№ 325
гр. Варна , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503741 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 285263/27.11.2020г., подадена от
Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес ****, чрез назначения му особен
представител – адв. Н. Д., срещу решение №261046/05.11.2020г., постановено
по гр.д. № 17765/2019г. на ВРС, 42 съдебен състав, в частта, с която е прието
за установено в отношенията между страните, че Т. Г. Т. дължи на
„Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК ********* сумата от
1 717, 44 лв. сбор от главници ползвани ВиК услуги, за периода от 14.5.2016
г. – 13.5.2019 г., отчитани по партида с аб.номер 1338914 ; сумата от 355,89
лв. – сбор от лихви за забавено плащане върху главниците от 1717,44 лв. за
периода от 14.06.2016 г. до 27.05.2019 г. за аб.номер 1338914 ; сумата от
104,16 лв. сбор от главници ползвани ВиК услуги за периода от 18.5.2016 г.
до 27.05.2019 г.,отчитани по партида с аб.№ 1755590; сумата от 9,60 лв. сбора
от лихви за забавено плащане върху главниците от 104,16 лв. за периода от
1
18.06.2018г.до 27.05.2019 г. за абонатен номер 1755590, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на сезиране на съда - 03.06.2019г.
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4351 от
04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.д.
№ 8555/2019г. по описа на ВРС, ХХХI–ви състав.
В жалбата се поддържа, че въззивникът няма качеството „потребител“
на ВиК услуги. Обръща се внимание, че имотът е деклариран и се води на
Г.Т.Ц. и П.П.Ц., като не се ангажират доказателства за правоприемство между
тези лица и ответника. Не са наведени твърдения на какво основание е
извършена служебна промяна по партидата. Сочи се, че промяната е
извършена през м. юни 2019г., което е съществено за ангажиране
имуществената отговорност на ответника, тъй като претенцията датира от
2014г. Счита се и че неправилно въз основа на възражението за давност,
първоинстанционният съд е приел, че се дължат суми за главници и лихви
след 13.05.2016г., а не след 03.06.2016г. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част. В открито съдебно заседание особеният представител
поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, с който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че
качеството потребител се установява от карнетите и съдебно-почерковата
експертиза. По възражението за давност се излага, че падежът на
задълженията за ВиК услуги настъпва след изтичане на 30 дни от издаване на
съответния платежен документ. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски. В
открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
2
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу Т. Г. Т.. Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е подадено
възражение, в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Сочи се, че „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, е предоставил В и К
услуги на ответника за имот на адрес ******, който в качеството си на
потребител ги е получавал и ползвал на същия адрес. Твърди се, че
ползваните В и К услуги на този адрес са се отчитали по партиди 1338914 и
1755590, чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия
за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е направил.
Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен
да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, е оспорил предявените искове по основание и размер. Направил
е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорил е качеството
„потребител“ на ответника, както и реалната доставка на количества вода до
3
посочения обект.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е присъединено гр.д. №8555/2019г. по описа на РС - Варна,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение
№4351/04.06.2019г., която е връчена по реда на чл.47 ГПК. В предвидения в
процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен
иск за съществуване на вземането си.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-
Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
Приети са по делото справки за недобора за абонатни номера 1338914 и
1755590, с титуляр Т. Г. Т., за обект, находящ се в ****.
Съобразно служебно извършената по делото справка за адресна
регистрация на Т. Г. Т., последният е с регистрирани постоянен и настоящ
адрес в *****, считано от 18.02.2004г.
Ищецът е представил карнет по партида с абонатен номер 1338914, в
който като титуляр на партидата е посочен Т. Г. Т.. Налице е отбелязване, че
е извършена служебна промяна м.06.2019г. За предходния потребител Г.Ц. е
извършено отбелязване, че е починал. От записванията в карнета по тази
партида е видно, че са налице подписи в част от полетата в графа “подпис на
потребителя. На една от страниците на карнета е налице вписване “топла вода
1755590” с отбелязване първо “не ползват”, а впоследствие отразени
показания – на 27.02.2018г. - 70; на 15.05.2018г. – 98 и на 13.06.2018г. – 100,
като е положен и един подпис за потребител. От особения представител е
предприето оспорване на подписите, положени в карнета, с оглед на което е
открито производство по реда на чл.193 ГПК. В рамките на последното е
прието заключение по назначена съдебно-почеркова експертиза, съобразно
което положените подписи от името на абоната в процесните карнети, са
4
изпълнени от Т. Г. Т.. В рамките на изследването на вещото лице на образци
от подписи, е установено, че Г.Т.Ц. е починал на 21.10.2010г.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на месечните задължения по партида с абонатен номер 1338914 за
периода 14.05.2016г. до 27.05.2019г. е 1717.44лв., а размерът на лихвата за
забава върху тази сума – 355.89лв. Размерът на месечните задължения по
партида с абонатен номер 1755590 за периода 18.05.2016г. до 27.05.2019г. е
104.16лв., а размерът на лихвата – 9.60лв.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, както и
твърденията и възраженията на страните в хода на производството,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на особения
представител, че въззиваемото дружество не е доказало качеството
„потребител“ на въззивника и съществуването на облигационно отношение с
него. По делото е установено, че Т.Т. е потребител по смисъла на пар.1, т.2 от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
и чл.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, по процесните партиди за обект, находящ се в
****, който е присъединен към водопроводната и канализационната система.
До този извод съдът достига съобразявайки, че от събраните по делото
доказателства се установи, че предходният титуляр на партидите Г.Т.Ц. е
починал още през 2010г. От извършената по делото справка в Национална
база данни население е видно, че Т. Г. Т. е с регистриран и постоянен, и
настоящ адрес именно на адреса на потребление от 2004г., а от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установи, че
всички подписи за потребител в карнетите за процесните периоди, са
поставени именно от Т.Т., респективно това е лицето, което пребивава в
имота и ползва ВиК услугите. Обстоятелството, че служебната промяна в
титуляра на партидата е извършена по-късно, не отнема качеството
потребител на въззивника в рамките на процесния период, тъй като
5
неизпълнението от наследника на задължението му по чл.62 от Общите
условия да подаде заявление за промяна на партидата, не би могло да доведе
до отпадане на задължението му към ВиК оператора да заплаща
потребяваните количества ВиК услуги. В противен случай би се достигнало
до резултат, при който потребителят да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Предвидено в ал.4 на чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов
представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. За установяване
факта на доставка на остойностените количества ВиК услуги ищецът е
ангажирал писмено доказателство - карнет по процесните партиди, който в
рамките на процесните периоди преимуществено носи подписа на
потребителя, чиято автентичност е установена по категоричен начин в хода на
първоинстанционното производство от заключението на вещото лице по
съдебно-графологичната експертиза. Респективно, подписаният от ответника
частен свидетелстващ документ, удостоверява неизгодния за него в процеса
факт на доставка на остойностените количества вода.
Ведно с изложеното, във въззивната жалба не са наведени конкретни
оплаквания срещу правилността на извода на първоинстанционния съд
досежно факта на доставката на начислените количества ВиК услуги, или
срещу конкретния размер на задълженията за главници и лихви, който се
установява и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за неправилно
прилагане на института на погасителната давност от първоинстанционния
съд, тъй като падежът на фактурата по най-старото присъдено задължение,
съобразно правилото на чл.33, ал.2 от Общите условия, е 14.06.2016г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда на
03.06.2019г., респективно преди изтичане на тригодишния давностен срок по
чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Гореизложеното налага извод за неоснователност на наведените във
въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
6
поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция, с оглед
своевременно отправеното искане и представените доказателства,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените пред
настоящата инстанция разноски в общ размер от 359.78лв., от които 209.78лв.
депозит за особен представител и 150лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, въззивникът следва да заплати дължимата за
въззивното производство държавна такса в размер от 109.35лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261046/05.11.2020г., постановено по гр.д.
№ 17765/2019г. на РС- Варна, 42 съдебен състав, В ЧАСТТА, с която е
прието за установено в отношенията между страните, че Т. Г. Т. ЕГН
**********, с адрес **** дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна"
ООД, ЕИК ********* сумата от 1 717, 44 лв. сбор от главници ползвани ВиК
услуги, за периода от 14.5.2016 г. – 13.5.2019 г., отчитани по партида с
аб.номер 1338914 ; сумата от 355,89 лв. – сбор от лихви за забавено плащане
върху главниците от 1717,44 лв. за периода от 14.06.2016 г. до 27.05.2019 г. за
аб.номер 1338914 ; сумата от 104,16 лв. сбор от главници ползвани ВиК
услуги за периода от 18.5.2016 г. до 27.05.2019 г.,отчитани по партида с аб.№
1755590; сумата от 9,60 лв. сбора от лихви за забавено плащане върху
главниците от 104,16 лв. за периода от 18.06.2018г.до 27.05.2019 г. за
абонатен номер 1755590, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на сезиране на съда - 03.06.2019г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4351 от 04.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.д. № 8555/2019г.
по описа на ВРС, ХХХI–ви състав.
7
В останалата част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 359.78лв.
/триста петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
сторени разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение и особен представител, на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК, вр.
с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от
109.35лв. /сто и девет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
дължима за въззивното производство държавна такса, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8