№
гр. Велико Търново, 04.12.2020г.
Административен
съд – гр. Велико Търново,
V–ти състав, в закрито съдебно заседание четвърти декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ
- ДОКЛАДЧИК: Мария
Данаилова
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова адм. д. № 614/2020г.
по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 58, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 149, ал. 2 от АПК.
Образувано
е по писмо на П.С.Г. от Затворническо Общежитие – гр.
Велико Търново, в което излага оплаквания за голям натиск, репресии и
безобразно отношение от част от администрацията. Излага твърдения за едно
предстоящо и две наложени му наказания, едното от които обжалва пред началника
на затвора в гр. Ловеч. Било му отказано прекъсване на присъдата по
здравословни причини от Окръжния прокурор на Ловеч. Моли да се назначи дело
докато си намери адвокат.
Излагат се съображения, че през 2007г., когато бил
задържан, условията в предварителния арест били ужасни, боят бил нещо нормално.
Това се отнасяло и до Ловешкия затвор, където бил следствен и обвиняем, а след
това в Белене нещата били още по-лоши. От първата седмица на пристигането му в
ЗООТ – гр. Велико Търново бил подложен на голям натиск и безобразно отношение
от част от администрацията, тъй като написал няколко писма. Един месец бил
държан без работа, а след това тестван с дрегер, за което не му дали накрайник
преди пробата. В резултат на това бил спрян от работа и дисциплинарно наказан с
писмено предупреждение. След това, поради закъснение, бил наказан с лишаване от
хранителна пратка за срок от три месеца. Това наказание го обжалвал пред
началника на затвора в гр. Ловеч. В резултат на репресиите получил захарен
диабет и здравето му се влошило. Постъпил в болница поради проблеми с дебелото
черво, полипи, хемороиди, чакал резултат от хистологично изследване. В
болницата трябвало да се обади и ползвал телефон, за което искали да го
накажат.
С
разпореждане от 06.10.2020г. на съдията писмото е оставено без движение тъй като от него не става ясно дали се касае за
жалба или искова молба. В случай, че се касае за жалба, следва да посочи
обжалвания акт, в какво се състои незаконосъобразността му и в какво се състои
искането. В случай, че се сезира съда с искова молба, следва де се посочат
името на ответника, цената на иска, на кои точно обстоятелства се основава
искът, кога са настъпили същите и в какво се състои искането към съда. На следващо
място не са приложени препис за ответника и банково бордеро за внесена държавна такса за образуване на делото по
сметката на Административен съд – Велико Търново, която съгласно чл. 2б, б. “а”
от Тарифа №1 към Закона за държавните такси е в размер на 10 лева.
Разпореждането
е връчено на Г. на 24.11.2020г., видно от писмо на началника на затвора в гр.
Ловеч изх. № 10/25.11.2020г.
Със
заявление вх. № 4672/03.12.2020г., чрез лицето А.Ц. е представена вносна
бележка за внесена ДТ в размер на 10лв. за образуване на дело. Представена е
жалба и Заповед № 27/03.09.2020г. на Началник сектор ЗО „Велико Търново“ и
Заповед № 29/18.09.2020г. Началник сектор ЗО „Велико Търново“. Със Заповед №
27/03.09.2020г. на Началник сектор ЗО „Велико Търново“ Г. е наказан с „Писмено
предупреждение“ поради констатирана употреба на алкохол, на основание чл. 101,
т. 1 от ЗИНЗС. Със Заповед № 29/18.09.2020г. Началник сектор ЗО „Велико
Търново“ Г. е наказан с „Лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“,
на основание чл. 101, т. 5 и чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС поради това, че не се е
явил на звуков сигнал за строяване на лишените от свобода преди закуска.
В
представената жалба, отстраняваща нередовностите на писмото, по повод на което
е образувано настоящото дело, е посочено, че жалбата е срещу началника на
затворническото общежитие в гр. Велико Търново с искане за отмяна на наложените
му наказания със Заповед № 27/03.09.2020г. на Началник сектор ЗО „Велико
Търново“ и Заповед № 29/18.09.2020г. Началник сектор ЗО „Велико Търново“.
Искането е за отмяна на наказанията, наложени с тях.
При
така установеното от фактическа страна, съдът счита жалбата за недопустима по
следните аргументи:
С разпореждането на съдията докладчик от
06.10.2020г. на П.Г. е указано, че в 7-дневен срок от получаване на препис от
това разпореждане следва уточни дали се касае за жалба или искова молба. В
случай, че се касае за жалба, следва да посочи обжалвания акт, респ.
без/действие, в какво се състои незаконосъобразността му и в какво се състои
искането. В случай, че се сезира съда с искова молба, следва де се посочат
името на ответника, цената на иска, на кои точно обстоятелства се основава
искът, кога са настъпили същите и в какво се състои искането към съда. В същия
срок следва да представи в съда препис от
искането си и уточнението по него за ответника; банково бордеро за платена
държавна такса в размер на 10 лева, внесена по сметката на Административен съд
– гр. Велико Търново. Предупреден е,
че ако в указания срок нередовностите не бъдат отстранени, съобразно
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, исковата
молба ще бъде върната, а настоящето дело - прекратено.
Жалбоподателят е уточнил, със заявление вх. №
4672/03.12.2020г., че оспорва Заповед № 27/03.09.2020г. на Началник
сектор ЗО „Велико Търново“ и Заповед № 29/18.09.2020г. Началник сектор ЗО
„Велико Търново“, като иска тяхната отмяна.
Съгласно чл. 110 от ЗИНЗС заповедите
за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития
и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора.
Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в
случаите по чл.
104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в
7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Жалбата по
ал. 1 се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание. Подадената след
срока жалба се връща на подателя срещу разписка и се оставя без разглеждане. Жалбата
не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако министърът на
правосъдието, главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" или началникът на затвора разпоредят друго. Министърът на
правосъдието, главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и началникът на затвора се произнасят по жалбата в срок един
месец от постъпването й и се произнася с мотивирано решение, с което: 1. отменя
заповедта; 2. отхвърля жалбата и потвърждава оспорената заповед; 3. отменя
заповедта и връща преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни
указания.
Съгласно
чл.
111 ЗИНЗС, съдебният контрол по отношение на наложените дисциплинарни
наказания по чл.
101 ЗИНЗС е допустим единствено за наказанието "изолиране в наказателна
килия". Заповедта за налагане на това най-тежко наказание подлежи на
обжалване пред административния съд по местонахождението на затвора или
поправителния дом. За останалите видове наказания, в това число и наложеното с
оспорените заповеди дисциплинарни наказание, регламентирано в чл.
101, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС, се предвижда единствено оспорване по
административен ред. С тази изрична разпоредба на ЗИНЗС законодателят е
изключил изрично общия ред за съдебен контрол за законосъобразност на
административните актове по чл. 145
и следващите от АПК. По делото няма доказателства, че процедурата по
обжалване по административен ред е инициирана или изпълнена, което е
регламентирано в чл. 110, ал. 4 и ал.
5 ЗИНЗС.
За останалите дисциплинарни
наказания е предвидено само административно обжалване на заповедите, но не и
съдебно, жалбата на Г. е процесуално недопустима като насочена срещу акт, който
не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е и константната практика на
Върховния административен съд (ВАС) по идентични случаи - Определение № 1475 от
29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 905/2020 г., III о.; Определение № 1981 от
07.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 111/2020 г., III о.;.; Определение № 12408 от
07.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10228/2020 г., III о.; Определение № 8098 от
30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2019 г., III о.; Определение № 13644 от
07.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2018 г., I о.; Определение № 10933 от
18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2018 г., I о.; Определение № 9914 от
19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2018 г., III о., ; Определение № 1096 от
25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 300/2018 г., IV о.; Определение № 799 от
19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 568/2018 г., IV о.; Определение № 3079 от
14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2017 г., I о.; Определение № 3276 от
22.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2338/2016 г., I о.; Определение № 13107 от
04.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13355/2014 г., I о., Определение № 14757 от
27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2020 г., III о., Определение № 7912 от
22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2020 г., III о., Определение № 3247 от 2.03.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 2132/2020 г., III о., и др.
Съгласно чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон. В практиката си Конституционният
съд нееднократно се е произнасял, че възможността за изключване на съдебния
контрол върху административните актове, предоставена на законодателя с чл.
120, ал. 2 от Конституцията, е изключение и следва да се тълкува и прилага
ограничително (Решение
№ 18 от 1997 г. по конституционно дело № 12 от 1997 г., Решение № 5 от 1997
г. по конституционно дело № 25 от 1996 г. и др.). Също нееднократно Конституционният
съд се е произнасял и относно границите, в които може да бъде прилагано
изключението, предвидено в чл.
120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния съд от 1997
г. по конституционно дело № 25 за 1996 г. е посочено, че "...
законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на
административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява
конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато
друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде
приоритетно защитена (такава е например сферата на националната
сигурност)". С нормата на чл. 111
от ЗИНЗС е предвидена възможност за оспорване пред съд на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок
до 14 денонощия". По отношение на останалите, с които се налагат
дисциплинарни наказания е предвидена възможност за административно обжалване на
заповедите, но не и за съдебно такова.
От изложеното се налага
извод, че подадената жалба е процесуално недопустима, което налага същата да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, а
жалбата да се изпрати по подведомственост на началника на Затвора - Ловеч.
Предвид изложеното и на
основание чл.
159, т. 1
и чл. 130, ал. 4 от АПК Административен съд- Велико Търново, пети състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на П.С.Г. от Затворническо
Общежитие – гр. Велико Търново против Заповед № 27/03.09.2020г.
на Началник сектор ЗО „Велико Търново“ и Заповед № 29/18.09.2020г. Началник
сектор ЗО „Велико Търново“.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №
614/2020г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
ИЗПРАЩА ПО ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ жалбата
на П.С.Г. на Началника на затвора -
Ловеч за произнасяне по оспорването срещу Заповед
№ 27/03.09.2020г. на Началник сектор ЗО „Велико Търново“ и Заповед №
29/18.09.2020г. Началник сектор ЗО „Велико Търново“.
Определението, подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: