Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК Предявен е установителен иск от „Р./Б./” гр. С. Р. Л. , ул.”Н. В.” №55 с ЕИК..., против:1/Б. Г.” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.В. Т. ул.”Ф. Т.”№20 В. А. ;2/Б. О. Б. с ЕГН-* от гр. В. Т. ул.”Ф. Т.”№20 В. А. и 3/ Мелъди 8 „ЕООД с ЕИК.. със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”О.” №2 и двете представлявани от Б. О. Б. ,за признаване за установено по отношение на ответниците първия като длъжник, а останалите двама като поръчители : че съществува вземане на ищцовата банка в размер на сумите: 31 000 евро , представляваща част от просрочена главница в размер на 121 100 евро ./сто двадесет и една хиляди и сто евро/дължима по договор за револвиращ банков кредит от 27.04.2007г. и 13 броя анекси към този договор , за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по Ч гр.д.№ 472/015г. по описа на ВТРС,ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.02.2015г.,както и сумата 2 386.61лв. разноски по заповедното производство от които сумата 1212.61лв. платена държавна такса за производството и сумата 1174лв. юрисконсултско възнаграждение Ищецът „Р./Б./” твърди ,че по силата на сключен на 27.04.2007г. между банката и длъжника”Б. Г.”ЕООД договор за револвиращ банков кредит, банката е предоставила на длъжника кредит в размер на 135 000евро, от която сума са усвоени от длъжника какт¯ следва: на 02.05.2007г.-83 404.30 евро; на 05.2007г.-30103 евро; на 08.05.2007г.-357 евро; на 11.05.2007г.-115.70 евро; на 14.05.2007г.-5 128.21 евро; на 15.05.2007г.-10 000 евро; на 15.05.2007г.-770.26 евро и на 11.07.2007г.-5 121.03 евро. Съгласно чл.3.1. от договора кредитополучателя се задължил да заплаща годишна лихва в размер на стойността на банковия ресурс в евро увеличена с 4.25 пункта надбавка, като лихвата се заплаща ежемесечно до 25 число на месеца за който се отнася. Съгласно чл.3.6 от договора при забава в плащането на дължимите суми кредитополучателя се задължил да заплаща на банката неустойка-наказателна лихва в размер на стойността на банковия ресурс плюс 16 пункта надбавка върху усвоената и непогасена главница за времето на забавата. В чл.2 от договора страните договорили начините на усвояването и погасяването на договора. С последващи анекси –общо 13 броя условията по договора са изменяни и допълвани съгласно тяхното съдържание. С анекс № 4 от 12.04.2010г. кредитополучателя се задължил да намали размера на кредите с 10 000 евро и след извършеното погашение максималния размер на усвояване на суми станал 125 000 евро. С анекс №12/05.06.2014г. условията на договора били променени,като със същия било прието от страните ,че усвоената и непогасена главница е в размер на 122 000 евро.В чл.2-ри било прието ,че крайния срок за погасяване на всички дължими суми се променя и става 25.09.2014г., а в чл. 2.1 бил установен нов погасителен план. С договор за поръчителство от 12.04.2010г. поръчителят Б. О. Б. се задължил да отговаря за задълженията на кредотополучателя „Б. Г.”ЕООД С договор за поръчителство от 11.07.2011г. поръчителят”М.”ЕООД се задължил да отговаря за задълженията на кредотополучателя „Б. Г.”ЕООД. На датата на окончателния падеж 25.09.2014г.не били платени дължимите към банката главница и лихва, и поради липсата на плащане банката изпратила покани за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителите, които били получени от тях както следва: на 29.01.2015г. лично от управителя на „Б. Г.”ЕООД и „М.” ЕООД и на същата дата лично от Б. О. Б.. След като не последвало плащане банката по реда на чл.417 от ГПК поискала със съответно заявление въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 472/2015г. на ВТРС, и по същото била издадена заповед № 271/19.02.2015г. и изпълнителен лист за сумата 31 000 евро,съставляваща част от дължимата главница,законна лихва от 17.2.2015г. и разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№ *0108 на ЧСИ М. Г..Ответниците направили възражения че не дължат сумите. С петитума на исковата молба е направено искане да бъде постановено решение с което да се установи със силата на присъдено нещо ,че спрямо ответниците солидарни длъжници”Б. Г.” Е. Б. О. Б. с ЕГН * и „М.”ЕООД съществува вземания на ищцовата банка произтичащи от отпуснат кредит по договор за револвиращ банков кредит от 27.04.2007г.;Анекс № 1 от 23.12.2008г.;Анекс №1 от 25.01.2010г.;Анекс №2 от 24.02.2010г.;Анекс №3 от 25.03.2010г.;Анекс №4 12.04.2010г.;Анекс №5 от 17.11.2010г.;Анекс №6 от 16.06.2011г.;Анекс №7 от 04.01.2012г.;Анекс №8 от 25.04.2012г.Анекс №9 11.07.2012г.;Анекс №10 от 25.07.2013г.;Анекс №11 от 20.12.2013г.;Анекс №12 от 05.06.2014г. и сключени договори за поръчителство:1/ от 12.04.2010г. между ищцовата банка и поръчителя Б. О. Б. с ЕГН * и 2/ от 11.07.2012г. между ищцовата банка и поръчителя „М.”Е.както следва: 1/ сумата 31 000 евро представляваща част от просрочена главница в размер на 121 100 евро ,ведно със законната лихва върху частта от главницата предмет на частичния иск считано от 17.02.2015г.,както и сумата 2 386.61лв. разноски направени в заповедното производство. С исковата молба са представени като доказателства по делото следните писмени документи:1/ Договор за револвиращ банков кредит от 27.04.2007г.2/ описаните по-горе 13 броя анекси към договора;3/ описаните по горе два договора за поръчителство;4/ писма-покани Из.№6929,Изх.№6931 и Изх.№6934 всички с дата 27.01.2015г.;5/извлечение от счетоводните книги на банката удостоверяващи размера на дълга към 12.02.2015г.;6/ заповед за изпълнение на парично задължение № 271/19.02.2015г. изд. по Ч. гр.д.№472/2015г. на ВТРС; 7/изпълнителен лист изд. по Ч. гр.д.№472/2015г. на ВТРС , и 8/ справка по чл.366 от ГПК. Направено е доказателствено искане за назначава на съдебно-счетоводна експертиза с поставени конкретни задачи в исковата молба ,както следва: 1/ Усвоена ли е сумата по отпуснатия с договора банков кредит,на кои дата и в какъв размер. 2/Към 17.02.2015г. какъв е общия размер на усвоената и непогасена главница. 3/Към 27.01.2015г. колко са просрочените вноски по главницата , за кои месеци са дължими и какъв е общия размер на изискуемата просрочена главница. Какъв е размерът на изискуемия дълг по договора за кредит –главница,лихви и разноски към следните дати: -Към 27.01.2015г. -Към 17.02.2015г. -Към датата на подаване на исковата молба. -Към датата на изготвяне на експертизата. Направено е искане за прилагане на Ч. гр.д.№472/2015г. на ВТРС към настоящето дело. В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците ,чрез пълномощника им адвокат Нина Илиева,ВТАК.С отговора се оспорва редовността на исковата молба,както и основателността на исковите претенции: Наведени са следните доводи: Исковата претенция били некоректно заявена като се претендира сумата 31 000 евро като част от просрочена главница по договора за револвиращ банков кредит ,без да е конкретизиран размера на просрочената главница. Възразява се ,че съществува вземане на банката за просрочени: главница,договорна лихва и наказателна лихва в размерите им посочени в исковата молба и извлечението от сметка и справката по чл.366 от ГПК.Между извлечението от сметка и справката имало различия в размерите на вземанията. Възразява се ,че извлечението от счетоводните книги представлява действително извлечение от счетоводните регистри на банката.Било видно от неговото съдържание,че не са отразени направените погасителни вноски от длъжника, които към 30.01.2015г. датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем длъжникът е погасил общо сумата 108 476.41 евро. Банката в нарушение на договореното е отнасяла внесените от длъжника суми за погашенията към начислени лихви и такси вместо като погашения на главницата.Ако била правилно отчитала погашенията направени от длъжника в размер на сумата 108 474.41 евро към датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем не би следвало да има просрочена главница.Следователно към тази дата за банката не е съществувало потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Оспорват се механизма и размерите на начислените от банката договорна и наказателна лихви по кредита.Считат клаузите на договора и анексите по отношение на главницата и изчислението на дължимите лихви за неравностойни и нищожни по смисъла на чл.146 и чл.143 от Закона за защита на потребителите. Възразява се и по отношение на претенцията за разноски, която според отговора не е предмет на производството по чл.422 от ГПК, а освен това били вече присъдени от ЧСИ. С отговора е направено доказателствено искане за допълване задачата на съдебно счетоводната експертиза поискана от ищцовата банка, ако бъде допусната, като са конкретизирани следните задачи: 1/ На какви части или изцяло е усвоявана сумата по кредита.На кои дати е сторено това и представяни ли са в банката оправдателни документи за усвояваните суми и кои са тези документи. 2/Внасяни ли са суми за погасяване на задълженията от длъжника ,по какъв начин , по кои банкови сметки , Ýа кои дати, от кой вносител и в какъв размер.Как са погасявани задълженията съответно главница, лихви,други разноски , и съобразени ли са тези погашения с договореното между страните.Каква е била поредността на погашенията по банковия кредит. 3/ Вещото лице подробно да посочи как са изчислявани от страна на банката лихвите/редовните и санкциониращите /съответно по периоди и размери и върху какви главници са изчислявани те.Съответно как и кога са погасявани. 4/ Вещото лице да посочи какви са размерите на начислените от банката лихвени проценти /като базови и надбавки /за целия срок на договора и до момента на завеждане на исковата молба. 5/ Да отговори променяни ли са прилаганите от банката лихвените проценти за срока на действие на договора и до момента на депозиране на исковата молба. В срока по чл.372 ал.1 от ГПК ищцовата банка е депозирала допълнителна искова молба с която е заела следните становища по отговора на ответниците: На първо място е уточнила ,че основната претенция от 31 000 евро представлява част от просрочена главница в размер на 121 100 евро по договора за револвиращ банков кредит и 13-те анекса. Относно възраженията за невярно съдържание на извлечението от сметка и справката по чл.366 от ГПК е заела становище ,че те не са предмет на разглеждане в производството по чл.422 от ГПК. Относно възражението че не са били налице към 30.01.2015г. основания за упражняване на потестативното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем ,заема становище ,че с Анекс №12 банката и длъжника изрично са уговорили ,че крайния срок на погасяване на всички дължими по кредита суми е 25.09.2014г.,след изтичането на който настъпва предсрочната изискуемост. Относно възраженията за действителните размери на задълженията за главница и лихви заема становище ,че с анексите към договора във всеки момент на сключването на всеки отделен анекс страните са установявали размера на дължимата главница и лихви.Така с анекс № 12 от 05.06.2014г. страните са приели ,че към датата на сключването му непогасената главница е в размер на 122 000 евро. Относно възраженията в отговора за нищожност на клаузи в договора и анексите като неравностойни според чл.146 и чл.143 от ЗЗП ,заема становище ,че ответника длъжник не може да се ползва от тези текстове на ЗЗП, тъй като не е потребител по смисъла на закона , а е търговец и кредита който е сключил в това му качество не се регулира с разпоредбите на ЗЗП. Относно възражението за разноските заема становище ,че съгласно т.12 от ТР.№4/2013г. на ВКС с решението по установителния иск по чл.422 съдът се произнася и по дължимостта на разноските. След доклад по делото и разпределение на доказтелствената тежест между страните за обстоятелствата на които основават своите твърдения и възражения ,съдът въз основа на искане на ищеца е назначил , изслушал и приел заключението на съебно-счетоводна експертиза. Приемайки делото за решаване съдът намира: Искът е процесуално допустим и като такъв следва да бъде разгледан от съда.Разглеждайки по същество съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 27.04.2007г. между банката ищец и длъжника”Б. Г.”ЕООД е сключен договор за револвиращ банков кредит,като банката ищец е предоставила на длъжника кредит в размер на 135 000евро, от която сума са усвоени от длъжника както следва: на 02.05.2007г.-83404.30 евро; на 05.2007г.-30103 евро; на 08.05.2007г.-357 евро; на 11.05.2007г.-115.70 евро; на 14.05.2007г.-5 128.21 евро; на 15.05.2007г.-10 000 евро; на 15.05.2007г.-770.26 евро и на 11.07.2007г.-5 121.03 евро. Съгласно чл.3.1. от договора кредитополучателя се задължил да заплаща годишна лихва в размер на стойността на банковия ресурс в евро увеличена с 4.25 пункта надбавка, като лихвата се заплаща ежемесечно до 25 число на месеца за който се отнася. Съгласно чл.3.6 от договора при забава в плащането на дължимите суми кредитополучателят се задължил да заплаща на банката неустойка-наказателна лихва в размер на стойността на банковия ресурс плюс 16 пункта надбавка върху усвоената и непогасена главница за времето на забавата. В чл.8.1-8.3 на договора страните уговорили в кои случаи на неизпълнение на задълженията на кредитополучателя банката може да осъществи правата си да начислява наказателна лихва,да преустанови отпускането на нови суми,да обяви всички усвоени суми и начислените лихви/договорна и наказателна/ и комисионните за незабавно изискуеми.Съгласно чл. 8.3 било уговорено ,че при всеки случай на неизпълнение на договора и анексите към него банката има право да обяви всички усвоени суми и начислените лихви/договорна и наказателна/ и комисионните за незабавно изискуеми. С договор за поръчителство от 12.04.2010г. поръчителят Б. О. Б. се задължил да отговаря за задълженията на кредотополучателя „Б. Г.”ЕООД С договор за поръчителство от 11.07.2011г. поръчителят”М.”ЕООД се задължил да отговаря за задълженията на кредотополучателя „Б. Г.”ЕООД. С последващи анекси –общо 13 броя условията по договора относно реда условията и размера на погасяването на задълженията са изменяни и допълвани съгласно тяхното конкретно съдържание, като страните по взаимно съгласие в анекси №11 и 12 са установявали размера на задълженията на кредитополучателя към момента на сключването на всеки отделен анекс,като с тези анекси задълженията на длъжника кредитополучател до момента били трансформирани в дължима просрочена главница всички непогасени задължения за главница ,лихви и такси,както следва: С клаузата на чл.1.1 на Анекс №11 от 20.12.2013г. страните по договора приели за установено по взаимно съгласие че към датата на сключването на този анекс усвоената и непогасена до момента главница по договора и анексите е в размер на 123 800евро. С клаузата на чл.1.1 от Анекс №12 от 05.06.2014г. банката кредитор и длъжника по договора за кредит установили по взаимно съгласие ,че към датата на сключването на този анекс усвоената и непогасена до момента главница по договора и анексите е в размер на 122 000 евро,като в размера на това вземане не са включени размерът на лихвата върху усвоената и непогасена редовна главница по кредита начислена за периода 25.05.2014г. до 05.05.2014г. или датата на подписването на този анекс. С клаузата на чл.2 от Анекс №12 страните уговорили ,че крайния срок на погасяване на всички задължения по кредита се променя и окончателно се определя на дата 25.09.2014г., а с клаузата на чл.7 от същия анекс уговорили,че при неизпълнението на което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора и анексите банката има правота да упражни правата си визирани в чл.8 от договора. С клаузата на чл.2.1. от същия анекс било уговорено ,че сумата от 122 000 евро ще бъде изплатена от длъжника,чрез заплащане на три равни последователни вноски от по 300 евро ,съответно на падежи:25.06.2014г.,25.07.2014 г. и 25.08.2014г. и една окончателна изравнителна вноска от 121 100 евро дължима на 25.09.2014г. Анекси №11 и 12 са подписани както от длъжника така и от поръчителите ответници. Длъжникът заплатил трите вноски по 300 евро но не заплатил последната изравнителна вноска с падеж 25.09.2014г.дължима съгласно анекс №12 в размер на сумата 121 100лв. Според заключението на вещото лице при извършената проверка в банката,сметките по които е извършвано погасяването и документите по дълга, не се установява плащането на тази сума,както до момента на подаване заявлението за образуване Ч. гр.Д.№472/2015г. на ВТРС,така и към момента на изготвяне зяключението.Същевременно нито един от ответниците не е представил платежен документ ,с който да е извършено погасяване на тази сума. След като на датата на окончателния падеж 25.09.2014г.не била платена дължимите към банката главница с определените и в чл.1.1. на Анекс №12 размер-121 100 евро и лихвата начислена върху същата сума от 25.05.2014г. до 25.09.2014г., банката уведоýила длъжника и другите двама ответници/поръчителите/ с писма покани за упражняване на правото си по чл.8.3 от договора да обяви всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми.Писмата уведомления били получени от длъжника и поръчителите, както следва: на 29.01.2015г. лично от управителя на „Б. Г.”ЕООД и „М.” ЕООД и на същата дата лично от Б. О. Б.. След като не последвало плащане банката по реда на чл.417 от ГПК поискала със съответно заявление въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 472/2015г. на ВТРС, и по същото била издадена заповед № 271/19.02.2015г. и изпълнителен лист за сумата 31 000 евро,съставляваща част от дължимата главница,законна лихва от 17.2.2015г. и разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№ *0108 на ЧСИ М. Г..Ответниците направили възражения че не дължат сумите. Според заключението на вещото лице/ основно и допълнително/ по ССчЕ кредита е усвоен от длъжника с осем искания за усвояване съответно на дати: 02.05.2007г.-83 404.30 евро; на 05.2007г.-30 103 евро; на 08.05.2007г.-357 евро; на 11.05.2007г.-115.70 евро; на 14.05.2007г.-5 128.21 евро; на 15.05.2007г.-10 000 евро; на 15.05.2007г.-770.26 евро и на 11.07.2007г.-5 121.03 евро. Според заключенията към датата на изготвяне на писмата покани до длъжника и поръчителите-27.01.2015г. размера на дължимата просрочена главница е 121 100 евро,а към датата на подаване на заявлението по заповедното производство -17.02.2015г. също 121 100 евро. Въз основа на така установените факти съдът намира предявените искови претенции за основателни и доказани в пълния им размер по следните съображения: Искът е с правно основание по чл.422 от ГПК.Въз основа на проведено заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК по Ч гр.д.№472/2015г. по описа на ВТРС, ищецът се е снабдил със заповед №271/19.02.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ /в случая по извлечение от счетоводните книги на банката/за вземанията и в размер на 31 000 евро представляваща част от просрочена главница от 121 100 евро и 2386.61лв. разноски направени на заповедното производство, които са предмет на установяване в настоящето производство. Договора за кредит и анексите към него , както и договорите за поръчителтво установяват отношения на солидарност на длъжниците ответници-чл.141 ал.1 от ЗЗД .Съгласно разоредбата на чл.140 от ЗЗД действието на задължението на поръчителите се простира върху всички последици на неизпълнението на длъжника. От доказателствата приложени към исковата молба се установява че длъжникът и поръчителите по силата на сключените с банката договор за кредит-револвиращ банков кредит ,договори за поръчителство и анекси №11 и 12 към договора за револвиращ банков кредит , са приели при взаимно съгласие с банката кредитор всички задължения на длъжника за непогасена/просрочена/главница, просрочена договорна лихва ,начислените от банката наказателна лихва и такси да се трансформират по силата на анекс №11 в просрочена главница в размер на 123 800 евро ,при приет от тях погасителен план, а по силата на анекс №12 в проосрочена главница в размер на 122 00 евро, с нов погасителен план заменящ предишните, според който длъжника се задължава да изплати на три равни месечни вноски платими на 25 число на месеца, считано от 25.06 до 25.09.2014г. сумата 900 евро от тази главница , а остатъка от останалите 121 100 евро да заплати окончателно на 25.09.2014г. След като от представените с исковата молба писмени документи не се установява погасяване на просрочената главница по кредита в размер на 121 100 евро ,факт който се потвърждава и от проверката на вещото лице и заключението му, а ответниците въпреки възраженията в отговора,че задължението е погасено чрез извършени плащания не са представили доказателства установяващи заплащането на сумата след дата на нейното установяване в анекс №12 , към датата на нейната изискуемост-25.09.2014, към датата на обявяване на кредита за предсрочно изисуем-27.01.2015г. към датата на подаване на заявлението по Ч гр.д.№472/2015г. на ВТРС-17.02.2015г. и до настоящия момент,съдът намира ,че вземането съществува , и следва да се постан¯ви решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците,че по отношение на всеки един от тях като солидарно задължени същестува вземане на банката за заплащане на сумата 31 000лв., като част от дължима просрочена главница по договора за револвиращ банков кредит от 27.04.2007г.. Несъстоятелни са възраженията на ответниците,че банката не е имала правото да обяви всички задължения на длъжника и поръчителите по договора за кредит за предсрочно изискуеми на 27.01.2015г.,тъй като вноските по погасителния план били внасяни редовно от длъжника.Това възражение не е доказано от длъжника.Не е представен погасителен план действащ към момента на извършените от него плащания от който да е видно,че няма просрочване на главницата, лихвите и таксите.Същото е опровергано както от залючението на вещото лице, така и от Анекси №11 и 12 с които всички длъжници по взаимно съгласие с кредитора са установили наличие на просрочена главница в размерите посочени по горе и са уговорени нови погасителни планове.Последния погасителн план приет от страните –този по Анекс №12 е видно от доказателствата ,че не е изпълнен и още на 25.09.2014г. длъжника е изпаднал в забава по отношение на задължението му да внесе на окончателния падеж последната изравнителна вноска от 121 100 евро. С оглед тяхното съдържание анекси №11 и 12 имат характера на новация на първоначалното задължение и затова са без правно значение за изхода на делото действията на банката относно начисляването на размера на наказателна лихва и такси преди подписването на двата анекса , както и едностранното изменение размера на лихвата, а също така неправилното според възражението в отговора на длъжниците отнасяне на платените суми за погашения за погасяване на лихви и такси с по-голямата част от платената сума и по малка част за погасяване на главницата.Тук следва да се отбележи ,че ответниците не са доказали тези възражения, като не са представили доказателства ,че банката е нарушила определеното от страните при сключване на договора уговореното разпределение на сумите по погасителните вноски за погасяване на отделните задължения-главница, лихва, наказателна лихва и такси.Същевременно в заключението си вещото лице не е направило констатация за нарушаване на погасителния план от банката. С горепосочените анекси от страните са поети задължения които са заместили задълженията по изпълнението на договора, и по взаимно съгласие са приели трансформацията на всички отделни задължения в едно, а именно просрочена главница.От този момент всички техни възражения за нарушаване на договора за кредит,чрез едностранно увеличаване на лихвения процент от банката,неправилно разпределение на сумите от внесените погасителни вноски за погасяване на задълженията се преклудират ,поради замяната на отделните задължения по договора за кредит с новото задължение по анекси №11 и 12 и уговорения нов погасителен план.Поетото ново задължение вече само то подлежи на изпълнение с договореното по анексите и заменя изцяло старото ,включително и уговорките по реда и начина на изпълнението/ погасяването/.Същото по силата на чл.20а от ЗЗД има силата на закон между страните докато не бъде обявено за нищожно или не бъде унищожено при условията на чл.26-33 от ЗЗД, но такива искове в това или друго производство няма данни да са предявени. Несъстоятелни в тази връзка и изобщо се явяват възраженията за нищожност на клаузите на договора/без да е конкретизирано кои/, като неравностойни по смисъла на чл.146 и 143 от Закона за защита на потребителите.На първо място възражението не конкретизира кои клаузи са нищожни поради тяхната неравностойност.На второ място Закона за защита на потребителите /изрично е подчертано /,че е приет в защита на лицата потребители на потребителски кредити с предназначение за задоволяване на социално битови нужди на кредитоискателите.Същия не намира приложение в отношенията между търговци какъвто е настоящия случай , както и по отношение на ипотечните кредити. Несъстоятелно е и възражението относно допустимостта и основателността на претенцията за разноските в размер на 2386.61лв. Вземането за разноски възниква въз основа на заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение и следва да е предмет на производството по чл.422 от ЗЗД.В този смисъл са и указанията дадени с т.12 на ТР.№4/18.06.2014г на ВКС. В заключение на гореизложеното съдът намира ,че следва предявеният иск да бъде уважен изцяло по отношение на двете претенции като се приеме за установено по отношение на длъжника и поръчителите ,че съществуват вземания на банката по отношение на тях за сумата 31 000 евро, представляващ част от просрочена главница общо в размер на 121 100 евро по договор за револвиращ банков кредит и Анекс №12 от 05.06.2014г.сключен между банката ищец и длъжника „Б. Г.”Е. договор за поръчителство от 12.04.2010г. между банката и поръчителя Б. О.,договор за поръчителство от 11.07.2011г. между банката и поръчителя”М.”ЕООД , и Анекс №12 от 05.06.2014г.сключен между банката ищец и длъжника и всички поръчители- ответници, за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №271/19.02.2015г. по Ч гр.д.№472/2015г. но ВТРС и изпълнителен лист по същото дело. С оглед изхода на делото следва да се осъдят ответниците да заплатят на баката сумата в размра на 3962.61 лева направени разноски в това производство. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на1/Б. Г.” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново ул.”Ф. Т.”№20 В. А. ;2/Б. О. Б. с ЕГН* от гр. В. Т. ул.”Ф. Т.”№20 В. А. и 3/ Мелъди 8 „ЕООД с ЕИК... със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”О.” №2, и двете дружества представлявани от Б. О. Б. с ЕГН*, че съществуват следните вземания на „Р./Б./” гр. София Р. Л. , ул.”Н. В.” №55 с ЕИК-...срещу тях, съответно за сумата 31 000 евро ., представляващ част от просрочена главница общо в размер на 121 100 евро по договор за револвиращ банков кредит и Анекс №12 от 05.06.2014г.сключен между банката ищец и длъжника „Б. Г.”Е. договор за поръчителство от 12.04.2010г. между банката и поръчителя Б. О.,договор за поръчителство от 11.07.2011г. между банката и поръчителя”М.”ЕООД , и Анекс №12 от 05.06.2014г.сключен между банката ищец и длъжника и всички поръчители- ответници, както и за сумата 2 386.61лв. направени раноски в заповедното производство, за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №271/9.02.2015г. по ч гр.д.№472/2015г. по описа на ВТРС и изпълнителен лист по същото дело. ОСЪЖДА 1/Б. Г.” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.В. Т. ул.”Ф. Т.”№20 В. А. ;2/Б. О. Б. с ЕГН* от гр. Велико Търново ул.”Ф. Т.”№20 В. А. и 3/ М. „ЕООД с ЕИК.. със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”О.” №2 да заплатят на „Р./Б./” гр. С. Р. Л. , ул.”Н. В.” №55 с ЕИК... направените по делото разноски в размера на сумата 1212.61лв.внесена държавна такса за съдебното производство ,сумата 250.00лв.представляваща внесено възнаграждение за вещо лице и сумата от 2500лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение определено по реда на наредба №1 на ВАС съобразно цената на иска. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |