№ 824
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110118874 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ,
вр. с чл. 45 ЗЗД от ЗК „ЛИ“ АД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД за признаване за установено, че ЗАД
„ДБЖЗ“ АД дължи сумата от 11 952,53 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 28.03.2019 г. на територията на
Оберхаусен, Браменинг, зад Лилд, пред кръговото кръстовищя, Република Германия, при
което при управление на влекач марка „МАН“, модел „ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“, рег. № КН 29
58 ВН, с прикрепено към него ремарке марка „Шмитц“ с рег. № КН 07 04 ЕЕ, водачът МТ,
при движение на заден ход, реализирал ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Караван”, per. № OB-LG 99, ведно със законна лихва от 18.01.2024 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 3404/2024 г. по описа
на СРС, 53-ти състав.
Ищецът твърди, че на 28.03.2019 г. на територията на Оберхаусен, Браменинг, зад
Лилд, пред кръговото кръстовищя, Република Германия, водачът МТ реализирал ПТП при
движение на заден ход, в резултат на което увредил лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Караван”, p e r. № OB-LG 99. За настъпилото ПТП били изготвени съответните
документи от органите в Република Германия. Щетата била определена на база представени
фактури и калкулация, като била предявена по претенция Зелена карта от Германското бюро
в размер на 23 905,07 лв. Поддържа, че с доклад по щета ищцовото дружество е одобрило да
се изплати сума като същата е заплатена чрез Gurantee Call. Твърди, че към датата на
събитието за влекач марка „МАН“, модел „ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“, рег. № КН 29 58 ВН е
действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен със ЗК „ЛИ“ АД, полица № BG/22/119000303303, със срок на
действие от 22.01.2019 г. до 21.01.2020 г. Сочи, че с изплащането на застрахователното
обезщетение дружеството е встъпило в правата на застрахования собственик срещу
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на ремарке с рег. № КН 07 04 ЕЕ за 1/2 от изплатеното застрахователно
1
обезщетение. Посочва, че за периода от 04.12.2018 г. до 04.12.2019 г. ремаркето е било
застраховано при ответника. Поддържа, че тъй като събитието е настъпило на територията
на Република Германия, застрахователят на ремаркето трябва да поеме половината от
щетите, в който смисъл било и съдебното решение на федералния съд на Германия от
27.10.2010 г. - IV ZR 279/08. Причината за това била, че двете застрахователни компании
заедно формирали двойна застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и
ремарке трябвало да се разглежда като една оперативна единица. В случая водачът МТ
управлявал и двете превозни средства, поради което трябвало да важи застрахователното
покритие и на двете превозни средства, като всяка страна трябвало да понесе половината от
отговорността. Сочи, че ответникът бил поканен да заплати половината от сумата по
ликвидационна преписка № 0000-1909-19-602813, като се произнесло с мотивиран отказ.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между него, в качеството си на собственик на
ремарке „Шмиц”, p e r. № КН 0740 ЕЕ, по силата на застрахователна полица №
BG/30/118003383974, със срок на действие от 04.12.2018 г. до 14.12.2019 г., както и че е
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 23 905, 07 лв., с включените
ликвидационни разноски на стойност 25 лв.
Сочи, че с решение на Съда на ЕС от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/2014 и С-
475/14, с оглед постъпило преюдициално запитване относно избор на приложимо право при
ПТП, причинено от влекач с ремарке, с различни застрахователи и в друга членка на ЕС, в
отношенията между застрахователите на влекача и ремаркето е приложимо българското
законодателство, в частност чл. 479, ал. 1 КЗ. Поддържа, че поправянето на вредите, тежащо
върху държателя на ремаркето, следва да се счита за извъндоговорно задължение по смисъла
на чл. 1 от Регламент Рим II, с оглед на което по отношение на правото на държавата, където
е настъпила пряката вреда - в случая германското право, следва да се определят длъжниците
по задължението за обезщетяване на пострадалото лице. На следващо място твърдят, че
задължението на застрахователя да обезщети причинената на пострадалото лице вреда
произтича от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. Това
обезщетение произтичало от договорно задължение, поради което следвало да бъде
определено съгласно разпоредбите на Регламент Рим I. Поддържа, че условията, при които
застрахователят може да упражни правата на пострадалото при ПТП лице срещу
отговорните за произшествието лица се определят от националното право, уреждащо
застрахователния договор, определено в чл. 7 от Регламент Регламент Рим I. СЕС приемал,
че приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно
средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на
това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на
произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент Рим I, ако правилата на
деликтната отговорност, приложимо спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и
следващите от Регламент Рим II предвиждат разделяне на задължението за поправяне на
вредата. Изложени са съображения, че приложимото право към настоящия случай е чл. 479,
ал. 1 КЗ, поради което ответното дружество не носи отговорност във връзка с процесното
ПТП, тъй като е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилите на ремаркето, докато застрахователят на влекача носи пълната отговорност за
вредите, причинени следствие на ПТП. В условията на евентуалност и при положение, че се
установи, че ремонтът възлиза на сумата в размер на 23 905, 07 лв., то твърди, че ще
надхвърля 70 % от действителната стойност на процесното МПС, при което ще бъде налична
„тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ. Сочи, че определеното и изплатено
застрахователно обезщетение е в завишен размер, с твърдения, че ремонтът може да се
извърши при по-разумни финансови условия чрез влагане на труд, материали и части от
2
алтернативни доставчици. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Въз основа на доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Приема за установени фактите, които страните признават, че между ищеца и собственика на
увреденото МПС е бил налице валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, наличието на валиден към датата на ПТП договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на ремарке „Шмиц”, per. № КН 0740 ЕЕ с
ответника, както и че ищецът е заплатил сумата от 23 905, 07 лв., с включените ликвидационни
разноски на стойност 25 лв. за обезщетяване на причинените от ПТП вреди.
От приетата по делото съдебно авто-техническа експертиза и от писмените
доказателства се установява следното на 28.03.2019 г. на територията на Оберхаусен,
Браменинг, зад Лилд, пред кръговото кръстовищя, Република Германия, водачът МТ
реализирал ПТП при движение на заден ход, в резултат на което увредил лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Караван”, p e r. № OB-LG 99. За настъпилото ПТП били
изготвени съответните документи от органите в Република Германия. Щетата била
определена на база представени фактури и калкулация, като била предявена по претенция
Зелена карта от Германското бюро в размер на 23 905,07 лв.
С доклад по щета ищцовото дружество е одобрило да се изплати сума като същата е
заплатена чрез Gurantee Call. Към датата на събитието за влекач марка „МАН“, модел „ТГХ
18.440 4Х2 БЛС“, рег. № КН 29 58 ВН е действал договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със ЗК „ЛИ“ АД, полица №
BG/22/119000303303, със срок на действие от 22.01.2019 г. до 21.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска по чл. 410, ал. 1 във вр. с чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят
възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за
имуществено застраховане „Каско“; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3)
причинени щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и
щетите; 5) изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в размер; 6) ответникът е застраховател на делинквента по задължителната
застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, като договорът трябва да е
валиден към момента на застрахователното събитие.
Основният спорен между страните, във връзка с който са всички наведени доводи във
възивната жалба, е как при причинени вреди от композиция, състояща се от влекач и
ремарке, когато влекачът и ремаркето са обект на застраховка "Гражданска отговорност" при
различни застрахователи, се разпределя отговорността за причинените вреди между тези
застрахователи и съответно кое е приложимото право при решаване на този въпрос предвид
наличието на международен елемент – причиняване на вредите в друга държава членка.
При пътно-транспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство и
прикачено към него ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на
теглещото превозно средство, който е обезщетил пострадалия, срещу застрахователя на
ремаркето, се определя по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и
3
на Съвета (Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета (Регламент "Рим ІІ"), предвиждат поделяне на
задължението за поправяне на вредите между собственика на влекача и ремаркето. При това
положение първо следва да се извърши преценката по чл. 4 от Регламент "Рим ІІ", а след
това тази по чл. 7 от Регламент "Рим І". Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент "Рим ІІ", ако не е
предвидено друго, приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт.
В настоящия случай произшествието е настъпило и вредите са причинени на
територията на Федерална република Германия. Видно от получената по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави от 07.06.1968 г.
информация, съгласно темпорално относимите редакции на законодателството на Федерална
република Германия /§ 7, ал. 1, § 18, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, § 115 от
Закона за застрахователните договори, § 421 от Германския граждански кодекс, § 78, ал. 2 от
Закона за застрахователните договори и съответна практика на Федералния Върховен съд/,
застрахователите на влекача и ремаркето отговарят солидарно за причинените вреди, като
помежду си разпределят наполовина сумите по щетата. След като законодателството на
Федерална република Германия предвижда разделяне на отговорността между
застрахователите на влекача и ремаркето, то приложение намира чл. 7, ал. 2 от Регламент
"Рим І". Доколкото приложимото право не е избрано от страните, то същото се определя от
държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. И двете страни по
делото са български застрахователни дружества с основна дейност в България, където при
това са регистрирани и ремаркето, и влекачът, поради което отговорността помежду им
следва да се уреди по българското право.
Съгласно решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С359/14 и С-
475/14, при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство,
снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на
теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при
произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя
на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент №
593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент
"Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат
отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на
собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите
на пострадалото лице.
В т. 54 от горепосоченото решение е посочено изрично, че задължението на
застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на
пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически
състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят
според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"/, а от договора,
който го обвързва с отговорното застраховано лице. В т. 61 и т. 62 от решението е посочено,
че на първо място трябва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено
обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и
собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя
4
на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на
Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от
Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени
между застрахователите - ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях
лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на
суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на
ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4
и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на
вредата. Настоящият случай е именно такъв - приложимото материално право в
отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Германия,
което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и
застрахователя на ремаркето (чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ), поради което и
приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на
тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І".
В случая страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата
застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България,
поради което приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи,
че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като
именно Кодекса за застраховането на Република България регламентира както задължението
за сключване на застраховките /чл. 483 КЗ/, така и обема на застрахователното покритие по
тях /в т. ч. покритите рискове при застраховки "гражданска отговорност" от притежаване и
използване на ремарке - чл. 479 КЗ/.
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент
"Рим І"/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.
Следователно отговорността на ответника по процесния договор за застраховка
"гражданска отговорност" поначало не включва задължение за обезщетяване на вреди,
нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство, поради на това
основание релевираната претенция се явява неоснователна. (Решение № 3282 от 5.06.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 3044/2023 г., Решение № 6559 от 20.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
10458/2022 г., Решение № 105 от 8.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8783/2022 г., Решение №
4050 от 5.07.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 944/2023 г., Решение № 1040 от 2.03.2023 г. на СГС
по в. гр. д. № 1905/2022 г., Решение № 199 от 5.01.2023 г. на СРС по гр. д. № 45882/2022 г.,
Решение № 6122 от 30.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2340/2023 г.). В този смисъл и Решение
№ 5672 от 21.10.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 7057/2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХЪВРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ,
вр. с чл. 45 ЗЗД от ЗК „ЛИ“ АД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД за признаване за установено, че ЗАД
„ДБЖЗ“ АД дължи на ЗК „ЛИ“ АД сумата от 11 952,53 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 28.03.2019 г. на
територията на Оберхаусен, Браменинг, зад Лилд, пред кръговото кръстовищя, Република
Германия, при което при управление на влекач марка „МАН“, модел „ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“,
рег. № КН 29 58 ВН, с прикрепено към него ремарке марка „Шмитц“ с рег. № КН 07 04 ЕЕ,
водачът МТ, при движение на заден ход, реализирал ПТП с лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Караван”, per. № OB-LG 99, ведно със законна лихва от 18.01.2024 г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „ЛИ“ АД да заплати на ЗАД „ДБЖЗ“ АД, сумата от 300 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6