Присъда по дело №1979/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 1979 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА
НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила във
ВРС частна тъжба от М. Л. Ж. ********** срещу К. Г. Д. с оглед извършени
от него две престъпления наказуеми както следва:
1. престъпление по чл. 146, ал.1, от НК за това, че на 28.03.2021год., в
гр.Варна, казал нещо унизително за честта и достойнството на М. Л. Ж., в
негово присъствие;
2. престъпление по чл. 144, ал.1 от НК за това, че на 28.03.2021год. в
гр.Варна се заканил на М. Л. Ж. с престъпление против личността на сестра
му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
В съдебното производство частния тъжител участва лично. Същият се
представлява и от служебно назначен повереник в лицето на адв. М.К., която
във фазата по съществото на делото пледира за осъдителна присъда като
изразява становище за безспорна доказаност на повдигнатите с частната
тъжба обвинения и моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършването и на двете престъпления за които е предаден на съд като
предлага да му бъдат наложени наказания в максимален размер. Във фазата
по съществото на делото тъжителят също изразява становище, че събраните
доказателства сочат на това, че подсъдимият бил осъществил съставите на чл.
144, ал.1 и чл. 146, ал.1 от НК. Отделно от това моли съда да прецени и дали
не е налице и друго престъпление, а именно престъпление по чл. 117 от НК.
Подсъдимият участва лично в съдебното производство. Същият се
представлява и от служебно назначен защитник в лицето на адв. А.Р., който
във фазата на съдебните прения пледира за оправдателна присъда като излага
аргументи за недоказаност на повдигнатите обвинения. По отношение на
престъплението по чл. 146 от НК защитата счита, че то не е доказано по
категоричен начин като акцентира на противоречив доказателствен материал.
Отделно от това изразява становище, че с оглед българската
народопсихология псувнята не се възприемала като обида. Алтернативно
изразява становище и за приложение на института на реторсията, тъй като
тъжителят отвърнал веднага на обидите на подзащитния му.
Подсъдимият Д. заявява, че разбира обвинението. Същият дава
обяснения в хода на съдебното следствие в които по същество отрича да е
обиждал и заплашвал по някакъв начин тъжителя. В дадената му последна
дума заявява, че се извинява ако е сгрешил някъде.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и частния тъжител изтърпявали наказание лишаване от
1

свобода в Затвора Варна. Килиите и на двамата били в един коридор, но
същите били в различни групи досежно времето на отключване на килиите за
лично време, хранене и т.н. В същия коридор наказания лишаване от свобода
изтърпявали и свидетелите Б.Й., К.И. и И.Р. като Р. и Й. били в групата на
тъжителя, а И. в групата на подсъдимия.
На 28.03.2021год. малко след 18:00ч. докато бил заключен в килията си
подсъдимият извикал св. Б.Й., чиято килия била отключена за ползване на
лично време. Св. Й. се приближил до вратата на килията на подсъдимия и
последният поискал да му даде няколко листчета за цигари за да му ги
продаде на други срещу цигари. Така и станало подсъдимият подал няколко
листчета на св. Й., който веднага след това се отдалечил от килията му поради
направена забележка от надзирателя. В същото време тъжителят и св. Р., също
ползващи лично време, били в килията на тъжителя. В един момент
подсъдимият започнал да псува тъжителя, казал му „ей бакшо ще ти еба
майката“. Чувайки горното тъжителят веднага излязъл от килията си и
отишъл пред тази на подсъдимия. Започнал да блъска по нея и на свой ред го
напсувал, казал му и, че ще му отреже гръцмуля. Ситуацията била възприета
от дежурните по това време надзиратели – свидетелите М. и Х., които веднага
се намесели. Същите влезли в коридора и разпоредили на лишените от
свобода които били отключени да се приберат по спалните си помещения и
докладвали на по-висшестоящ служител. За инцидента били изготвена
докладна записка от св. Милев, а видеозаписа от охранителната камера в
коридора бил запазен с оглед извършване на проверка по жалби на тъжителя и
подсъдимия до администрацията на Затвора във връзка с инцидента.
Разпрата между тъжителя и подсъдимия била чута и от св. И., който по
това време бил заключен, но килията му се намирала точно до тази на
подсъдимия.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на всички разпитани по
делото свидетели Х., М., Р., Й. и И., видеозапис от охранителната камера
поставена в коридора в който се намирали спалните помещения на тъжителя
и подсъдимия, докладни записки, справка за съдимост на подс. Д. и
приложения към нея, протокол от разчитане на видеозапис от охранителната
камера.
По делото като веществено доказателство е приложен и компактдиск,
съдържащ видеозапис от охранителна камера № 11 DVR 2, разположена на
етаж №1 в Затвора Варна и наблюдаваща 1В коридор (ЗПС). Последният не е
изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено
средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче
приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които
отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като
2

представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този
смисъл е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС както и
ред др.).
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на свидетелите М. и Х. – свидетели очевидци, които лично и от
непосредствена близост са чули изреченото от подсъдимия и тъжителя и са
възприели действията на последния. Посочените двама свидетели са
абсолютно незаинтересовани от изхода на делото (същите са надзиратели в
Затвора Варна), не се намират в билки отношения с която и да е от страните
по делото, поради което съдът прие техните показания за напълно
непредубедени и обективни свидетел. От показанията на посочените
свидетели се установява, че инцидентът е резултат от разменени между
подсъдимия и тъжителя обиди (псувни) като първи подсъдимият е напсувал
тъжителя, след което той излязъл от килията си отишъл до вратата на килията
на подсъдимия, започнал да блъска по нея напсувал подсъдимия и го
заплашил, че ще му отреже гръцмуля.
От съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по
делото са и показанията на останалите разпитани свидетели Р., Й. и И. и
тримата лишени от свобода, които също следва да бъдат кредитирани
доколкото техните показания са в унисон с показанията на свидетелите М. и
Х.. Свидетелите Р. и Й. лично са чули изречената псувня от подсъдимия
спрямо тъжителя, И. е чул ответната псувня от тъжителя към подсъдимия
както и блъскането по вратата на килията, а Р. на свой ред е видял и удара от
страна на тъжителя по вратата на килията на подсъдимия. При преценка
показанията на св. Р. и И. съдът отчете факта, че всеки от тях спестява в
показанията си определени, факти които не са в интерес на страните по
делото. Така например И. е чул само псувнята отправена от тъжителя към
подсъдимия, но не съобщава нищо за тази отправена преди това от
подсъдимия към тъжителя, при положение сам казва, че килията му е точно
до тази на подсъдимия и всичко се чува, а тази псувня е чута от всички
останали разпитани по делото свидетели в това число и двамата надзиратели,
които съдът прие за напълно непредубедени. На свой ред в показанията си св.
Р. спестява отправената от страна на тъжителя към подсъдимия псувня, както
и заканата, че ще му отреже гръцмуля (реплики чути от останалите свидетели
по делото) и сочи, че само го попитал защо го псува и му се заканва, каквито
факти не се установяват от останалите свидетели очевидци. Това
премълчаване на факти съдът отдава на близките отношения които очевидно
има между подсъдимия и св. И. и между тъжителя и св. Р..
Обясненията на подсъдимия съдът кредитира с изключение на частта в
която сочи, че не е обиждал, псувал тъжителя, тъй като в тази им част
обясненията му са в пълно противоречи ес показанията на св. Й. и Р. и най-
вече с показанията на свидетелите Х. и М., приети за напълно непредубедени
и достоверни.
3

Измежду приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са
приложените по делото докладни записки и протокол за разчитани на запис
от камера за видеонаблюдение. От тях се установява, датата и часа в който се
е размил конфликта, както местонахождението на подсъдимия и тъжителя. От
приобщения видеозапис също се установяват датата, времето и мястото на
което е възникнал конфликта, както и местоположението на всеки от
участниците и наблюдателите.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа
обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за
установено от правна страна следното:
С частната тъжба на подсъдимият К. Г. Д. са повдигнати обвинения за
две престъпления както следва:
1. за това, че на 28.03.2021год., в гр.Варна, казал нещо унизително за
честта и достойнството на М. Л. Ж., в негово присъствие;
2. престъпление по чл. 144, ал.1 от НК за това, че на 28.03.2021год. в
гр.Варна се заканил на М. Л. Ж. с престъпление против личността на сестра
му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
По обвинението за престъпление по чл. 146, ал.1 от НК – обида.
С частната тъжба подс. К.Д. е предаден на съд престъпление извършено
на 28.03.2021год. наказуемо по чл. 146, ал.1 от НК – обида.
От обективна страна състава на престъплението обида може да бъде
осъществено в две форми – чрез думи или чрез действия с които субектът
изразява отрицателната си оценка, мнение за личното достойнство на
обидения като основен признак на обективната съставомерност е, че деянието
следва да бъде извършено в присъствието на пострадалия.
Съгласно теорията и константната съдебна практика обида чрез думи е
налице когато деецът дава своята отрицателна оценка (мнение) за личността
на пострадалия в езикова форма използвайки унизителни от гледна точка на
морала епитети отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или
изрази, унизителни съждения за качествата на пострадалия.
За да е съставомерно престъплението следва обидните думи, изрази
жестове да са възприети пряко или опосредено от обидения.
В случая обвинението е именно за думи изречени в присъствието на
пострадалия, като видно от съдържанието на частната тъжба думите от които
тъжителят се почувствал обиден са „ей педераст ще ти еба майката“.
Предвид така установената по-горе фактическа обстановка съдът
приема, че подсъдимият е отправил към тъжителя израз унизителен за честта
и достойнството на последния – напсувал го е на майка. От своя страна
тъжителят му е отговорил също с псувня като в горната насока са
обясненията на подсъдимия, както и показанията на двамата абсолютно
4

непредубедени свидетели Х. и М., както и показанията на св. И.. Вярно, че в
показанията си свидетелите Х. и М. не могат да конкретизират точните думи
използвани от тъжителя но двамата са категорични, че същият е напсувал
подсъдимия след като отишъл пред килията му. На свой ред в показанията си
пред съда св. И. сочи, че тъжителят казал на подсъдимия „майка ти циганска“.
В същата насока са и обясненията на подсъдимия който сочи, че когато
тъжителят дошъл и започнал да блъска на врата започнал да го псува. Казал
му „Ще ти еба майката циганска“. По този начин, както подсъдимия, така и
тъжителя са осъществили от обективна страна състава на чл. 146, ал.1 от НК.
От субективна страна и двата са извършили посочените дейния действайки с
пряк умисъл като са съзнавали свойството и значението на извършеното и са
могли да ръководят постъпките си. Не е констатирано несъответствие в
тежестта на отделните деяния, поради което съдът прие че са налице
условията на чл. 146, ал.2 от НК (налице е реторсия) поради което освободи и
двамата от наказания по реда на тази разпоредба. В тази връзка съдът намира
за нужно да посочи, че съобразно константната практика на ВКС за
приложението на реторсията изискването е да е налице взаимно нанасяне на
обида между две лица, като е без значение кой от двамата извършители на
това деяние пръв го е осъществил (в този смисъл Решение № 49/1972год. на
ВС, ОСНК), както и че при реторсията задължителният характер на присъдата
се разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната тъжба, и
насрещно извършеното деяние. В Решение № 283 от 22.VI.1992г. по н. д. №
221/92г., I н.о., ВС, се посочва изрично, че при реторсията законодателят е
съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деянието,
частичното възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно
увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон. За да прецени наличието на
законовите изисквания за приложението на института на реторсията, съдът е
задължен да провери не само съставомерността на описаното в тъжбата
деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение
на самия тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу
последния не е подадена насрещна тъжба. В цитираното решение е указано,
че в тези случаи съдът следва да освободи и двамата от наказание, независимо
от липсата на насрещна тъжба.
По обвинението за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК.
С частната тъжба подс. К.Д. е предаден на съд престъпление извършено
на 28.03.2021год. наказуемо по чл. 144, ал.1 от НК – закана с престъпление, а
именно за това, че се бил заканил на тъжителя, с престъпление срещу
личността на сестра му, че ще я пребие като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна изпълнително деяние на престъплението по чл.
144, ал.1 от НК се осъществява само чрез действие како се изразява в
обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши
престъпление срещу него или срещу негови близки. Заплахата може да бъде
5

отправена устно, писмено и по друг начин например с жестове и т.н. като
същата следва да създава възможност за възбуждане у жертвата на
основателен страх от извършване на престъплението. Не е необходимо деецът
действително да се е уплашил.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено само
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че
отправя към пострадалия заплаха с престъпление против неговата личност
или имот (съответно към личността и/или имота на неговите ближни), да
съзнава, че заканата с престъплението се възприема от пострадалия и че у
него може да възникне страх от осъществяване на престъплението и да цели
именно това – заплахата да бъде възприета от пострадалия и той да изпита
страх от нейното осъществяване.
Досежно това обвинение в частната тъжба се твърди, че на
28.03.2021год. подсъдимият се заканил на тъжителя с думите „бакшиш долен
ще пратя хора да причакат сестра ти на свиждането да я пребият, ще видиш
ще си отмъстя“.
В случая обаче в хода на съдебното следствие каквито и да било
доказателства в подкрепа на така повдигнатото на подсъдимия обвинение не
бяха събрани. Нито един от разпитаните по делото свидетели в това число и
ангажираните от страна на тъжителя И.Р. и Б.Й., не сочат за такива думи
изречени от подсъдимия. В показанията си пред съда на въпрос на повереника
на частния тъжител св. Й. сочи, че изобщо не знае дали подсъдимият е
отправял някакви заплахи към майката и сестрата на тъжителя, а Р. на свой
ред сочи, че докато били в килията на тъжителя чул подсъдимия да го псува и
да го заплашва като заплахите били „Ти ще видиш аз ще ти стъжня живота“.
На първо място думите поменати от Р. не могат по никакъв начин да бъдат
възприети като заплаха с престъпление, на второ място същите касаят самия
тъжител (ще стъжнява неговия живот) и най-накрая такива думи не са били
възприети от нито един от всички останали разпитани по делото свидетели в
това число и от единствените напълно незаинтересовани и непредубедени
свидетели – М. и Р..
В изпълнение на задължението си да събере служебно и други
доказателства относно фактическите положения включени в предмета на
доказване определен с нормата на чл.102 от НПК, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на
обективната истина по делото, но въпреки това доказателства които да
докажат обвинението /което по силата на чл.103 от НПК е в тежест на
тъжителя/ по несъмнен начин не бяха събрани.
Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото прецени, че подсъдимият К. Г. Д. не е
осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал.1 от НК за което е
предаден на съд, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение за това престъпление.
6

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	41
Дата:	21 февруари 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20213110201979
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 май 2021 г.

Присъда по дело №1979/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите