РЕШЕНИЕ
№………../ …. .03.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 2605
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Ж.“ ООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, с която
срещу „С.Д.– 1“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, е
предявен иск с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000,00 евро – неустойка съгласно раздел V, чл. 23 от предварителен договор за учредяване на право
на строеж срещу задължение за изработване на ПЗР, проектиране и построяване на
сграда, ведно със законната лихва от върху тази сума, считано от 04.12.2019 г.
до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът „Ж.“ ООД твърди, че
с ответника „С.Д.– 1“ ЕООД са страни по предварителен договор от 21.11.2014 г.,
който е развален поради неизпълнението му от страна на ответника с нотариална
покана, получена на 07.09.2016 г. С развалянето на договора съгласно раздел V, чл. 23 от него за ищеца възниква вземане за неустойка
в общ размер на 50 000,00 евро. За част от претенцията (10 000,00
евро) е влязло в сила решение № 289946 от 11.12.2017 г. по описа на СРС, 24
състав, с което е установено със сила на пресъдено нещо основанието на
исковете. По изложените съображения моли съдът да уважи претенцията за останала
част от вземането в размер на 40 000,00 евро. Претендира се присъждане на направените
в производството разноски.
В срока за отговор ответникът „С.Д.– 1“
ЕООД не оспорва, че е страна по предварителния договор, че между страните има
влязло в сила решение по частичен иск на ищец. Счита претенцията за неоснователна
поради точното изпълнение на предварителния договор от негова страна. Релевира
възражение за давност. Претендира направените в производството разноски.
В становище, представено в съдебно
заседание на 15.09.2020 г., ищецът „Ж.“ ООД посочва, че давността на вземането
е прекъсната с отправяне на възражение за прихваща с вземането за неустойка в
хода производство по т. д. № 8287/2016 .
по описа на СГС, 7 състав, на образуваното по искова
молба на „С.Д.– 1“ ЕООД, с която срещу „Ж.“
ООД е предявен иск за заплащане на направените от „С.Д.– 1“ ЕООД разходи
по предварителния договор.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
За уважаване на исковата претенция по чл.
92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че: между страните е сключен
предварителен договор; уговарянето на неустоечна клауза в случай на разваляне
на договора; развалянето на договора, поради неизпълнението му от ответника;
размерът на вземането за неустойка.
С Решение от 16.10.2019 г. по в.гр.д. №
4273/2018 г. по описа на СГС, IVсъстав (л. 30) е
потвърдено Решение от 11.23.2017 г. по гр.д. № 56018/2016 г. по описа на СРС,
24 състав (л. 26), с което „С.Д.– 1“ ЕООД е осъден да заплати на „Ж.“ ООД на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000,00 евро (частичен иск от сумата
от 50 000 евро), представляваща договореното между страните обезщетение за
неизпълнение съгласно раздел V, чл. 23 от
предварителния договор от 21.11.2014 г. за учредяване на право на строеж срещу
задължение за изработване на ПЗР, проектиране и построяване на сграда, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба. Настоящото производство е
между същите страни и негово предмет е останалата част вземането за неустойка в
размер на 40 000,00 евро. Решението по уважения частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При това положение и с
оглед уважаване на частичния иска за сумата от 10 000,00 евро, то следва
да се приеме, че на 21.11.2014 г. между страните е сключен предварителен
договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изработване на
ПЗР, проектиране и построяване на сграда; че в предварителния договор е
уговорена неустоечна клауза, съгласно която ако строителят („С.Д.– 1“ ЕООД) не
представи на собственика („Ж.“ ООД) мотивирано предложени по чл. 2, ал. 1 буква
„А“ или проект по чл.3, ал. 1, буква „Б“ и/или одобрен инвестиционен проект по
в посочените в договора срокове собственикът има право да развали договора по
вина на строителя, като в този случай строителят дължи на собственика
обезщетение в размер на 50 000,00 евро; че „С.Д.– 1“ ЕООД неизпълнява задължението
си по договора, поради което с нотариална покана, получена от него на
07.09.2016 г. (л. 31, решение СГС) „Ж.“ ООД упражнява правото за разваляне на
договора на основание чл. 23 от него и дава на „С.Д.– 1“ ЕООД седемдневен срок
за заплащане на уговорената неустойка в размер на 50 000,00 евро. Изброените обстоятелства са
елементите от фактическия състав за възникване на вземането неустойка в общия
размер от 50 000,00 евро, поради което следва да се приеме, че вземането е
възникнало и за остатъка от сумата в размер на 40 000,00 евро.
При това положение следва да се разгледа
възражението на ответника „С.Д.– 1“ ЕООД за погасяване на вземането по давност.
Съгласно чл. 111, б. „А“ ЗЗД давността за вземане за неустойка е три години.,
като този срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
(чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Освен това съгласно чл. 116, б. „Б“ давностният срок се
прекъсва с предявяване на искова молба или възражение относно вземането, освен
ако не са уважени. Според чл. 116а ЗЗД, обаче когато вземането е предявено като
частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. В настоящия
случай давностният срок на вземането за неустойка в размер на 50 000,00
евро започва да тече на 15.09.2016 г. – датата, на която вземането става
изискуемо с оглед предоставения седемдневен срок за изпълнение от получаване на
поканата на 07.09.2016 г. С предявяване на частичния иск за сумата от
10 000,00 евро през 2016 г. давностният срок прекъсва по отношение на тази
част от вземането, но съгласно чл. 116а ЗЗД по отношение на остатъка от вземането
в размер на 40 000,00 евро срокът нито спира или е прекъсва. Следователно тригодишният
давностен срок на вземането в размер на 40 000,00 евро е изтекъл на
15.09.2019 г., поради което към предявяване на исковата молба на 05.12.2019 г.
същото е погасено по давност.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ищеца, че давността е прекъснала с отправеното от негова страна възражение
за прихваща с вземането му за неустойка в размер на 50 000,00 евро в хода
на производство по т. д. № 8287/2016 г. по описа на СГС, 7 състав, образуваното
по искова молба на „С.Д.– 1“ ЕООД срещу „Ж.“ООД за заплащане на направените от „С.Д.–
1“ ЕООД разходи по предварителния договор. Действително, видно от приложения по
настоящото дело препис от отговор на искова молба по т. д. № 8287/2016 г. (л.
91) „Ж.“ООД е направило възражение за прихващане с насрещното си вземане за
неустойка, но до неговото разглеждане не се е стигнало, поради отхвърляне на
иска на друго основние (последното се установява от служебна справка по т. д. №
8287/2016 г на СГС) А основание за прекъсване на давността съгласно чл. 116, б.
„Б“ ЗЗД е уважаването на иска или възражението, което в случая не е налице. При
това положение същата законова разпоредба посочва, че давността не се смята за
прекъсната.
Предвид изложеното, исковата претенция се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради погасяване на процесното
вземането по давност.
По
разноските:
С оглед изхода на делото право
на разноски има ответникът, но последният не представя доказателства за
направата на такива, поради което съдът не му присъжда такива.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Ж.“ ООД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „С.Д.– 1“ ЕООД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***, иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000,00
евро – неустойка съгласно раздел V, чл. 23 от
предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за
изработване на ПЗР, проектиране и построяване на сграда, ведно със законната
лихва от върху тази сума, считано от 04.12.2019 г. до окончателното им
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: