№ 770
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20080108/29.03.2021 г. по гр. д. № 27950/2020 г. по описа на СРС,
150 състав е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „Г.П.-М“ АД дължи на „Т.С.“
ЕАД сума в размер на 2252,29 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. *******, аб. № 404520 за периода
м.09.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на искова
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2020 г. до
окончателното плащане и сума в размер на 39,26 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2017-04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2020 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
11892/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, като искът е отхвърлен за сумата от 2252,29
лева до пълния предявен размер 2395,74 лева, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия, както и предявения иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД
за сумата от 337,87 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху цената на топлинната енергия за периода от 31.10.2017 г. до 27.01.2020 г. и за
сума в размер на 6,12 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.06.2017 г. до
1
27.01.2020 г.
Против решението в частта, с която е уважен предявения е подадена въззивна
жалба вх. № 25077071/29.04.2021 г. (пощенско клеймо от 21.04.2021 г.) от „Г.П. – М“
АД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Въззивникът поддържа, че решението е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила при игнориране на изложените обстоятелства и
аргументи от страна на дружеството в хода на производството. Претенциите на ищеца
били явно неоснователни и недоказани, предвид факта, че не доказал размера и
основанието им. Не бил изяснен твърденият механизъм на неоснователно обогатяване,
който бил неприложим с оглед естеството на консумирания продукт – топлинна
енергия, който няма материално изражение, което да бъде установено. Безспорно било,
че между страните няма сключен договор, поради което не били налице и общи
условия, при които да се установи дали и колко топлинна енергия е доставяна през
процесния период нито механизма за реалното им измерване. Било допуснато и
нарушение на равнопоставеността на страните в процеса, тъй като съдът допуснал
поисканите от ищеца експертизи, въпреки направеното възражение от ответника без да
бъде дадена възможност за поставяне на въпроси, каквито били поискани с отговора на
исковата молба. Освен това, не били издавани фактури, от които ответното дружество
да получи своевременно информация за задълженията за топлинна енергия. Решението
било постановено и при нарушение на материалния закон, тъй като не били обсъдени
възраженията на ответника по отношение на основателността на иска. Не бил сключен
договор с ищеца, както и не били издавани фактури, поради което не били ангажирани
и данни на каква база били определени претендираните суми, нито как били отчетени.
Не било изяснено също така, на какво основание ищецът твърди, че е предоставял
топлинна енергия до имота. Съдът подробно бил разгледал възражението за изтекла
погасителна давност, но го отхвърлил като приел, че претенцията се основава на
неоснователно обогатяване, поради което приложил общата погасителна давност.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25111917/02.07.2021 г., подаден от „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 27950/2020 г. по описа на СРС, 150 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против „Г.П.-М“ АД, с която е
2
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване
съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 11892/2020 г. по описа на СРС, 150 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът „Г.П.-М“ АД е собственик на
топлоснабден имот в гр. София, ул. *******. Между страните не бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана за това. Поддържа, че до
имота е доставена топлинна енергия, с чиято стойност ответникът се е обогатил
неоснователно. Поддържа, че стойността на доставената и потребена топлинна енергия
до имота, собственост на „Г.П.-М“ АД е на стойност 2395,74 лева, а стойността на
услугата дялово разпределение е в размер на 45,38 лева за исковия период. Твърди, че
по гр.д. № 11892/2020 г. по описа на СРС, 150 състав е издадена заповед за изпълнение.
Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в
заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Г.П.-М“ АД, с
който заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че между него и „Т.С.“ ЕАД не
е сключван договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради
което не били приложими и общите условия на топлофикационното дружестно,
приложими към договорите. Не се установявало, че имотът е топлоснабден, а
ирелевантно било обстоятелството, че бил сключен договор с „Техем Сървисис“ ЕООД
за извършена услуга дялово разпределение. Не били издадени и фактури за реално
доставена топлинна енергия, а стойностите били произволно определени. Поддържа,
че не намира приложение института на неоснователното обогатяване. При условията
на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 11892/2020 г. по
описа на СРС, 150 състав. По заявление от 02.03.2020 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на „Г.П.-М“ АД да
заплати сумата от 2395,74 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
до имот, находящ се в гр. София, ул. *******, ап. 1, аб. № 404520 за периода от
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 337,87 лева за периода от 31.10.2017 г. до
30.04.2020 г. върху стойността на топлинната енергия, сумата от 39,26 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. ди 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 6,12 лева за периода от 30.06.2017 г. до
27.01.2020 г. върху цената на услугата дялово разпределение и направените в
3
заповедното производство разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са
приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, от които
се установява следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото Договор от
25.09.2003 г. за учредяване на право на строеж от Столична община върху имот в гр.
София, ул. *******, Разрешение за ползване № СТ-12-С56/14.12.2006 г., че „Г.П.-М“
АД притежава право на собственост върху апартамент № 1, в сграда на ул. ******* в
гр. София.
