичат. Първоинстанционният съд, въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и
обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал
параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено
право правна квалификация на исковите претенции.
Между страните не е спорно, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с
ответника на длъжност „Завеждащ административна служба“ и че със заповед №РД-
13-756/28.06.2023г. на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ, трудовото й правоотношение
било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 01.07.2023 г. Не се спори и в проведеното на 08.08.2024 г. по делото
открито съдебно заседание пред районния съд процесуалният представител на
ответника изрично признава, че за периода 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. ищцата била
5
член на Синдикат на българските учители в Професионална гимназия по облекло и
туризъм „Св.Иван Рилски“ – гр.Перник, в каквато посока са и представените по
делото служебна бележка от 26.03.2024 г. и членска карта. Съдът не споделя довода, че
релевантна за съществуването на членствено правоотношение е датата на сключване
на анекса – 10.08.2023 г., а не датата на влизането му в сила – 01.01.2023 г., тъй като
направата на такъв извод би бил в противоречие с възприетото тълкуване на отделните
му клаузи.
Спорът по делото понастоящем е изцяло правен, по определяне на кръга от
правоимащи за увеличение на трудовото възнаграждение лица, заети в сферата на
образованието и попадащи в приложното поле на КТД № Д01-269/06.12.2022 г. за
отрасъла, изменен с Анекс от 10.08.2023 г., сключени между Министерство на
образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета
в България и Сдружението на директорите в средното образование в РБ, наричани
"работодатели" от една страна и от друга страна от Синдиката на българските учители
към КНСБ, Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" и Независимия учителски
синдикат към КНСБ, наричани "синдикати".
Колективният трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г. възприема в чл. 4 постигнатите в него
договорености за минимални, имащи задължителен характер и приложими за
работниците и служителите - членове на синдикалните организации и за
работодателите – членове на организациите на работодателите – страни по договора. В
чл. 27 от него са определени минимални основни работни заплати (МОРЗ) за редовите
педагогически специалисти и за тези с ръководни функции.
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г. изменя чл. 27
от КТД и определя по-високи размери на минималните основни работни заплати за
системата на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като
с изменената ал. 2 на чл. 27 от КТД е предвидено също, че осигурените средства от
държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение на
индивидуалните РЗ на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и за
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Тук
трябва да се уточни, че посоченият бюджет за 2023 г. е изготвен със закъснение, но
касае цялата година, т. е. би трябвало в него да са залегнали всички предвиждания за
разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година, като се има
предвид и че приложимия за това национален счетоводен стандарт предвижда
плащания за минали периоди на напуснали работници и служители във връзка с
увеличение на възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за
обезщетения след тяхното напускане. В анекса изрично е предвидено, че осигурените
6
средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн.
лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част
от средствата в размер на 59 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни
заплати на непедагогическия персонал, работещ в системата на предучилищното и
училищното образование, за достигане на не по-малко от минималните месечни
работни заплати по чл. 28 КТД. В ал.5 от същия е посочено, че при изпълнение на ал.3
и ал.5, остатъкът от средствата се използва за допълнително увеличение на
индивидуалните основни работни заплати и допълнителните трудови възнаграждения
на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал.
Следователно, с цитираното изменение се предвижда изменение в съдържанието на
трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса,
считано от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в
сферата на образованието. Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал
момент - считано от 01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие
на клаузите му. Страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че
увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г., поради
което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните
критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно посочените
разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на
закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по
силата на членственото си правоотношение.
С оглед анализа на горната нормативна база, ПОС намира, че и на лицата, напуснали
системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., се дължи заплащане в
увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално
отработеното в посочения сектор на образователната система, защото според чл. 128, т.
2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените
срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица
са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за
част от периода 01.01.2023 г. -10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им
дължи съответното възнаграждение за реалната престация. Не може да бъде споделена
тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови
правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за
реализиране на посоченото увеличение. Това разбиране противоречи и на
константната практика на ВКС. В решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се установява, че "обратното действие преурежда по
7
нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава,
че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин,
когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или
служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се
въвеждат с обратно действие неблагоприятни последици за работниците и
служителите (така решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
Наред с горното, настоящият съдебен състав намира, че в случай, че се възприеме, че
лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода
от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради
прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса
от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни
колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на
анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и
същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от
законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при
осъществяване на трудовите права и задължения. Отделно от това, в съдържанието на
процесния анекс от 10.08.2023 г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на
педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната
длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие
длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. - датата на формалното подписване на
допълнителното споразумение към КТД.
Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не засяга
правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като
с приемането на разпоредбите на анекса са преуредени съществувалите между
страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от
01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. В
тази връзка съдът съобразява заключението на вещото лице по приетата като
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че
съгласно представените от Професионална гимназия по облекло и туризъм „Св.Иван
Рилски“ – гр.Перник на вещото лице документи, основните заплати на
непедагогическия персонал в ответното училище са увеличени с 15%, считано от
01.01.2023 г. Аргументите на въззивния жалбоподател, че от ищцата не са били
представени доказателства, че работодателят е издал акт, с който разпорежда
увеличение на работните заплати на непедагогическия персонал с 15% съдът намира
за неоснователни, доколкото при доклада си в съдебно заседание вещото лице Н.И.
изрично посочва, че на писмената молба да й бъде предоставено от ответното училище
щатно разписание във връзка с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., но такова не й е било
предоставено.
8
По тези съображения съдът приема исковите претенции за доказани по основание.
Досежно размера на предявените искове първостепенният съд правилно е съобразил
заключението по ССчЕ, доколкото вещото лице е отговорило пълно и обосновано на
поставените задачи.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което и решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от обжалването и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемата има
право на сторените в настоящото производство разноски за процесуалното й
представителство, в размер на 550 лв. - възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №771 от 24.09.2024 г., постановено по гр. д. № 1378/2024г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по облекло и туризъм „Св.Иван Рилски“ –
гр.Перник, със съдебен адрес гр.Перник, ул.“Черешово топче“ №2, ет.3, оф.12 е
осъдена да заплати на М. М. М., с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 550 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
В необжалваната част решение №771 от 24.09.2024 г., постановено по гр. д. №
1378/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е влязло в законна сила.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9