Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 370
25.08.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №5 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д.Х.Ч. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Р.К., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Заповед №272з-3327/10.12.2019 г. на Директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
Жалбоподателят претендира отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Твърди, че били налице основанията на чл.146, т.2-5 от АПК. Излага съображения, че заповедта била издадена при допуснати от органа по издаването нарушения на административнопроизводствените правила. Накърнени били правата на оспорващия като адресат на акта и участник в административното производство, това довело до процесуално неиздържан и необоснован извод дали същият е извършил, или не, нарушението, което му се приписвало. Заповедта била издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, съдържанието и смисълът й бил в несъответствие с установената от закона цел. Оспорващият нямал поведение, каквото очертавала обстоятелствената част на заповедта. Не бил нарушавал преките си служебни задължения, произтичащи от ЗМВР и ППЗМВР. Неоснователен бил извода, че оспорващият не бил упражнил контрол над подчинените си.
В представени чрез пълномощника си писмени бележки, жалбоподателят излага и допълнителни съображения по оспорването, като твърди, че обжалваната заповед била постановена в нарушение на императивната норма на чл.210 от ЗМВР. В нея били посочени нарушените разпоредби и фактическите основания за издаване, но не били изложени съображения въз основа на кои доказателства е установено нарушението. В приложената по делото административна преписка липсвали надлежно дадени и съответно приети от дисциплинарно-наказващия орган писмени обяснения от служителя, тъй като цитираното в заповедта дадено сведение от 14.06.2019 г. не следвало да се счита за такова по смисъла на чл.206 от ЗМВР, доколкото не било дадено срещу отправена покана и уведомление за течаща срещу жалбоподателя дисциплинарна проверка. Цитираната в заповедта покана за даване на допълнителни обяснения, носела дата от деловодството 15.10.2019 г., а била връчена на жалбоподателя ден по-рано, на 14.10.2019 г., което внасяло неяснота как била отправена тази покана. Оспорената заповед не била мотивирана в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание, поради това, че не съдържала обосновка за налагането му предвид изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Не били представени доказателства за твърденията в атакуваната заповед за наличие на пет наказания против жалбоподателя, а следвало да се има предвид, че две от заповедите за налагане на дисциплинарни наказания били отменени от съда. В хода на производството по делото се установило, че жалбоподателят не бил запознат срещу подпис с Инструкция 8121з-749 от 20.10.2014 г., поради което било недопустимо ангажиране на дисциплинарната му отговорност относно неизпълнение на същата.
Ответникът, Директор на ОДМВР Хасково, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Писмо рег.№7855р-2924 от 01.04.2019 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР (л.45 и сл.), Директорът на ОДМВР Хасково е уведомен за установени случи на манипулиране на използваната в МВР Автоматизирана информационна система „Видеонаблюдение на пътния контрол“, наричана за кратко АИС-ВПК, от служители на ОДМВР Хасково по време на носене на службата, като с действията им се преустановявала възможността да бъде извършен аудио и видео запис при фактически действия на служителите, а самите системи се увреждали. В писмото е посочено, че манипулирането на системата се извършвало, като по време на движение скоростният лост се оставял в неутрално положение, работата на двигателя на служебния автомобил се прекъсвала, като автомобилът се движел по инерция. След като двигателят бил изгасен от контактния ключ на автомобила, ключът се връщал в позиция (контакт) и незабавно след това двигателят се стартирал принудително, чрез запалване на висока предавка (скорост), без това да ставало с контактния ключ. Според описаното в обстоятелствената част на писмото, след като бъде прекъсната работата на двигателя на автомобила, без да е налице необходимост от това, то прекъсвал и записа на записващото устройство (DVR), монтирано в същия автомобил, който се захранвал от втория акумулатор, монтиран в багажното отделение. Тъй като първият акумулатор подавал напрежение към втория, в случите когато вторият имал заряд, записите се възпроизвеждали. Когато обаче той нямал достатъчно заряд, същите се преустановявали до края на дежурството, с което полицейските служители, осъществяващи контрол на пътното движение, си „осигурявали“ възможност за работа, без да е налице възможност за контрол спрямо изпълнението на техните длъжностни задължения.
В писмото подробно са описани пет случая на манипулация на системата АИС-ВПК, на служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег.№**********, чрез прекъсване на захранването на автомобила посредством преместване на контактния му ключ в позиция „изключено“, съответно изгасване на двигателя му: един случай на 09.03.2019 г., при който наряд изпълнявали мл.инспектор Т. Р. Т. и мл. инспектор Д. П. П.; два случая на 13.03.2019 г., при които наряд изпълнявали мл.инспектор Т. Б. В. и мл.инспектор Е. П. П., и мл.инспектор Т. Р. Т. и мл.инспектор Д. П. П.; един случай на 14.03.2019 г., при който наряд изпълнявали мл.инспектор Т. Р. Т. и мл.инспектор Д. П. П., и един случай на 15.03.2019 г., при който наряд изпълнявали мл.инспектор Т. Р. Т. и мл.инспектор Д. П. П., всички служители в група „КПП“ – ОДМВР Хасково.
Въз основа на изложеното в писмото е направен извод, че ръководителите на служителите, осъществяващи контрол на нарядите по време на изпълнение на служебните им задължения по ЗДвП, не осъществявали такъв, което водело до неспазване на министерска Заповед рег.№8121з-1155/01.09.2017 г. относно утвърждаване на „Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобили. Технически характеристики и правила за работа“. Констатираното водело до предположение, че в резултат на занижения контрол се създавали предпоставки за увреждане и/или повреждане на държавно имущество.
С поставената върху писмо с рег.№7855р-2924/01.04.2019 г. резолюция от Директора на ОДМВР Хасково, на н-к СКАПОЧР е разпоредено изготвяне на заповед за извършване на дисциплинарна проверка и изготвяне на доклад за резултата.
Със Заповед №272з-1607/27.05.2019 г. (л.35 и сл.) на Директора на ОДМВР Хасково, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на данни за допуснати дисциплинарни нарушения от служители на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково, като проверката е възложена на комисия в тричленен състав – председател и двама членове. Определен е срок за извършване на проверката и доклад за резултата от нея до 30.06.2019 г. С последващи заповеди (л.38 и л.42) срокът на проверката е бил удължаван, последно до 01.08.2019 г.
Жалбоподателят Д.Х.Ч. е запознат със заповедта на 13.06.2019 г., в 16.15 ч., видно от положения от него подпис под текста ѝ. Със заповедите за удължаването на срока за проверка жалбоподателят също е бил запознаван срещу подпис.
Във връзка с извършващата се проверка по случая, от гл.инспектор Д.Х.Ч. – Началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково, е дадено писмено Сведение, заведено в ОДМВР – Хасково под рег.№272р-12678 от 14.06.2019 г. (л.91). В него същият, в отговор на поставен въпрос на комисията за това в какъв обем изпълнява задълженията си за контрол на длъжностните лица, осъществяващи ръководство на дейността по контрол на пътното движение, описани в чл.6 и чл.7, във вр. с чл.10, ал.1, 4 и 5 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, заявява, че осъществявал ръководство на дейността по контрол, описани в чл.10, ал.1, 4 и 5 от инструкцията, но не в посочения обем. Непрекъснато напомнял на ръководителите на двете групи в сектор „Пътна полиция“ да осъществяват контрол над нарядите. Ежедневно заслушвал двамата началник групи „ОДПКПД“ и „КПДГПА“ на сектор „Пътна полиция“ за дейността на автопатрулите през изминалите 24 часа. Извършвал проверки на АП по БД на място, като отразявал същите в АИС „ПП“. Сочи, че началниците на групи „ОДПКПД“ и „КПДГПАМ“ не му били докладвали да са установявали нарушения при проверка чрез АИС ВПК и GPS.
Писмени Сведения с рег.№272р-12844/17.06.2019 г. (л.83) и рег.№1253р-5833/18.06.2019 г. (л.84) са дали съответно инспектор Н. Й. К., полицейски инспектор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, и ст.инспектор П. М. П., на длъжност ВПД началник група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково.
За извършената проверка и констатираните обстоятелства, назначената Комисия е изготвила Справка с рег.№1253р-8095/22.08.2019 г. (л.21 и сл.), адресирана до Директора на ОДМВР Хасково, в която е изложила установената от нея фактическа обстановка и действията, които е извършила в хода на разследването.
Съгласно отразеното в Справката, Комисията е установила, че са били констатирани 5 случая на манипулиране на Автоматизираната информационна система „Видеонаблюдение на пътен контрол“ (АИС-ВПК) от служители на ОДМВР Хасково, които били документирани със записи от устройствата и потвърдени от направената разпечатка на GPS системата на автомобилите. Описала подробно установените случаи, като формирала изводи за извършени от служители на ОДМВР Хасково дисциплинарни нарушения.
Комисията посочила, че е изследвала и осъществения контрол спрямо полицейските служители, допуснали нарушенията. В тази връзка установила ръководните служители, които имали пряка и непосредствена отговорност, а именно ст.инспектор П. М. П. – Началник на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали, в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“; Главен инспектор Д.Х.Ч. – Началник сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“, и комисар Атанас Ненков – Началник отдел „Охранителна полиция“, всички при ОДМВР Хасково. Комисията приела, че съгласно регламентирания в чл.10 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. ред, ръководните служители трябвало ежедневно да осъществяват контрол, като контролът чрез използване на записана в АИС-ВПК информация се осъществявал не по-малко от веднъж седмично и включвал проверка на минимум две отразени в АИС-ВПК дейности.
Комисията установила от писмо с рег.№5290р-12922/19.07.2019 г., че главен инспектор Д.Х.Ч., за периода от 05.03.2019 г. до 18.03.2019 г. не е използвал системата АИС – „Пътна полиция“ (АИС-ПП). В периода, за системата за локализация и визуализация на мобилни единици на МВР чрез монтираните GPS устройства и системата АИС-ВПК, чрез iVMS-5200 не е осъществявал достъп. Установила също, че за посочения период Д.Ч. бил в платен годишен отпуск от 11.03.2019 г. до 12.03.2019 г.
Във връзка с посоченото, Комисията стигнала до извода, че главен инспектор Д.Х.Ч. – Началник сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково, извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2, като с деянието си, изразяващо се в бездействие, не изпълнил служебните си задължения, вменени му по силата на чл.10, ал.4 и ал.5, във вр. с ал.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, като в периодите от 5 до 8 март 2019 г., от 13 до 15 март 2019 г. и на 18 март 2019 г., при изпълнение на служебните си задължения като началник сектор, не е осъществявал контрол в реално време на нарядите за пътен контрол на служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, чрез използване АИС „Пътна полиция“ (АИС-ПП), системата за локализация и визуализация на мобилни единици на МВР чрез монтираните GPS устройства, и като не е осъществявал контрол върху дейността на служителите, работещи по контрол на пътното движение от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, чрез използване Автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на пътния контрол (АИС-ВПК).
Във връзка с направените изводи, на основание чл.200, ал.1, т.6 и т.11, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, Комисията е направила предложение, на главен инспектор Д.Х.Ч. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
Върху Справката е поставена резолюция „Н-к СКАПОЧР“, подписана от Директора на ОДМВР – Хасково на дата 16.10.2019 г.
С Покана рег.№1253р-9903/15.10.2019 г. (л.122), връчена срещу подпис на 14.10.2019 г. 14.30 ч., Д.Х.Ч. се поканва за запознаване с обобщената справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство, както и му се указва правото в срок 24 след запознаването на даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до Директор ОДМВР Хасково, както и да представи доказателства.
Видно от направеното отбелязване под текста на Справката, жалбоподателят Д.Ч. се е запознал със същата срещу подпис на 14.10.2019 г. в 14.30 ч.
Съставен е и Протокол Рег.№1253р-9945/16.10.2019 г. (л.129), в който е удостоверено, че към 15.10.2019 г. в 15.00 ч. служителят не се е възползвал от възможността да даде допълнителни обяснения в предоставения му с поканата 24-часов срок.
Със Заповед №272з-3327/10.12.2019 г. на Директора на ОДМВР Хасково, на основание: (1.) чл.200, ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.2, т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР, за „неупражняване на контрол над подчинени“, на главен инспектор Д.Х.Ч. – Началник сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково, е определено да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца и (2.) чл.200, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.194, ал.2, т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР за „неизпълнение на служебни задължения“, на същия е определено да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, като на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР на служителя е наложено едно общо наказание за максимално предвидения в закона срок – дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година за „неупражняване на контрол над подчинени“ и „неизпълнение на служебни задължения“.
Наказанието е наложено за това, че главен инспектор Д.Х.Ч., в периодите от 5 до 8 март 2019 г., от 13 до 15 март 2019 г. и на 18 март 2019 г., не е използвал системите АИС „Пътна полиция“ (АИС-ПП), системата за локализация и визуализация на мобилни единици на МВР, чрез монтираните GPS устройства, и системата АИС-ВПК, чрез iVMS-5200, за осъществяване на контрол по чл.10 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение над служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, пряко изпълняващи дейности по контрол на пътното движение. Посочено е, че с действията си служителят не изпълнил служебните си задължения, вменени му по силата на чл.10, ал.4 и ал.5, във вр. с ал.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г.
Съгласно отбелязването под текста й, Заповед №272з-3327/10.12.2019 г. е връчена на Д.Х.Ч. срещу подпис на 13.12.2019 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 20.12.2019 г. чрез ОДМВР Хасково, където е заведена под вх.№272000-20437 от същата дата.
Като доказателства по делото са приети следните документи: Докладни записки с рег.№272р-5389/14.03.2019 г. (л.94 и сл.), рег.№272р-5018/10.03.2019 г. (л.99 и сл.), рег.№272р-5539/15.03.2019 г. (л.101 и сл.), относно извършени от дежурен ОДЧ в ОДМВР Хасково проверки на АПР на територията на ОДМВР Хасково, осъществяващи контрол на пътното движение, съгласно ежедневна разстановка на силите за съответно 13/14.03.2019 г., 09/10.03.2019 г., 14/15.03.2019 г.; Протокол с рег.№1253р-2194/07.03.2019 г. (л.103 и сл.), относно запознаване на служители от сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково със закони, подзаконови нормативни актове и разпореждания, сред които е посочена и Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи, с последни изменения и допълнения; Заповед №8121з-155/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи (л.130), с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобили/ Технически характеристики и правила, и Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа. Последните, неразделна част от заповедта и също представени (л.131 и сл.); Кадрова справка с рег.№272р-12967/19.06.2019 г. (л.155 и сл.) на главен инспектор Д.Х.Ч. – Началник сектор „Пътна полиция“ към „Охранителна полиция“; Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика с рег.№3286р-19507/11.11.2015 г., Типова длъжностна характеристика на длъжността Началник сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР (л.161 и сл.); Протокол с рег.№272р-17009/21.08.2017 г. (л.167) за запознаване на главен инспектор Д.Х.Ч. – Началник сектор „Пътна полиция“ към „Охранителна полиция с типова длъжностна характеристика; Дневник за отразяване на онлайн проверка по „АИС-ВПК 2“, започнат на 20.02.2019 г. (л.186 и сл.); Протокол с рег.№18704/17.11.2014 г. (л.191 и сл.), относно запознаване на държавните служители от сектор „Пътна полиция“ с Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение; Писмо с рег.№5290р-12922/19.07.2019 г. (л.202), с приложение към него „АИС Пътна полиция-Системен журнал“ с начална дата и час 05.03.2019 г., крайна дата и час 19.03.2019 г., 00.00 ч. за вход в системата от всички РСОД и компютри в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ за служителя П. М. П.; Разпечатка от GPS система (л.49-64) за автомобил с рег.№********** от дати 09.03.2019 г. (л.54 и сл.), 13.03.2019 г. (л.52 и сл. и л.58 и сл.), 14.03.2019 г. (л.49 и сл.), както и други документи, съдържащи се в дисциплинарната преписка, част от които неотносими към дисциплинарното наказание на жалбоподателя.
По делото допълнително са представени още писмо с рег.№272р-6494/19.03.2020 г. на Директор на ОДМВР Хасково и писмо с рег.№5290р-5239/23.03.2020 г. (л.238) на Директор на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“. С последното Директорът на ОДМВР Хасково е уведомен, че за периода от 01.03.2019 г. до 23.03.2019 г. не са налични данни в информационните системи за използването на системите АИС-ПП и АИС-ВКП от главен инспектор Д.Х.Ч. – Началник сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково.
В лично обяснение, дадено в съдебно заседание, жалбоподателят Д.Ч. твърди, че влизал в системите АИС-ПП и АИС-ВПК извън посочените в заповедта дати. Смята, че от факта, че не бил влизал в системите на посочените в заповедта дати, не следвало, че е извършил нарушение, тъй като можело да е влизал преди, или след тези дати, а в инструкцията, с която били задължени да влизат в системата, не били посочени дати за извършване на това действие.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от компетентен по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР орган.
Няма спор, че Директорът на Областна дирекция на МВР – Хасково е ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР и в правомощията на същия е да наложи на служителите на ръководни и изпълнителски длъжности наказанията по чл.197, ал.1, т.1–3 от ЗМВР, включително предвиденото в чл.197, ал.1, т.3 от закона дисциплинарно наказание „порицание“.
Оспорения акт е надлежно мотивиран, с посочването на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа изрично предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, като в нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелства, при които е извършено всяко от възприетите дисциплинарни нарушения и разпоредбите, които са нарушени. Обективираните в заповедта две отделни деяния, под формата на бездействие, изразяващи се в неизползване системите АИС-ПП и АИС-ВПК, са недвусмислено описани от фактическа страна, по начин, напълно достатъчен за жалбоподателя да разбере какви дисциплинарни нарушения му е вменено да е извършил, и непрепятстващи правото му на защита срещу наложеното наказание.
Неоснователно е наведеното в жалбата възражение, че в заповедта липсвало посочване на доказателствата, въз основа на които нарушенията са установени. Изрично в Заповедта е посочено, че същата е издадена след запознаване с материалите от проверката, приключила със Справка рег.№1253р-8095/22.08.2019 г. по описа на ОДМВР Хасково и оценка на събраните доказателства. Подобен подход на препращане е процесуално допустим, поради което не е задължително в акта да бъдат изброявани всички събрани в дисциплинарното производство писмени доказателства, подробно описани в цитираната Справка.
Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.
Спазени са предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарното наказание – два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая Справката, приключваща разпоредената дисциплинарна проверка, е резолирана на дата 16.10.2019 г., като няма данни същата да е достигнала до знанието на дисциплинарно-наказващия орган на по-ранна дата, което съответства и на обстоятелството, че жалбоподателят се е запознал със справката на 14.10.2019 г. Доколкото заповедта за налагане на дисциплинарното наказание за нарушения, извършени в периодите от 5 до 8 март 2019 г., от 13 до 15 март 2019 г. и на 18 март 2019 г., е издадена на 10.12.2019 г., визираните по-горе срокове се явяват спазени.
При извършване на дисциплинарната проверка на служителя е предоставена възможност както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със събраните материали и изготвената като краен резултат от проверката Справка.
Противно на наведените от жалбоподателя възражения, предвиденото в чл.206, ал.1 от ЗМВР алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган – преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, се явява спазено. В Заповедта се съдържа позоваване на дадени от служителя писмени обяснения – Сведение рег.№272р-12678/14.06.2019 г., а в административната преписка са налични писмени Сведения, регистрирани под същия регистрационен номер, дадени от гл.инспектор Д.Х.Ч., върху които е положена резолюция „Приех обясненията“ от дата 16.10.2019 г. и подпис на Директор ОДМВР Хасково. От съдържанието на писмените обяснения е видно, че същите са дадени именно по повод провеждането на конкретното дисциплинарно производство, със заповедта за образуването на което жалбоподателят е бил запознат, и в отговор на конкретно поставени въпроси във връзка с него. Законът не задължава дисциплинарно-разследващият орган да събере писмените обяснения от служителя въз основа на изрично отправена писмена покана, поради което непредставянето на такава по делото не компрометира по никакъв начин дисциплинарното производство.
Видно е също от саморъчно изписаната от служителя дата под текста на Покана рег.№1253р-9903/15.10.2019 г., че тя му е връчена срещу подпис на 14.10.2019 г. в 14.30 ч., с което безспорно Д.Х.Ч. е бил уведомен за възможността в срок от 24 часа след запознаването със Справката да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до Директор ОДМВР Хасково, като в случая датата, на която цитираната покана е регистрирана деловодно, е без значение. Няма спор, че жалбоподателят е запознат със Справката срещу подпис на 14.10.2019 г. и не се е възползвал от възможността да представи допълнителни обяснения и възражения след запознаването си със справката, както в срок от 24 часа, така и до издаването на процесната Заповед на 10.12.2019 г.
Основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя ясно могат да бъдат изведени от фактическото описание и на двете дисциплинарни нарушения, посочени под т.1 и т.2 в заповедта, като последните правилно са подведени под разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, според която дисциплинарно нарушение представлява неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.
В Заповедта по отношение и на двете нарушения е вписано, че бездействията на служителя са в отклонение от изискванията на отделни разпоредби от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Няма спор, че цитираната Инструкция е издадена от Министъра на вътрешните работи, а съгласно § 3 от Заключителните й разпоредби, същата е издадена на основание чл.30, ал.2, във връзка с ал.1, т.5 от ЗМВР, съответно Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. се причислява към актовете, изброени в чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а неизпълнението на нейните разпоредби представлява дисциплинарно нарушение.
Действително името на Д.Х.Ч. не фигурира сред имената на служителите, посочени в Протокол с рег.№18704/17.11.2014 г. и Протокол с рег.№1253р-2194/07.03.2019 г. като запознати срещу подпис със съдържанието на Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. Това обаче не води на извода, че жалбоподателят не е бил запознат с тази Инструкция, тъй като именно той, в качеството си на Началник Сектор ПП, е утвърдил с подписа си Протокола с рег.№1253р-2194/07.03.2019 г., съгласно който служителите са се запознали с актуалните текстове на изброени нормативни и вътрешнослужебни актове на 21.02.2019 г. Освен това служебно задължение на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР, залегнало и в длъжностната му характеристика, е да познава нормативната уредба, регламентираща дейността и функциите на пътната полиция, структурата и задачите на органите на МВР, Закона за движението по пътищата и издадените на негова основа подзаконови нормативни актове. Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е обнародвана в Държавен вестник бр.90 от 31.10.2014 г., обнародвани са и нейните изменения и допълнения, поради което служителят Ч. е бил длъжен да познава разпоредбите й. Наведеното от страна на оспорващия възражение за незапознаване изрично срещу подпис с Инструкцията, е без значение, тъй като не води до отпадане на обективен или субективен елемент от вменените му дисциплинарни нарушения.
В разпоредбата на чл.10 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г., в приложимата редакция (доп.ДВ бр.104 от 2017 г., в сила от 29.12.2017 г.), е предвидено следното:
(ал.1) За осъществяване на контрол в реално време и ефективно управление на нарядите за пътен контрол се използват АИС „Пътна полиция“ (АИСПП) и системата за локализация и визуализация на мобилни единици на МВР чрез монтираните GPS устройства.
(ал.2) За осъществяване на контрол върху дейността на служителите, работещи по контрол на пътното движение, се използва и автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на пътния контрол“ (АИСВПК) по ред, определен в утвърдени организационно-технологични правила за информационния фонд.
(ал.3) Непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол се проверява ежедневно намясто от преките ръководители.
(ал.4) Длъжностните лица по чл.6, 7 и 8 ежедневно осъществяват контрол по ал.1 и не по-малко от един път седмично проверяват непосредственото изпълнение на дейността по пътен контрол.
(ал.5) Контролът чрез използване на записана в АИСВПК информация се осъществява от длъжностните лица по чл.6, 7 и 8 не по-малко от веднъж седмично и включва проверка на минимум две, отразени в АИСПП, дейности.
В обжалваната заповед е прието, че в периодите от 5 до 8 март 2019 г., от 13 до 15 март 2019 г. и на 18 март 2019 г., служителят Д.Х.Ч. не е изпълнил служебните си задължения, като не е използвал системите АИС „Пътна полиция“ (АИС-ПП), системата за локализация и визуализация на мобилни единици на МВР, чрез монтираните GPS устройства, и АИС „Видеозаснемане на пътния контрол“ (АИС-ВПК), чрез iVMS-5200, за осъществяване на контрол по чл.10 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г., с което е извършил дисциплинарните нарушения „неизпълнение на служебни задължения“ и „неупражняване на контрол над подчинени“.
Жалбоподателят на практика не оспорва осъществяването на основните релевантни факти, а именно, че на изброените в заповедта дати (и периоди), не е използвал посочените системи, което е било негово задължение в качеството му на Началник на сектор „Пътен контрол“, съответно длъжностно лице измежду изброените в чл.7, ал.1, предл.първо от Инструкцията. Тези обстоятелства съдът намира за безспорно доказани по делото от събраните писмени доказателства, включително и от дадените от жалбоподателя лични обяснения. Изложените релевантни обстоятелства са били възприети като безспорни и от разследващата Комисия, и от дисциплинарно-наказващия орган, и доказват по категоричен начин, че нарушенията са били извършени от наказания служител.
От представената по делото Заповед №1253з-86/27.09.2017 г. на Директора на ОДМВР Хасково е видно, че на основание заповедта относно утвърждаване на „Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол“, в ОДМВР Хасково са били определени категориите потребители – оператори на системата, сред които е посочен и главен инспектор Д.Х.Ч., началник на сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР Хасково, а за Сектор „Пътна полиция“ са определени 2 посочени с номерата си работни станции за ВПК-2, т.е. жалбоподателят е разполагал и с достъп до системата. С приетото без оспорване като доказателство по делото писмо Рег.№5290р-5239/23.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР се удостоверява, че по информация в АИС „ПП“ и АИС „ВПК“ за всички действия на потребител Д.Х.Ч. в период от 01.03.2019 г. до 23.03.2019 г. няма данни за този потребител в информационните системи. С това се доказва по несъмнен начин както обстоятелството, че като длъжностно лице по чл.7 от Инструкцията Ч. не е осъществявал контрола, вменен му като задължение по чл.10, ал.1 от Инструкцията – контрол в реално време и ефективно управление на нарядите за пътен контрол чрез използване АИС „Пътна полиция“ (АИСПП) и системата за локализация и визуализация на мобилни единици на МВР чрез монтираните GPS устройства – ежедневно, съответно на датите 5, 6, 7, 8, 13, 14, 15 и 18 март 2019 г., в нарушение на чл.10, ал.4 от Инструкцията, така и обстоятелството, че в нарушение на чл.10, ал.5 от Инструкцията същият, като длъжностно лице по чл.7 от Инструкцията, не е осъществил и контрола чрез използване на записана в АИСВПК информация, като не по-малко от веднъж седмично осъществи проверка на минимум две, отразени в АИСПП, дейности. Възражението на оспорващия, че е извършвал този контрол, като е влизал в системите АИС-ПП и АИС-ВПК извън посочените в заповедта дати, в случая е без значение, тъй като е удостоверено липсата на регистрирано влизане (logg) в системите от потребителя Д.Ч. за период много по-голям от една седмица, т.е. няма данни поне веднъж седмично по време на визирания в заповедта период служителят да е осъществил проверка на минимум две отразени в АИС-ПП дейности. Нарушенията са формални по своя характер, като за извършването им е без значение дали ако посочените проверки бяха извършени от жалбоподателя, същите обективно биха довели до установяване на конкретните описани в Справката дисциплинарни нарушения на служителите, работещи по контрол на пътното движение.
Ето защо съдът приема за безспорно установено виновното извършване от страна на жалбоподателя и на двете описани в оспорената заповед деяния, представляващи поотделно нарушение на служебната дисциплина, съответно по чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР – неупражняване на контрол над подчинени, и по чл.200, ал.1, т.1, предл.първо от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът намира същото за справедливо и съобразено с материалния закон. В обжалваната заповед изрично е цитирана разпоредбата на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, според която на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.
За двете конкретизирани нарушения на служебната дисциплина се предвижда едно и също по вид наказание – „порицание“, и след като дисциплинарно-наказващият орган е определил същото поотделно за всяко от нарушенията в минимален размер от 6 месеца, той законосъобразно е приложил хипотезата на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, като е наложил общото наказание за максимално предвидения от закона (чл.200, ал.2 от ЗМВР) срок от една година. В случая преценката на органа не е по целесъобразност, а изложените от оспорващия възражения за липса на доказателства относно предходните наказания на служителя, респективно за отмяна по съдебен ред на две от тях, няма да бъдат обсъждани, тъй като дори да се установят, няма да доведат до извод за неправилно приложение на закона при определяне размера на наказанието.
Предвид установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Ч. ***, против Заповед №272з-3327/10.12.2019 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА Д.Х.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Хасково, гр.Х., бул.„Б.“ №***, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: