МОТИВИ
към присъда по НОХД № 49 по описа на Карловския районен
съд за 2020 год.
Районна прокуратура – К.е
повдигнала обвинение против подсъдимия А.А.С. за това, че на 17.01.2020 г. в гр.К., обл.П., чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Венто”, с рег.№ ****е отнел
чужди движими вещи – 10 /десет/ броя хартиени торби с лепилно-шпакловъчна
смес за външна изолация “Weber 445Р” по 25 кг. всяка,
на обща стойност от 110.00 /сто и десет лева/ от владението на „К.К.”
ООД, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл. 1-во във
връзка с чл.194 ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимия С. да бъде определено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, след редукция по реда на чл. 58а ал. 1 от НК, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият С. се е признал за виновен по обвинението, като
при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се
събират доказателства за тях. На основание чл. 372 ал. 4 от НПК съдът е обявил,
че така направеното самопризнание от подсъдимия ще се ползва при постановяване
на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на
оправдателна присъда, аргументира я с приложението на чл. 9 ал. 2 от НК,
тъй като деянието не
разкрива престъпна степен на обществена опасност с оглед ниската стойност на
отнетото и чистото съдебно минало и добри характеристични данни на С.,
алтернативно предлага на подзащитния му да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на
което да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години. Подсъдимият
се солидаризира със защитата си.
В производството не
участва граждански ищец, предвид разглеждане на делото по реда на глава 24 от
НПК, бързо производство.
Съдът като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото
доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание,
подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за
разпит на подсъдимия, на свидетелите Б.И.Д., С.И.С., Д.М.С., два броя протоколи за претърсване
и изземване от 17.01.2020г., ведно със снимков материал, извлечение от
Търговския регистър, справка за лице АИС БДС, постановление за връщане на
веществени доказателства, справка в Централна база КАТ, протокол за предаване
на съхранение, заповед за задържане, свидетелство за регистрация част I, справка за съдимост и
характеристична справка на подсъдимия, заключение на съдебно- стоковооценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., намери
за установено следното:
Подсъдимият А.А.С., ЕГН ********** е
роден на ***г***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. *** е и е ***. С *** образование е и е ***. ***.
В сградата на Районен
съд гр. К. се извършвал ремонт. За ремонтните дейности било наето търговско
дружество „***
– К.“
ООД – гр.
Д.. Те от своя страна
наели на работа работници. Един от тях бил бащата на подсъдимия А.С. и неговият
братовчед, свидетелят Д.С..
На 17.01.2020г. двамата
били докарани до обекта от подсъдимия А.С. с неговия лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. №****. Това се
случило сутринта. Подсъдимият видял, че на обекта има складирани торби с лепилно опаковъчна смес за външна изолация. Взел решение да
се върне и да открадне от същите.
Около обяд на
17.01.2020г. А.С. пристигнал с лекия си
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. №****,
натоварил 10 /десет/ броя хартиени торби с лепилно-шпакловъчна
смес за външна изолация „Weber 445P“ по 25кг. всяка и
потеглил. Действията му били забелязани от свидетеля Д.С., който съобщил на
бащата на подсъдимия за случващото се. Той от своя страна отишъл при сина си и
му казал да не краде, тъй като ще се изложи по този начин, но той побързал да
потегли с автомобила си. Отнетите вещи закарал в новопостроена къща, находяща се на адрес с. Х.Д., ул. „***“ № *.
На 17.01.2020г. в РУ на
МВР гр.К.
следобед бил получен сигнал от ДЗ, че около 13:00 часа
на същата дата неизвестно лице от ромски произход товари строителни материали –
сиви пакети с лепило в багажника на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Венто”, с рег.№ ****. Било установено също така, че
строителният обект се намира в гр. К., ул.„Д. С.“ № * - сградата на Районен съд гр. К., където се извършвали
ремонтни дейности. При последващи ОИМ на същия ден била установена съпричастност
на лицето А.А.С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***. Била получена сигурна оперативна информация от ДЗ в РУ на
МВР гр. К., че лицето А.А.С. държи в жилището, което ползва и обитава на адрес село
Х. Д., обл.
П.,
ул. „***“
№ *
отнетите вещи от строителния обект в гр. К., а именно 10 броя хартиени торби с лепилно-шпакловъчна
смес за външна изолация и се готви да ги отчужди и укрие с цел възпрепятстване
на разследването. Бил установен и свидетел – очевидец - Д.М.С., който разказал,
че видял именно А.А.С. да товари хартиени торби с лепилно-шпакловъчна смес за външна изолация в собствения си
лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с
рег.№ ****и чул, че в последствие информирал баща си, че се прибра на адреса си
в село Х.Д., обл. П., ул. „***“ № *, който ползвал и
обитавал, заедно с отнетите вещи. С цел събиране, запазване и обезпечаване на
доказателства в наказателното производство, възникнала необходимостта да бъде
извършено процесуално следствено
действие „претърсване и изземване”, тъй като били налице сигурни данни, че в
дома на А.А.С. се намират към момента вещи и предмети
от значение за досъдебното производство - 10 броя хартиени торби лепилно-шпакловъчна смес, както и средството за отнемане на
инкриминираните вещи – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с рег.№ ****, които могат да бъдат укрити. Било
установено, че моторното превозно средство се намира паркирано пред адрес село Х.Д.,
обл.П., ул. „***“ № *
При извършеното
претърсване и изземване в хипотезата на неотложност, извършено от полицейски
орган К.С. при РУ на МВР гр.К.на 17.01.2020 г. от 15ч. и 05 мин. до 15 ч. и 15 мин. в лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел “Венто”, с рег.№ ****,
находящ си на адрес село Х.Д., обл. П., ул. „***“ № *, собственост и ползван
от А.А.С., ЕГН
**********, в присъствието на поемните лица И.Р.С. с
ЕГН:********** и С.М.Д.ЕГН: ********** и
А.А.С., ЕГН ********** не били намерени вещи,
предмет на престъпление. Като средство за извършеното престъпление бил намерен,
описан и иззет лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Венто”,
с рег.№ ****, червен на цвят, с рама №**** заедно с един брой контактен ключ, един брой
свидетелство за регистрация част I на лек автомобил с рег.№ ****с №****.
При извършеното
претърсване и изземване в хипотезата на неотложност, извършено от полицейски
орган К.С. при РУ на МВР гр. К. на 17.01.2020 г. от 15ч. и 20 мин. до 15 ч. и 40 мин. на адрес
село Х.Д., обл. П., ул. „***“ № *– масивна едноетажна постройка, ползвана и обитавана от А.А.С., ЕГН **********, в присъствието на поемните
лица И.Р.С. с ЕГН:********** и С.М.Д.ЕГН: ********** и А.А.С., ЕГН ********** били намерени и иззети следните вещи: в една от стаите, ползвана за
складово помещение: 10/ десет/ броя хартиени пакети, пълни, фабрично
запечатани, жълто-кафяви на цвят, с надпис на кафяв фон с жълти букви “лепилно-шпакловъчна смес за полистиролни
изолационни плоскости”, с цифри под надписи с бял цвят“ 445Р”, на фирма
производител “ Weber”, 25 кг всяка торба.
Според заключението на
назначената и изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на
отнетите вещи възлиза общо на 110лв. Съотношението към МРЗ за страната към този
момент е 0,1803 пъти.
С протокол за връщане на веществено
доказателство на техническия ръководител на обекта – С.И.С. били върнати 10
броя хартиени торби с лепилно-шпакловъчна смес за
външна изолация “Weber 445Р” по 25 кг. всяка.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 372 ал. 4 от НПК, като на базата на тези доказателства
съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства.
Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Б.И.Д., С.И.С., Д.М.С..
Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства и с
обективната находка при извършените претърсвания и свързаното с тях изземване. Между
тях не съществуват противоречия относно главния факт на доказване.
В съдебно заседание подсъдимият
прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и в писмените доказателства и заключението на съдебно-стоковооценъчната експертиза, изготвена от вещото
лице Р.М., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите
професионални знания и опит и го кредитира.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за което е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимият А.А.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 предл. 1-во
във връзка с чл.194 ал.1 от НК. Същият на 17.01.2020 г. в гр. К., обл. П., чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Венто”, с рег.№ ****е
отнел чужди движими вещи – 10 /десет/ броя хартиени торби с лепилно-шпакловъчна
смес за външна изолация “Weber 445Р” по 25 кг. всяка,
на обща стойност от 110.00 /сто и десет лева/ от владението на „К.К.”
ООД, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна, подсъдимият
е извършил отнемане на вещи, върху които е установил своя трайна фактическа
власт, като е отнел възможността на
владелеца да се ползва от тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението и е
установил своя такава.
Налице е квалификацията
на деянието по т. 4 предл. 1-во на ал.1 на чл.195 от НК, тъй като за отнемане на вещите, с оглед обема и теглото им, 250 кг. общо, и
отдалечаването им от местопрестъплението си е послужил с моторно превозно - лек
автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Венто”, с рег.№ ****.
Престъплението е
извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че
движимите вещи, които отнема са чужди, че за отнемането на вещите и
отдалечаването им от местопрестъплението използва МПС, предвиждал е, че ще
прекъсне фактическата власт върху тях на лицето, което я упражнява и че ще осъществи своя такава и е
целял този резултат.
Налице е и особения
субективен елемент на деянието – намерението у подсъдимия да свои предмета на
престъплението. Той е искал да се разпореди с него в свой интерес, складирайки
го в дома си.
Предвид изложените
съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл.
1-во във връзка с чл.194 ал.1 от НК. При индивидуализиране на наказанието,
което следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът съобрази, че за
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет
години, като престъплението е „тежко“ по смисъла на закона престъпление, с
висока степен на обществена опасност. Относно определяне на наказанието, с
оглед приложението на процедурата по чл. 372 ал.4 от НПК и предвид
императивността на разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, определи същото при
условията на чл.58а. В случая според съда следва да се прилага разпоредбата на
чл. 58а ал. 4 от НК във вр. с чл.55 от НК. При индивидуализация наказанието на
подсъдимия съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при наличието на които и най – лекото предвидено в закона
наказание от една година лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, с оглед
обществената опасност и на деянието, и на дееца, поради което определи
наказанието при приложението на чл. 55 от НК. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му
възраст, добрите му характеристични данни, признанието на вината в досъдебното
производство, добросъвестното му процесуално поведение, както и
обстоятелството, че отнетите вещи са на сравнително ниска стойност. Тези
обстоятелства мотивираха съда да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК,
който в случая е и по-благоприятен за дееца и да наложи на подсъдимия наказание
под предвидения най-нисък предел от една година
лишаване от свобода, а именно три месеца лишаване от свобода.
Съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода и определяне на изпитателен срок три
години. Определеното наказание е под три години лишаване от свобода.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Предвид добрата му обществена характеристика, съдът прие, че по
отношение на него могат успешно да се постигнат целите на наказанието, посочени
в чл. 36 ал. 1 от НК и без то да се изтърпява реално.
Така определеното
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, и най– добре биха изпълнили целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Неоснователно е
възражението на защитата за малозначителност на
деянието. Въпреки действително по-ниската степен на обществена опасност на
дееца, не се касае за малозначително деяние по
смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК, дефиниращ, че не е престъпно деянието, което
макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Деянията по чл. 9 ал. 2 от НК не са престъпления, поради липсата
или явната незначителност на обществената опасност, т. е такива деяния въобще
не могат да окажат отрицателно въздействие върху обществените отношения или
това тяхно въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не ги
застрашава. В случая, независимо от невисоката стойност на отнетите вещи, които
обаче като брой, тегло и обем не са незначителни, конкретните характеристики по
изпълнение на престъпната деятелност, обосноваваща наличието и на квалифициращо
обстоятелство, извършването на престъплението без особено притеснение през
деня, демонстративно, в присъствие на работници на строителния обект, след
предварително набелязване сутринта същия ден, а и след забележка от страна на
един от работещите, негов баща, да не извършва престъплението, налагат извод,
че деянието не е малозначително, нито пък, че
неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и не следва да
намери приложение чл. 9 ал. 2 от НК. Следва да се отбележи и че
възстановяването на отнетото не се дължи на акт на доброволност от страна на
подсъдимия, а е сторено посредством действията на разследващите органи. Посоченото води до
извод, че процесното деяние е с обичайната за този
род престъпления обществена опасност.
Причините за извършване
на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред и желание
за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.
На основание чл. 53 ал.
1 б. „а” от НК, съгласно която разпоредба се отнемат в полза на държавата,
вещите, които принадлежат на виновния и са послужили за извършване на умишлено
престъпление, съдът отне в полза на държавата
лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Венто”
с рег. № ****, червен на цвят с рама №****, ведно с 1 брой контактен ключ, един
брой свидетелство за регистрация част I № **** на същия автомобил, собственост
на подсъдимия С..
С оглед изхода на
делото, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените в хода на досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 36.60лв., като
ги присъди в полза на сторилия ги орган ОД на МВР П..
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.