М О Т И В И
към присъда № 170 от 05.10.2016 година
по н.о.х.дело
№ 2669 на Старозагорския районен съд
по описа за
2015 година:
Обвинението
против подсъдимия Д.К.Г., ЕГН **********, е в
това, че на 31.01.2014 год. в землището на община Стара Загора - на км.213+150
от Автомагистрала „Тракия”, източно от гр.Стара Загора, при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес Актрос”, рег.№ ...., с
прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер”, рег.№ ...., нарушил правилата за
движение - чл.5, ал.1, т.1, предложение трето от Закона за движението по
пътищата („Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва […] да причинява имуществени вреди”), чл.20,
ал.1 от Закона
за движението по пътищата („Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”) и чл.20, ал.2 от Закона за движението по
пътищата („Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия […], със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар […]”), като по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди на крайпътните съоръжения на Автомагистрала „Тракия”, собственост на
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, както следва: 44 линейни метра
стоманена предпазна ограда на стойност 5676,00 лева (без ДДС), 3 броя носещи
стоманени колове на стойност 124,23 лева (без ДДС), 4 броя междинни стоманени
колове на стойност 130,16 лева (без ДДС) и 26 линейни метра сервитутна оградна
мрежа с променлива дистанция на хоризонтални телове тип „заешка ограда” на
стойност 512,98 лева (без ДДС), всичко на обща стойност 6443,37 лева (без ДДС)
– престъпление по чл.343, ал.1, б.„а” във
връзка с
чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено
наказание под
средния размер, предвиден в закона, без сочи неговия вид и без да изразява
изрично становище относно лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС (моторно
превозно средство). Моли направените по делото разноски да бъдат възложени в
тежест на подсъдимия.
Защитникът
адв.М.Ч. оспорва
обвинението и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Д.К.Г. дава обяснения, но не се явява в съдебното заседание, когато беше
приключено съдебното следствие и даден ход на съдебните прения, респективно –
не изразява мнение по пледоарията на защитника си и
окончателно си становище по повдигнато му обвинение.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимият Д.К.Г. до момента не е осъждан, но е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, и е правоспособен водач на МПС (моторно превозно средство), категории
С, В, СЕ, АМ, ТКТ и ВЕ.
Подсъдимият
живеел в гр.Бургас и от пет години работел като шофьор в „Интертранс Логистикс”
ЕООД гр.Бургас, което се занимавало с транспортна дейност в страната и в
чужбина. Управител
и едноличен собственик на капитала на дружеството бил св.Т.А.Щ..
Дружеството
притежавало товарен автомобил „Мерцедес Актрос”, рег.№ ...., с прикачено
към него полуремарке
„Шварцмюлер”, рег.№ ...., с които
осъществявало превозваческа дейност. Късно
вечерта на 31.01.2014 год. подсъдимият управлявал камиона с полуремаркето,
натоварени с 9 тона компютърна техника, собственост на „Арт Медия Груп” ЕООД гр.Бургас
с управител св.Т.Д.К., по маршрут от гр.София до гр.Бургас, където стоката
следвало да бъде доставена. Около 23.50 часа автомобилът подминал разклона за
гр.Стара Загора, като се движел по Автомагистрала „Тракия” в посока от запад на
изток по южното платно на магистралата. В този пътен участък времето било
студено – между 23,30 часа и 24,00 часа с отрицателна стойност на температурата
и висока влажност на въздуха, като за последно пътят бил почистен и обработен
против заледяване преди обяд на същия ден – в интервала от 09,44 часа до 11,27
часа, но по-късно (от 12,40 до 15,20 часа) имало валежи от сняг, вследствие на
което на места пътната настилка била заледена. Видимостта била при нощни
условия. При км.213+150 на Автомагистрала „Тракия” на около 15 км източно от разклона за
гр.Стара Загора подсъдимият загубил управление и автомобилът се отклонил от
лентата си за движение, променил посоката си надясно към южната предпазна
мантинела и навлязъл в аварийното платно, като продължил да се отклонява
надясно и се ударил в еластичната ограда. Последната се разрушила и камионът
пропаднал по наклонения на юг заснежен скат. По време на така описаното
движение влекачът променил посоката си на движение и се установил с предната си
част на югозапад до бетонов отводнителен канал на 3,5 метра дълбочина. Полуремаркето
се спряло с предната си част на югоизток върху наклонения скат, без да се
откача от влекача.
Непосредствено преди настъпването на ПТП
(пътно-транспортното произшествие), респективно - в момента на загубата на
управление от водача, скоростта на управлявания от подсъдимия товарен автомобил
била около 69 км/час, а към момента на първоначалния контакт с мантинелата –
около 50 км/час.
Вследствие
на инцидента били нанесени щети по товарния автомобил и полуремаркето, както и
на превозвания товар - един палет с
монитори изпаднал на земята, а всички останали 15 броя палети в товарното
помещение се разместили и избутали
напред, като кашоните в тях се смачкали, а опаковъчното фолио се скъсало.
Деформации били причинени и на крайпътните съоръжения - вследствие на контакта
на товарния автомобила с еластичната ограда от последната бил разрушен участък
с дължина 44 метра,
увредена била и сервитутна мрежа (заешка ограда) с дължина 26 метра, както и 3 броя носещи
колове и 4 броя междинни колове.
Подсъдимият
бил тестван на място за употреба на алкохол с Алкотест „Дрегер”, който отчел
липса на такъв.
В
случая, ако се е бил съобразил атмосферните условия и променящата се вследствие
на това пътна обстановка, в частност – със състоянието на пътя, подсъдимият е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта си на
движение до такава, която да бъде адекватна (техническа съобразена) със
състоянието на пътната настилка и би му позволила да управлява автомобила без
да напуска платното за движение, респективно - причина за настъпване на конкретното
ПТП от техническа гледна точка се явява неправилно избраната от подсъдимия скорост
за движение при зимни условия - по хлъзгав и/или заледен път.
В хода
на разследването св.Щ. и св.К. са заявили, че са запознати с разпоредбата на
чл.343, ал.2 от НК и желаят наказателното производство относно причинените имуществени вреди по
товарния автомобил, полуремаркето и превозвания товар, да бъде прекратено,
респективно – настоящото наказателно производство касае само причинените при
ПТП имуществени вреди на крайпътните съоръжения на Автомагистрала „Тракия”, собственост
на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, но стойността на последните,
въпреки положените усилия в тази насока, не беше установена по несъмнен и
категоричен начин.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие (л.33 и л.42от настоящото н.о.х.дело);
протоколите и
другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл.373, ал.1 и чл.283 от НПК: протокол от 01.02.2014 год.
за оглед на местопроизшествие, скица на ПТП, фотоалбум от посетено ПТП,
протокол от 18.03.2014 год. за разпит на свVСветлан Г.И., протокол от
19.03.2014 год. за разпит на св.Д. К. Г., протокол от 07.04.2014 год. за разпит
на св.Т.А.Щ., удостоверение изх.№ 20131121114122 от 21.11.2013 год. на Агенция
по вписванията, опис на щета № 0300/14/777/500330, опис на щета №
0300/14/777/500329, протокол от 11.08.2014 год. за разпит на св.Т.А.Щ.,
протокол от 10.12.2014 год. за разпит на св.Т.А.Щ., товарителница № 1668982,
авариен протокол № 13/000, издаден от „Булгарконтрол”, протокол от 29.09.2014
год. за разпит на св.И.А.Д., данни от търговския регистър за ЕТ „Арт Медия
Груп” гр.Бургас, проткол от 10.03.2015 год. за разпит на св.Т.Д.К., писмо изх.№
24-00-3 от 17.03.2014 год. на ОПУ-Стара Загора, справка за нарушител/водач,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия с
дата 29.05.2015 год., протокол от 27.10.2015 год. за разпит на св.И.А.Д.,
пълномощно № П-9 от 27.10.2015 год. на ОУ-Стара Загора, пълномощно изх.№ П-402
от 09.12.2014 год. на Агенция „Пътна инфраструктура”, декларация на подсъдимия
с дата 25.09.2015 год. (л.33 от настоящото н.о.х.дело);
заключенията
на оценителната експертиза от 07.04.2014 год. (л.81-82 от досъдебното
производство) и допълнителната такава от 27.06.2016 год. (л.115-122 от
настоящото н.о.х.дело) и обясненията на експертите при изслушването им (л.41 и
л.126 от настоящото н.о.х.дело);
заключенията
на автотехническата експертиза от 30.06.2014 год. (л.85-91 от досъдебното
производство) и допълнителната такава от 05.07.2016 год. (л.95-107 от
настоящото н.о.х.дело) и обясненията на експертите при изслушването им (л.42 и
л.110 от настоящото н.о.х.дело);
приетите
в хода на съдебното следствие писмени доказателства: справки за съдимост на
подсъдимия; справка изх.№ Н0114-836 от 17.03.2016 год. на Филиал Пловдив на
Националния институт по метеорология и хидрология към БАН (л.48 от настоящото
н.о.х.дело); справка изх.№ 11-00-211 от 28.03.2016 год. на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София с приложения към нея копия на договор №
93-01-7274 от 01.11.2012 год., сертификат (отчет) № 15 от 26.02.2014 год., фактура
№ 18 от 26.02.2014 год. и платежно нареждане № Е01178 от 13.03.2014 год. (л.50-73
от настоящото н.о.х.дело).
В
допълнение следва изрично да се отбележи, че доколкото са налице противоречия (в
случая относно скоростта, с която се е движил подсъдимия, атмосферните условия
по време на извършване на деянието и състоянието на пътя):
между
автотехническата експертиза от 07.04.2014 год., изготвена в хода на досъдебното
производство, и допълнителната такава от 05.07.2016 год., изготвена в хода на
съдебното следствие, съдът кредитира с доверие именно последната, тъй като при
изготвянето й са ползвани данни от събрани в хода на съдебното следствие
доказателства (обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, справка за
атмосферните условия и справка за обработването на пътния участък против
заледяване), които не са били налични към момента на изготвяне на
първоначалната експертиза, още повече, че при изготвянето на експертизата в
хода на досъдебното производство експертът ползвал дадените към онзи момент обяснения
от подсъдимия в качеството му на обвиняем, които не биха могли да бъдат
ползвани от съда при постановяване на присъдата, тъй като не са били дадени
пред съдия или в присъствието на защитник, респективно – в закона (чл.279 от НПК) не е предвиден ред за приобщаването им към доказателствения материал по
делото (прочитането им в съдебно заседание);
между обясненията
на подсъдимия в съдебно заседание, от една страна, и заключенията на
автотехническите експертизи (съобразявайки се обаче с изложеното в предходни
абзац) и постъпилите в тази насока справки от Националния институт по
метеорология и хидрология към БАН и Агенция „Пътна инфраструктура”, от
друга страна, съдът кредитира с доверие именно последните, тъй като почиват
върху (експертизите) или удостоверяват по надлежния ред (справките) обективни
данни, докато обясненията на подсъдимия почиват на субективни негови
възприятия, още повече, че същият е пряко заинтересован от изхода на делото и
не е длъжен да говори истината.
В
останалата им част доказателствата по делото съответстват на възприетата от
съда фактическа обстановка, като в тази насока кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, без да са налице противоречия между тях, още по-малко
съществени такива - касаещи съставомерните обстоятелства и факти, поради което
и съдът намира за безпредметно да ги обсъжда поотделно в тази им част, си
изключение на доказателствата, касаещи стойността на причинените при ПТП
имуществени вреди на крайпътните съоръжения на Автомагистрала „Тракия”, които,
ако и да са еднопосочни, следва да бъдат изрично обсъдени, тъй съдът (както
вече беше отбелязано) счита, че не установяват по категоричен и несъмнен начин
стойността на споменатите вреди.
В
случая обвинението за значителни имуществени вреди, причинени на крайпътните
съоръжения на Автомагистрала „Тракия”, се основава на представената справка от
Областно пътно управление гр.Стара Загора и първоначалната оценителна
експертиза (л.79 и л.81-82 от досъдебното производство). В цитираната справка
се сочи, че посочената в нея цена е съгласно КСС (количествено-стойностна
сметка) от договор № Д-56 от 10.11.2010 год., в какъвто смисъл е и заключението
на първоначалната оценителна експертиза (общо 6443,37 лв. - без ДДС, както
следва: 44 линейни метра стоманена предпазна ограда - 5676 лева, 3 броя носещи
стоманени колове - 124,23 лева, 4 броя междинни стоманени колове - 130,16 лв.,
26 линейни метра сервитутна оградна мрежа с променлива дистанция на
хоризонтални телове тип „заешка ограда” - 512,98 лева), като при това в
последното в част II „Проверени книжа, документи и
обстоятелства” в противоречие на изразеното от експерта в съдебно заседание, че
се е запознал с обсъждания договор и КСС от него - л.41 от настоящото
н.о.х.дело, изрично е отразено, че експертът е ползвал само приложените в тази
насока към досъдебното производство, каквото доказателство всъщност е
единствено и само споменатата справка от Областно пътно управление гр.Стара
Загора. Самият договор и КСС от него, цитирани в справката и първоначалната
оценителна експертиза, не са приложени нито към справката, нито към
експертизата. Ето защо и тъй като експертът С., изготвил първоначалната
оценителна експертиза, заяви още, че не са му били представени счетоводни
документи (КСС не е съставлява счетоводен документ и според обясненията в
съдебно заседание на експерта К., изготвила допълнителната оценителна
експертиза – л.126), съдът изиска от Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да
представи заверени копия на всички налични при тях протоколи, фактури и други
документи, удостоверяващи процесните щети, и назначи допълнителна оценителна
експертиза. В изпълнение на определението на съда постъпиха справка изх.№
11-00-211 от 28.03.2016 год. на Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София с приложения към нея копия на договор № 93-01-7274 от 01.11.2012 год.,
сертификат (отчет) № 15 от 26.02.2014 год., фактура № 18 от 26.02.2014 год. и
платежно нареждане № Е01178 от 13.03.2014 год. (л.50-73 от настоящото
н.о.х.дело). Последните обаче не съдържат конкретни данни за стойността на процесните
щети, като в справката на Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София изрично се сочи, че ремонтът на увредената при процесното ПТП пътна
инфраструктура е елемент от осигуреното общо ниво на поддържане
автомагистралата съобразно представения договор и не могат да бъдат посочени
единични цени за възстановяването им, тъй като същите представляват част от
изплатената обща сума по този договор съобразно представените сертификат и
фактура. В този смисъл е и заключението на допълнителната оценителна експертиза
(л.115-122 от настоящото н.о.х.дело), което на практика преповтаря
първоначалното заключение, позовавайки се на същата КСС, която, освен че не е
приложена, според обясненията на самия експерт в съдебно заседание не
съставлява счетоводен документ, като същевременно, цитирайки представените в
хода на съдебното следствие справка и документи от Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, се сочи, че ремонтът на увредената с
процесното ПТП пътна инфраструктура е елемент от осигуреното общо ниво на
поддържане автомагистралата, поради което не са прави отделен сертификат и
отчет за отделни ремонтно-въстановителни работи за отстраняване на причинените
щети, а заплатените такива съставляват част от изплатената обща сума по
договора за поддръжка на магистралата.
Гореизложеното
означава, че не беше представен документ, който да удостовери конкретна
стойност на имуществените вреди, причинени с извършеното от подсъдимия деяние на крайпътните
съоръжения на Автомагистрала „Тракия”, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София, нито пък изготвените две оценителни експертизи дават обоснован и в
този смисъл приемлив отговор въз основа на какво легитимно основание извеждат
сочената от тях конкретна стойност на имуществените вреди при условие, че
последните съставляват неиндивидуализирана част от заплатената обща сума за
осигуреното общо ниво на поддържане Автомагистрала „Тракия” по сключения за
това договор от Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, а от друга страна
сочената от експертите КСС от договора, която при това не беше приложена към
заключенията им, ако и изрично да се позовават на нея, не съставлява счетоводен
документ.
При
тези данни съдът намира, че стойността на процесните вреди, въпреки положените
усилия в тази насока, не беше установена по несъмнен и категоричен начин, за да
се приеме, че същите са значителни по смисъла на закона с оглед на установената
съдебна практика (според Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 год. на ОСНК - над 1000 лева, докато според решение № 312/2008 год. по н.дело № 273/2008 год. на ІІІ н.о. на ВКС значителни са
вредите, когато общата им
стойност надвишава 14 минимални работни заплати към момента на
извършване на деянието,
а съгласно ПМС № 249 от 31.10.2013 год. минималната работна заплата към инкриминирания
момент е била 340 лева, т. е. 14 минимални работни заплати са се равнявали на
4760 лева). Ето защо и тъй като размерът на имуществените вреди е съставомерен
елемент на престъплението, за което подсъдимият е даден на съд - ако те не са
значителни, няма да има престъпление, съдът призна подсъдимия Д.К.Г. за
невинен в това, че на 31.01.2014 год. в землището на община Стара Загора - на
км.213+150 от Автомагистрала „Тракия”, източно от гр.Стара Загора, при управление
на моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес Актрос”, рег.№ ....,
с прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер”, рег.№ ...., нарушил правилата за
движение - чл.5, ал.1, т.1, предложение трето от Закона за движението по
пътищата („Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва […] да причинява имуществени вреди”), чл.20,
ал.1 от Закона
за движението по пътищата („Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”) и чл.20, ал.2 от Закона за движението по
пътищата („Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия […], със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар […]”), като по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди на крайпътните съоръжения на Автомагистрала „Тракия”, собственост на
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, както следва: 44 линейни метра
стоманена предпазна ограда на стойност 5676,00 лева (без ДДС), 3 броя носещи
стоманени колове на стойност 124,23 лева (без ДДС), 4 броя междинни стоманени
колове на стойност 130,16 лева (без ДДС) и 26 линейни метра сервитутна оградна
мрежа с променлива дистанция на хоризонтални телове тип „заешка ограда” на
стойност 512,98 лева (без ДДС), всичко на обща стойност 6443,37 лева (без ДДС),
и го оправда по обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1,
б.„а”
във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
ВОДИМ ОТ
ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: