Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. Перник, 25.07.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е.В.**, като разгледа докладваното
от съдия Слава Георгиева административно дела № 249 по описа за 2022 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.С.К., с ЕГН: **********
и адрес: *** чрез адв. И.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22–0328–000007 от 25.05.2022 година, издадена от И.С.Д.**
– полицай в РУ-Р.** към ОД на МВР–П.**, с която е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, а именно: прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
Жалбоподателят сочи, че обжалваната
заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени заповедта за прилагане
на принудителна административна мярка като незаконосъобразна или алтернативно
да бъде намален срока, за който е прекратена регистрацията.
В проведеното съдебно заседание на 15
юли 2022 година, жалбоподателят редовно призован за представител изпраща адв. И.М..
Поддържа жалбата и иска същата да се уважи по съображения изложени в писмени
бележки. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата-И.С.Д.**
– полицай в РУ-Р.** при ОД на МВР–Перник, редовно призован, за представител
изпраща главен юрисконсулт Звездалина В.**. Оспорва жалбата. Иска съда да
остави жалбата без уважение, като излага доводи за правилност на така
издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
Административен съд-Перник, в настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2022 година, в 01:10 часа, в
гр. Р.**, ул. *** с посока на движение от град К.** към град П.**, С.С.К.,
управлявал собствения си лек автомобил ** с рег. № **, като при извършената
проверка на кръстовището с улица „Оборище“ водачът отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARDN – 0098. Издаден му е талон в 02:15 часа за медицинско изследване № 106576 от 25.05.2022
година. Същият при проверката не е представил и контролен талон към СУ на МПС
или друг заместващ го документ. Веднага е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA № 603801 от 25.05.2022 година за установяване на нарушение
по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН са иззети
като доказателства СУ на МПС № *********, СР на МПС № ********* и два броя
регистрационни табели с № **.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0328-000007 от 25.05.2022 година, издадена от И.С.Д.**
– полицай в РУ-Р.** към ОД на МВР-П.**, е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство за срок от 1 година, тъй като е управлявал личния си
автомобил ** с рег. № ** и при извършена проверка е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с № ARDN-0098, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП.
От Справка за собственост по данни на
МПС (лист 30) е видно, че процесният лек автомобил е собственост на С.С.К..
По делото е представена Заповед № 313з – 362 от
28.02.2022 година на Директора на ОД на МВР-П.**, с която на основание чл. 43, ал.
4 във вр. с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е определил лицата, които да издават
принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП съобразно
тяхната компетентност, между които лица в т.1.8 попада и издателят на
заповедта.
Представено е и Удостоверение № 313р-10100 от 27.06.2022
година (лист 33), от което е видно, че издателят на заповедта към датата
25.05.2022 година е заемал длъжност: полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ
– Р.** при ОД на МВР-П.**.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0328-000007 от 25.05.2022 година, издадена от И.С.Д.**,
полицай в РУ- Р.** към ОД на МВР-П.**, е
връчена на жалбоподателя на 31.05.2022 година, а жалбата срещу нея е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е насочена срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, адресат на който е жалбоподателя, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна. Доводите в тази връзка са следните:
Съгласно чл. 172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.
4 и т. 5, б.“а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. ОД на МВР е служба, осъществяваща контрол
по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите на службите за
контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни
административни мерки. Със Заповед № 313з–362 от 28.02.2022 година, директорът
на ОД на МВР-П.** е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена
длъжност да прилагат принудителни административни мерки по Глава шеста от ЗДвП.
Издателят на оспорваната заповед е посочен в тази заповед като лице, имащо
право да издава ПАМ. Въз основа на това следва, че процесната заповед е издадена от компетентен
орган и не са налице основания за отмяната ѝ в условията на чл. 146, т. 1
от АПК.
Оспореният акт е издаден в установената
от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта
е мотивирана, като са посочени конкретните факти и обстоятелства, които
обезпечават правото на защита на жалбоподателя. Същата се позовава и препраща и
към съставен АУАН, за извършено административно нарушение от страна на
жалбоподателя. Поради това настоящият съдебен състав счита, че не е налице
основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на заповедта не са
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да се
приемат за съществени и само на това основание същата да се отмени в условията
на чл. 146, т. 3 от АПК.
Заповедта е издадена при съобразяване с
правилата, предвидени в материалния закон. Аргументите на съда в тази посока са
следните:
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда с цел осигуряване
безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения да бъдат прилагани принудителни административни мерки, като в нормата
на чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е предвидено прекратяване на регистрацията на
пътно преводно средство за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/ или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/ или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/ или
химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/ или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В настоящият казус жалбоподателят е отказал да бъде тестван с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол.
При спазване на предвиденото в разпоредбата на чл. 170, ал.
1 от АПК и разпределяне на доказателствената тежест, административният орган е
доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната
административна мярка по чл.171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП. В тежест на
жалбоподателя е да установи фактите, от които черпи правата си, като за целта следва да обори констатациите
относно отказа да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол,
както и въз основа на издадения талон за медицинско изследване. От съставения
АУАН, както и от мотивната част на заповедта се приема, че жалбоподателят е
отказвал проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставяният АУАН има доказателствена сила до
оборване на констатациите, които са възпроизведени чрез него. В хода на съдебното производство жалбоподателят не оспори АУАН по съответния
ред, нито опроверга констатациите на административния орган с допустимите
процесуални способи и средства. Същият не ангажира
доказателства, които да се противопоставят на събраните такива послужили за
издаване на ЗППАМ. Следователно напълно доказана е фактическата обстановка, установена
с в заповедта и правилно е подведена под съответната правна норма. В случая са налице
кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ по чл.
171, т.
2а, б.“б“ от ЗДвП, поради
което правилно същата е издадена. На посочената дата, час и място
жалбоподателят, при извършената му проверка
е отказал проверка с техническо средство за установяване на концентрацията
на алкохол.
За да се приложи съответната принудителна административна
мярка, регламентирана в ЗДвП е достатъчно да бъде съставен АУАН, като дори не е
необходимо да има издадено наказателно постановление, а това е така, защото в
случая правото на защита на дееца е гарантирано с възможността му да депозира
възражения по отношение на съдържанието в съставения АУАН, а от друга страна и
възможността, предвидена в закона за оспорване на самата Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка, което е сторено е в настоящия случай.
Въз основа на изложеното се приема, че са
възникнали всички материално правни предпоставки за прилагане на ПАМ по смисъла
на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП. Хипотезата осъществява състава на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Отказът, който е демонстриран от
страна на жалбоподателя е в стремеж да бъде избегната проверката, а не е
свързан с невъзможност същият да даде такава проба. В подкрепа на това е и липсата
на извършено медицинско изследване на водача, въз основа на издаден от
контролните органи талон за изследване. По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 година за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества и техните аналози, неизпълнението на задължението на водача
да изпълни дадените указания на контролните органи, с което се възпрепятства извършването
на проверка, се приема за отказ да бъде извършена такава. Касае се за
административна принуда, което е предвидена в специален закон, с оглед на
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидените в закона условия. След като те са налице, правилно
административният орган е приложил принудителната административна мярка.
Основателни
са аргументите на жалбоподателя касателно срокът на действие на мярката. Налагането на принудителна административна
мярка "прекратяване на регистрацията на ППС“, с оглед установеното от
фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна
административна мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането й–„за срок
от 6 месеца до една година“. Административният орган за конкретно определения
от него срок не е изложил мотиви. При това положение се приема, че е нарушен
принципът на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно който
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими и преследваната цел. Така посоченият в заповедта срок от една година
без да е посочено и без излагане на аргументи в тази посока е незаконосъобразно
определен. Доколкото обаче в случая са
налице материално правните предпоставки за прилагане на мярката, заповедта ще
бъде съобразена и с целта на закона като се измени в единствено в частта, с
която е определен срокът на действие на принудителната административна мярка и срокът
й бъде определен на минимума-6 месеца, разписан в разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. С оглед
на приетото оспорваната заповед ще се измени като се приложи за срок от 6
месеца.
Страните не претендират присъждане на направените съдебни
разноски, поради което и не се присъждат такива.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд-Перник
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на С.С.К. с ЕГН: **********, с адрес
*** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22–0328–000007
от 25.05.2022 година, издадена от И.С.Д.**,
полицай в РУ-Р.** към ОД на МВР–П., издадена на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП в частта, с която е прекратена
регистрацията на ППС „за срок от 1 година“ и ВМЕСТО него:
ОПРЕДЕЛЯ
срок на принудителната административна
мярка по Заповед № 22–0328–000007 от 25.05.2022 година, издадена от И.С.Д.** –
полицай в РУ-Р.** към ОД на МВР–Перник -прекратяване регистрацията на ППС „за срок от 6 /шест/ месеца“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на ожалване на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: /П/