№ 486
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500694 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 58/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 47/2024 г., по
описа на Районен съд - Своге, на осн.чл.422 ГПК е
признато за установено, че ответникът М. В. К., ЕГН **********
дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ......., на основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 563, 18 лева,
представляваща главница - стойност на доставена от ищеца топлинна енергия
за обект, находящ се в гр. С., общ. С., ул. „К.“ № .., вх. ., таванско помещение .,
дължима за периода м.05.2021г. до м.04.2022г.; сумата от 52, 72 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2023 г.; сумата от 31, 86 лева,
представляваща главница за услугата за дялово разпределение за периода от
м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главните
вземания за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение,
считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
1
/20.06.2023 г./ до окончателното изплащане на вземанията, КАТО Е
ОТХВЪРЛЕН иска, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за доставена топлинна
енергия за разликата от 563, 18 лева до пълния претендиран размер от
563, 72 лева и за периода от м.07.2019г. до м.04.2020г. ; иска с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД касаещ претенцията за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия единствено за периода
от 15.09.2020г. до 15.07.2021г.; иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за услугата дялово разпределение
за разликата от 31, 86 лева до пълния претендиран размер от 33, 25 лева и за
м.05.2020 г., както и иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 139 ЗЕ,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер от 06,74 лева, за периода от 16.07.2020 г. до 14.06.2023
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 335/ 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 547, по описа за 2023 г. на РС
Своге;
ОСЪДИЛ е М. В. К., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ....... сумата от 1639, 89 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство и по
заповедното производство по ч.гр.д. № 547 по описа за 2023 г. на Районен съд
Своге;
ОСЪДИЛ е „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ....... да заплати, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М. В. К., ЕГН ********** сумата от 05, 28 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство и по
заповедното производство по ч.гр.д. № 547, по описа за 2023 г. на Районен съд
Своге.
Решението на РС Своге е постановено при участието на трето лице-
помагач на страната на ищеца - „НЕЛБО“ АД.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и
настоящ въззивник М. В. К., чрез адвокат А. Д. И. е обжалвал решението,
като моли същото да бъде обезсилено / отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, а предявените и уважени от районния съд искове да бъдат
отхвърлени В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
2
В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.
Счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск в пределите на преклузията по чл.415, ал.1
ГПК.
Излага, че видно от исковата молба, предявените от "Топлофикация
София" ЕАД претенции са за сумата общо от 656,43 лева, от които: 563,70
лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
20.06.2023 г. до изплащане на вземането, 52,72 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 33,25
лв. за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
20.06.2023 г. до изплащане на вземането; 6,74 лв. - лихва за периода от
16.07.2020 г. до 14.06.2023 г., както и направените по делото разноски.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и петитума се
претендира признаване на вземане в размер на сумата от 563,70 лева -
главница, представляваща стойност на доставена ТЕ за период от м.07.2019 г.
до м.04.2020 г.
Излага твърдение, че в исковата молба липсвала надлежно предявена
претенция за доставена ТЕ за период от м.05.2021г. до м.04.2022 г.
Ето защо счита, че в срока по чл. 415, ал.4 ГПК е бил предявен иск по
чл.422 ГПК само за доставена ТЕ през периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г.,
който период е част от периода по издадената ЗИ. Тъй като срокът по чл.415,
ал.4 е преклузивен, всякакви други вземания, независимо че се съдържат във
вземането по издадената заповед за изпълнение, каквото е вземането за
периода от 05.2021г. до 04.2022 г., се явяват недопустими.
Счита, че първоинстанционния съд незаконосъобразно - в нарушение на
разпоредбите на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, чл.214, ал.1 ГПК, както и
в грубо нарушение на чл.9 ГПК е допуснал изменение на основанието на
предявения от „Топлофикация София” ЕАД иск, но под формата на
нередовност в исковата молба.
С изтичането на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, правото на
заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за непредявената част от
вземането се преклудира. Предвид това, че не е налице нередовност на
исковата молба, както и че не е налице техническа грешка при изписването на
периода в ИМ, добавянето на нов период към вземането с определение от
24.09.24 г. е в противоречие с чл. 415, ал. 4 ГПК и е недопустимо.
