Определение по дело №1116/2019 на Окръжен съд - Варна

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………     /                          гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:СТАНЧО САВОВ

                                                                                РУМЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД № 1116 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК и е образувано по въззивна частна жалба от  адв. К.Д., защитник на обв. К.Т.Т. срещу определение №1674 от 17.09.2019г. на ВРС по ЧНД № 4088/2019г., с което съдебното производство е било прекратено поради недопустимост на подадената жалба. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован, немотивиран, поради което моли да бъде отменен. В тази връзка счита, че К.Т. притежава активна процесуална легитимация да атакува постановлението на прокурора, с което частично е било прекратено наказателното производство, тъй като има качеството на обвиняем по същото наказателно производство. В тази връзка сочи наличието на произнасяне по същество от състав на ВРС по предходно идентично постановление на ВРП за частично прекратяване.  Излага съображения, че К.Т. не е извършител на престъплението, в което е обвинен. Сочи, че обвинението спрямо него е необосновано и неподкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което прави искане съдът да се произнесе по съществото,  като прекрати  наказателното производство по отношение на него на основание чл.24ал.1т.1 от НПК. Алтернативно излага съображения за наличието хипотезата на чл.9ал.2 от НК, на чиято основа се иска прекратяване по чл.24ал.1т.1 от НПК. По подробно изложените съображения в жалбата моли съда да отмени постановлението за частично прекратяване и да прекрати наказателното производство по отношение на К.Т. на основание чл.24ал.1т.1 от НПК или чл.9ал.2 от НК, тъй като имало предходно произнасяне по ЧНД № 2840/2019г. на ВРС.

Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е определение №1674 от 17.09.2019г. по ЧНД № 4088/2019г. на ВРС, с което съдът е прекратил съдебното производство по делото, като е приел, че депозираната срещу постановлението на ВРП за частично прекратяване на наказателното производство жалба от обв. К.Т.Т. е недопустима. Обосновал е недопустимостта с липсата на възможност, съгласно нормата на чл.243ал.3 от НПК обвиняем да атакува постановление за частично прекратяване спрямо друг обвиняем.

Видно от материалите по делото, досъдебно производство №19/2018г. по описа на Пето РУ –Варна е било образувано за извършено престъпление по чл.198ал.1 във вр. с чл.20ал.2 във вр. с чл.18ал.1 във вр. с чл.63ал.1т3 от НК, като са повдигнати обвинения спрямо Милен Златев, Александър Татаров, Симеон Димитров и К.Т.. С постановление за частично прекратяване от  21.08.2019г. прокурор при ВРП е прекратил частично наказателното производство по ДП № 19/2018г. на Пето РУ спрямо Симеон Димитров на основание чл.24ал.1т.1 от НПК,  като е приел, че той не е участвал в извършването  на престъплението, в което е обвинен. Срещу това постановление е подадена жалба от обв. Т., с идентични на съдържащите се във въззивната жалба искания, която първоинстанционния съд с обжалваното определение приел за недопустима.

         Въззивният съд счита определението, с което производството по ЧНД № 4088/2019г.  на ВРС  е било прекратено поради недопустимост на жалбата, депозирана от обв. К.Т. чрез адв. Д. за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

        Настоящият състав на съда е обвързан да се произнесе в рамките на това дали жалбата на обв. Т. срещу прокурорския акт е допустима,  като няма правомощия да се произнася по съществото на наказателното производство, още по- малко да го прекратява поради липса на осъществено от Т. престъпление.

       В производството по чл. 243ал.4 от НПК правомощията на съда са ограничени в това да провери правилността на постановлението на прокурора само ако е сезиран от лицата, посочени в този текст. Тези лица са изчерпателно изброени и кръгът им не може да се разширява.  Това са обвиняемият, по отношение на когото е прекратено наказателното производство, пострадалите от престъплението и ощетеното юридическо лице. Само за тези лица при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението. Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционният съд обвиняемият Т. няма право на жалба срещу постановлението за частично прекратяване на наказателното производство спрямо  Симеон Димитров,  независимо дали са били  привлечени в това процесуално качество в съучастие или при независимо съпричиняване. Дали да се повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е конституционно установено правомощие, залегнало в чл.127 от Конституцията  на РБ, което е в прерогативите единствено на прокурора, който може да реши дали да повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление. Съдът не разполага с процесуална възможност да му указва срещу кого и за какво престъпление да повдига обвинение. Въведения съдебен контрол върху прекратяването на наказателното производство не му отнема това правомощие. Нещо повече, решението на прокурора да не внася обвинителен акт спрямо другото лице/ в конкретния случай обв. Симеон Димитров/  не рефлектира върху процесуалните права на жалбоподателя, срещу когото производството не е прекратено.  Това постановление не прегражда пътя на защита и възможността му да докаже невинността си, като това той може да стори в съдебната фаза на процеса.

          С оглед горното и настоящият въззивен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като не дължи произнасяне по наведените в жалбата доводи,  касаещи съществото на делото, а именно има ли извършено престъпление и извършено ли е то от обв. К.Т., тъй като това не е предмет на настоящото производство.  

         Наличието на предходно произнасяне на друг състав на ВРС по  идентично частично прекратяване не освобождава съда след повторното прекратяване да провери допустимостта на жалбата, така както е бил длъжен да стори и предния състав. 

Воден от горното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1674 от 17.09.2019г. по ЧНД № 4088/2019г. на ВРС, с което е прекратено съдебното производство поради недопустимост на жалбата.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.