№ 4433
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110116062 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. В., чрез
адв. М. Д., срещу „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединен отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, с който се иска да бъде обявена нищожността
договор за паричен заем №...2020г., при условията на евентуалност – да се
признаят за нищожни на същите основания клаузите от договора, които
предвиждат заплащане на такса за експресно разглеждане, клауза за
неустойка, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК – поради заобикаляне на закона,
под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради
противоречие с добрите нрави, както и с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер на 950,59 лева,
представляваща платена при липса на основание по нищожен договор,
включваща възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и
неустойка по договор за паричен заем №...2020г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата претенция – 20.03.2024г. до изплащането. В
исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за паричен
1
заем №...2020г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в
размер на 800 лева, при годишен лихвен процент 40,32% и ГПР 49,38% за срок
от 44 седмици, който следвало да изплати на 22 вноски. При подписването му
било записано, че заемателят се съгласява да ползва допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи срещу такса от 440 лева, която следвало
да заплати разсрочено заедно с вноските по договора. Било уговорено в чл.4,
ал.1 от договора, че заемателят в тридневен срок следвало да предостави
обезпечение на задълженията му чрез поръчителство на физическо лице, което
трябва да отговаря на подробно описани условия, или банкова гаранция, като
при неизпълнение на това задължение следвало да заплати неустойка в размер
на 293,26 лева, която също била платима разсрочено заедно с погасителните
вноски по кредита. Излага доводи относно недействителността на процесния
договор за потребителски кредит, доколкото не били спазени изискванията на
ЗПК по отношение на законоустановената форма на договора. Счита, че
клаузите по договора не са ясни и разбираеми. Твърди, че уговорената
неустойка противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК както и че същата не е съобразена
при формиране на ГПР по кредита, което има за цел заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК. Сочи, че уговорената неустойка накърнява
добрите нрави и представлява неравноправна клауза по договора. Посоченият
в договора ГПР не отговарял на действителния. Счита, че договорът е
нищожен, като с оглед специалната разпоредба на чл.23 ЗПК дължи
връщането само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други
разходи, поради което и предявява иск да му бъде върната сумата, която е
платил въз основа на договора за заем надвишаваща заемната сума от 800
лева. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Милчев, е подал отговор на
исковата молба. Взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Излага доводи относно действителността на процесния
договор за кредит, като твърди, че клаузите му са индивидуално договорени с
ищцата. Счита, че формата на договора е съобразена със законовите
изисквания относно размера на шрифта. Твърди, че уговорената неустойка не
следва да бъде включена при формиране на ГПР по кредита, както и че
дължимостта й е обусловена от поведението на кредитополучателя. Излага
подробни съображения относно действителността на оспорваните клаузи.
Твърди, че в съдържанието на договора не са налице неравноправни клаузи.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
2
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК съдът е отделил за безспорно между
страните са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор
за паричен заем №...2020г., по силата на който на ищеца била предоставена
заемна сума в размер на 800 лева, при годишен лихвен процент 40,32% и ГПР
49,38% за срок от 44 седмици, който следвало да изплати на 22 вноски,
уговорено ползване на допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи срещу такса от 440 лева, както и неустойка в размер на 293,26 лева
при неизпълнение на задължение по чл.4, ал.2 от договора.
В чл.4, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят дължи неустойка в
размер на 293,26 лева в случай, че не изпълни задължението си за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок, съобразно уговореното в чл.4,
ал.1 от същия – поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя
бележка от работодател, издадена не по-рано от три дни от деня на
предоставяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършил 21
годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор, да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход
в размер на 1000 лева, през последните пет години да няма кредитна история в
Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател; или банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане на договора.
От представените документи за извършени плащания и удостоверение,
издадено от „..“ ООД се установява, че ищецът е заплатил в цялост дължимите
суми по процесния кредит в размер на 1760,59 лева. Същото се установява и
от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е изчислило и какъв би бил ГПР при включване в него на
начислената такса за експресно разглеждане и неустойка, а именно – 631,72 %.
Други относими доказателства не са ангажирани.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му –
тридневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за
длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на
получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.
Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена
съобразно погасителния план към договора и включена в размера на
погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
4
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. По делото е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, в което вещото лице е изчислило, че
при включване на неустойката и таксата за експресно разглеждане в ГПР
същият би бил в размер на 631,72 %. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между
страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла
на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Настоящия съдебен състав намира, че и такса за услуга експресно
разглеждане се явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно
реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговорената такса по същество имат за цел да се
увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин
се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Отделно от това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не
5
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Следователно договор за паричен заем №...2020г. се явява нищожен на
основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23 ЗПК заемателят
дължи само чистата стойност на кредита в размер на предоставената заемна
сума.
При тези изводи на съда предявеният при условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора, не
следва да бъде разглеждан.
По предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД:
Представени са доказателства за извършени плащания от ищеца в
размер на 1760,59 лева по кредита, като с оглед изводите на съда за
нищожност на същия и дължимост само на главницата в размер на 800 лева,
то сумата от 960,59 лева се явява платена без правно основание. Предявеният
иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 950,59 лева.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 100 лева държавна такса и 400 лева внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице.
Пълномощникът на ищеца адв. М. Д. Д. е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. Д. е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати
възнаграждението на съответния адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ
урежда, че минимално възнаграждение следва да се определя по отделно за
всеки от исковете. В конкретния случай по делото са предявени два обективно
съединени иска, като делото е с ниска фактическа и правна сложност и с
6
нисък материален интерес. Настоящият състав намира, че буквалното
тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение при
обективно съединени обуславящи и обусловени искове(доколкото по главния
иск се твърди нищожност на посочената клауза, връщането на платени суми
по която е предмет на съединения осъдителен иск) при дела с предмет ниска
фактическа и правна сложност на делото при определяне размера на
възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАДв. В настоящия случай се касае за иск,
чиито предмет са нищожни клаузи на договор за потребителски кредит, като
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по искове, чиито
предмет са вземания по договори за потребителски кредит, като поставените в
настоящото производство въпроси биха били изследвани служебно от съда и в
инициирано от заемодателя производство. Делото е приключило с разглеждане
в едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител не се е
явил лично, събрани са само писмени доказателства, представени с исковата
молба и поисканата съдебно-счетоводна експертиза. Поради изложеното
съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
100 лева при съобразяване на актуалната практика на СЕС (решение на Съда
на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-
427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация
на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС),
която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при определяне на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предявен от С. Г. В., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. .. .., срещу „..“ АД, ЕИК .., на договор за паричен заем
№...2020г., сключен между страните, поради противоречие на закона и поради
накърняване на добрите нрави.
7
ОСЪЖДА „..“ АД, ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. В., ЕГН **********,
по предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 950,59 лева, платена без
правно основание по нищожен договор за паричен заем №...2020г. по клаузи за
договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..“ АД, ЕИК .., да заплати
на С. Г. В., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. „..“ АД, ЕИК .., да заплати
на адв. М. Д. Д., с адрес гр. София, .., сумата в размер на 100 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца С. Г. В.
безплатна правна помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8