№ 572
гр. Варна , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503728 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4444 от 08.07.2020г. на „КНМ ГРУП“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк Люлин ул.Търново,
бл.срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н.К., чрез адв. Д.Я., член на АК Варна,
срещу Решение № 2547 от 23.06.2020г., постановено по гр.д.№ 1407/2020г. по описа на ВРС,
49-ти състав, поправено с решение № 261052 от 06.11.2020г., с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения от ищеца „КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* срещу ответника К. Д. Т. с ЕГН
********** иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, за осъждането му да заплати сумата
от 350 лева, представляваща дължима сума, получена в качеството му на довереник по
договор за цесия от 02.02.2015г., но непредадена на доверителя КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК
*********, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 14.01.2020г. до
окончателното плащане.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на
съда относно липсата на данни, че ответникът е получил цената по процесния договор за
цесия, както и че доколкото процесната сума не се намира в негово държане, то той няма
какво да предаде на доверителя си – ищеца. Изтъква се, че парите се считат от гражданско
1
правната наука за родово определена вещ, а родът не погива, като задължението за
предаване на парична сума е налице и когато длъжникът няма средства за тяхното
изплащане. Конкретно се оспорва мотива на съда за неоснователност на възражението за
недействителност на анекса и същият е ценен като писмено доказателство в частта на
правната му характеристика на разписка. Настоява се, че доводите на ищеца по отношение
действителността на анекса са относими към предмета на спора, тъй като установяването на
действителността му би осуетила правната му значимост, респ. би отнело и
доказателствената му стойност, върху която съдът е мотивирал решението си. Оспорва се
извода на съда, че липсва обективния и субективния елемент от състава на чл.40 от ЗЗД по
отношение на процесния анекс. Позовава се на разпоредбата на чл.161 от ГПК, която
настоява съдът да приложи предвид създадените трудности за събиране на доказателства в
подкрепа на въведените в допълнителната молба твърдения. Подновяват се направените
твърдения и правни изводи в исковата молба и допълнителното становище, които
въззивникът настоява да се считат инкорпорирани във въззивната жалба. Настоява се за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, при което спора бъде решен по
същество с присъждане на заявената исковата сума, както и на сторените пред двете
инстанции съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна К. Д. Т. с ЕГН ********** депозира
писмен отговор, в които развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се
възражението на въззивника относно безспорната установеност на факта, че сумата от 350
лева е получена от К.Т. в качеството му на пълномощник на „КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК
*********. Поддържа се, че ответникът е отчел процесната сума, съгласно представения
анекс от 02.02.2015г. Счита се неоснователно възражението на въззивника за наличието на
голяма разлика между цедираното вземане и продажната цена. Приема се за правилно
отхвърлянето на възражението на ищеца за недействителност на анекса поради договаряне
във вреда на представляващия. Твърди се, че остава недоказано твърдението на ищеца
относно наличието на договор за поръчка като основание на вземането му, доколкото е
налице разграничаване между упълномощаването като едностранна сделка и мандата като
двустранна сделка, в която се поемат и редица задължения. Поддържа се възражението за
прихващане, въведено с отговора на исковата молба, като се настоява, в случай, че
въззивният съд счете заведения иск за основателен да се произнесе по него, като отхвърли
предявения иск.
Страните не са направили искания по доказателствата.
С определение № 118 от 11.01.2021г., постановено по т.д. № 3728/2020г. по описа на
ВОС, е прието за разглеждане възражението за прихващане на ответника К. Д. Т. за сумата в
общ размер от 350 лева, съгласно раздел IV от ОИМ, със сумата, предмет на исковата
претенция до размера на по-малката сума.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
2
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството по гр.д. № 1407/2020г. е образувано пред ВРС по искова молба на
„КНМ Груп“ ЕООД ЕИК ********* срещу К. Д. Т. ЕГН ********** гр.Варна за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща
дължима сума получена от ответника в качеството му на довереник по договор за цесия от
02.02.2015г., сключен между цедента „Кнм Груп" ЕООД и цесионера „Интейк" ЕООД, която
сума не е предадена до момента на цедента.
В исковата молба ищецът твърди, че през 2014г. „Кнм Груп" ЕООД ЕИК *********
в качеството си на ищец е предявило иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу
„Енерго-Про Продажби" АД за осъждането на това дружество да заплати на ищеца сумата
от 1445.79 лв., представляваща платена без основание стойност по корекция на сметка за
периода от 11.02.2010г. до 09.08.2010г., за което е било образувано гр.д.№ 9800/2014 г. по
описа на Районен съд гр.Варна. С решението предявената искова претенция е била уважена,
като в полза на ищцовото дружество са присъдени сторените разноски в размер на 389.05
лева.
