№ 708
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20253110200727 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Х. А. Г. ЕГН **********, от гр.Варна, против
НП №24-8703-001266/ 20.09.2024г. на ВПД Началник сектор в ОД на МВР-
Варна, Сектор специализирани полицейски сили , с което на въззивника е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50лв. на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДвП , като със
същото НП на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са били отнети общо 10
контролни точки.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,
неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно бил
приложен материалният закон , като в хода на АНП били допуснати и
съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита
на нарушителя.Нарушена била нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, тъй като не
били посочени доказателствата, подкрепящи нарушението.Не била съобразена
разпоредбата на чл.137 а, ал.2т.4 от ЗДвП, предвиждаща изключение от
общото правило за водачите на таксиметрови автомобили,нарушението,
1
прието за установено не било доказано, нарушена била нормата на чл.52 ал.4
от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът не се явява лично, не се
представлява и не изразява становище в хода на делото по същество.
Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява,
депозирани са писмени бележки с молба НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно, поради доказаност и съставомерност на
приетото за установено нарушение и с искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение..
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 05.09.2024г., въз.Г., управлявайки л.а.“Фолксваген Туран“ с рег.№ В
5015НТ, собственост на „Такси Рент” ЕООД се движил в гр.Варна, като около
15,35ч. на кръстовището на ул.”Студентска” и бул.”Осми Приморски полк” в
посока бул.”В.Левски” бил спрян за проверка от екип на сектор
Специализирани полицейски сили-ОД на МВР-Варна, в който участвали
свидетелите Д. и П..
След извършване на полицейска проверка на место срещу въз.Г. бил
съставен АУАН , в който било описано приетото за установено нарушение на
чл. 137 А ал.1 от ЗДвП.
АУАН бил връчен на въззивника, който го подписал без обяснения и
възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката и съставения АУАН, на 20.09.2024г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Видно от показанията на св.Д. и П. същите нямат никакъв спомен за
проверката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, разпитани в с.з., , като
приема за житейски достоверни твърденията им, че нямат конкретен спомен за
обстоятелствата, при които са констатирали нарушението, предвид естеството
на работата им, изминалият период от време и ежедневното констатиране на
идентични нарушения, за които се съставят АУАН.
2
С изключение на АУАН, които е съставен в нарушение на чл.40ал.1 от
ЗАНН/ в присъствието на един свидетел/, съдът кредитира писмени
доказателства по делото, тъй като същите кореспондират с установената
фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
показанията на свидетелите Д. и П., дадени в съдебно заседание, разпечатка
за регистрирани нарушения, заповед и от останалите писмени доказателства
по делото..
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложените от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да
извършва разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, а и от
текста на НП, АНО е издал НП единствено въз основа на съставения в
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН, като не са събрани и не са
приложени към преписката никакви други доказателства.Самият АУАН е
съставен в присъствието само на един свидетел, в нарушение на разпоредбите
на ЗАНН, което го лишава от доказателствената сила по смисъла на чл.189
ал.2 от ЗДвП.Горното не би било съществено процесуално нарушение, ако
съществуваха и други доказателства, че въззивникът е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение.Вярно е, че чл.53ал.2 от ЗАНН дава възможност АНО
3
да издаде НП и при нередовност в АУАН, но само при определена хипотеза,
когато няма никакъв спор по отношение на нарушението и нарушителят,
какъвто очевидно не е настоящият казус. Въпреки опитите на съда да събере
допълнително писмени и гласни доказателства в подкрепа на нарушението,
във връзка с което е издадено НП, такива не се събраха.Няма никакви
доказателства, които да оборват твърденията на въззивника, че процесният
автомобил към момента на проверката е бил оборудван и е функционирал
като таксиметров, а ползването на обезопасителен колан в тази хипотеза,
съгласно нормата на чл.137 А ал.2 от ЗДвП не е задължително.Въпреки, че
въззивникът е подписал АУАН без възражения и не е депозирал такива в
тридневния срок от съставяне на АУАН, негово право е, а и той се е възползвал
от същото, да обжалва НП и да оспорва нарушението пред съда, което Г. е
направил.В този смисъл, в тежест на АНО е да докаже, че именно въззивникът
е извършил нарушението, за което е бил санкциониран с НП, но това не е било
направено в хода на АНП, като нарушението не се доказа и в с.з., тъй като
твърденията, че е било налице изключението на чл.137 А ал.2 т.4 от ЗДвП не
се обориха по никакъв начин, напротив.
Видно от приобщените по делото писмени доказателства, за процесният
автомобил е било издадено удостоверение за извършване на таксиметрова
дейност.
Свидетелите, очевидци, нямат никакъв спомен за обстоятелствата, при
които е констатирано приетото за установено нарушение.
Настоящият състав отчита обстоятелството, че производството пред
районния съд по чл. 58д и сл. от ЗАНН протича при субсидиарно приложение
на нормите на НПК.
Нормата на чл. 13, ал. 1 от НПК задължава съда в пределите на своята
компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на
обективната истина. В практиката си ВАдмС също е последователен, че
несъбирането от въззивния съд на всички необходими за изясняването на
фактическата обстановка доказателства обуславя връщането на делото за ново
разглеждане. В т. 7 на Постановление № 10 от 1973 г. на Пленума на ВС се
критикува обстоятелството, че все още някои съдилища се позовават на
презумптивната доказателствена сила на акта за констатиране на
административното нарушение."С § 1 от Преходните правила на ЗАНН се
4
отмени глава ХXVIII НПК, поради което отпада тази законна презумпция. При
сега съществуващият режим на ЗАНН съдът е длъжен, разглеждайки делото
по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл.
84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл.
8 от НПК (чл. 16 от действащия НПК), при което положение посоченият за
нарушител се счита за невиновен до доказване на противното".
В правната теория и в съдебната практика се застъпва становището, че
въведената с някои закони презумптивна доказателствена сила на съставения
акт е в противоречие със законова норма от по-висш порядък, каквато се явява
цитираната по-горе норма на НПК. Настоящият състав споделя становището,
че презумпцията за доказателствената сила на АУАН е валидна в
производството пред административно-наказващия орган, но в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. По
силата на чл. 14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН съдът е длъжен да събере
доказателства и да ги обсъди като установи, чрез допустимите
доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, като доказателства в подкрепа на
приетото за установено нарушение не се събраха. В горният смисъл е
Решение по КНАХД № 20247050702927 / 2024 г, на Адм. съд-Варна.
Гореизложеното е довело и до неправилно приложение на
материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за
нарушение, което не е доказано, че е извършил.
Предвид наличието на предпоставки за отмяна на НП, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО се явява
неоснователно, а искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
не е направено.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №24-8703-001266/ 20.09.2024г. на ВПД Началник
5
сектор в ОД на МВР- Варна, Сектор специализирани полицейски сили , с
което на Х. А. Г. ЕГН **********, от гр.Поморие, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50лв. на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДвП , като със
същото НП на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са били отнети общо 10
контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на АНО.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по
компетентност на Наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6