Решение по дело №684/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20207260700684
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

      624/15 .10.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                  2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: И.Въжарска

Прокурор: А.Стоянов

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №684 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Държавен фонд Земеделие - София против Решение №50/01.06.2020г. по нахд №55/2020г. на РС Харманли, с което е отменено Наказателно постановление №01-2600/7050 от 19.11.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ. Твърди се, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивната инстанция приела, че следва да се приложи нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.72а, ал.1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз в актуалната редакция към 25.03.2019г., на лице, което изкупува сурово мляко с цел преработка или препродажба от производител без регистрация като първи изкупвач и/или без договор, регистриран по реда на чл.55б, ал.5 – освен в случаите по чл.55б, ал.2, се налага глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лева. Така нарушението се съдържало в санкционната норма и деянието не било подведено под грешна квалификация. От една страна било задължението да бъде регистриран договорът в 14-дневен срок, а от друга – задължението да не се изкупува мляко преди да бъде регистриран договорът. В конкретния случай първият изкупвач – наказаното лице, за да бъде изряден следвало да регистриран сключения на 10.03.2019г. договор, а като не е сторил това, то е допуснал визираното в АУАН и НП нарушение и правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност. Съдът бил изтълкувал неправилно закона и събраните доказателства и при правилно установена фактическа обстановка били направени неправилни изводи. По делото нямало доказателства, че договорът бил регистриран надлежно към момента на изкупуване, нито имало повдигнат спор в тази посока. При условията на евентуалност се сочи, че изменението на чл.72а влязло в сила на 14.02.2020г. и нарушението вече фигурирало самостоятелно в чл.72а, ал.2, а санкцията била променена от 1000 до 4000 лева, поради което и с оглед извода за доказаност на нарушението, то следвало да се приложи по-благоприятната санкция, като се измени наказателното постановление съобразно последвалото изменение в закона и се намали наложената имуществена санкция на 1000 лева. Иска се решението на РС Харманли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно издадено, като се претендират направените разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител, явил се в с.з. Счита, че въззивната инстанция правилно приложила закона и отменила наказателното постановление.

Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Харманли е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №01-2600/7050 от 19.11.2019г., издадено от Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с което на ООД АРКУС 99 - София, на основание чл.72а, ал. 1 във вр. с чл.74, ал.4 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер от 5000,00 лева за нарушение на разпоредбата на чл.55б, ал. 5 от ЗПООПЗПЕС. За да отмени наказателното постановление съдът е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят, който е регистриран като първи изкупувач на сурово мляко за проверявания период 01.01.2019г. – 31.03.2019г. не е регистрирал в ОД ДФЗ Хасково в 14-дневен срок от сключването му договор за доставка на сурово мляко от 10.03.2019г. с Гюлназ Юсуф в качество на производител, като договорът следвало да се регистрира до 24.03.2019г., с изтичането на който срок, считано от 25.03.2019г. дружеството било в нарушение на чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС. При безспорно установената фактическа обстановка, описана в АУАН и в НП, и доказваща се от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, съдът е направил извод, че АУАН и обжалваното НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от материално компетентни лица. С оглед настъпила законодателна промяна в чл.72а и чл.55б от ЗПООПЗПЕС съдът е счел, че е налице основание за приложението чл.3, ал.2 от ЗАНН и приложил по-благоприятна за нарушителя норма. Последвалите, действащи към момента редакции на разпоредбите на чл.72а и чл. 55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС, въвеждали съответно по-благоприятна санкционна разпоредба с по-малък размер на административното наказание и по-дълъг срок за регистрация на договорите. Така и предвид обстоятелството, че процесният договор бил регистриран в по-дългия, а именно - 30-дневен срок от сключването му, съдът е счел, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 55б, ал. 5 от ЗПООПЗПЕС. Не са установени допуснати съществени процесуални нарушения, но за пълнота на изводите съдът е посочил, че административнонаказващият орган не бил посочил в АУАН или НП дали изкупуването било с цел препродажба и/или преработка, а това било обстоятелство релевантно за отговорността на задълженото лице. Непосочването правело описанието на нарушението непълно и обосновавало извод за непълнота на описанието на изпълнителното деяние и незаконно ангажиране на отговорност на жалбоподателя.

При извършената служебна проверка по реда на чл.218 от АПК  съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след анализ и преценка на събраните по делото доказателства.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция обаче не споделя изводите за отмяна на наказателното постановление при приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, а счита, че описанието от фактическа и правна страна на вмененото на касационният ответник деяние не отговаря на изискванията на закона и не е подведено под съответстващата санкционна норма. Описанието на нарушението и на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Между тях съществува взаимна връзка и зависимост и описанието на нарушението следва да съответства точно на нарушените правни норми  и обратно.  При неспазването на този принцип, то правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана, е нарушено. 
Административнонаказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.72а, ал.1 във вр. с чл.74, ал.4 от ЗПООПЗПЕС за осъществено нарушение, квалифицирано като такова по чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС. Така ответникът - в качеството си на регистриран първи изкупвач на сурово мляко, е наказан за това, че не е регистрирал в ОД на ДФЗ Хасково в 14-дневен срок от сключването му Договор за доставка на сурово мляко от 10.03.2019г. с Гюлназ Юсуф в качеството ѝ на производител, като договорът следвало да бъде регистриран до 24.03.2019г., с изтичането на който срок и считано от 25.03.2019г. дружеството било в нарушение на чл.55б, ал.5. Изрично е отчетено и че за посочения договор било установено, че е регистриран след тази дата, в случая на 29.03.2019г. При описание на събраните доказателства и установено от тях наказващият орган има и изявление, че от тях е „…видно, че изкупвачът …е изкупувал сурово овче мляко…през проверявания период 01.01.2019г. – 31.03.2019г. с цел препродажба, но не бил изпълнил задължението си да регистрира представения договор …в 14-дневен срок от сключването“. Така следва да се отчете, че действително разпоредбата на чл.55б от ЗПООПЗПЕС /ред. преди изм. ДВ бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г/ въвежда задължение договорите за доставка на сурово мляко от всички видове млека да се регистрират от първия изкупвач в ОД на ДФЗ по адреса на дейността на изкупвача в 14-дневен срок от сключването, но за това нарушение не е приложена санкционна разпоредба относно липса на регистрация, а е приложена санкционната разпоредба по чл.72а, ал.1 – за изкупуване при неспазване на задължението да бъде регистриран договор, регистриран по реда и в срока по чл.55б, ал.5. Като е описано осъщественото деяние – за бездействие, тъй като не е регистрирал в срок договор, и е посочена съответната за това норма – чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС, а наказанието е определено като такова относно деяние, представляващо действие – „изкупува“, то се е стигнало до механично смесване на съставите на посочените за нарушение и наказание норми. Доколкото на наказаното лице е наложено наказание за действие, а се твърди, че е осъществил бездействие, то както за наказаното лице, така и за съда, остава неяснота  за какво точно нарушение е наказано лицето. В описанието на нарушението изрично се сочи деяние „не е регистрирал“, изразяващо се в бездействие, както и се сочи дата на извършване на нарушението – 25.03.2019г., която е след изтичане на срока за регистрация, а употребата на глагола „изкупувал“ при описанието на установеното като факти от събраните доказателствата не променя извода за нарушението, за което е проведено административнонаказателното производство. Направеното в АУАН и НП описание от фактическа и правна страна на вмененото на дружеството деяние покрива признаците на съставомерно  административно нарушение по чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕ, но неправилно е приложена санкционната разпоредба по чл.72а, ал.1 ЗПООПЗПЕС. Наред с посоченото до тук относно описанието на нарушението следва да се има предвид и че съставомерни елементи от описанието на нарушението не могат да се посочват при обсъждането на събраните доказателства, както и че е недопустимо в производствата по установяване  на административни нарушения и налагане на административни наказания да има тълкуване на волята на административнонаказващия орган.  
Поради изложеното и като е отменил  наказателното постановление, то районният съд правилно е приложил закона. В случая наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение, а не при приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Освен това касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този извод на ответника в касационната инстанция следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 300,00 лева, представляващи заплатено адв.възнаграждение, което е под определения минимум съгласно разпоредбата на чл.18 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №50/01.06.2020г.,  постановено по нахд №55 по описа на на РС Харманли за 2020г.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие София, да заплати на ООД АРКУС 99 – С.,  ЕИК ***, направените по делото разноски от 300,00 лева.

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

       Членове: 

1.

 

                        2.