Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №5575 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен иск от Ш.О.Б.
срещу С.М.Б. с правно основание чл.49,
ал.1 СК.
Ищцата излага, че с
ответникът сключили граждански брак на 04.01.2017г., от който нямат родени деца.
Сочи,че година преди сключване на брака двамата живели на семейна начала в Германия,
а след сключване на брака живели известно време в дома на родителите й в с.В.
заедно с детето на ищцата А.. След това отново заминали за Германия. Твърди,че
ответникът се променил – започнал да я ревнува без причина, не й давал да
излиза от квартирата им, да общува с други хора и да контактува с детето, което
останало в България. Излага, че преди да сключат брак С. бил много грижовен
както към нея така и към детето й, а след това вече не искал ищцата да вземе
детето при себе си, не осигурявал средства на семейството, упражнявал върху нея
психически и физически тормоз. Поведението му принудило ищцата да го напусне
месец преди подаване на исковата молба като тя се прибрала в дома на родителите
си и при детето. Счита, че бракът им не може да бъде заздравен изключително по
вина на ответника и грубото му поведение към нея и при категоричното му
нежелание да живее заедно с детето й. Отправя искане брака им да бъде прекратен
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на
ответника, като бъде постановено възстановяване на предбрачното
й фамилно име М..
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен
представител на ответника е депозирала
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на иска. Излага, че времето, през което са живели двамата съпрузи от датата на
сключване на гражданския брак 04.01.2017г. е прекалено кратко, за да се направи
извод за упражняван системен физически и психически тормоз. Сочи, че няма
писмено доказателство, че съпругата е понасяла подобно отношение от страна своя
съпруг, което да е било причина тя да го напусне и да се прибере при родителите
си. Излага, че не може да става дума за фактическа раздяла, тъй като по
твърденията на ищцата двамата са разделени от скоро. Твърди се, че дори и да
има пукнатина в брачната връзка тя може да бъде заздравена. Оспорва се с
поведението си съпругът да е създал ситуация на нетърпимост в семейството. Твърди, че брачната връзка не е
разрушена до степен на дълбоко и непоправимо разстройство. Счита, че бракът
между съпрузите може да бъде запазен и отправя искане брачния иск да бъде
оставен без уважение като неоснователен. В условията на евентуалност при
установяване, че бракът е обективно разстроен се отправя искане със съдебното
решение да не се изследва въпроса за вината или да бъде прието, че вина имат и
двамата съпрузи. Последното искане се
обосновава с факта, че ищцата е напуснала ответника и не е положила усилия да
заздрави брака. Не се противопоставя на
искането за възстановяване на предбрачното фамилно
име на ищцата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански
брак от 04.01.2017г., издадено от Долни Чифлик е, че страните са сключили граждански брак на 04.01.2017г. в с.В., за което е съставен Акт
за граждански брак №1/04.12.2017г.
Съгласно Удостоверение
за раждане, издадено от Община Варна ищцата има непълнолетно дете А. Ш.О..
Свидетелката Р.М.Ж.,
леля на ищцата, излага, че се запознала съпруга на Ш., когато дошли на почивка
за десет-петнадесет дни през 2016г. в с.Пчелник, където свидетелката живее. Не знае от кога са
съпрузи, но когато дошли, разбрала, че са заедно и че ще вземат детето с тях в
Германия. След това разбрала, че съпругът й правел проблем за детето, не искал
детето. Знае също, че предложили на Ш.
работа, но той не й позволил да работи. Двамата били разделени от около година.
Ш. била в Германия, а нейната майка гледала детето.
Свидетелката М.Х.Х., майка на ищцата, излага, че Ш. се запознала с ответника през август,
септември месец 2016г. в Германия и
решили да живеят заедно. Той знаел, че тя има детето и в началото искал детето
да е с тях. Сключили граждански брак в началото на 2017г. и месец февруари той
я извикал в Германия. Разбрали се детето да е с тях и да работят. След като Ш. отишла при него в Германия той не й давал
да говори с детето и не искал детето. След това тя искала да избяга от него,
защото той я биел и заключвал. Стояла при него два месеца след брака и
избягала. Оттогава не се били сдобрявали. Последно миналия месец я видял в
Германия и я прибрал насила, счупил й телефона и от полицията направили
документ да не се приближава до нея. Бил много ревнив и ставал да я бие.
Съвкупната преценка
на събраните по делото
доказателства, налага следните
правни изводи:
В закона липсва легална
дефиниция на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Съгласно
разпоредбите на чл.14 и чл.15 СК съпрузите следва да изграждат
взаимоотношенията си на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството
и разбирателство, както и да живеят съвместно. Следователно дълбокото и
непоправимо разстройство на брака следва да се разбира като такова отрицателно
състояние на брачната връзка, при която тя съществува само формално, като
брачните отношения са лишени от взаимна привързаност и уважение т.е. бракът е
лишен от изискуемото законово и житейско съдържание.
От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че съпружеските отношения между страните по
делото са прекъснати два месеца след сключване на гражданския им брак, от
когато са изминали около 10 месеца. Съгласно събраните гласни доказателства
причина за раздялата им било поведението на ответника – той не искал детето
на Ш. да живее заедно с тях, не я пускал
да работи, ревнувал я и посягал да бие.
Предвид установените
факти по делото фактическа раздяла почти
непосредствено след сключване на брака, съдът счита, че брачната връзка на страните съществува формално и липсва възможност
същата да бъде заздравена и възстановена.
С оглед събраните
доказателства по делото, съдът намира,
че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва
да бъде прекратен на основание - чл.49, ал.1
СК по вина на ответника, който с поведението си е допринесъл за
раздялата между двамата.
По отношение на предявените небрачни искове:
По
отношение на фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.
Ищцата заявява желание след прекратяването на брака да носи предбрачното си име М.. Съдът намира, че искането следва да бъде уважено на основание чл.53 СК.
По отношение на
разноските :
На основание чл.329,ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лева, която съдът определя за окончателна такса по бракоразводното производство на основание чл.6,т.2 ТДТССГПК, както и сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение на назначения особен представител, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Ищцата не претендира разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Ш.О.Б., ЕГН : ********** с адрес *** и С.М.Б.,
ЕГН: ********** с регистриран постоянен и настоящ адрес с.Б.Б., сключен на 04.01.2017г. в с.В., общ.Долни Чифлик, за което е съставен Акт за граждански брак №1/04.01.2017г., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание
чл.49, ал.1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака има съпруга С.М.Б..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА С.М.Б., ЕГН: **********
с регистриран постоянен и настоящ адрес с.Б.Б. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен
съд държавна такса по производството по делото в размер на 50
/петдесет / лева, на основание чл.6, т.2 от ТДТССГПК, както и сумата от
600
/шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение на назначения особен
представител, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :