№ 310
гр. Пазарджик, 14.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500272 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят С. Т. не се явява за него се явява адв. В. П..
Ответникът „Регионална дирекция по горите“ се представлява от юрк.
М..
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Юрк. М.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на районен съд Велинград, постановено по гр.д.№ 936 по
описа за 2024 година е отхвърлен предявения от С. Р. Т. с ЕГН **********, с
адрес за призоваване, гр. С., ул. „Ч.“ № 6 срещу Регионална дирекция по
горите - Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ул. „Александър
Стамболийски“ № 50, иск с правно основание чл. 357, вр. чл.186, вр. с чл. 188,
1
ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на наказание „Забележка“, наложено със Заповед №
ЧР02-77/.. г.
Осъден е на основание чл.78, ал. 3 ГПК С. Р. Т. с ЕГН **********, с
адрес за призоваване, гр. С., ул. „Ч.“ № 6 да заплати на Регионална дирекция
по горите - Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ул. „Александър
Стамболийски“ № 50, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от С. Т..
В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Изводите на съда не съответствали на събраните по делото
доказателства.
Съдът не се произнесъл по всички твърдения на ищеца и по
направените възражения,както и по доказателствени искания и правни
аргументи.
В исковата молба били изложени следните доводи:В заповедта не било
посочено кога е извършено нарушението, нито като време, нито като място,а
само кога е съставен АУАН; заповедта, с която е наложено дисциплинарното
наказание не била мотивирана; нямало правна обвръзка между текст на норма
с посочената правна квалификация и изпълнително деяние.
Неяснотите в обжалваната заповед водели до това, че ищецът не можел
да разбере за какво точно е дисциплинарно наказан - за действие или за
бездействие; за небрежност или за непрофесионализъм; едно ли е
дисциплинарното нарушение, което е допуснал или са повече от едно.
Работодателят не бил извършил преценка за тежестта на нарушението от
гледна точка на основните признаци, които могат да формират различни
тежест на дисциплинарното нарушение при еднакви условия : значимост на
неизпълненото задължение ; формата на вина и последиците за работодателя
от неизпълненото задължение , както и на обстоятелството, при което е
извършено нарушението.
В заповедта не било обосновано нарушението не само от обективна, но и
от субективна страна.
2
Съдът не следвало да кредитира показанията на св.В., в които се
съдържали неистини.
Първоинстанционният съд формирал погрешно вътрешно убеждение,
изложил противоречиви мотиви, които в едната си част са в противоречие и с
материалния закон - чл. 194, ал.1 във връзка с чл. 195, ал.1 КТ, което водело
до необоснованост на решението и наличие на съществено процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила.
В жалбата се моли да бъде прието от въззивната инстанция за доказано,
че Заповед № ЧР 02-77 от дата .. год., издадена от Директора на РДГ-
Пазарджик инж. Владимир Влахов, с която на С. Т. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.188, т.1 КТ е издадена
в противоречие с материалния закон - КТ, което я прави незаконосъобразна.
Тази заповед не била мотивирана.Нарушенията на трудовата
дисциплина трябвало да бъдат описани подробно, точно и ясно, за да се
установи по безспорен начин дали наложеното наказание е за това, за което
работодателят е провел дисциплинарна процедура.
При установената фактическа обстановка относно начина на изготвяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение съдът
мотивирал едно предположение за това какво евентуално съдът ще направи
при едно обжалване на НП във връзка с този АУАН,като приема ,че акта не е
връчен.
Административно наказателното производство започнало с този АУАН
било прекратено от директора на РДГ-Пазарджик с мотивирана резолюция №
269 на ......г., за което ищеца не бил уведомен. Въпреки прекратяването на
жалбоподателя продължавало да му се вменява, че трябва да връчи така
съставения от него АУАН без дори да му бъде оказана юридическа помощ. По
делото била представена нова Заповед № ЧР 02 - 80 от 15.10.2024г. за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и то за
това, че той е искал да изпълни дадените му разпореждания, които са били
вече ненужни.
Дисциплинарното наказания било наложено, преди да са изтекли
сроковете за издаване на наказателното постановление.
Пренебрегната била и разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
3
В обжалваната от ищеца заповед нямало данни за извършена преценка
на тежестта на нарушението.
В мотивите си съдът посочил, че тъй като е наложено най-лекото
дисциплинарно наказания, то и не извършва преценка за съответствието му с
тежестта на нарушението, което водело до незаконосъобразност на решението.
Ищецът нямал наложени дисциплинарни наказания, което не било
съобразено от съда.
Съдът не се произнесъл и за субективната страна, въпреки, че е бил
длъжен, а има и възражение в тази насока.
Жалбоподателят твърди,че от обективна и субективна страна ищецът С.
Т. не е осъществил соченото в обжалваната заповед дисциплинарно
нарушение.
Обжалваното решение било необосновано.
Съдът приел от една страна, че има разговор с управителя Г. за
съставяне на АУАН за нарушение на ЗГ, при което той реално е бил наясно с
този факт. Г. приел шофьорът му да му занесе съставения на фирмата АУАН,
като за целта след това е попълнена разписка и реално този АУАН е
пристигнал при Г. и той е възразил против него в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Имало неразбираемост и противоречие в мотивите в резултат на
формално- невалидни умозаключения, че при едно евентуално обжалване
съдът, който ще разгледа НП ще провери дали няма процесуално нарушение и
щял да разкрие, че АУАН не съставен в присъствието на нарушителя и то при
условие, че това е ЮЛ.
Управителят Г. е бил в РДГ -Пазарджик, където е депозирал
възражението и е било известно, че там се намира и процесния АУАН, но
никой не е предприел действия да му се връчи, при което същият ден се
изпраща на С. Т. да му се връчи.
Необосновано съдът приемал, че изпращането на покана до
представителя на ЮЛ, включително и чрез пощенски оператор е задължение,
вменено само на актосъставителя.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго ,с
което Заповед № ЧР 02-77 от дата .. год., издадена от директора на РДГ-
Пазарджик инж. Владимир Влахов, с която на С. Т. е наложено
4
дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.188, т.1 КТ да бъде
отменена.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Регионалната
дирекция по горите Пазарджик.
Оспорват жалбата, намират я за процесуално допустима, но
неоснователна.
Законосъобразно първоинстанционният съд отхвърлил предявеният от
въззивника иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл. 186, във връзка с
чл. 188, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на наказанието „Забележка”, наложено със
Заповед № ЧР02- 77/.. г.
Правилно съдът приел,че са спазени изискванията на чл. 193. ал. 1 и чл.
195, ал. 1 от КТ. При налагане на наказанието работодателят е спазил
формалните изисквания на закона, както относно процедурата по налагането
му, така и по отношение съдържанието на заповедта за налагане на
наказанието.
Преди да пристъпи към определяне и налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят предоставил възможност на ищеца да даде писмени
обяснения по случая, като той се е възползвал от това си право.
От съдържанието на тези писмени обяснения било видно, че ищецът е
разбрал за какво са му поискани конкретните обяснения, като в случая било
изпълнено установеното и в съдебната практика съдържателно изискване
служителят да се е ориентирал в такава степен, че да разполага с възможност
за ефективна и своевременна защита.
В съответствие с разпоредбата на чл. 195 от КТ, дисциплинарното
нарушение било индивидуализирано в заповедта за налагането му с описание
на неговите обективни и субективни признаци, времето и периода на
извършването му.
Заповедта била издадена в срок, съобразно императивните разпоредби
на чл. 194 от КТ.
Молят решението да бъде потвърдено.
Адв.П.: - Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания. Оспорвам писмения отговор. Представям списък на разноските.
5
Юрк.М.: - Моля да оставите без уважение въззивна жалба. Нямаме
доказателствени искания
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.П.: - Ще си позволя да ви ангажирам вниманието въпреки както
казахте, че жалбата е подробна. Това, което в мен като юрист ме наведе да
обжалвам решението е факта, който изложихме в първата инстанция и сега го
излагаме пред вас. Все пак законодателя в Закона за административните
нарушения с оглед формализиране на процедурата е дал един 6 месечен срок
за издаване на акт за установяване на адм. нарушение. Може би в този срок се
е имало предвид, аз четох мотивите и в този член няма изменения в крайна
сметка в хипотезата, в която се намираме безспорно се доказа, че той на място
е провел разговор със собственика на фирмата, който му е казал да го даде да
се подпише от шофьора, след това той ще го вземе. След това имаме
доказателства, че той е направил възражение. Ако той не беше получил този
акт, той нямаше да направи възражение – този собственика на фирмата.
Следователно в това възражение, което също моля да цените няма дума и ред,
че не му е връчено по законен начин. Стигаме до парадокса, който аз лично
намирам, аз не се сещам административен орган да ходи да търси собственик
на фирма. Обикновено това се прави от администрацията и в конкретния
случай колегите, които са юристи е следвало да съдействат на човека и да се
връчи този акт. Дори да се прекрати заради това, че е подписано от шофьора
пак е имало възможност, както се е случило в последствие т.е. прекратява се,
не му съобщават, той тръгва да пише нов акт, за което е наказан. Това е друго
дело, което се развива сега. Аз мисля, че в конкретния случай се опитвам да
създам правна връзка пред вас за евентуална отмяна на решението и
съответно постановяване на благоприятен акт с отмяна на заповедта, че той
няма виновно поведение в конкретния случай. В рамките на неговите
възможности той е свършил своята работа, от там нататък е следвало да се
положат усилия да му се съдействат в тази насока и съответно не е трябвало
да се прекратява според мен или пък ако се прекрати да му бъде съобщено.
Моля да постановите решение така както е поискано и евентуално ако е в тази
насока да ни присъдите разноски съобразно списъка.
6
Юрк.М.: - Поддържам изцяло отговора на въззивната жалба. Моето
становище е, че РС добре е вникнал в казуса, разбрал го е и добре е очертал
фактическата обстановка по конкретния казус. Няма да влизам в същината на
самото нарушение, но работодателя и в качеството си на адм. наказващ орган е
преценил, че е извършено грубо нарушение на правилата на Закона за
административни нарушения и наказания. Само искам да вмъкна, че горските
инспектори към Регионална дирекция по горите това е едно от основните им
задължения по длъжностна характеристика именно да констатират нарушения
по опазване на горите и съответно да съставят при извършено нарушение
актова за установяване на административни нарушения. Това е визирано в чл.
197 ал.1 т.13 от Закона за горите и е едно от най-важните задължения по
длъжностната характеристика и това е волята на работодателя, като към
самото дело сме представили цялото трудово досие, от което е видно какво е
цялото му поведение през годините. Пак казвам това е най-лекото наказание,
което може да се наложи на служителя. Смятам, че при разглеждане на спора
РС е събрал всички необходими и посочени от страните доказателства и въз
основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни изводи и смятам, че
решението е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да
бъде потвърдено. Претендирам присъждане на юрк. възнаграждение. Правя
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 14.06.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7