Твърди се, че на 02.02.2025г. „КНМ Груп"ЕООД, в качеството на си цедент,
действащ чрез пълномощника си адв. К. Д. Т. е прехвърлило това свое вземане на стойност
389.05лв., представляващо разноски по делото, за цена от 350 лв. на цесионера „Интейк"
ЕООД ЕИК *********. Твърди се, че съгласно т.3 от сключения договор, цесионерът
„Интейк" ЕООД е заплатил уговорената продажна цена за вземането, в размер на 350 лв.
изцяло в брой на адв.КрасимирТ., последният като пълномощник на „Кнм Груп" ЕООД,
като изрично е посочено, че сключения договор служи като разписка за извършеното
3
плащане. Твърди се, че до настоящия момент довереникът - ответника К.Т. не е отчел така
получената от него сума в касата на „КНМ Груп" ЕООД, поради което намира, че за него е
налице правен интерес от предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – К. Д. Т. е депозирал становище за
неоснователност на иска. Възразява срещу твърдението за възникване на мандатно
правоотношение между страните по силата договор за поръчка. Оспорва факта на предаване
на сумата от „Интейк“ ЕООД, като сочи, че в договора е записано, че сумата е платена на
цедента, а не на пълномощника. Възразява, че по силата на допълнително споразумение от
02.02.2015г. към договора за цесия от същата дата, процесната сума е върната обратно на
„Интейк“ ЕООД. Поддържа, че пълномощникът е разполагал с представителна власт да
изменя договора за цесия. Изтъква, че „КНМ Груп" ЕООД се задължава да прехвърли на
„Интейк" ЕООД вземането си за платените от „Интейк" ЕООД (чрез специалната адвокатска
сметка на адв. К.Т.) разноски по делото вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение
за първа и втора инстанции след установяване по размер с последваща цесия, като страните
се съгласяват цената на цесията да бъде заплатена директно от „Интейк“ ЕООД на Сребро
Милков Демиров, като се изменя цената на сключения договор, която следва да бъде 350
лева, дължима в полза на Демиров, съгласно подписано Тристранно споразумение от
23.10.2014г. в срок от шест месеца, считано от датата на влизане на сила на осъдително
решение по Решение по гр.д. № 9800/2014 г. на ВРС. Твърди се, че КНМ Груп ЕООД връща
/предава/ на „Интейк" ЕООД платената сума от 350 лв., за което страните се съгласяват, че е
платена изцяло и в брой от „КНМ Груп" ЕООД на „Интейк" ЕООД при подписване на
настоящия анекс, като същият служи за разписка за извършено плащане. Моли се за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните доказателства се формират следните фактически
констатации:
С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 9800/2014г. на ВРС, „Енерго-Про
Продажби" АД е осъдено да заплати на ищеца „КНМ ГРУП"ЕООД сумата от 389.05 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски. Предявеното по делото право е притежание
на Сребро Милков Димиров, прехвърлено на дружеството-ищец с договор за цесия от
28.04.2014г., за вземане по корекционна процедура в размер на 1445.79 лева по фактура от
12.08.2010г.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014г., сключен
между Сребро Милков Демиров чрез пълномощник адв.Кр.Т. и КНМ Груп ЕООД,
представлявано от управителя Петър Колев, за прехвърляне вземане на цедента от Енерго
про Продажби АД в размер на 1445.79 лева срещу цена от 1345.79 лева, за която страните са
постигнали съгласие да бъде заплатена в 6 месечен срок от подписване на цесията.
Представено е писмено уведомление на длъжника Енерго про Продажби АД за извършената
цесия – писмо с вх. рег. №3176784 от 22.07.2014г.
4
От представения договор за прехвърляне на вземане от 02.02.2015г. се установява, че
„КНМ ГРУП" ЕООД чрез пълномощник адв. К.Т., е прехвърлило на цесионера „Интейк”
ЕООД вземането си към длъжника „Енерго-Про Продажби" АД в размер на 389.05 лв.,
представляващо присъдени разноски по гр.д. № 9800/2014г. на ВРС. По силата на
сключения договор вземането се прехвърля срещу цена от 350 лв., платена изцяло и в брой
от цесионера Интейк на цедента при подписването на договора, като е отбелязано, че
същият служи като разписка за извършеното плащане. /л.5/
От представения по делото Анекс към договора за прехвърляне на вземане от
02.02.2015г., се установява, че на същата дата между „КНМ ГРУП" ЕООД чрез
пълномощник адв. К.Т., и „Интейк" ЕООД е сключен допълнителен договор, по силата на
който К.Т., в качеството си на пълномощник на „КНМ ГРУП" ЕООД, връща на „Интейк"
ЕООД платената сума от 350 лв., като анексът има характера и на разписка за извършеното
плащане./л.20 и сл./
По делото са представени освен това: Договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., сключен между КНМ Груп, представлявано от адв.Т. и Интейк ЕООД за
прехвърляне вземането за главницата по цитираното гр.дело, в размер на 1445.79 лева срещу
цена от 1345.79 лева, заплатени изцяло и в брой от цесионера на цедента; Споразумение от
същата дата 23.10.2014г., сключено между Сребро Милков Демиров чрез адв.Кр.Т. като
пълномощник, КНМ Груп ЕООД чрез пълномощник адв.Т. и Интейк ЕООД, за следното:
към датата на споразумението КНМ Груп не е заплатило цената по първоначалната цесия от
28.04.2014г., на Сребро Демиров в размер на 1345.79 лева; изменено е съдържанието на
договора за цесия от 28.04.2014г. като Сребро Демиров се съгласява да получи цената по
цесията не от КНМ, а от встъпилия в дълга Интейк ЕООД, а последното се съгласява да
получи вземането от Енерго про Продажби в хода на висящия процес, както и разноските по
делото, след установяването им по размер, с последваща цесия срещу цена от 5 лева. В това
споразумение е удостоверено и съгласие на адв.Т. като пълномощник на КНМ Груп да
предаде на Интейк сумата от 1345.79 лева, за което актът има характер на разписка за реално
плащане.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, съдът, по правилата на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема следното от правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗЗД. За
уважаването му съдът намира, че в тежест на ищеца е да установи сключване на договор за
прехвърляне на вземане от 02.02.2015г. между цедента „КНМ Груп“ЕООД и цесионера
„Интейк“ЕООД, качеството на ответника на пълномощник на цедента КНМ Груп по
сделката, по която последният чрез пълномощника си е получил сумата от 350 лв. като цена
по цесията, със задължение да я предаде на упълномощителя си КНМ Груп ЕООД.
Съдът намира релевантните за спора обстоятелства за установени по делото.
5
Не се спори относно подписване на договор за прехвърляне на вземане от
02.02.2015г., сключен между КНМ Груп, като цедент, и Интейк, като цесионер, при
подписването на който цедентът е представляван от адв.К.Т..
Въз основа на приложеното на л.17 пълномощно, ответникът К.Т. е бил упълномощен
от цедента КНМ Груп ЕООД за извършване на широк кръг правни и фактически действия от
името и за сметка на упълномощителя, вкл. разпореждане по свободна воля на
упълномощеното лице, с вземания на упълномощителя. Дори да се приеме, че доколкото в
договора от 02.02.2015г. е обективирано изявление на страните за придаване характер на
разписка, то съдът намира, че се удостоверява получаване на сумата от цедента КНМ Груп,
чрез пълномощника по договора – адв.Т..
От приложения договор за цесия от 28.04.2014г., сключен преди спорния, се
установява, че цедентът КНМ Груп, е станал титуляр на вземането на Сребро Милков
Демиров от ответника Енерго про Продажби АД по гр.д. 9800/2014г. на ВРС, срещу цена от
1345.79 лева, чийто падеж е бил отложен след шест месеца от подписване на договора. По
тази цесия, адв.Т. е подписал акта като пълномощник на първоначалния цедент Демиров. По
делото не е представено пълномощно за предоставената на адв.Т. представителна власт от
това лице.
Към датата на подписване на последващата цесия от 02.02.2015г., е бил настъпил
падежът за изплащане в полза на Демиров на договореното възнаграждение по договора за
цесия от 28.04.2014г., но от представените допълнително договор за прехвърляне на вземане
от 23.10.2014г., споразумение от 23.10.2014г. както и анекс към договор за прехвърляне на
вземане от 02.02.2015г., подписан на същата дата, се установява предоговаряне на условията
по първоначалната и на процесната цесия.
По отношение на тези документи, подписани от адв.Т. като пълномощник на Сребро
Демиров и отделно като пълномощник на КНМ Груп ЕООД, се установява, че същия е
действал в пределите на предоставената му от КНМ Груп представителна власт.
По отношение правния ефект на подписаното пълномощно и възраженията на
ответника за липса на договор за поръчка, който да вменява задължение на доверителя да
отчете полученото по сделката, съдът се придържа към съдебната практика, обобщена в
решение по к.т.дело №901/2016г. на Първо т.о. на ВКС и решение №225/от м.01.2013г.,
постановено по ТД №903/2011г. на II ТО на ВКС, в които е прието, че когато въз основа на
дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на упълномощителя, последиците
от това правно действие се считат възникнали направо за него, но за пълномощника,
доколкото друго не се установява относно вътрешните им отношения, възниква с
получаване на сумата задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от
негово име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД. Отношенията на страните във връзка с
упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка.
6
Подобни разрешения са дадени и в решения по ГД №2362/2008г. на Второ ГО, ВКС, по ГД
№3889/2014г. на IV ГО на ВКС. Настоящият състав възприема даденото от ВКС
разрешение, че ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши
правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова
сметка на упълномощителя, доколкото не се установя друго за вътрешните отношения
между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като
довереникът дължи отчет по нея. Изрично правомощие за разпореждане с вземания на
ищеца КНМ Груп се съдържа в пълномощното на адв.Кр.Т., което сочи и на правомощието
му да прехвърля тези вземания другиму /съгл. дедуктивния принцип от общо към частно, по-
голямо към по-малко/.
Както се подчертава в цитираната съдебна практика, по акумулирания в
пълномощното мандат се дължи отчетна сделка ако няма други уговорки между страните.
Доколкото в чл.3 от процесния договор за цесия страните са уговорил придаване значението
на разписка за плащането на 350 лева от цесионера Интейк на КНМ Груп, то съдът намира,
че в договора е обективирано изявление за предаване на сумата.
В тази връзка съдът цени договор за цесия от 28.04.2014г., втора цесия от
23.10.2014г. между КНМ и Интейк, тристранно споразумение от 23.10.2014г. и анекс от
02.02.2015г. към договор за цесия от същата дата, чиято автентичност не е оспорена. От
същите се установява, че първоначално Сребро Демиров е прехвърлил срещу
възнаграждение от 1345.79 лева на КНМ вземането си от Енерго про Продажби ЕАД. По
време висящността на процеса относно това вземане, с договор от 23.10.2014г., КНМ Груп е
прехвърлило същото на Интейк ЕООД срещу цена от 1345.79 лева, платени на КНМ Груп
като цесионер, чрез пълномощника адв.Кр.Т.. С тристранно споразумение от същата дата
23.10.2014г., подписано от адв.Т. като пълномощник на Сребро Демиров и на КНМ Груп
както и от Интейк ЕООД, страните са постигнали съгласие за предоговаряне на условията
по цесиите. С това споразумение се удостоверява предаване на сумата от 1345.79 лева от
КНМ Груп чрез пълномощника адв.Т. на Интейк ЕООД, с характер на разписка, срещу
задължение на последното да встъпи в задълженията по цесията със Демиров.
Значение за настоящия спор касателно отчетната сделка по цесията от 02.02.2015г.
има подписания анекс от 02.02.2015г./на л.49/, съгласно който се изменя цената от 350 лева
на 5 лева, платими в 6 месечен срок от влизане в сила на решението по гр.д. №9800/2014г.
на ВРС. Със същия анекс е удостоверено предаване на сумата от 350 лева, платени по
договора за цесия от 02.02.2015г., от К.Т. като пълномощник на КНМ Груп. В този смисъл
се установява, че платеното по договора за цесия е било отчетено от пълномощника –
ответник в настоящия спор, на същата дата, въз основа на подписания от страните анекс от
02.02.2015г. Не се установява платеното да има друг характер и да се дължи успоредно с
претендираната по делото сума.
С писмена молба от 14.05.2020г. ищецът КНМ Груп ЕООД, след изготвяне доклада
7
по делото, е направил възражение за недействителност на анекса от 02.02.2015г. поради
договаряне във вреда на представлявания съгласно чл.40 ЗЗД. Хипотезата на чл.40 ЗЗД
предпоставя осъществяване на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на
упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на
представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се
извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и
мотивите на представителя да го сключи. Увреждане интереса на представлявания може да
има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно
конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е
неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Успоредно с
увреждането следва да е налице и второ условие - споразумяване между упълномощителя и
третото лице във вреда на представлявания. Съгласно разпоредбата на чл.40 ЗЗД
недобросъвестността на третото лице не се предполага, поради което упълномощителят,
позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я установи. В производството по иска за
прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да
установи и намерение за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това
намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е
сключен договорът с третото лице.
В случая ищецът не сочи каква вреда именно е понесло представляваното дружество
КНМ Груп ЕООД от действията на пълномощника адв.Т.. Уговарянето безвъзмездност на
определена престация не сочи безусловно на увреждане на представлявания. Дори при
извод, че споразумението и анексът удостоверяват изменение на съществените условия по
договорите за цесия – от 28.04.2014г. и от 23.10.2014г. – както и разместване на
имуществени права, то това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за увреждане
на ищеца. Цитираните споразумение и анекс сочат на промяна в задълженото лице наместо
КНМ Груп ЕООД, в задълженията спрямо първоначалния цедент встъпва Интейк ЕООД.
Обстоятелството, че едно лице, сега ответник, е представлявало по споразумението две от
страните, не води само по себе си до липса на волеизявление, тъй като от приложените
пълномощни е очевидно възлагане на пълномощника да договаря сам със себе си.
Подписвайки споразумението ответникът Т. е действал изцяло в кръга на делегираните му
права по чл.36 ЗЗД, по отношение на КНМ Груп ЕООД. Съдът не обсъжда липсата на
представено пълномощно от Сание Исмаил, тъй като същото не се явява релевантно за
конкретния спор.
Ако вредата представлява вид пропусната полза, то същата трябва да има характер на
реалност и сигурност. Печалбата, която би могъл да извлече ищецът от цесиите, подлежи на
доказване. Тя би имала характер на пропусната полза само в случай, че получаването от
страна на кредитора е сигурно. Доказването на тези релевантни факти, наред с установяване
на фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би било
настъпило, е в тежест на ищеца, който твърди, че е пропуснал да реализира доход от
8
извършените цесии и по този начин да увеличи имуществото си. С ТР № 5/2014 г по
тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС е прието, че за да се защити
упълномощителя от възможна злоупотреба с доверие от страна на пълномощника, и
закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно лице, което е договаряло с
пълномощника, законодателят е установил, недействителността по чл.40 ЗЗД. Фактическият
състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен -
договорът да е във вреда на представлявания, което се преценява към датата на сключването
му и субективен елемент - споразумяване между представителя и насрещната страна за
увреждане на представлявания. Не е необходимо да е налице изричен сговор за увреждане
на представлявания, а е необходимо установяване знание и у двамата, че сключеният
договор обективно уврежда представлявания. Преценката за наличие на недобросъвестност
също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към
момента на сключване на договора. Увреждането на представлявания и
недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за
недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще намери приложение, само когато договорът е
сключен в рамките на представителната власт, както е в настоящия случай.
Съдът намира, че по делото не се установява от ищеца, че при подписване на
споразумението от 23.10.2014г. и анекса от 02.02.2015г. пълномощникът Т. и Интейк ЕООД
са действали в сговор да увредят упълномощителя КНМ Груп. Уговарянето на
безвъзмездност на престацията или престация в различен размер за ищеца, е ирелевантно за
тази преценка при наличие на заместването му като задължено лице по друг договор за
цесия – този от 28.04.2014г., сключен с Демиров. КНМ не е извършвало плащане към
първоначалния цедент, а е прехвърлило отложено плащане върху друг субект при съответно
заявен отказ от възмездността на цесията от 23.10.2014г. Или, въз основа на споразумението
не се установява промяна в правното положение на ищеца. Той се лишава от едно
възнаграждение по цесията, но се освобождава от друго синалагматично задължение по
първоначалната цесия.
Въпреки указаната му доказателствена тежест ищецът не е установил въведеното в
първото заседание възражение срещу действителността на анекса по чл.40 ЗЗД. При
съвкупен анализ на всички доказателства, не се установяват както обективния елемент на
увреждането, така и намерението на договарящите във вреда на представлявания.
Поради изложеното, съдът следва да зачете извършената с анекса от 02.02.2015г.
реституция на сумата от 350 лева от пълномощника адв.Т. на цесионера Интейк ЕООД, от
което следва и неоснователност на предявената претенция с източник договора за цесия от
02.02.2015г. и отчетната сделка по него , доколкото се установя друго за вътрешните
отношения между страните именно въз основа на анекса от същата дата.
Поради достигане до идентичен на първоинстанционния съд решаващ извод по
спора, решението му следва да бъде потвърдено.
9
Разноски не се присъждат, тъй като въпреки, че са поискани с отговора на жалбата, не
са представени доказателства за сторени такива от въззиваемата страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2547 от 23.06.2020г., постановено по гр.д.№
1407/2020г. по описа на ВРС, 49-ти състав, поправено с решение № 261052 от 06.11.2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10