Р Е Ш
Е Н И Е
№ 88
гр.
Силистра, 17 ноември
2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева - Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова и в присъствието на окръжния прокурор Теодор
Желев, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 77 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на ОД на МВР - Силистра против Решение № 196 от 23.07.2020
г. по АНД № 261/2020 г. на Районен съд-Силистра, с което е отменен Електронен
фиш (ЕФ), серия Г № 0015758 на ОД МВР- Силистра.
Касаторът,
действащ чрез гл. юриск. В. А., счита, че неправилно въззивният съд е възприел,
че в ЕФ липсва описание на нарушението, тъй като бил спазен унифицираният
образец и са налице реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поддържа, че
съдържанието на акта позволява на санкционираното лице да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, защото съдържа данни за дата и
място на нарушението, данни за автомобила, с който нарушението е извършено,
данни за АТСС, с което нарушението е заснето, данни за собственика на МПС.
Акцентира, че от приложения снимков материал се установяват индивидуализиращите
белези на автомобила, както и датата, часа и мястото на регистриране и
заснемане на нарушението. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на ЕФ.
Ответната
страна – Т.М.М., действащ чрез адв. Е. П. от АК - Силистра, оспорва
касационната жалба и моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на
направените по делото разноски.
Окръжният
прокурор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
обжалване е решение на районния съд, отменящо ЕФ, с който за нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, установено с автоматизирано
техническо средства или система, на Т.М.М.
с ЕГН – ********** от гр. София е наложена санкция на основание чл. 638, ал.1,
т.1, във вр. с чл.461, т.1 КЗ - „Глоба” в размер на 250 лева.
От
фактическа страна пред съда е установено,
че на 16. 04. 2020 г. в с.Айдемир, обл.Силистра, по път II-21 км.103+ 280м. по
посока гр.Русе с автоматизирано техническо средство № 11743bd в 13,41 часа e
установено нарушение на скоростта с моторно превозно средство- лек автомобил, ***.
Издаден е Електронен фиш (ЕФ), серия К № 3537757.
По същото
време и на същото место автоматизирано техническо средство № 11743bd е
установило и нарушение на Кодекса за застраховането, за което е издаден и
оспорения пред съда ЕФ, серия Г № 0015758.
При така
установените факти по делото съдът е коментирал, че принципно е допустимо
издаване на Електронен фиш за нарушение на КЗ при установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като в тези случаи чл. 647, ал. 3 от КЗ препраща
към условията и реда за издаване на електронен фиш,
предвидени в Закона за движение по пътищата. За да отмени санкционния акт обаче,
съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
издаването му и по конкретно – че в процесния електронен фиш липсва описание на
нарушението, което е един от задължителните реквизити, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Коментирал е, че липсата на описание на нарушение, като
елемент, който индивидуализира нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съвсем пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя, поради ограничаване на
възможността му да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.
Посочено е, че това процесуално нарушение лишава съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно
ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. По тези
съображения електронният фиш е отменен.
Така
постановеното решение е правилно.
Първоинстанционният
съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован извод, че в
производството по издаването на санкционния акт е допуснато съществено
процесуално нарушение. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми и се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което
на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към
тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата. Както правилно е приел
въззивният съд, по силата на посочената норма приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. регламентираните
изисквания за изискуемото се съдържание на електронния фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. В настоящия случай издаденият ЕФ, в
хипотезата на установено с АТСС нарушение на Кодекса за застраховането, не съответства
на императивните формални изисквания по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП досежно неговото
съдържание. Липсва обективирано каквото и да е било описание на нарушението от
фактическа страна. Посочената нарушена разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
указва, че всеки притежател на МПС е длъжен да сключи задължителната
застраховка ГО на автомобилистите, но отговорността при несключването е
предвидена в отделни санкционни норми, в чиито състав са включени различни обективиращи
признаци. Санкционната разпоредба, която е посочена в електронния фиш – чл.
638, ал. 1, т. 1 от КЗ, предвижда отговорност на задълженото лице по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ за несключване на
договор за задължителна застраховка, докато чл. 638, ал. 4 от КЗ въвежда
отговорност за управление на МПС, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор, и това е установено с
АТСС. В настоящия случай нарушението е установено с
АТСС и следователно санкцията би могла да бъде наложена само в хипотезата на
чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1 от КЗ, но в електронния фиш липсва описание на
обстоятелството, че е установено управление
на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, а за
нарушението по чл. 638, ал. 1 КЗ не е предвидена възможност за установяването
му с АТСС. В този смисъл следва да бъде
споделен извода на първоинстанционния съд, че липсата на описание на
нарушението е довело до ограничаване на възможността на нарушителя да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен. А след като това е така,
отмяната на санкционния акт се явява правилна.
Във връзка с
гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.)
на ответната страна следва да се присъдят разноски. Тъй като в настоящия случай
упълномощеният адвокат е оказал безплатно адвокатска помощ на материално
затруднено лице в хипотезата на чл.38,
ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
при отмяната на оспорения акт същият има
право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, което другата страна се осъжда
да заплати. Ето защо ответният орган следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на жалбоподателя– адв. Е.П.адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лв., предвид чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 196 от
23.07.2020 г. по АНД № 261 по описа за 2020 г. на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА ОД
МВР- Силистра да заплати на адв.Е.П.от АК-Силистра адвокатска възнаграждение в
размер на 300,00 (триста) лева.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.