Не е спорно между страните, че между тях не е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди
Въз основа на събраните по делото доказателства са изготвени заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот е
топлоснабдена като топлинната енергия се измерва със средство за търговско
измерване – общ топломер, който се отчита по електронен път в началото на всеки
месец, като от отчетеното количество били приспаднати технологичните разходи. Във
всеки от имотите в сградата били монтирани апартаментни топломери за всеки имот.
Топлинната енергия за сградна инсталация били определени като разлика между
общото количество топлинна енергия за отопление минус сумата от показанията на
индивидуалните топломери в отделните имоти и топлинната енергия за БГВ. Тя се
разпределяла пропорционално на отопляемите обеми по проект, като за процесния
имот отопляемата кубатура била 140 куб.м. В процесния имот бил монтиран 1 брой
апартаментен топломер, който е отчитан през 2018 и 2019 г., като отчетите са
подписани от представител на потребителя. Имало монтиран и един водомер за топла
вода, които също били отчетени. Отчетите били отразени в издадените изравнителни
сметки. В процесния период нямало такса мощност. Вещото лице посочва, че сумите за
топлинна енергия, изчислени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба 16-334
изменение от 01.06.2014 г. Установява се, че за периода от 09.2017 г. до 04.2019 г. е
имало сума за възстановяване н размер на 55,17 лева. Общата дължима сума,
изчислена за процесния период и след отразяване на сумата за възстановяване е в
размер на 2252,27 лева. Вещото лице дава заключение, че за периода от 09.2017 г. до
04.2019 г. начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление като в
края на отоплителния сезон ФДР начислява реално потребление на топлинна енергия и
извършва изравняване между начислената и дължимата сума, връщане или доплащане
съгласно действащите нормативни документи, които в конкретния случай били
4
спазени.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
за процесния период няма данни за извършени от абоната плащания на суми за
топлинна енергия, с които да са погасени процесните задължения. Установява се, че
размерът на неплатените от ответника суми за топлинна енергия, отразени в
счетоводството на ищеца са в размер на 2359,74 лева, като размерът на лихвата за
забава за исковия период е 337,94 лева. Установява се, че начислените суми за дялово
разпределение, въведени за периода от 05.2017 до 04.2019 г. са в размер на 39,26 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение
от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта
на сумата, за която гр.д. № 11892/2020 г. по описа на СРС, 150 състав е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти. С оглед
въведените в исковата молба твърдения, както и с оглед основанието, посочено в
заповедта за изпълнение правната квалификация на предявения иск по чл. 422 от ГПК
е във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата
на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице
увеличаване на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка
между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на
нарушените му права. В конкретния случай, доколкото се твърди, че ответникът е
5
ползвал топлинна енергия без да е сключен договор с топлоснабдителното дружество,
то в тежест на ищеца е било да установи, че „Г.П.-М“ АД е собственик на
топлоснабден имот, че до имотът е доставена топлинна енергия в твърдяното
количество и на стойност, тъй като с тази стойност той се е обогатил без основание.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на недвижим имот, който се
ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна
енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от Допълнителните разпоредби
на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст „небитов клиент“ е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 149,
ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за
небитови нужди. Както с отговора на исковата молба, така и в производството пред
първоинстанционния и въззивния съд, ответникът поддържа, че между него и „Т.С.“
ЕАД не е възникнало облигационно правоотношение, поради което и не е налице спор
между страните относно това обстоятелство.
Установява се, че сградата, в която се намира имотът, собственост на ответника
е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Закона за енергетиката
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. В чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката е
предвидено, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление
на имотите, определена по ал. 1, като тя се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Доколкото по делото не се
установява, че е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор, то
ответникът като собственик на топлоснабден имот се е обогатил със стойността на
доставената топлинна енергия. В този смисъл, неоснователно се явява възражението,
че институтът на неоснователното обогатяване е неприложим. Липсата на договорно
отношение между страните, както и невъзможността на ищеца да възстанови сумите,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия на друго основание,
обосновават приложението на разпоредбата на чл. 59 от Закона за задълженията и
договорите. От събраните по делото писмени доказателства и изготвената въз основа
на тях съдебно-техническа експертиза се установява, че до имота на ответника е
доставена топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода в исковия период,
6
както и се установява стойността, определена съобразно приложимите нормативни
актове.
Като собственик на недвижим имот в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинната енергия се извършва по система за дялово
разпределение (чл. 139, ал.1 от Закона за енергетиката) от топлопреносното
предприятие (в случая „Т.С.“ ЕАД е дължимо и възнаграждение за услугата дялово
разпределение. Ответникът „Г.П.-М“ АД не е заплатил това възнаграждение в размер
на 39,26 лева като собственик на имот за нежилищни нужди в сграда етажна
собственост и със стойността на което се е обогатила неоснователно.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 150 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за изготвен
отговор на въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената предявения иск настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. В частта, с която
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите са отхвърлени е влязло в сила.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20080108/29.03.2021 г. по гр.д. № 27950/2020 г.
по описа на СРС, 150 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК „Г.П.-М“ АД , ЕИК-
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, ап. 11 да заплати
на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. ******* сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8