Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14984 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК831030580, с правно основание чл.240 ЗЗД вр.
чл.79 ЗЗД за осъждане на Ю.Г.М., ЕГН
**********, с адрес *** 1000 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, както
и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба-23.11.2020г. до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит № **********,
сключен на 22.02.2017г.
между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус" и Ю.Г.М. е сключен
Договор за кредит № **********, след отправяне на
заявка за отпускане на кредит в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), като
заявява допълнителната услуга за експресно разглеждане. Съгласно точка 2.2
от общите условия кредитодателят дава право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира
получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от
изпращането й. Преди сключването на договора на ответника е предоставена
изискуемата по закон преддоговорна информация -
стандартен европейски формуляр и приложимите към договора за кредит общи
условия. Договорът е сключен чрез кредитен посредник -„КредиТур БГ" ЕООД. Кредитът е отпуснат за период от 30
дни, като падежът на кредита е определен на 24.03.2017г.
Главницата по договора за кредит е преведена на кредитополучателя срещу
разписка от 22.02.2017г. в офис на кредитния посредник.
Кредитополучателят
се възползва от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите условия,
приложими към Договор за кредит № **********, като крайният срок за връщане на сумата е удължен
до 31.03.2017г.
С настъпване
на падежа по договора - 31.03.2017г., кредитополучателят не погасява
дължимите суми и изпада в забава.
С договор за цесия от дата 23.11.2018г.
вземанията на кредитора били прехвърлени в полза на ищеца, за което длъжникът
да се счита уведомен с исковата молба.
По тези причини ищецът претендира единствено главницата от 1000 лева и
разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на
иска.
Оспорва да са били предоставени Общите
условия към договор договор за кредит № ********** на ответницата. С
оглед разпоредбата на чл.22 във връзка с чл. от Закона за потребителския
кредит, намира, че Договор за паричен заем, въз основа на който ищецът -
като купувач на вземанията на заемодателя по Договора, основава претенциите си,
е недействителен на това основание и не установява наличието на изискуеми
вземания на ищеца против ответника. Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК. В настоящия случай
ответницата счита, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9
от ЗПК поради което договора е недействителен. Ответницата сочи, че
липсва погасителен план към договора,
както илпипсват посочените реквизити по чл22 вр.чл.11 от ЗПК. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като
й бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Приобщен към доказателствения материал по
делото е договор за кредит № **********/22.02.2017г., със страни „4финанс“ ЕООД
като кредитодател и Ю.Г.М., като кредитополучател.
Съгласно същия на кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 1000 лева,
която сума М. е заявила да получи чрез Изипей и се е
задължил да върне в срок от 24.03.2017г. Съгласно условията на договора лихва
за кредита не се дължи – посочено е лихвеният процент да е равен на 40,99%,
както и ГПР – 49,65%. В чл. 13.2 от договора е посочено, че в случай на забава
на плащания по договора за кредит, кредитополучателят ще дължи надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорния лихвен процент, в размер на
законната лихва върху незаплатената сума за периода на просрочие,
като към датата на сключване на договора е посочено, че възлиза в размер на
10.00 %. Предвидено е, че наказателната лихвена надбавка за просрочие
подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент,
определен от БНБ.
Видно от приложената на л. 18 от делото
разписка, че Ю.Г.М. на 22.02.2017г. е получила сума в размер на 1000 лева, като основание за
превода е посочен ЕГН на ответницата и номера на кредита – **********.
От приложения на л. 6-11 договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018г.
е видно, че „4 финанс” ЕООД е прехвърлило на „К.Б.“
ЕООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в
приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е и приложение № 1,
като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по отношение на
номерата на кредити срок за погасяване, краен падеж, имена на кредитополучател
и ЕГН, като са останали видими графично форматираните колони от таблицата и
само един пълен ред от нея. Така под № 4071 е посочен номера на договора за
кредит –срока за погасяване в дни – 30, падеж – 24.08.2017г., име на
кредитополучателя – Ю.Г.М., негов ЕГН, отпуснат размер на кредита в лева –
1000, отписана главница – 1000 лева, отписана просрочена договорна лихва ,
отписана просрочена такса, отписана наказателна лихва към датата на цесията и
общ размер на прехвърленото вземане.
Представено
по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. В
приложено известие за доставка е отбелязано за пратката -непотърсена.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За
основателното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е по пътя на
главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
Цесионерът и ответницата Ю.Г.М. са сключили валиден договор за заем. Съгласно т. 3.1. от приложените Общи условия на договора за
кредит (ОУ), договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата
на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на
паричния превод след като кредитополучателят го е приел на началната страница
или подписал на хартиен носител. Съобразно т. 3.2 след сключване на договора по
описания начин кредиторът незабавно следва да преведе сумата на кредита по
сметка на кредитополучателя или по избран от последния алтернативен начин.
Срокът на договора започва да тече от датата на превеждане на сумата.
Въпреки
оспорването на автентичността на договор
за кредит № **********/22.02.2017г., ответната страна не ангажира доказателства
в тази насока съобразно дадените от съда указания в о.с.з. проведено на
02.06.2021г. Поради непроведено пълно и главно доказване по направеното
оспорване, то представения договор, като частен документ, подписан от страните,
представлява годно доказателство за изявленията направени в него.
След като кредитополучателят е получил сумата и
подписал документ /л.18 от делото/, в който е отразен номерът на договора,
съдът намира, че с това свое действие същият е потвърдил съгласието си за
сключване на договора при определените в него условия.
Неоснователно е направеното от ответницата
възражение по чл.22 от ЗПК. Процесния договор за
кредит отговаря на изискванията на ЗПК за действителност. Не е допуснато
нарушение на чл.
11, ал. 1, от ЗПК, тъй като
съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В конкретиката на
настоящия случай няма никаква необходимост да има предварително изготвтеон погасителен план и погасителни вноски, тъй като
цялата сума става изискуема изцяло и наведнъж след договорения падеж. Доколкото
в договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент/който не е променян/ и
ГПР, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени
проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно
практиката на Съда на ЕС по Директива
2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело
С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-331/18/ в
договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска
национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата,
лихвите и другите разходи. В чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на
договора за кредит съобразно тази разпоредба - лихвен процент и условията за
прилагането му. Видно от договора за заем е посочен фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40, 99 %, представляващ реквизит по чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не
е необходимо да се посочват условията за прилагането му. Действително в
договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. "Шеста -
Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни
клаузи" от ЗПК.
Предвид горното процесният
договор за потребителски кредит не противоречи на разпоредбите на чл.10, чл.
11, ал. 1, т. 9 и т.
11 от ЗПК, и не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност.
Следва да се отбележи, че дори да се приеме
договора за недействителен на основание чл. 22
от ЗПК, то съгласно чл. 23
от ЗПК ответницата дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и други разходи по кредита. В случая предмет на иска е единствено
главницата от 1000 лева.
Ищецът в
качеството му на цесионер и „4финанс” ЕООД в качеството
му на цедент, е сключен договор за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018г., приложение № 1, с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по
договор за заем договор
за кредит № **********/22.02.2017г.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии,
обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между
страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в
отношенията между цедента и цесионера
от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е
формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът,
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по
силата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая на ответника чрез
особения представител са надлежно връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея (сред които договора за цесия от 23.11.2018г., ведно с
приложения към него; пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено
уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер),
обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на
извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът
съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в
регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн.
чл.
47, ал. 5 вр. с ал. 1
ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото,
на осн. чл.
47, ал. 6 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Защитата, която се осъществява от назначения по
делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по
делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл.
34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици / в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на
ВКС/.
С оглед
гореизложеното, ответникът дължи връщане на предоставената му сума. В тежест на
Ю.М. бе да установи факта на погасяване
на дълга по кредита, което не е сторено, поради което и предявеният осъдителен
иск за сумата от 1000 лева следва да бъде уважен. Върху тази сума ответникът
дължи лихва за забава от деня на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2020г.,
до окончателното погасяване на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
от ищеца искане, ответницата Ю.Г.М. следва да бъде осъден да заплати на „К.Б.” ЕООД разноски за заплатена
държавна такса в размер на 50 лева, и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 200 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ю.Г.М., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище 1000,00
(хиляда лева), представляваща неплатена главница по Договор за
кредит № **********, сключен между „4финанс” ЕООД и Ю.Г.М., вземанията по който са прехвърлени
на ищеца по силата на договор
за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от
23.11.2018г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба-23.11.2020г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ю.Г.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. 1606, сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: