№ 294
гр. Плевен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500639 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 697 от 9.07.2021г по гр. дело № 1395/2021 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от
гл. комисар Н. Н., с адрес в гр. София, ул. *** да заплати на Е. С. Х. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Плевен, сума в размер на 797,97 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.04.2019 -
10.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото – 24.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 79,55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 24.02.2021 г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1
ЗМВР и чл.86 ЗЗД. ОТХВЪРЛИЛ е претенцията на Е. С. Х. ЕГН **********
с постоянен адрес гр. Плевен срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. Н., с адрес в
1
гр. София, ул. *** за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от
11.07.2020г. до 01.08.2020г., като неоснователна и недоказана. Съдът се е
произнесъл и по въпроса за държавната такса и разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е
подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС -
Плевен е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС
неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от
служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В
тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към
дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една
наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС –
Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на
възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен кто противното е
лишено от законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани
доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно
време по график.Възразява се ,че е налице противоречие в изводите на съда
относно вида на труда след превръщането на нощните часове в
дневни.Възразява се, че със ЗИД ЗМВР в сила от 11.07.2020г в ал.1 е
създадено изречение трето, съгласно което нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Според
въззивника това е израз на последователността на законодателя по този
въпрос, което в подкрепа на предходните разсъждения. Претендира се отмяна
на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят предявените искове като алтернативно се претендира да се отмени
частично решението относно сумите за периода 1.01.2018 г – 17.07.2018 г с
2
оглед действащите тогава разпоредби на чл. 9г от наредбата за работното
време, почивките и отпуските.
Въззиваемата страна, редовно призована, в писмена отговор и в
съдебно заседание , взема становище ,че жалбата е неоснователна и
решението на РС следва да се потвърди.Претендира се възнаграждение на
осн. Чл. 38 от ЗА.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд
в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Плевен е приел за безспорно между страните, че са се
намирали в служебни правоотношения и, че за процесния период ищецът е
заемал длъжността „***“ в РС „ПБЗН“ гр.Долна Митрополия при РС „ПБЗН“
гр. Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. София МВР. Установява се, според РС, от изготвената от
ответника Таблица №1 с изчисления /в отговора на ИМ/, приета от ищеца без
възражения, че за процесния период ищецът е положил 664 ч. нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 дава 758,952 часа, или 94,952 ч.
разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 797,97
лева при средна ставка 8,04 лева за 2019 г. и 8,81 лева за третото тримесечие
на 2019 г и 2020 г. Изчислената лихва за забава върху главницата за периода
от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до
датата на ИМ, е в размер на 5 79,55 лева.
Според РС съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според
3
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (Отменена с Решение
№ 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от
10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019
г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., издадени от
Министъра на вътрешните работи. В предхождащия период са действали
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
също издадени от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Текстовете на чл. 3 във всички посочени наредби са
идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч.
за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба № 8121з776/29.07.2016г., която е отменена с Решение
№ 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 6
10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019
г., в сила от 14.01.2020 г. В наредбите от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
4
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. По тези съображения
исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен 4 труд, при сумирано изчисляване на работното
време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание за периода до
10.07.2020г. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136,
ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат -
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е,според РС, че в посочената наредба, независимо че е била за
предходен период, 7 законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса
на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република
България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
5
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да
бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В
този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о.
ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на
МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е
в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС. Поради това,
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период. Съдът намира,
че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно
обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в посочените по-горе
подзаконови нормативни актове „при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“, не сочи задължителност на
полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна
възможност да се определи такъв график, при който 5 служителите на МВР да
покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение. С внесено изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с
ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. е установена нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа,
като това е 8 относимо за времето след влизане в сила на въведената
законодателна промяна. В случая част от исковия период – от 11.07.2020г. до
01.08.2020г. се включва в действието на това изменение, което урежда
отношенията по различен от посочения дотук начин, установява ги
категорично и не предполага посоченото преизчисляване на положениет през
нощта часове с коефициент 1,143. При изяснените от писмените
доказателства факти, за които не е бил налице и спор между страните, и
изведените от съда правни изводи, съдът приема за основателна исковата
6
претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2019г. – 10.07.2020г.,
получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден.
При това искът за главница следва да се уважи, според РС, в предявения след
допуснатото изменение размер от 797.97лв. за посочения период от време.
Следва да се постанови отхвърляне на претенцията за периода от 11.07.2020г.
до 01.08.2020г. По иска с правно чл.86, ал.1 ЗЗД: Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава
след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. Между страните не е налице спор относно размера на
мораторната лихва, а спора е по принцип за дължимостта на главницата и на
акцесорното вземане за лихва. При приетото от съда за дължимост на
главницата и за изпадане на ответника в забава за плащането й, и при липсата
на спор за размера на законната лихва за периодите от падежа на главното
задължение до датата на предявяване на иска, съдът е приел, че разглежданата
акцесорна претенция се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде
уважена като такава в размера след нейното изменение.
Решението на РС – Плевен е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които
не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона
е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
7
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на
ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период
предвид чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното
8
време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.
149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет №
131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се
заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден
труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
РС – Плевен не е отчел в мотивите си правилно и не е изложил
съответни такива относно настъпилата промяна в законодателството със ЗИД
ЗМВР ,обн. ДВ бр. 60 от 7.07.2020 г, в сила от 11.07.2020г като при това
изменение съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР изр.2 нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Този труд се отчита на тримесечни периоди. В този смисъл
отчитането на труда за третото тримесечие става в края на м. септември при
действието вече на изменената норма на чл. 187 ал.1 от ЗМВР, поради което
за м. юли не следва да се извършва преизчисление. В този смисъл следва да
се извади от общата сума по приетото от РС изчисление от страна на
9
ответника пред първата инстанция сумата за м. юли 2020г. В този смисъл не
следва да се присъжда сумата в размер на 30,24 лв за третото тримесечие на
2020г, тъй като изменението на ЗМВР, в сила от 11.07.2020г се отразява на
изчисленията за третото тримесечие, но същите се правят на 30 септември,
вкл. и за м. юли, а към 30 септември изменението на ЗМВР е било факт.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На
основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
сумата над 767,73 лв до уважения размер от 797,97 лв., като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата
и за периода 1 юли – 10 юли 2020г. Това се отнася и до лихвата в размер на
0,97 лв , която следва да се извади от уважения размер от 79,55 лв и искът за
лихва следва да се отхвърли за горницата над 78,58 лв като за горницата над
тази сума се отмени решението като незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за
присъдените разноски с оглед минималните задължителни размери на
адвокатското възнаграждение и предвид частичната основателност на иска
като присъдените разноски на адв. В. П. са в размер на 288 лв.Държавната
такса остава в присъдения размер с оглед минималните задължителни
размери на същата.
Разноски за въззивното производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба .
Възззивникът претендира заплащането на 200 лв юрисконсултско
вънаграждение, но такова следва да се определи в минимален размер от 100
лв, както и разноски от 50 лв за ДТ. Другата страна във въззивното
производство претендира разноски по чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА. С оглед
изхода на делото пред въззивната инстанция , дължимо юрк. възнаграждение
в размер на по 4 лв за всяка една от инстанциите, предвид неприсъждането й
с решението на РС – Плевен, както и разноски за държавна такса в размер на
2 лв съобразно уважената част на жалбата следва да се осъди въззивника да
заплати на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. В. П. адвокатско възнаграждение в
размер на 288 лв . Следва да се осъди въззиваемата страна да заплати на
10
въззивника 8 лв юрк. възнаграждение за двете инстанции и 2 лв разноски за
държавна такса съобразно уважената част от исковете и жалбата.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе. Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 697 от 9.07.2021г по гр. дело №
1395/2021 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД
– ПЛЕВЕН Е ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление
гр. София, ул. ***, представлявана от директора Н. С. Н., да заплати на Е. С.
Х. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Плевен, сума в размер на 797,97 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.04.2019 -
10.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото – 24.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 79,55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 24.02.2021 г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1
ЗМВР и чл.86 ЗЗД. ЗА РАЗЛИКАТА НАД 767,73 лв до присъдения размер
от 797,97лв досежно присъдената главница и за периода 1.07.2020г до
10.07.2020г, както И ЗА РАЗЛИКАТА НАД 78,58 лв до присъдения размер
ОТ 79,55 ЛВ досежно присъдената лихва КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178
ал.1 т.3 от ЗМВР ИСК от Е. С. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Плевен СРЕЩУ Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР, гр.София, ул.*** ЗА РАЗЛИКАТА НАД 767,73 лв до
предявения и уважен от Пл РС размер от 797,97 и за периода 1.07.2020г до
10.07.2020г лв, КАКТО И ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 86 от ЗЗД иск за лихва
за забава ЗА РАЗЛИКА НАД 78,58 лв до целия уважен размер от 79,55 лв
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
11
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 697 от 9.07.2021г по гр. дело №
1395/2021 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД
– ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ Главна дирекция Пожарна безопасност и защита
на населението МВР, гр.София, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. П.
деловодни разноски за първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 288 лв до
постановения размер от 300 лв
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР, гр.София, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Н. Н. – П. ЕГН
********** на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
288 лв за въззивната инстанция
ОСЪЖДА Е. С. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Плевен
ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР, гр.София, ул.*** юрк. възнаграждение за двете инстанции
в размер на 8 лв и разноски за държавна такса за въззивната инстанция в
размер на 2 лв.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12