Русенската районна прокуратура е
обвинила подсъдимия Г.В.К. в това, че през периода 08.06.2016 г. - 19.10.2016 г. в гр.
Русе в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление –
на два пъти отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжко портмоне със сумата от 220
лв. и 1 бр. дамско портмоне, съдържащо сумата от 190 лв., всички на обща
стойност 421 лв. от владението на И.И. *** и П.М. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло
обвинението срещу подсъдимия, така както е изложено в обвинителния акт.
Г.К. се признава за виновен и по
реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът като взе предвид
направеното от подсъдимия признание по чл.371 т.2 от НПК и събраните по делото
доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. К. е роден на *** ***. Има завършено основно
образование. Не е семеен.
Към момента на извършване на
деянията, предмет на настоящото наказателно производство, К. е осъждан общо седемнадесет
пъти, почти всички за престъпления против собствеността. С определение по НОХД
№ 325/2014 г. по описа на РС Нова Загора е одобрено споразумение, с което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 ал.1 чл.29 ал.1 б.„б”
от НК. Наказанието е изтърпяно на 12.06.2015 г.
След излизането си от затвора К. не работи и не разполага с
парични средства. Обикаля различни
градове на страната под предлог,че си търси работа, но всъщност използва всеки
един момент за набавяне на финансови средства чрез извършване на кражби.
Към средата на 2016г. К. се
намира в гр.Русе.Обикаля места,на които се събират много хора с намерението да
извърши кражби.На 08.06.2016г. сутринта около 9.30.ч. се намира на Централен
общински пазар в града.На този пазар свид. И.И. стопанисва магазин за продажба
на цветя. Цветята са разположени вътре и пред помещението.Подсъдимият
забелязва,че продавачът държи портмонето си на рафт вътре в магазина и желае да
си избере от цветята изложени вътре.Докато свид.И. е с гръб към подсъдимия и
портмонето,К. се възползва от това , че И. не го вижда и взема портмонето. Казва
на продавача, че ще се върне по-късно за букета, след като си напазарува и се отдалечава от
магазина. Задържа
намерената в него сума от 220лв. , а портмонето изхвърля. По-късно разходва
парите за собствени нужди.
И. подава съобщение за извършено
престъпление в Първо РУ Русе за извършената кражба, в което описва лицето,
извършил кражбата. Проверката по случая е възложена на свид. С.С. – инспектор в
Първо РУ при ОД МВР Русе. С. преглежда записите от охранителните камери на
Централния общински пазар, на които забелязва лице със същото описание като
това, дадено от пострадалия,което обаче не е познато на инспектора.
Няколко месеца по-късно - на 19.10.2016 г. подсъдимият отново обикаля
Централния общински пазар в града.По същото време Свид. П.Х.
е на работа като продавач на една от изнесените маси.Подсъдимият вижда
отворената ú чанта поставена на вътрешния край на масата.Подсъдимият си
избира умишлено стока от най-далечния край на масата.Докато Х. е с гръб към
него, К. взема портмонето от дамската чанта.За да не бъде разкрит при
заплащане,моли Х. да му приготви и други зеленчуци,като обещава, че ще се върне
по-късно за стоката и се отдалечава. Задържа намерената сума в портмонето от
190лв. ,а самото портмоне изхвърля. Когато не се връща, Х. се усъмнява и
поглежда в чантата си. Тогава разбира, че портмонето ú липсва и подава
заявление за извършената кражба.
Проверката по случая е възложена
отново на свид. С.С. – инспектор в Първо РУ при ОД МВР Русе. С. преглежда
записите от охранителните камери на Централния общински пазар, на които
забелязва същото лице като от предишната кражба,което не му е известно.
По късно служебно в Първо РУ Русе
постъпва съобщение относно извършена подобна кражба на територията на гр. Нови пазар, където
подсъдимият е разпознат.Към съобщението е приложен снимков материал и при
съпоставката му свид.С. разпознава от записите от Централен кооперативен пазар
подсъдимия. При проведената беседа К. признава за извършените кражби, а при извършеното
разпознаване на лица и предмети и свид. И., и свид. Х. посочват подсъдимия като
извършител на деянията.
Видно от съдебната ценова икономическа експертиза
стойността на отнетите вещи и пари възлиза на общата стойност от 421,00 лв., като
стойността на вещите отнети от владението на свид. И.И. възлиза на 222,00 лв., а причинените на свид. П.Х. имуществени вреди възлизат на 199,00
лв.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена, както въз основа на признанието на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК, така и от следните доказателства събрани в хода на
досъдебното производство приобщени по реда на чл.372 ал.4 от НПК – обясненията
на К., дадени в хода на досъдебното производство, свидетелските показания на И.И., П.Х., С.С., както и от писмените
доказателства по делото: свидетелство за съдимост, автобиография, декларации по
ЗСГ, протоколи за разпознаване на лица и предмети, както и от заключенията на
ценовите експертизи и техническата експертиза.
От справката за съдимост се
установява какви са последните предходни наказания, наложени на подсъдимия и
кога е изтърпяно наказанието по последната присъда.
От показанията на свид. И.И. и П.Х. и обясненията на подсъдимия се
установяват фактите относно отнемането на вещите,времето и начина на
извършването на деянията, местонахождението на вещите и начина на достигането
до тях.
Средната пазарна стойност на вещите
се установява от заключенията на съдебно-ценовите експертизи.
Приетото за установено дава
основание на съда да направи следните единствени и несъмнени изводи относно
деянието и дееца:
Със своите действия подсъдимият К.
е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК,
тъй като през
периода 08.06.2016 г. - 19.10.2016 г. в гр. Русе в условията на опасен рецидив
и в условията на продължавано престъпление – на два пъти отнел чужди движими
вещи – 1 бр. мъжко портмоне със сумата от 220 лв. и 1 бр. дамско портмоне,
съдържащо сумата от 190 лв., всички на обща стойност 421 лв. от владението на И.И.
*** и П.М. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е прекъснал по
противоправен начин владението на собствениците върху вещите. Установил е върху
тях трайна фактическа власт и се е разпоредил с тях като със свои.
Деянието е осъществено при условията
на опасен рецидив от вида по чл.29 ал.1 б.а” от НК, тъй като К. е бил осъждан
на лишаване от свобода за срок от една година и три месеца и от изтърпяването
на наказанието не е изтекъл срок по-голям от посочения в чл.30 от НК.
От субективна страна К. е
осъществил престъплението при пряк умисъл. С оглед на възрастта и
интелектуалното си ниво, както и с оглед на съдебното си минало е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
противоправните последици от него. Съзнавал е, че вещите са чужди за него и ги
свои пряко съгласието на владелеца им.Съзнавал е и обстоятелствата, че е
осъждан на лишаване от свобода за срок повече от една година и не са изтекли
пет години от изтърпяването на последното наложено му наказание.
При индивидуализацията на наложеното
наказания съдът отчете следните обстоятелства:
При определяне на размера на
наказанието предвидено в санкцията на чл.196 ал.1 т.1 от НК,съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените признания основно въз основа на които е
разкрит извършителя.Отегчаващи извън квалифициращите липсват. При наличието на тези
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът определи наказанието лишаване от
свобода съобразно разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК малко над минимума на
предвидената санкция в разпоредбата на чл.196 ал.1 т.1 от НК от три години и
след редукцията на чл.58а от НК наложи наказание лишаване от свобода за срок от
две години. Това наказание на основание чл.60 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража следва да се изтърпи в затвор. Първоначалният
режим следва да бъде определен като строг съобразно правилата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
Подсъдимият следва да заплати
направените разноски по делото в хода на досъдебното производство, предвид на
обстоятелството, че е признат за виновен.
Причини за извършване – незачитане
на чуждата собственост и желание за облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
Районен съдия: