Решение по дело №2049/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 815
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20204430102049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 08.07.2020 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

          ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав :

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря  Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2049 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :        

 

          Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

          Постъпила е молба от Н.Н.Ц. с ЕГН ********** против М.А.Ц. с ЕГН **********, в която се твърди, че молителката и ответника сключили граждански брак през 1982 г., като от съвместното си съжителство имали  две деца, пълнолетни към момента. Излагат се твърдения за осъществявани актове на насилие от ответника спрямо съпругата му през годините на съвместното им съжителство. Твърди се, че последния акт на домашно насилие бил осъществен на 29.05.2020г. в семейното им жилище. Сочи се, че на посочения ден ответника пиел алкохол от сутринта. Молителката го поканила да обядват, като последвал отказ от негова страна и започнал да я обижда. При това негово поведение, молителката се обадила на дъщеря им, т.к. се притеснила за безопасността си. Твърди се, че докато била в коридора, ответника станал, бутнал я с ръка и й нанесъл удари в областта на лицето и по-конкретно в устата.  Вследствие на ударите пострадалата загубила равновесие, а съпругът й нанесъл удар в областта на кръста. Сочи се, че след инцидента полицейски служители от Първо РУ на МВР задържали ответника за срок от 24 часа.

Молителката отправя искане за издаване на заповед за защита, като се приложат мерки за защита:  задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана да приближава молителката на адреса й на местоживеене и на местоработата й.

          Ответникът М.А.Ц. се явява лично в съдебно заседание и ангажира становище за неоснователност на молбата. Твърди, че не бил упражнявал насилие спрямо съпругата си.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено следното:

 Безспорно е по делото и се установява от приложения препис на удостоверение за граждански брак, изд. от Кметство ***, че страните Н.Ц. и М.Ц. са съпрузи, сключили брак на 18.04.1982г.

Не се спори, че са живели заедно на адрес в ***в жилище, което е придобито по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност.

От представеното копие на Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, издаден на 29.05.2020г. от ***се установява, че молителката се е обърнала на процесната дата за помощ към лекар в Спешен кабинет с оплакване за нанесен побой, като при прегледа били констатирани оток и насиняване на долната устна, болезненост в главата и кръста.

Молителката е приложила и изискуемата се по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация, в която декларира, че на 29.05.2020г., около 14 часа, в семейното жилище, находящо се в ***, спрямо нея било упражнено насилие от съпруга й М.Ц., чрез нанасяне на удари в областта на главата, устата и кръста.

От приложената справка за водени производства срещу ответника по реда на ЗЗДН е видно, че такова е било образувано на 04.09.2019г., заведено под ***о описа на ***, прекратено поради оттегляне на молбата от молителката Н.Ц..

Ответникът е представил копие на Протокол за доброволно предаване от 19.07.2012г., че е предал в ***притежавано оръжие и боеприпаси.

Приложени са от ответника също така копия на заявление от съпругата му за търсене на закрила по реда на ЗЗДН, адресирано до ***, въз основа на която е било образувано соченото по-горе гр.дело, както и събирани в същото производство доказателства, които са неотносими, т.к. извършването на домашно насилие през 2019г. не е установено с влязъл в сила съдебен акт. Представени са и копия на съдебно-медицинско удостоверение, което е било издадено на ответника през м.август 2019г. и жалба от последния към същия период до ***, които също не са относими към настоящия спор. Неотносимо е и приложененото писмено доказателство за получавана от ответника пенсия. Поради това тези писмени доказателства не са приети в о.с.з. на 18.06.2020г.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката А.М.Ц. – дъщеря на страните, излага в показанията си, че на 29.05.2020г. майка й се обадила по телефон, казвайки „Бързо идвай, че той ще ме убие, викни полиция“. Твърди, че когато отишла в дома им видяла, че майка й била с посиняла устна и със следи от кръв, а баща й бил агресивен. Твърди, че разговаряла с него, като се карали, спорели, изричали обидни думи и след това казала на майка си да събира багажа си и да тръгва с нея. Излага, че междувременно дошли полицейски служители, които отвели ответника в полицейското управление, а молителката упътили към ***за жени, преживели домашно насилие. Сочи, че придружила майка си до там, като получили съдействие, насочили ги и към Спешен кабинет, т.к. на молителката й било лошо.

           Свидетелят ***излага в показанията си, че като полицейски служител, заедно с негов колега посетил адреса на молителката по повод подадения сигнал за упражнено домашно насилие. Твърди, че на мястото били посрещнати от молителката, която била видимо разстроена и плачела, а устната й била разбита и имала кръвонасядане. Твърди също, че посъветвали пострадалата да подаде жалба, а ответника задържали и го отвели в полицейското управление.

          Съдът изцяло възприема обсъдените гласни доказателства, т.к. кореспондират по между си и със събраните писмени доказателства.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за издаване на заповед се подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.

В настоящият случай се търси защита за лице, попадащо в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.

          Съдът намира, че се установи от кореспондиращите помежду си писмени и гласни доказателства, че на 29.05.2020г. ответника е нанесъл на съпругата си удари в областта на главата, устата и кръста. По смисъла на чл.13, ал.3 от ЗЗДН обсъдената декларация, в която се декларират описаните действия на ответника, има доказателствена стойност  и сама по себе си е достатъчна за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. В случая, декларираното от пострадалата се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели, които са възприели състоянието й непосредствено след случилото се.

          Съдът счита, че установеното поведение на ответника на релевантната дата следва да се квалифицира като физическо насилие по смисъла на ЗЗДН. Поради това е налице упражнено домашно насилие спрямо молителката.

            Предвид изложеното, съдът счита, че депозираната молба за предприемане на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие се явява основателна и следва да бъде уважена като такава. Съдът счита, че адекватни се явяват мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от ЗЗДН.

           Ответникът следва да бъде задължен на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Н.Н.Ц.. Тази мярка не е обвързана с някакъв срок, а следва постоянно да се спазва от ответника.

           На основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното с пострадалата жилище в находящо се в ***

           Следва също така да бъде наложена на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН забрана извършителя да приближава пострадалата Н.Ц., обитаваното от нея жилище на посочения по-горе адрес, както и посещаваното от нея жилище на дъщеря й в ***, и местоработата й във ***на адрес в ***. За конкретизация на забраната следва да се определи, че не може да ги приближава на разстояние по-малко от 50 метра.

           Срокът на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН според нормата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН е от три до 18 месеца. Съдът счита, че в случая, с оглед установените обстоятелства, подходящ е срок от осем месеца – към средния предвиден в закона, в който съпрузите ще могат да решат дали желаят продължаване на брака си или прекратяването му с решаване на имуществените въпроси, касаещи съсобственото им жилище.

           При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ***, както и глоба в размер на 200лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН М.А.Ц. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Н.Н.Ц. с ЕГН **********.

ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН М.А.Ц. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Н.Н.Ц. с ЕГН ********** жилище, находящо се в ***, ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от 01.06.2020г., когато е издадена заповедта за незабавна защита.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на М.А.Ц. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 50 метра Н.Н.Ц. с ЕГН **********, както и адресите, на които пребивава: ***; ***, и местоработата й във ***на адрес в ***, ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от 01.06.2020г., когато е издадена заповедта за незабавна защита.

             ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.         

             ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.

             ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН М.А.Ц. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени  органите на прокуратурата.

             ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН М.А.Ц. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ***, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ***.

              Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо срок от връчването му на страните.           

 

 

 

 

                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: