№ 3193
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110107689 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Г. Г. - М., подадена чрез адв. Г., срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени и вследствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/
от 08.10.2022 г. настъпило в ****** в резултат на противоправното виновно поведение на Н.
М. М. - водач на л.а. с рег. № ******, чиято гражданска отговорност била застрахована от
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. – датата на
частично изплащане на застрахователно обезщетение до окончателно изплащане на
претендираната сума.
В исковата молба се твърди, че на 08.10.2022 г. около 8:20 ч. в ********** при
движение като пешеходец и пресичане на пешеходна пътека ищцата М. Г. Г. - М. била
блъсната от л.а. ********* с с рег. № ******, управляван от Н. М. М.. Твърди, че водачът на
лекия автомобил не е спазил правилата за движение по пътищата, вследствие на което
предизвикал катастрофата. След настъпването на произшествието ищцата е политнала и
паднала, като е ударила главата си в асфалта и е получила открита рана на коляното. Ищцата
е изпитвала силни болки и не е могла да се изправи сама, виновната водачка се е обадила на
112, дошла линейка и пострадалата е откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където и е указана
медицинска помощ и е освободена за домашно лечение. Впоследствие поради силните
болки, които изпитвала в коляното и лявата раменна става се е наложило отново да потърси
медицинска помощ на 13.10.2022 г. и 18.10.2022 г.. Прегледана е от специалист ортопед,
1
насочена е към ядрено-магнитен резонанс и след анализиране на данните от изследването и
е назначено консервативно лечение. След като същото не е дало резултат, се е наложило на
23.11.2022 г. ищцата да бъде оперирана за възстановяване на колянната и става. Сочи, че от
проведените множество прегледи и изследвания се установило, че вследствие на
катастрофата получила следните увреждания: частични разкъсвания на средния мениск,
разкъсване на задната кръстна връзка, разкъсване на предната кръстна връзка, разкъсване на
средната колатерална връзка на лявото коляно – луксация на лявото коляно, разкъсно –
контузна рана на лявото коляно, хематом в областта на долната част на лявото бедро,
хематом в областта на подбедрицата на левия крак, контузия на лявата раменна става с
ограничена абдукция и силна болезненост. Твърди, че в периода от 08.10.2022 г. до
21.02.2023 г. била във временна неработоспособност, като е престояла в болница 8 дни.
Твърди се, че с оглед възрастта на ищцата и естеството на настъпилите увреждания
възстановяването и пълното и оздравяване все още не са настъпили, като и към момента на
предявяване на исковата молба се провежда рехабилитация на увредения краиник. Сочи, че
все още изпитва болки и страдания при ежедневните си деиности и и физическа активност.
Твърди, че поради наложилото се обездвижване непосредствено след инцидента се наложило
да разчита на чужда помощ и обгрижване, включително и не могла сама да посещава
рехабилитация. Наложило се да се изолира и да ограничи социалния си живот. Чувствала се
угнетена и непълноценна, изпитвала тревоги и притеснения във връзка се невъзможността
да се грижи за бизнеса си. Вследстсвие на преживения стрес, болки и страдания започва да
изпитва проблеми със съня, все още не е успяла да преодолее страха си да пресича, като се
нуждае от придружител. Сочи, че през 2023 г. била диагностицирана с неинсулиновозависим
захарен диабет, като отключването на тази болест също било в пряка причнно-следствена
връзка с претърпяното произшествие. Сочи, че по отношение на управлявания от виновната
водачка л.а. ********* с рег. № ****** била сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, поради което и
на 30.03.2023 г. тя е предявила искане пред застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Пред ответника била образувана щета във връзка, с
която без изрично уведомление ответникът и е заплатил сумата от 5 000 лв. Ищцата не е
съгласна с така определения размер на застрахователното обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди. Счита, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 30 000
лв., поради което и предявява иск за разликата в размер на 25 000 лв. претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрисконсулт Ц.. В отговора ответникът заявява,
че по повод настъпилото произшествие в дружеството му е образувана щета № 0801-
002041/2023-01, по която е взето решение да се изплати застрахователно обезщетение в
размер на 5 000 лв. Ответникът оспорва механизма на произшествието и твърди, че същото
се е осъществило и поради противоправното поведение на пострадалата в качеството и на
пешеходец, във връзка с което релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва описаните в исковата молба травми и увреждания на здравето на ищцата
2
да са настъпили вследствие на процесното произшествие, като твърди, че възстановяването
при нея е продължило в рамките на 1-2 месеца. Оспорва наличието на причинна връзка
между процесното произшествие и констатираното при ищцата заболяване захарен диабет.
Оспорва размер на претенцията, като го намира за завишен и некореспондиращ с
деиствително претърпените вследствие на произшествието болки и страдания. Оспорва да са
настъпили неблагоприятни психологически последици за ищцата вследствие на
произшествието. Оспорва претенцията за лихвата. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Претрендира разноски.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а и от приетия като доказателство по делото Констативен
протокол № К-523, издаден от СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява, че на
08.10.2022 г. около 08.20 часа в *********** на пешеходна пътека в района на бл. 620 е
настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил *********, с рег. №
********, управляван от Н. М. М. и пешеходката М. Г. Г.. Приложена и приета като
доказателство по делото е административно-наказателната преписка по повод настъпилото
произшествие, включващата представените сведения от водачката, докладната записка на
контролните органи, издадения акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление.
Относно настъпването и механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на водачката Н. М. М.. От показанията на свидетелката се
установява, че на 08.10.2022 г. сутринта е управлявала л.а. *********, с рег. № ******** по
************ в посока центъра. Спомня си, че се е движила със съобразена с пътната
обстановка скорост. Видяла е знака за пешеходна пътека и се е движила със скорост около 30
км.ч. Пред нейния автомобил имало друг спрял автомобил и когато той потеглил, Н. М. М.
също потеглила. В този момент слънцето внезапно я заслепило и тя изобщо не е видяла
пресичащата на пешеходна пътека от страната на пасежерската врата на автомобила към
насрещния тротоар М. Г. Г. и я блъснала. Спомня си, че ударът настъпил точно в момента на
изкачването на повдигната част на пешеходната пътека. Спомня си, че след произшествието
намерила пешеходката легнала на земята пред колата й, помогнала й доколкото могла и
веднага се обадила на 112, като след няколко минути дошла линейка и взела пострадалата
жена. Съдът намира, че показанията на свидетелката са обективни и ги кредитира с доверие,
свидетелката споделя собствените си непосредствени впечатления от възникване на
инцидента, като липсват данни за нейна евентуална заинтересованост, които да ги
разколебаят.
Събрани са и гласни докзателства чрез разпита на свидетеля Д. П. – син на ищцата.
От показанията му се установява, че разбрал за произшествието непосредствено след
настъпването му, когато майка му му се обадила. Тя му казала какво се е случило и да не се
безпокои, както и къде е настъпило произшествието и той веднага се отправил към мястото
3
на инцидента. Заварил майка си да лежи на земята, като главата й била близо до бронята на
ударилия я я автомобил. Съдът цени показанията на свидетеля само в тези части, доколкото
само тези обстоятелства той е възприел лично. Макар да е син на ищцата за съда не
съществува съмнение в достоверността на показанията на свидетеля и преценени по реда на
чл. 172 ГПК, съдът ги кредитира с доверие. Същите са последователни и непротиворечиви и
се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото.
От заключението по изслушаната и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и професионално изготвено, се
установяват данни относно механизма на произшествието. Според експерта водачката на
лекия автомобил е реализирала произшествието с пресичащата от дясно наляво на *******
върху обозначената пред в района пред блок 620 пешеходна пътека пешеходка. Ударът е
настъпил по дължината на пътното платно на ******* в посока от ******** към
*********** в района на бл. 620, а по широчината на пътното платно в лентата за движение
на л.а. *********, с рег. № ********. Платното за пътното движение на ******* в района на
процесното ПТП се състои от две ленти за движение по една за всяка посока, разделени
помежду си от единична непрекъсната линия. На около 20 метра преди мястото на удара се
забелязват поставени пътни знаци А18 „Пешеходна пътека“, А13 „Изкуствени неравности
по платното за пешеходна пътека“ и В26 – „Забранено движение със скорост по-висока от 30
кв.м.“. Непосредствено преди мястото на настъпване на инцидента се забелязват поставени
знаци Д24-„Автобусна спирка“ и Д17 „Пешеходна пътека“. Процесният участък е без завои
и видимостта му е около 50 метра.При изследване на данните по делото експертът е
достигнал до извод, че водачката на л.а. *********, с рег. № ******** е имала възможност
да предотврати инцидента, ако е изчакала преминаването на пешеходката през пешеходната
пътека и след това е извършила маневра преминаване. Пешеходката е могла да предотврати
удара, ако е изчакала преминаването на автомобила.
По делото са приети като доказателства писмени медицински документи – копие от
книга на спешни повиквания, фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторни листове,
изследване от ЯМР, епикриза, болнични листове, от които се установят извършените
прегледи, изследвания и медицински интервенции по отношение на ищцата във връзка с
претърпяното произшествие. Установява се, че след настъпване на инцидента същата е
откарана за предоставяне на спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е
установена открита рана на коляното и е поставена диагноза „Изкълчване, навяхване и
разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става“, поставена е шина за
иммобилизиране на крака. Впоследствие поради продължаване и засилване на болката
ищцата е потърсила медицинска помощ на 13.10.2022 г. и на 18.10.2022 г. Насочена е за
изследване и провеждане на ядрено-магнитен резонанс, предписано й е консервативно
лечение. Същото обаче не е дало резултат и на 23.11.2022 г. е постъпила в болница за
осъществяване на оперативна интервенция, наложило се е да ползва отпуск по болест
няколко месеца.
Прието като доказателство по делото е заключение по съдебно-медицинска
4
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го поставя в основата на фактическите
си изводи относно претърпените болки и страдания. Въз основа на приложената медицинска
документация по делото вещото лице е посочило, че непосредствено след съобщен инцидент
на 08.10.2022 г. се установили данни за травма на ляво коляно и лява подбедрица при М. Г. Г.
като е поставена диагноза: Открита рана на подбедрицата. Направена е обработка и
стерилна превръзка на нараняването и кракът е имобилизиран с тутурна шина. При
контролен преглед от специалист на 13.10.2022г. е установена травма с оточност и
болезненост е областта на латерален колатерал на лява коленна тава. Положителен “стрес
тест“, ограничена абдукция и болка в лява раменна става. Описани са и хематоми в
дистална част на дясно бедро и проксимална част на лява подбедрица и охлузване в
областта на ляво коляно. На лява колянна става е поставена шина в екстензия и назначено
ЯМР изследване. Същото е проведено в 21.10.2022 г. след работна диагноза: „Навяхване и
разтягане на ставите на ниво пръст(-и) и при него са установени данни за
интрасубстенциални лезия на заден рог на медиален менискус. Тотална лезия на задна
кръстна връзка. Хондромалация II степен. Дегенеративни промени с изтъняване на
хондрална пластина“. През същия ден пострадалата е постъпила и и е проведено
артроскопско оперативно лечение в СБАЛТОСМ „Проф.д-р Димитър Шоилев”. При
операцията визуално са установени нарушения на целостта на вътреставни структури и
връзки в лява коленна става: частично лезия на медиален мениск, частична руптура на задна
кръстна връзка, частична руптура на предна кръстна връзка и частична руптура на
медиалния колатерален лигамент. Съгласно така представените данни експертът е приел, че
след инцидента при пострадалата пешеходка са доказани: Травма на ляво рамо и раменна
става с мекотъканно увреждане от типа на контузия и Контузия на левия долен краиник с
хематоми на долната част на ляво бедро и горната част на подбедрицата, дълбоко охлузване
на ляво коляно и контузия на лява коленна става с непълно изкълчване на ставата, изявено с
доказани от образни изследвания и визуално артроскопски: разтягане и частично разкъсване
на ставни връзки и структури /медиален мениск, предна и задна кръстни връзки и вътрешна
колатерална връзка/. Въз основа на установените увреждания вещото лице е посочило, че
травмата на горната част на тялото е причинила и се отнася към критериите на медико-
биологични признак временно разстроиство на здравето неопасно за живота /по смисъла на
чл. 130 ал. 1 НК/. Последиците от подобна травма – болки, страдания и временни
ограничения в движеният отшумяват напълно до около 2 – 3 седмици след инцидента.
Травмата на долния крайник - контузия на левия долен краиник с хематоми на долната част
на ляво бедро и горната част на подбедрицата, дълбоко охлузване на ляво коляно и контузия
на лява коленна става с непълно изкълчване на ставата, изявено с доказани от образни
изследвания и визуално артроскопски: разтягане и частично разкъсване на ставни връзки и
структури /медиален мениск, предна и задна кръсти връзки и вътрешна колатерална връзка/,
е причинила и се отнася към критериите на медико- биологичния признак траино /за повече
от 30 дни от датата на инцидента/ затруднение в движенията на левият долен краиник /по
смисъла на чл. 129 ал. 2 НК/. След подобно увреждане отчитаики възраст и проведено
лечение на пострадалата, е необходима имобилизация на крака за около 30 – 45 дни, като
5
при благоприятно протичане на оздравителен процес средностатистически след 3 – 4 месеца
е възможно движение с две помощни средства и постепенно натоварване, като
функционално възстановяване настъпва до 6 – 8 месеца след травмата. Според експерта
травмите на пострадалата са с описание и вид на контактни увреждания от механично
деиствие на твърди тъпи предмети и причиняването им добре може да се обясни със
съобщения в искова молба механизъм на ПТП, като пешеходец, блъснат от лек автомобил,
като наи-вероятно контактът е удар от броня на автомобил на ниво коленна става на ляв крак
с въздеиствие външно- странично и отзад. Непосредствено след инцидента при установената
травма на ляво коляно е проведено лечение с обработка на нараняване на колянна става и
превръзка, както и обездвижване на крака с туторна лонгета. След доказаното увреждане с
ЯМР изследване на структури и връзки изграждащи коленната става на 18.10.22 г. е
проведено специализирано лечение с артроскопска оперативна намеса за реконструкция на
увредените връзки и менискус. След изписване е назначено провеждане на
противовъзпалително и противосъсирващо лечение. По данни от пострадалата е провеждана
и рехабилитация в домашни условия. Експертът е посочил, че в конкретния случаи е
възможно въпреки спазване на предписаното лечение да не настъпи пълно възстановяване,
като и към момента е налице леко ограничение на функцията на коленнатата става с оток и
се съобщават болки при натоварване и промени на времето. Това се дължи както на
характера на травмата, така и на налични при пострадалата дегенеративни промени в
ставните повърхности на лява коленна става доказани с ЯМР изследване.Тези промени са
били налице преди ПТП и представляват фон върху която е нанесена травмата. Във връзка с
констатираното при ищцата заболяване неинсулинозависим захарен диабет на 15.02.2023 г.,
че доколкото че след ПТП до поставяне на диагнозата са изминали месеци, не може да се
приеме пряка причинно- следствена връзка между възникване на заболяването и инцидента.
Възможно е заболяването да е повлияно /отежнено/ във връзка с преживения инцидент, тъи
като обездвижването /каквото е налице след травма на долен краиник/ и стреса са
допълнителни рискови фактори, водещи до засилване и изява на симптоми на заболяването
и това наи-вероятно е станало причина за изследвания доказали наличието му. Захарният
диабет е лечимо заболяване, като при Диабет тип 2 първоначално симптомите могат да се
овладеят като се увеличат физическите упражнения и се спазва модифициран хранителен
режим. Ако нивата на кръвната глюкоза не се понижат адекватно от тези мерки, може да се
наложат лекарства като метформин или инсулин. Диабет тип 2 е хронично прогресиращо
заболяване, което въпреки лечението в развитието си води до усложнения, наи-чести
сърдечно-съдови, включително исхемична болест на сърцето, на периферни нерви и съдове
на долните краиници; офталмологични, бъбречни усложнения и др. При извършен преглед
на пострадалата вещото лице е констатирало, че след причинената травма и проведено
лечение е настъпило функционално възстановяване по отношение основната функция на
крака – опорна и ходилна, като това е станало приблизително в рамките на
седностатистически срокове до 8-ми месец след инцидента. Това възстановяване, обаче е
непълно и вкл. към настоящия момент е наличен обективно установим оток на коляното и
леко ограничение на силата и обем на движения в лява коленна става. Това не затруднява
6
съществено походката и опорна функция, но води до затруднения при свиване на крака в
коленна става - клякане и натоварване при изкачване и слизане по на стълби и др. Общото
здравословно състояние на ищцата, на фона на провежданото за хроничните и заболявания
лечение, е добро. Вещото лице е посочило още, че от медицинска гледна точка не може да се
изключи и друг механизъм на причиняване на уврежданията, като и да е имало други травми
причинени в близък интервал от време около процесното ПТП на 08.10.22 г. За да може да се
приеме или изключи наличието на друг травмиращ механизъм следва да се посочи време и
начин на причиняване на такава травма. По делото са представени медицински документи,
въз основа на които може да се направи извод, че при пострадалата преди инцидента са били
налице заболяване от артериална хипертония, измервана неколкократно повишена кръвна
захар на гладно /предиабет/ и съобщени анамнезно данни за заболяване от Лупус - кожно-
ставна форма /Системният лупус еритематозус (SLE) е хронично автоимунно заболяване,
което може да засегне различни органи на тялото в случая предимно кожата, ставите. Кожата
и лигавиците са с наи-различни кожни обриви, фоточувствителност. Симптомите могат да
допълват подуване и скованост на ставите, болките в мускулите/. С образни изследвания са
доказани и данни за дегенеративни промени на ставите вкл. и травмираната лява коленна
става. Дегенеративните процеси в областта на коленната става са били фон благоприятстващ
и улесняващ настъпване на относително по-тежко травмиране. С отговор на поставен въпрос
вещото лице е посочило, че не е установило данни за неправилно проведеното лечение на
ищцата.
Във връзка с претърпените болки и страдания от М. Г. Г. по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на М. С. П. – приятелка на ищцата, чиито показания съдът
прецени по реда на чл. 172 ГПК и намира за доставерени. Свидетелката е близка на
пострадалата и лично е възприела данни за състоянието й след инцидента и по време на
лечението, както и обстоятелствата относно състоянието на ищцата към настоящия момент.
Видно от съдържащото се ЕГН на пострадалата, посочено от нея и в останалите
данни по делото към момента на настъпване на инцидента, същата е била на 54 г.
Във връзка с претърпените болки и страдания от М. Г. Г. по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката М. С. П. – приятелка на ищцата, чиито
показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК и намира за достоверени, доколкото същите
почиват на непосредствените й лични впечатления и се подкрепят от останалите събрани
доказателства по делото. Свидетелката П. е близка приятелка на М. Г. Г. и знае за
претърпения от нея инцидент през месец октомври 2022 г. Видяла я е няколко дни след
инцидента и коляното й било оттекло, била с шина и трудно подвижна. Синът й Д. бил
покрай нея да я обгрижва, а след това се наложило и съпругът й да се прибере от А.,
първоначално си дошъл за няколко седмици след инцидентна, но после се наложило
окончателно да се прибере, защото ищцата не могла да се обргижва сама. Спомня си, че след
произшествието ищцата била обездвижена няколко месеца, защото било пострадало лявото
й коляно и имала разкъсани връзки. Поддържали непрестанна връзка след инцидента като са
се чували често. Свидетелката е посещавала ищцата през ден -два в дома й, за да й помага и
7
да й носи храна, защото тя не могла сама да си направи. След като спаднал отока на крака й
ищцата следвало да започне рехабилитация, но точно тогава мъжът й заминал за А. по
професионални причини, затова се наложило съпругът на свидетелката да я кара на
рехабилитация. Синът на ищцата и другите й близки били до нея, за да й помагат и да я
обслужват. М. Г. Г. се чувствала притеснена, защото не могла да работи, а малкият й частен
бизнес разчитал на нея. Тя има кафе, в което била шеф и същевременно поемала смени като
служител. Имало дори период в който кафенето не работило. Спомня си, че след инцидента
ищцата била много обезпокоена за кафето, защото служителка имала заплануван отпуск и
нямало кой да работи, тогава жената, която я блъснала поела няколко смени. След като
кракът й се раздвижил отишла на операция. Свидетелката дава показания, че след
операцията М. Г. Г. пак била трудно подвижна, отново се налагало рехабилитация и била
извън строя доста време. Впечатленията на свидетелката са, че ищцата не е възстановена
напълно, а кракът й бързо се изморява. Сочи, че често след работа минава през кафенето на
М. Г. Г. и й помага за работата. Забелязала е, че й е трудно слизането и изкачването по
стълби както и клякането, а преди всичко си правила сама. Свидетелката разказва, че двете с
ищцата са близки приятелки и често си гостували, като живеели в срещуположни блокове от
двете на страни на булеварда. След произшествието обаче ищцата се страхувала да пресича
сама и за да й иде на гости, свидетелката трябвало да я посрещне и да я съпроводи по
пешеходната пътека, свързваща блоковете им, защото именно там се случил инцидентът.
Сочи, че ищцата се страхува да преминава сама, а когато ходила сама до тях отивала с
колата си за 200 м. Забелязала е още, че когато са извън квартала също се страхува да
пресича улици сама. Освен това й е споделяла, че често се събужда и отново изживява
произшествието. М. Г. Г. е деен човек, сама се е грижела за бизнеса си, обслужвала
възрастната си майка и заболелия си брат, но след инцидента животът й се променил и не
можела повече да им помага. Споделила на свидетелката, че 3-4 месеца след инцидента се
чувствала непрекъснато отпаднала и при проведени изследвания се установило, че
отключила диабет. Свидетелката дава показания, че не знае за други инциденти, претърпени
от ищцата. Разказва, че преди произшествието двете посещавали народни танци и ходели на
походи, но след произшествието ищцата преустановила тези си занимания.
Рехабилитационният център, който посещавала ищцата бил „Медива“
Показанията на свидетелката относно претърените болки и страдания от М. Г. Г.
напълно корепсондират със събраните писмени документи и изводите на съдебно-
медицинската експертиза. Нещо повече данни за влошеното здравословно състояние,
силните болки на ищцата непосредствено след инцидента, възстановителния период и
неудобствата у ищцата, както и необходимостта й да разчита на чужда помощ се
потвърждават изцяло от показания на свидетелката М.. По въпроси на процесуалния
представител на ищцата свидетелката Н. М. дава сведения и за състоянието на М. Г. Г. след
настъпване на произшествието, претърпените от нея болки и страдания и осъщественото
съдействие на свидетелката с цел организиране на личните и професионални ангажименти
на ищцата. Получените данни не могат да бъдат пренебрегнати и изолирани от съда.
Действително разпитът на свидетелката е допуснат по искане на ответника за изясняване на
8
обстоятелства относно механизма на ПТП, но от възприятията и спомените й се установяват
и други обстоятелства, за които въпроси са зададени от процесуалния представител на
ищеца и уточнени от съда. С оглед приниципите на състезателното начало и
равнопоставеност на страните съдът намира, че не следва да третира показанията на
свидетелката като източник на данни за тези обстоятелства, доколкото ищцовата страна е
разполагала с процесуалното право да направи искане за разпит на тази свидетелката именно
във връзка с тях. Същевременно обаче данните за състоянието и интервенциите на
пострадалата не служат за проверка на верността на свидетелските показания, събрани по
искане на ищцовата страна.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са още обстоятелствата, че
ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е бил застраховател по валидна застраховка
гражданска отговорност на МПС л. а. ********* с рег. No ****** към дата 08.10.2022 г.,
както и че във връзка с отправена претенция на М. Г. Г. до ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с реализираното на 08.10.2022
г. ПТП, на същата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5 000 лв. от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с платежен документ от 30.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. КЗ.
Искът е допустим, като в тази връзка следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.
498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията
си пред съда. В случая страните не спорят, че ищцата е отправила извънсъдебна претенция
за изплащане на обезщетение и ответникът е заплатил сумата от 5 000 лв. извънсъдебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска
"гражданска отговорност" на делинквента. Основателността на иска, освен наличието на
валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на
правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който
включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният
елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат
9
от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан
при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна
на ответника.
В случая страните не спорят относно факта на настъпване на произшествието на
08.10.2022 г. в *****., както и че гражданската отговорност на виновния за ПТП водач е
застрахована при ответника.
Съгласно чл. 119, ал. 1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От събраните
писмени и гласни доказателства, се установява несъмнено, че настъпилото произшествие е
вследствие на противоправното и виновно поведение на водачката на лекия автомобил л.а.
********* с рег. № ******, а обстоятелството, че ответникът е заплатил обезщетение в
размер на 5 000 лв. само по себе си представлява признание на този неизгоден факт. От
показанията на Н. М. става ясно, че тя е възприела пътните знаци, указващи наближаващата
пешеходна пътека, възприела е и хората около пътното платно, намалила е скоростта поради
движение в колона и преминаване на пешеходци по пътното платно, но не е проявила
достатъчно внимание и съсредоточаване, каквото изисква шофирането. Допуснала е да бъде
заслепена от слънцето и е привела автомобила в движение без да се увери, че е безопасно
преминаването през пешеходната пътека, т.е. че в този момент не преминава пешеходец.
Като не е пропуснала пешеходката да премине, водачката на л.а. ********* с рег. № ****** е
допуснала настъпването на процесното произшествие.
За пешеходката не са били налице факти, които да я мотивират да пропусне
автомобила и да му отстъпи предимството си. Самата Н. М. М. дава показания, че е
управлявала автомобила с ниска скорост, пред нея е имало друг автомобил, знаела, че в
района има пешеходна пътека, видяла е и предварително поставения пътен знак, била е
спряла и след като спрелия пред нея автомобил потеглил, тя също потеглила с ниска скорост,
към момента на изкачването на пътеката също спряла за миг с оглед неравността на пътя.
Ниската скорост на автомобила, спирането и тръгването, моментното му спиране при
изкачване на повдигнатия праг при пешеходната пътека са мотивирали М. Г. Г. – М. да
предприеме пресичане на пътното платното на обозначеното за това място. Ударът е
настъпил вследствие на заблудата на водачката на л.а. ********* с рег. № ******, че
пешеходната пътека се намира по-надолу, допускането да бъде заслепена от слънцето и
невъзможността да види пешеходката.
Поради изложените съображения, съдът намира, че настъпилото произшествие е в
резултат на неспазването на правилата за движение по пътищата от страна на водачката на
лекия автомобил и непропускането на пешеходката да пресече на обозначеното за това
място, поради което и се доказва, че произшествието е в резултат от виновното
противоправно поведението на водачката на автомобила.
В тази връзка съдът намира, че направеното възражението на ответника за наличие
на съпричиняване от ищцата е неоснователно. Съгласно Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
10
№ 35/2009 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. на
ВКС, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на II т. о. на ВКС и Решение №
99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на II т. о. на ВКС изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за появата
на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. В
случая в производството по предявения иск от анализираните по-горе доказателства се
установи, че вредите са причинени единствено в резултат от противоправното поведение на
Н. М. М.. Тя е управлявала автомобила с ниска скорост, била е спряла и при изкачаването на
повдигната част на пешеходната пътека пак е спряла за момент, които действия са създали
представа у пешеходката, че водачката ще се съобрази с предимството на пешеходката при
преминаване по пешеходна пътека. Липсват каквито и да било данни по делото за действия
на пострадалата, които да са улеснили настъпването на противоправния резултат. Нещо
повече съгласно чл. 119, ал. 5 ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител
за настъпване на съответното произшествие.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца
и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно
право – здравето й – обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност, прогласено в
чл. 28 КРБ. Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи.
Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското
му състояние към момента на увреждането. Претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания се доказват от събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението
по изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Вследствие на настъпилото произшествие
ищцата е претърпяла лека и средна телесна повреда, като е увредена раменната й става и
левия крак. Докато горната част на тялото е възстановена в рамките на 2-3 седмици, то
долният й крайник не е напълно възстановен и към момента на изготвяне на експертизата.
Въпреки проведената иммобилизация, конервативното и оперативното лечение в периода от
8 месеца след произшествието и към момента на прегледа от съдебния експерт се е
установил оток на коляното на М. Г. Г. – М., ограничаване на обема на движение и при
свиване на коляното. Ищцата среща затруднения при клякане и изправяне и не може да
извършва тези движения самостоятелно. Ето защо и макар острата болка постепенно да е
отшумяваща, съдът намира, че вредите по здравето на ищцата не са напълно отстранени.
Първоначаланото увреждане и невъзстановеният напълно крак са довели до промяна в
живота на ищцата. За период около 3 месеца след произшествието, доколкото през ноември
се е наложило и е извършена операция, М. Г. Г. – М. не е могла да се обгрижва сама.
Променила е начина си на живот. Наложило се е да преустанови грижите за възрастната си
11
майка и болния си брат, а тя самата е трябвало да разчита на чужда помощ, за да се справя с
домакинството си, работата си и да посещава рехабилитация. Дори към настоящия момент
ищцата среща затруднения при осъществяване на ежедневните си професионални дейности.
Наложило се е да преустанови хобитата и развлеченията си, свързани с танци и походи,
поради непълното оздравяване на крака си. Всички тези обстояотелства освен болките,
които е преживяла и тези които понастоящем усеща, са се отразили на психическото
състояние на ищцата. Тя живее със спомена на катастрофата, като пешеходната пътека, на
която е била блъсната се намира пред дома й и тя ежедневно я вижда. Изпитва ужас и страх
от пресичане, доколкото претърпеният инцидент е довел до множество неблагоприятни
промени в живота, описани по-горе. Парализата от страха е довела до още ограничения в
нормалното й битие, доколкото се събраха данни, че тя понастоящем не може да извършва
обичайни житейски дейности , като тази да посети приятелката си, защото се страхува от
пресичане. Същевременно по делото се установи, че ищцата е заболяла от хормонално
заболяване – неинсулиново зависим диабет. Действително според вещото лице, извод, който
настоящият съд приема за обективен и обоснован, стресът , какъвто е преживаната
катастрофа може да се свърже с тези здравословни изменения, но в случая не се доказва
пряка причинно-следствена връзка. Това е така, доколкото по делото се съдържат данни, че
ищцата е имала завишени нива на глюкоза в кръвта си и преди настъпването на инцидента,
предприемала е съответни мерки и др., т.е. заболяването е настъпило вследствие на фактори,
които са съществували преди катастрофата и вероятно същите единствено са били
оползотворени от преживения шок и обездвижването. При това положение съдът не може да
достигне до извод, че диагностицирането с болестта неинсулиново зависим захарен диабет е
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата катастрофа.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Трайна и последователна е съдебната практика с позоваване и на ППВС №
4/68 на ВС, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая се касае за жена, която е била в
активна възраст на 54 г., работила е, поддържала е домакинството си, грижила се е за
близките си, имала е хобита и приятелски кръг. Вследствие на настъпилия инцидент
здравето й е увредено за период от 6 до 9 месеца, като съществува вероятност левият й крак
да не бъде напълно възстановен включително и в бъдеще, за период от време е била
иммобилизирана, имала е нужда от помощ и съдействие за справяне с бита си, трябвало е да
разчита на други хора. Променила е начина си на живот. Понастоящем изпитва още
физическа болка при определени движения, както и психически несгоди – страх,
12
безпокойство. Поради изложените съображения относно вида и характера на претърпените
неимуществени вреди, интензитета им и периода на проявление, а и предвид
обстоятелството, че увреждането е настъпило на пешеходна пътека –място, регламентирано
за пресичане от пешеходци пред дома на ищцата, което всекидневно й носи спомен за
неприятното събитие, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените вреди е
в размер на 25 000 лв. Страните не спорят, че извънсъдебно е заплатена сумата от 5 000 лв.,
поради което дължима остава сумата от 20 000 лв. и за тази сума искът следва да бъде
уважен.
По отношение на искането на ищеца за присъждане на законна лихва, следва да се
посочи, че въз основа на депозирана от ищцата молба за присъждане на застрахователно
обезщетение, при ответника е образувана застрахователна преписка. В тази връзка в
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ е посочено, че застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В настоящия случай ответникът е заплатил сумата
от 5 000 лв. на 30.06.2023 г. и считано от тази дата ищецата претендира законна лихва. С
оглед гореизложеното е основателно искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от тази до окончателното плащане на сумата.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди по съразмерност сумата от
3320. 00 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер от
136 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, като юрисконсултското възнаграждение е
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ж.к. Дианабад, бул./ул. Г.М.Димитров № 1 да заплати на М. Г. Г. - М., ЕГН
********** със съдебен адрес: ************** на основание чл. 432 КЗ сума в размер на 20
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени
болки и страдания/ от настъпило застрахователно събитие пътно-транспортно произшествие
на 08.10.2022 г. в ***** в резултат на противоправното виновно поведение на Н. М. М. -
13
водач на л.а. с рег. № ******, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер
от 20 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ж.к. Дианабад, бул./ул. Г.М.Димитров № 1 да заплати на М. Г. Г. - М., ЕГН
********** с адрес: ************** основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3320 лв.
ОСЪЖДА М. Г. Г. - М., ЕГН ********** с адрес: **********, ***** да заплати на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к.
Дианабад, бул./ул. Г.М.Димитров № 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 136 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14