№ 4031
гр. Варна, 28.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.а Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502199 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 279, вр. чл. 274 и сл. от ГПК,
образувано по частна жалба с вх. № 36019/11.06.2020г. от М. В. П. и Д. П. П., и двамата от
гр.Варна, против разпореждане № 15612/15.05.2020г. и разпореждане №
156182/15.05.2020г., с които са върнати частна жалба с вх. № 76468/21.10.2019г. срещу
определение № 12926/03.10.2019г. и частна жалба с вх. № 9283/03.02.2020г. срещу
определение № 637/13.01.2019г., постановено по гр.д. № 2190/2018г. по описа на ВРС.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
С разпореждане № 22957 от 02.07.2020 г. на жалбоподателите са дадени указания
за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по частна
жалба с вх. № 36019/11.06.2020г., както и за представяне на доказателства за учредена
представителна власт на адв. С.С. или да подпишат лично жалбата, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. В срока за изпълнение на указанията с молба с вх. №
272449/12.10.2020г., жалбоподателите са представили две пълномощни – от жалбоподателя
М. В. П. към адв. С. и от жалбоподателя Д. П. П. към адв. Д. М., като са потвърдени
извършените от тяхно име до момента процесуални действия по подаване на жалби и молби.
Отправено е и искане с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от
заплащане на държавна такса за частна жалба с вх. № 36019/11.06.2020г.
С определение № 260697/15.01.2021г. искането за освобождаване от заплащане
на държавна такса по частна жалба с вх. № 36019/11.06.2020 г. , е оставено без уважение.
1
Срещу определение № № 260697/15.01.2021 г. е постъпила частна жалба с вх.
№ 268861/04.02.2021 г. С разпореждане № 265363 от 09.02.2021 г. на жалбоподателите, са
дадени указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15
лв. по частна жалба с вх. № 268861/04.02.2021 г., в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. В срока за изпълнение на указанията жалбоподателите са депозирали молба с
вх. № 275381/26.02.2021 г, с искане за продължаване на предоставения срок за изпълнение
на указанията за заплащане на държавна такса, като в алтернативност е поискано повторно
освобождаване от заплащане на държавна такса за частна жалба с вх. № 268861/04.02.2021
г.
С разпореждане 268721/08.03.2021г. съдът, на основание чл. 63 от ГПК е
продължил срока с един месец, считано от изтичането на предходния срок – 01.03.2021г. В
срока за изпълнение на указанията – 01.04.2021г., жалбоподателите не са изпълнили
указанията, поради което първоинстанционният съд е постановил разпореждане №
276428/02.07.2021 г., с което е върнал частна жалба с вх. № 268861/04.02.2021 г. срещу
определение № № 260697/15.01.2021 г.
Съобщението с препис от разпореждане № 276428/02.07.2021 г. е редовно
връчено на пълномощник на жалбоподателите, поради което и на 31.08.2021 г. същото е
влязло в законна сила. Предвид изложеното въпросът с дължимостта на държавна такса по
частна жалба с вх. № 36019/11.06.2020 г. е бил стабилизиран.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Настоящата частна жалба е срещу определения за връщане на частни жалби
срещу определение № 12926/03.10.2019г. и определение № 637/13.01.2019г., с които са
оставени без уважение искания за освобождаване от заплащане на държавна такса по
поредни частни жалби.
По въпроса с множество депозирани частни жалби срещу определения, с които се
оставя без уважение искане на страната за освобождаване от държавна такса е налице
многобройна практика на ВКС: Определение № 15/15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4849/2018 г., II
г.о на ВКС, Определение № 18/11.01.2022 г. по ч.т.д. № 2579/2021 г., II т.о на ВКС,
Определение № 295 от 14.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2652/2017 г., III г.о. на ВКС, Определение
№ 453 от 27.11.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2829/2020 г., III г.о. на ВКС, Определение
18/01.02.2018 г. по ч.гр.д. № 5032/2017 г., I г.о. на ВКС, с която се приема, че при множество
частни жалби срещу отказ за освобождаване от държавна такса, дължимата държавна такса
по частна жалба срещу отказ по чл. 83, ал. 2 от ГПК не следва да се събира, докато не се
разреши окончателно въпроса дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане
на държавна такса.
В настоящия случай съобразно цитираната константна практика на ВКС
първоинстанционният съд не е следвало да дава указания за внасяне на държавна такса по
депозираните частни жалби срещу определение № 12926/03.10.2019г. и определение №
2
637/13.01.2019г., а е следвало да ги администрира и изпрати на въззивната инстанция без
държавна такса. С оглед на това частните жалби не са подлежали на връщане, доколкото
констатираните нередовности на частните жалби, станали причина за връщане, са резултат
от неправилни указания на съда. След отмяна на разпореждането на връщането им частна
жалба с вх. № 76468/21.10.2019г. и частна жалба с вх. № 9283/03.02.2020г. следва да бъдат
администрирани в съответствие с горната практика на ВКС.
Въз основа на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 15612/15.05.2020г. и разпореждане №
15618/15.05.2020г. по гр.дело №2190/2018г. на ВРС , с които са върнати частна жалба с вх. №
76468/21.10.2019г. срещу определение № 12926/03.10.2019г. и частна жалба с вх. №
9283/03.02.2020г. срещу определение № 637/13.01.2019г., постановено по гр.д. № 2190/2018
г. по описа на ВРС, на осн. чл.275, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. на обратното
от чл. 274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3