Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното
съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15172 по описа за 2013 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
от А.Т.Д. против „Застрахователна компания“Л.И.“ АД иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./. Ищецът
твърди, че на 05.04.2014 г. в с.Искрец, общ.Своге, настъпило пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на л.а. „Мазда 121“ с рег. № ********– Л.Д.Г.,
чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на
ищеца били причинени средни телесни повреди - травма в областта на главата,
средностепенна мозъчна контузия, счупване на ностните кости и
изкривяване/луксация/ на носа, нарушено зрение и диплопия, от които претърпял неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2014г. до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва предявения иск, като поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан. В пренията по
съществото на спора заявява, че по
делото не са установени твърдяните от ищеца телесни повреди и моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде
уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на
вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда,
противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината на деликвента се
предполага до доказване на противното. Ответникът признава, че към датата
на настъпване на произшествието за л.а „ВАЗ 21110“,
per. № *******, е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от
протокол за ПТП № 1423334/05.04.2014 г. Л.Д.Г. на 05.04.2014г. е била водач на л.а
„ВАЗ 21110“, per. № *******, а не на л.а. „Мазда 121“ с рег. № *******,
както е посочено в ИМ.
За
установяване механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие по
делото е приета административно –
наказателна преписка, съставена въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 76/05.04.2014г., и е изслушана автотехническа експертиза
Видно от НП № 14-0353-000051 от 14.04.2014 г. на Л.Д.Г. – водач на
л.а. „ВАЗ 21110“, per. № *******, е наложено наказание „глоба“ за
това, че на 05.04.2014 г., при управление на автомобила в с. Искрец, по път III – 164,
със скорост, несъобразена с пътните условия/ мокър асвалт и проливен дъжд/, при
излизане от зоната на остър десен завой е навлязла в лентата за насрещно
вижение и е реализирала ПТП с насрещно движещ се л.а. „Мазда 121“ с рег. № *******, с което е нарушила чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Постановлението е връчено на 12.05.2014 г. Липсват
доказателства дали същото е влязло в сила.
От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване
на катастрофата: На 05.04.2014 г., около 18:14 ч., на път III -
164 километър 6 + 630, в с.Искрец,
община Своге, лек автомобил „ВАЗ 21110“, per. № ******* се е движел в
посока от гр. Своге към с. Бучин проход, в условията на проливен дъжд. В района
на километър 6+630 автомобилът е навлязъл в
десен за него завой, но поради движение с висока скорост, е преминал в лентата
за насрещно движение, където по това време се е движел в обратната посока/към
гр. Своге/ в своята лента за движение лек автомобил „Мазда 121“, per. № *******. Настъпил е
челен удар межу двата автомобила. Вещото лице заявява, че от наличните данни по
делото не може по изчислителен път да определи скоростта на движение на двата
автомобила. Посочил е, че в материалите по административно – наказателната
преписка се съдържа писмено изявление на водача на л.а. „ВАЗ“, който е заявил,
че се е движел със скорост от 45 км/ч. Според вещото лице, тази скорост е „възможна
и реална скорост“ в конкретната ситуация. В заключението е посочено, че не може
да се определи с точност мястото на
удара по дължината на пътното платно. Лек автомобил „ВАЗ“ е преминал през мост
срещу знак Б 5 – „Пропусни насрещно движещите се превозни средства!“, след което
е навлязъл в лентата за насрещно движение. Ударът е настъпил по широчина на пътното
платно върху лентата за движение в посока към гр. Своге, която е принадлежащата
лента на л.а. „Мазда 121“, per. № *******. Пътят, в района на процесното ПТП, е двулентов
- с по една лента за движение в двете посоки, като широчината на пътното платно
е 5,40 м., т.е. двете ленти са с широчина
от по 2,70 м. По делото няма данни за вертикална и хоризонтална маркировка.
Вещото лице се е запознало със сателитна снимка, от която е установило, че преди
моста, находящ се непосредствено преди завоя, се намира знак Б 5, за който
споменава и водачът на л.а. „ВАЗ“.
С оглед заключението на
автотехническата експертиза, съдът приема, че водачът на л.а. „ВАЗ 21110“, per. № ******* – Л.Д.Г. е допуснала нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който, водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
За установяване на претърпените
неимуществени вреди по делото са изслушани медицински експертизи, изготвени от
вещо лице – травматолог и вещо лице – неврохирург.
Видно от заключението на вещото лице – травматолог,
което съдът приема, при катастрофата
ищецът е получил контузия и
охлузване в челната област на главата и контузия на гръдния кош в дясно, които
са установени в Спешно отделение на УМБАЛ „Света Ана“, описани в лист за
преглед № 7694/05.04.2014 г. и допълнителен лист за преглед на пациент от
същата дата. Два дни по-късно /на 07.04.2014 г./, при преглед на ищеца,
извършен от общопрактикуващ лекар, е установено изкривяване на носа,
кръвонасядания на дясна мишница, кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане
на дясно бедро, описани в Амбулаторен лист № 4277/07.04.2014г.
Медикобиологичният характер на телесните повреди, според вещото лице, в
съвкупност и поотделно, е довел до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При преглед на ищеца, извършен на 20.09.2019г., експертът е установил затруднено
дишане през лявата ноздра на носа. Според експерта, това се дължи на механична
причина – изкривяване на носната преграда, което е променило големината и
формата на носните проходи. Вещото лице е категорично, че по време на
катастрофата пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан. Ако бе
пътувал с предпазен колан, ищецът не би получил травми в областта на главата от
съприкосновението с части от интериора на автомобила. В конкретния случай,
ищецът не би получил контузия и охлузване в областта на главата, както и
травмата в областта на носа. От заключението на вещото лице – неврохирург се
установява, че ищецът е получил контузия и охлузване в челната област на
главата, контузия на гръдния кош в дясно. Липсват анамнестични и клинични данни, както и данни от образни
изследвания, за наличие на черепно-мозъчна травма, респ. за мозъчна контузия.
При извършен преглед пет дни след инцидента от очен лекар е описано двойно
виждане (диплопия) в лява погледна позиция. Останалите параметри на очния статус
са нормални, при тесни артерии с усилени рефлекси. Не е посочена причина
(вероятна или сигурна) за това състояние. Назначена е консултация с невролог,
каквато не е осъществена. Не са извършени контролни специализирани прегледи за
уточняване на състоянието. Според експерта, при тези факти категорично не може
да се приеме, че описаното двойно виждане се дължи на контузия на мозъка. В
заключението е посочено, че, с оглед на вида и характера на получените
травматични увреждания и механизма на катастрофата, пострадалият е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Ако тялото на ищеца бе предпазено от предпазен
колан, не биха настъпили травмите в областта на главата и лицето, но би било възможно
да получи шийна гръбначна травма с трудно предвидим характер./такава травма по
делото не е установена/. С
оглед заключенията на медицинските експертизи, съдът приема, че ищецът е получил
следните телесни повреди, от които е претърпял болки и страдания: контузия и
охлузване в челната област на главата и контузия на гръдния кош в дясно,
изкривяване на носа, кръвонасядания на дясна мишница, кръвонасядане на лява
мишница, кръвонасядане на дясно бедро. В медицинските документи четири дни след
катастрофата е описана и диплопия в лява позиция – двойно виждане, но по делото
не е установена причинно-следствена връзка с катастрофата./амбулаторен лист №
000571/09.04.2014г. – л.6/. Според вещото лице – неврохирург, лекарят, който е
установил диплопия, не е посочил причина – вероятна или сигурна за това
състояние, назначил е консултация с невролог, която не е осъществена. Видно от
амбулаторния лист от 09.04.2014г. в него не е посочена конкретна терапия за диплопията.
Гореобсъдените доказателства установяват настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. От
автотехническата експертиза се установява противоправното и виновно поведение
на водача на л.а. „ВАЗ 21110“, per. № *******, а от
медицинските експертизи – получените от ищеца телесни повреди и наличието на
причинно-следствена връзка с катастрофата, поради което съдът приема, че искът
е доказан по основание. При определяне размера на обезщетението
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на
настъпване на произшествието – 49 г., вида на причинените телесни повреди: леки
телесни повреди, изразили се в контузия и охлузване в челната област на главата и
контузия на гръдния кош в дясно, изкривяване на носа, кръвонасядания на дясна
мишница, кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане на дясно бедро. Съдът
отчете вида на предписаното лечение при
прегледа в Спешно отделение в УМБАЛ „Света Ана“ на 05.04.2014 г. – домашно-амбулаторно
лечение, охранителен режим и наблюдение, както и предписаното лечение от
общопрактикуващия лекар на 07.04.2014г.
- паратрамол 3 х 1 т., милгамма - 100 3
х 1 т., покой /амбулаторен лист № 4277/07.04.2014г./. По делото е установено,
че ищецът в следствие на изкривяването на носа има затруднено дишане през лявата ноздра
на носа, което обаче е от такова естество, че експертът е квалифицирал травмата
като лека телесна повреда. Наред с това съдът съобрази преживеният от ищеца
стрес и типичните за механизма на катастрофата и периода на възстановяване
негативни емоционални преживявания. Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2014 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 10 000 лв. По възражението за съпричиняване на
вредите: Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, който по време на произшествието бил без поставен обезопасителен
колан. Възражението
е основателно. От заключението на автотехническата експертиза и медицинските
експертизи, които съдът приема, се установи, че ударът между двата автомобила е
бил челен и ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан. Вещите лица от
медицинските експертизи са категорични, че ако пострадалият бе пътувал с
предпазен колан, не би получил контузия и охлузване в челната област на
главата, както и травмата в областта на носа.
При така
установените по делото факти, съдът прие, че възражението за съпричиняване на
вредите е доказано по делото, като определи процент на съпричиняване от 30 %. При прилагане на процент на
съпричиняване от 30 %, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 7 000 лв./ 10 000 лв. х 70 %/, до който размер искът е доказан по
основание, а в останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв., следва
да бъде отхвърлен.
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размера на 168 лв. за заплатена държавна такса,
съобразно уважената част от иска. Към датата на устните състезания не са
представени доказателства за други разноски по делото.
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 301 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Л.Г. от АК – Перник с адрес за призоваване: гр.*******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 284.20 лв. за
процесуално представителство, съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка
на СГС, държавна такса в размер на 280 лв. върху уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
"Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на А.Т.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 7 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните
телесни повреди: контузия и охлузване в челната област на главата и контузия на гръдния
кош в дясно, изкривяване на носа, кръвонасядания на дясна мишница,
кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане на дясно бедро/, ведно със
законната лихва, считано от 05.04.2014 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на А.Т.Д.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 168
лв., съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА А.Т.Д. да заплати на "Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 301 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на адв. Л.Г. от АК – Перник,
адрес за призоваване: гр.*******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 284.20 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса в размер на 280 лв. върху уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: