РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…………….2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав в публично
съдебно заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ:1. АТАНАС АТАНАСОВ
2. ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Силва
Абаджиева и в присъствието на прокурора Ирина Арменова, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНОХД №
1254/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивна
жалба на подсъдимия Е. Г. П. чрез адв. Г.Ф. от САК – служебен защитник срещу
присъда от 19.12.2018 г. по НОХД № 6143/2017 г. по описа на СРС, НО, 6 състав,
с която подсъдимият Е.Г.П. с ЕГН: ********** е признат за виновен в това че на
20.12.2016 г., гр.София, ж.к.“*********, около 07:50 часа, не изпълнил Заповед
за незабавна защита от 01.12.2016 г., издадена на основание чл.18, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие по гр.д.№ 67004/2016г. по описа на
Софийски районен съд, III - то ГО, 92 състав, с която Е.Г.П. се задължава да се
въздържа от домашно насилие по отношение на Л.Г.Ш.- П., като упражнил
психическо и физическо насилие над Л.Г.Ш.-П. - крещял, че „ще я убие“ и „ще
счупи дограмата с главата й“, хванал я за косата в областта на тила и я
дръпнал, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК във вр. чл.54 от НК го
осъдил на глоба в размер на 300.00 лв. за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият П. е осъден да заплати разноски по делото по сметка на Софийски
районен съд в размер на 80.00 лв. и по сметка на СДВР в размер на 169.28 лв.
Във въззивната жалба са развити
съображения за неправилност незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Защитникът счита,
че наказанието е наложено при недостатъчно прецизиране на събраните по делото
доказателства.
В допълнението към въззивната жалба
защитникът изтъква, че не става ясно как СРС е приел, че отношенията между
подсъдимия и съпругата му и детето й са се „влошили рязко“. Изтъква се, че Заповедта
за защита от домашно насилие не е доказателство за действително упражнено
такова. Цитира част от показанията на свидетелите Ш. и Ш.а, като подчертава, че
са били неправилно възприети от първата инстанция, т.к същите са противоречиви
и допълва, че тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото. По
отношение на свидетелските показания на полицейските служители и на приятеля на
свидетеля Ш., защитата подчертава, че имат косвен характер и че единствено
преразказват думите на Ш. и Ш.а. Поддържа позицията, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, но дори и да бъде прието, че са събрани достатъчно
доказателства, деянието не може да бъде окачествено като престъпление, а като малозначително.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в
публичното заседание, проведено на 09.04.2019 г.,
след изслушване становищата на страните.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция в речта си и в съдебните прения представителят на Софийска градска
прокуратура пледира изцяло потвърждаване на присъдата и оставяне на въззивната жалба
без уважение.
Защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата, като допълва, че районният съд не е обсъдил в цялост и неправилно е
ценил втората група гласни доказателствени средства. Недоумява как показанията
на свидетеляК.доказват извършеното деяние, т.к той никога не е присъствал в
дома на подсъдимия, а само е възприел разказа на свидетеля Ш.. Настоява въззивният
съд да оправдае подсъдимия, алтернативно да приложи чл.9, ал.2 от НК
Подсъдимият поддържа искането на
служебния си защитник.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи,
като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се
запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл.
от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния
срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт,
въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на
присъдата.
СГС намира, че първостепенният съд е
провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е приобщил всички писмени
доказателства, събрани на досъдебната фаза, които допринасят за пълноценното
изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от доказателствените материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният
съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите
констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Е.Г.П. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, разведен, със средно образование, не работи,
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Е.Г.П. и пострадалата Л.Г.Ш.
- П. живеели заедно от 20 години, като от 10 години били съпрузи. Живели на
административен адрес: гр.София, ж.к.“*********, заедно със сина на
пострадалата - свидетеля Г.Л.Ш.. С течение на времето отношенията между двамата
съпрузи се влошили и много често се стигало до скандали. През есента на 2016 г.
подсъдимия П. отправил нецензурни думи към свидетелката Ш.а и синът й, след
което последвала физическа саморазправа между тях, което провокирало свидетелят
Ш. да сигнализира съда с молба за защита от домашно насилие, в резултат на
което било образувано гр. д. № 67004/2016 г. по описа на СРС, по което е
издадена Заповед за незабавна защита от 01.12.2016 г. Заповедта задължавала
подсъдимия да се въздържа от извършването на домашно насилие и го
предупреждавала, че при неизпълнение полицейските органи са длъжни да го
задържат и да уведомят прокуратурата. Тази заповед била връчена на подсъдимия
на 14.12.2016 г. и той се запознал лично с нея. На 20.12.2016 г., около 07:50
часа подсъдимият се прибрал на горепосочения адрес и започнал да крещи като се
насочил към кухнята където била свидетелката Ш.а. Кавгата била по повод
подадените от нея данни по делото за домашното насилие, че подсъдимият държал
вкъщи оръжие без разрешително, а той вече бил осъждан за това. През това време
свидетелят Ш. спял в хола и чул виковете, при което се опитал да разсее
подсъдимия. Последният казал на свидетелката Ш.а – „ще те убия“, „ще ти хвана
главата и ще разбия дограмата“, след което хванал Ш.а за косата в областта на
тила и я дръпнал. Междувременно свидетелят Ш. взел телефона, скрил се в
дрешника и се обадил на полицията. Той заявил, че отива за кафе, но всъщност посрещнал
служителите на 08 РУ –СДВР, които влезли в апартамента и видели как подсъдимия
и Ш.а се карат. По случая била съставена докладна записка до началника на
районното от свидетелите К.К.К.и Б.М.Л.. СвидетелкатаЛ.Ш.а - П. им показала
заповедта за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие, след
което двамата полицаи отвели подсъдимия П. в сградата на полицейското
управление, за да даде обяснения по случая. На 27.02.2017 г. свидетелката Ш.а
подала молба за прекратяване на производството по гражданското дело и с
определение от 10.07.2017 г. същото било прекратено.
Горепосочената
фактология се подкрепя от:
Гласните
доказателствени средства – показанията
на свидетеляЛ.Ш.а /л.18 – 29 от ДП и прочетените по реда на чл.281, ал.5
вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/; показанията на свидетеля Г. Ш. /л.20 - л.21 от ДП и
прочетените по реда на чл. 281, ал.5
вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/; показанията на свидетеля Ю.К./л.22 - л.23 от ДП и
прочетените по реда на чл. 281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/; показанията на
свидетеля К.К./л.24 - л.25 от ДП и прочетените по реда на чл. 281, ал.5
вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/ и показанията на свидетеля Б.Л./л.26 - л.27 от ДП и
прочетените по реда на чл. 281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/
Писмените доказателства и
доказателствени средства – справка за съдимост № 17903/29.10.2018 г. /л.83-87
от СП/ на СРС; Заповед за незабавна защита от 01.12.2016 г. издадена на основание
чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие по гр.д.№ 67004/2016г. по
описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 92 състав /л.22 от
гр.д.№ 67004/2016 г.на СРС/; гр.д.№ 67004/2016 г. на Софийски районен съд,
Трето гражданско отделение, 92 състав; заповед за задържане от 20.12.2016 г. на
08 РУ- СДВР /л.8 от ДП/ и другите прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Способите за събиране и проверка на
доказателствения материал - заключението на КСППЕ за подсъдимия /л.40-45 от ДП,
прочетено по реда на чл.282, ал.1 от НПК/; заключението на КСППЕ за пострадалата /л.47-53 от ДП, прочетено по
реда на чл.282, ал.1 от НПК/.
Възприетите
от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Първата инстанция в съответствие с изискуемия по
закон минимум е мотивирала постановената от нея присъда. Съдът в съответствие с
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените
в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г.
по н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Досежно възраженията на защитата за
това, че СРС е приел, че отношенията между съпрузите са се влошили рязко и че
издадената заповед за незабавна защита не доказва наличието на домашно насилие,
настоящата инстанция намира за неоснователни. От една страна за осъществяването
на престъпното деяние е ирелевантно дали семейните отношения са били рязко
влошени или постъпателно, относимо е единствено неизпълнението на заповед за
защита от домашно насилие. От друга, сама по себе си тази заповед наистина не
доказва, че е извършено насилие, но не е и необходимо да доказва това.
Достатъчно е само да е било образувано производство по ЗЗДН, в хода на което
съдът да е преценил, че има основание да издаде такава заповед и тя да е
издадена. Изисква се още нейните предписания да не са изпълнени. В конкретния
случай безпротиворечиво и обективно е установено, че много кратко време след
като подсъдимият се е запознал със Заповедта за незабавна защита и по-конкретно
шест дни по-късно е дал повод отново да бъде сезирано 08 РУ – СДВР за неговото
поведение, което същият определя като „малък семеен скандал“.
Показанията на свидетелите Ш. и Ш.а са
еднопосочни, взаимнодопълващи се, житейски логични и вътрешно непротиворечиви.
Същите се подкрепят индиректно от показанията на полицейските служители, които потвърждават
направения от Ш. сигнал, представената от Ш.а заповед за незабавна защита и
оплакването им за осъщественото от подсъдимия насилие.
Въззивният съд се солидаризира със
становището на СРС, че макар и косвени показанията на свидетеля Л. направени в
съдебно заседание, според които е „чул диалог вътре“ в апартамента, предполага
воденето му на висок тон, за ранния час, през който е извършен, както и че те
кореспондират с изложеното от свидетеля К., който твърди, че същият ден
свидетелят Ш. му е споделил, че подсъдимият е обиждал майка му.
СГС намира за неиздържани и неотносими
изложените от защитата противоречия, касателно дали свидетелят Ш. е спял или е
бил на компютъра, какво е чул и заявката му, че е очевидец. Тези разминавания
не изключват съставомерността на деянието. Не е от значение дали свидетелят Ш.
е спял или е бил пред компютъра, важното е, че е възприел заплахите на
подсъдимия, за което свидетелства и обаждането му в полицията. В дадените от
него показания на съдебното следствие не се установяват различия относно
основните факти по случая и се припокриват с показанията му от досъдебното
производство. И двата пъти Ш. е посочил, че в началото на скандала е бил в
другата стая и след като е чул да се крещи е отишъл при родителите си и е
видял, че са в кухнята и е чул за какво се карат. Качеството му на очевидец е
безспорно.
Настоящият състав се съгласява с
кредитирането на показанията на полицейските служители, както и с позицията, че
показанията на свидетеля Маринов са изолирани и не допринасят за разкриване на
обективната действителност.
Първостепенният съд е отдал дължимото
внимание и на неоспоримостта на авторството на деянието, след като е обсъдил
задълбочено доказателствената съвкупност и е дал ясен и убедителен отговор кои
доказателства кредитира и защо. Доказателственият анализ не търпи никакъв упрек
в насока на процеса на формираното вътрешно убеждение на решаващия орган и
въззивният съд го споделя изцяло.
Въззивният съд е съгласен и с
кредитирането на приложените по делото експертни заключения по изготвените
КСППЕ. Настоящият съдебен състав приема за обективни и компетентни заключенията
на извършените експертизи. Намира същите за обосновани, изготвени от лица с
нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените
въпроси. Заключенията са били уместно възприети
от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Споделят се изцяло и съжденията на СРС,
относно представените писмени доказателства.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни
изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и
обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства
сочат на това, че извършеното в инкриминираните време и място от подсъдимото
лице Е. Г. П. с ЕГН: **********
осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
Непосредствен обект на това престъпление
са обществените отношения, гарантиращи изпълнението на влезлите в сила съдебни
актове и заповеди за защита от домашно насилие, респективно Европейска заповед
за защита.
От обективна страна в конкретния случай изпълнителното
деяние се изразява в неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие.
Подсъдимият П. е получил лично срещу подпис на 14.12.2016 г. заповед за
незабавна защита на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие издадена 01.12.2016 г. по гр.д. № 67004/2016 г. по описа на СРС, а на
20.12.2016 г. е упражнил психическо и физическо насилие върху свидетелката Ш.а,
като й крещял, „че ще я убие“ и „ще счупи дограмата с главата й“, след което я
хванал за косата в областта на тила и я дръпнал. По този начин подсъдимият е
нарушил издадената заповед.
Престъплението е на просто извършване.
Субект на престъплението е всяко
наказателноотговорно лице. Видно е, че подсъдимият П. към момента на извършване
на деянието е бил пълнолетен и вменяем, могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което се подкрепя и от
заключението на изготвената по делото КСППЕ.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вина при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК –
подсъдимият Митев е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял този резултат.
Подсъдимия е съзнавал, че по отношение на същия е била издадена заповед за
защита от домашно насилие - връчена му лично, срещу подпис на 14.12.2016 г.,
съзнавал е че я нарушава, като не се е въздържал от проявата на такова и е
осъществил активно поведение явяващо се в разрез с правната забрана, като пряко
е целял това свое поведение. Вярно, точно и с професионализъм, първата
инстанция е извела наличието на субективния факт - умисъла, именно от правилно
установената по делото обективна фактология.
Във връзка с определеното на подсъдимия наказание, СГС намира, че направените
от защитата възражения са категорично неоснователни. По никакъв начин не може да
бъде подкрепена тезата, че е налице основание да бъде приложена разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК. Фактът, че престъплението по чл. 296, ал.1 НК е на просто
извършване и безспорно установеното поведение на подсъдимия очертава неговия
състав, не може да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК е обща. Тя се прилага за всички престъпления по
НК. За това дали деянието, което макар и да осъществява формално признаците на
предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която
може да не е налице или да е явно незначителна. Малозначителността на деянието
е тясно свързана с възможните или настъпили негови вредни последици. В
конкретния случай е безспорно, че подсъдимият П. не е изпълнил издадената от
СРС заповед за незабавна защита. Правилно първостепенният съд е съобразил на
първо място, това че подсъдимият е указал психическо и физическо насилие върху Ш.а
много скоро, след като му е била връчена заповедта. Това се потвърждава от
показанията на свидетелите по делото. Също така неговото поведение е било
агресивно спрямо нея, изразяващо се в заплахи и дърпане за косата. При тези
обективни данни по делото е очевидно, че обществената опасност на извършеното
от подсъдимия деяние е в съответната степен, предвидена в закона, тъй като
вредните последици от него не са явно незначителни. Подсъдимият е осъждан три
пъти и нееднократно са подавани сигнали срещу него в полицията. Настоящият съд
счита, че отегчаващо отговорността
обстоятелство е проявената от подсъдимия престъпна упоритост и дързост при
извършване на деянието, както и фактът, че същият не зачита, уважава и
изпълнява съдебните актове. Този състав намира поведението му за укоримо, а още
по-малко възпиращ се е оказал и фактът на осъждането му. Ето защо е обоснован и
законосъобразен изводът на районния съд, че по отношение на извършеното от него
деяние по чл. 296, ал.1 от НК не са налице основанията за приложението на чл.
9, ал.2 от НК.
По делото не се установява свидетелката Ш.а
да е имала провокативно поведение спрямо подсъдимия, което да е улеснило
вземането на решение от страна на последния да извърши деянието или да го
извърши по възприетия от инстанциите по същество начин. Напротив, установява
се, че тя е избягвала конфликтите с него, както преди, така и по време на
извършване на деянието, като дори е искала да се разведат, но той реагирал
остро срещу това.
Въззивният съд споделя становището на
районния, че така определения размер на наказанието "глоба" в най -
пълна степен ще обезпечи постигане целите предвидени в чл.36 от НК, като, от
една страна, ще спомогне подсъдимия да се превъзпита към спазване на законите и
ще се въздейства възпитателно и предупредително не само върху него, а и спрямо
останалите членове на обществото, а от друга страна - тази санкционна последица
ще въздейства възпиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на
подсъдимия, което да бъде в пределите на закона.
Предвид изхода на делото, правилно на
основание чл.189, ал.3 от НПК, с присъдата си районният съд е възложил на
подсъдимия направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 19.12.2018 г. по НОХД № 6143/2017
г. по описа на СРС, НО, 6 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.