3
Добавянето на нов период към периода, заявен в ИМ е в грубо
нарушение на чл.9 ГПК.
В конкретния казус, решаващият състав на първоинстанционния съд
служебно бил осигурил защитата на ищеца, посредством иницииране на
изменение на основанието на иска, с който е сезиран, осъществено във
формата на задължителни за ищеца указания за това, дадени му по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК. Налице било изменение на основанието на иска, чрез добавяне
на нов период, допуснато в нарушение на чл.241, ал.1 ГПК и осъществено във
формата на задължителни за ищеца указания.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Топлофикация
София“ ЕАД е депозирала отговор по въззивната жалба, с която я оспорва,
като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно
рашение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
Отговор не е постъпил от третото лице – помагач „НЕЛБО“ АД -
топлинен счетоводител.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по
реда на чл. 269 ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от районния съд, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
4
делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
От приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № 547/ 2023 г., по
описа на Районен съд Своге е видно, че същото е инициирано от
„Топлофикация София“ ЕАД по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, за което е
била издадена заповед № 335 от 07.09.2023 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В тази насока въззивният съд изцяло възприема описаната от районния
съд фактическа обстановка по казуса, поради което намира за ненужно да я
преповтаря и интерпретира отново, с оглед процесуална икономия, като
следва да акцентира върху интерпретация и оценка на изводите на
първостепенния съд относно оплакванията, релевирани във въззивната жалба.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 20.11.2023 г.,
като в едномесечния срок от получаването й е подадено възражение по реда на
чл. 414 ГПК - на 20.12.2023 г. Дадени указания на кредитора по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в законовия едномесечен срок е предявен
настоящият установителен иск, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неоснователна.
Районен съд - Своге е бил сезиран с обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.153, ал.1, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В случая възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две
алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на
топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право
на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната
хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.
149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните
правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия,
като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
5
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/
в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен
относно доставката на топлинна енергия, е без значение дали освен страната
по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и
друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2
от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОС на ГК/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1
ЗЕ, като е публикувало Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребителите в гр. София.
Не се спори и че процесният имот е самостоятелен обект в топлоснабдена
сграда в етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение.
В настоящия казус е установено, че собственик на топлоснабдения
процесен имот се явява ответника, настоящ въззивник.
Безспорно е установено от заключенията по ССчЕ, СТЕ и от
представените от ищеца писмени доказателства, че процесният имот се
намира в сграда с режим на Етажна собственост, поради което ответникът е
отговорен за задълженията към ищеца.
От заключенията на ССчЕ и СТЕ се установяват по несъмнен начин
размерите, периодите и основанията за дължимите суми за ТЕ, ДР и лихви
върху главниците, дължими от ответника за топлоснабдения имот.
Същите са вярно и правилно определени от районния съд, поради
което настоящият въззивен състав не следва да ги преповтаря, вкл. тези,
касателно приетото за основателно от районния съд възражение на ответника,
6
за настъпила частична погасителна давност на установените от съда за
дължими вземания.
Действително дължимите суми се заплащат в срок от 45 дни от
начисляването им, като за начален момент на давността се счита
изискуемостта на вземането, в случая след изтичането на 45 дни от изготвяне
на окончателното дялово разпределение.
Според експертните изчисления, дължимата сума за ТЕ, обхващаща
периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. възлиза в размер на 563, 18 лева, съгл.
отразеното във фактура № ********** от 30.06.2022 г., а за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2020 г. оставащата дължима сума, след издадената
изравнителна сметка е в размер на 00, 54 лева.
С оглед своевременно инвокираното с отговора на исковата молба от
ответника – настоящ въззивник възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. на
периодичните вземания на топлоснабдителното дружество по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД и като е съобразил, че искът е предявен на 20.06.2023 г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, правилно районният
съд е приел, че към този момент е изтекла погасителната давност за
вземанията, предмет на делото, които са станали изискуеми три години преди
завеждането му, а именно - вземането за топлинна енергия за сумата от 0,54
лева, за периода от м.07.2019г. до м.04.2020г.
Ето защо исковата претенция за доставена топлинна енергия следва да
бъде уважена за сумата от 563, 18 лева, дължима за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2022 г. и отхвърлена за сумата от 54 ст., представляваща разликата от
563, 18 лева до пълния претендиран размер от 563, 72 лева и за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2020 г., като погасена по давност.
Горното обуславя претенцията за мораторна лихва да бъде уважена за
сумата от 52, 72 лева за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2023 г. и отхвърлена
за периода от 15.09.2020 г. до 15.07.2021 г.
Искът за заплащане на услугата дялово разпределение за процесния
имот следва да бъде уважен за сумата от 31, 86 лева, дължима за периода от
м.06.2020 г. до м.04.2022 г. и отхвърлен за разликата от 31, 86 лева, до
първоначално претендираната сума в размер от 33, 25 лева за м. 05.2020 г.
Касателно претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, правилно районният съд е приел и преценил, че не следва да
се дължи, тъй като не са ангажирани доказателства, че длъжника е бил
поканен и поставен в забава, поради което иска за сумата от 06, 74 лева -
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 14.06.2023 г. също подлежи на
отхвърляне.
По релевираното оплакване във въззивната жалба, че
първостепенния съд се произнесъл по непредявен в установителното исково
производство по чл.422 ГПК иск, касаещ признаване съществуване на вземане
за главница за потребена и неплатена топлинна енергия за период, които е
предмет на издадената заповед за изпълнение по заповедното производство,
но не е посочен от ищеца в исковия процес, поради което претенцията му в
тази насока е преклудирана, въззивният съд счита следното:
7
Видно от стр.2, абзац 6 от обстоятелствената част на исковата молба,
ищецът визира и претендира като процесен и периода от м.05.2021 г. до
м.04.2022 г. освен този от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., посочен в началото и в
петитума на исковата молба.
Горното обстоятелство, ведно с факта, че се претендира и обща
дължима сума за главница, която в цифрово изражение реално включва и
двата периода, касателно доставена и потребена топлинна енергия в общ
размер на 563, 72 лева (за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. – 00,54 лева
и за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. - 563, 18 лева ), обуславя
наличие на явно несъответствие и противоречие между твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, което
категорично представлява нередовност на исковата молба и по всяко време до
постановяване на окончателния съдебен акт по казуса районният съд е могъл и
е бил длъжен да остави производството по делото „без движение“ за
отстраняване на тези несъответствия, на осн.чл.129, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 и
т.5 от ГПК, като укаже на ищеца да приведе в синхрон разминаванията в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно
претендираните суми и периоди за главницата за топлинна енергия (ТЕ),
присъдени със заповедта по чл.410 ГПК.
Като го е сторил в срока за произнасяне с определение № 306 /
29.07.2024 година, районният съд е процедирал правилно, в съответствие със
закона и повелите на чл.5, чл.7 и чл.10 от ГПК.
Горното обуславя оставяне на въззивната жалба срещу
първоинстанционното съдебно решение в атакуваната част без уважение, като
настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията и доводите,
подробно и последователно изложени от районния съд, достигайки до един и
същ правен извод за крайния изход на спора.
По разноските:
Правилно и съразмерно, съобразявайки уважената и отхвърлена част от
исковата претенция по чл.422 ГПК, районният съд е изчислил и възложил в
полза и тежест на всяка от страните припадащата й се аритметична част от
дължими и полагаеми суми за сторени разноски в исковото и заповедно
производство.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд, разноски в полза на
въззивника не следва да се дължат, а в негова тежест следва да бъдат
присъдени такива на въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
в минимален размер от 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение,
съгл.чл.78, ал.8 ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и
продължителността на въззивното производство, приключило в едно
заседание, при неявяване на процесуален представител от страна на
въззиваемото дружество.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/14.04.2025 г., постановено по гр.д. №
47/2024 г., по описа на Районен съд – Своге в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. В. К. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК ....... сумата от 100,00 (сто) лева– разноски пред Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9